Р Е Ш Е Н И Е
№_____
гр. Луковит, 14 август 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря И. Д. като разгледа докладваното от председателя АНД № 138/2017 г. по описа на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 59 ЗАНН.
Обжалвано е НП № 17-0297-000124 от 03.05.2017 г. издадено от Началника на РУ на МВР - Луковит, с което на П.Р.П. на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и са му отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Недоволен от наложените наказания е останал жалбоподателят П.Р.П., който обжалва наказателното постановление в срок. С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като се е явил в указаното време за даване на кръвна проба за изследване, но от лечебното заведение отказали да му вземат такава без присъствието на полицейски служители.
В съдебно заседание жалбоподателят участва лично и с процесуален представител - адв. С.С. от ЛАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление на посочените основания. В писмени бележки излага подробни съображения в подкрепа на становището си.
В
придружително писмо до съда въззиваемата страна РУ на МВР Луковит моли за потвърждаване на наказателното
постановление и прави доказателствено искане, касаещо разпит на актосъставителя
и свидетелите по акта за установяване на административно нарушение, като не изпраща свой представител в съдебното заседание.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема от ФАКТИЧЕСКА страна следното:
На 12.04.2017 г. св. В.Н.И., св. Х.Д.П. и св. Д.С.Д. - полицейски служители към РУ на МВР гр. Луковит извършвали специализирана полицейска операция на територията на гр. Луковит - ул. "В.", срещу бензиностанцията на "П." съгласно план, утвърден от началника на РУ Луковит. Около 10.15 ч. на ул. "В." № * полицейските служители спрели за проверка лек автомобил "Фолксваген Джета" с рег. № *******, движещ се в посока гр. София, управляван от жалбоподателя. В автомобила пътувал и св. Т. А. Т.. При проверката на документите на водача, полицейските служители установили, че същите са изрядни, но тъй като им им направило впечатление, че водачът бил със зачервени очи и разширени зеници, решили да му извършат проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества. Поканили жалбоподателя да ги последва до сградата на районното управление, където го тествали за алкохол с техническо средство, което отчело отрицателен резултат. След това, на жалбоподателя било предложено да му бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство DRUGCHECK 3000 с фабричен номер "ARJL - 0133", но той отказал.
В присъствието на жалбоподателя и в присъствието на свидетелите Д.С.Д. и Х.Д.П., св. В.Н.И. съставил АУАН бл. № серия Г 796272 от 12.04.2017 г., в който посочил, че нарушителят П.Р.П. на 12.04.2017 г., около 10,15 ч, в гр. Луковит, ул. „В. № *, в посока гр. София, управлява лек автомобил "Фолксваген Джета", сив, с рег. № ******, собственост на М. К. И. от с. З. П., като отказва да бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство DRUGCHECK 3000 с фабричен номер "ARJL - 0133". В акта е отразено издаването на талон за медицинско изследване № 0315743, както и че водачът е с разширени зеници и зачервени очи. Като нарушена законова разпоредба в акта е вписана разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Актът бил подписан от жалбоподателя П.П. без възражения. На същата дата жалбоподателят получил и препис от акта, което е удостоверено с подписа му.
Въз основа на
съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление №
17-0297-000124 от 03.05.2017 г. на Началника на РУ на МВР - Луковит, с което на
П.Р.П. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
174, ал. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца. В наказателното постановление наказващият
орган е описал фактическата обстановка, отразена в
АУАН, като допълнително посочил и обстоятелството, че жалбоподателят не е
изпълнил и предписанието за медицинско
изследване за употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Изложените до тук факти се установяват от показанията на полицейските служители - актосъставителя В.Н.И. и свидетелите по установяване на нарушението Д.С.Д. и Х.Д.П., както и от писмените доказателства, намиращи се в административнонаказателната преписка – АУАН, талон за медицинско изследване, НП, удостоверения № 2080/15.02.2017 г. и № 2085/15.02.2017 г., изд. от ОДМВР Ловеч, заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. , изд. от министъра на вътрешните работи, както и от приобщените в съдебното заседание - план за СПО, разпечатка от техническо средство Алкотест 7510 и др. Съдът кредитира показанията на полицейските служители като логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с изброените писмени доказателства.
В издадения талон за медицинско изследване № 0315743 св. В.Н.И. посочил, че талонът е връчен на водача в 10,45 часа на 12.04.2017 г. и че водачът следва да се яви във ФСМП - гр. Луковит до 40 минути от връчването на талона. Връчването на талона на жалбоподателя е удостоверено с подписа му.
По делото са ангажирани доказателства, от които се установява, че жалбоподателят се е явил в указания срок в указаното лечебно заведение.
В показанията си св. Т. А. Т. - пътувал в автомобила, управляван от жалбоподателя на въпросната дата, сочи, че непосредствено след проверката лично той е откарал жалбоподателя с автомобила му до ФСМП гр. Луковит за даване на кръвна проба. Свидетелства, че медицинска сестра от лечебното заведение два пъти е отказала да взме кръвна проба от жалбоподателя с обяснението, че това не може да стане без полицай.
В Амбулаторен журнал на дежурен лекар жалбоподателят е записан под № 1996 в 11.10 часа на 12.04.2017 г., като е отразено, че отказва проба за наркотици и отказва да се подпише в журнала.
В Журнал за регистриране на кръвни проби за алкохол и др. упойващи вещества липсва запис за П.Р.П..
Протокол за освидетелстване не е съставян, което се установява и от показанията на св. Х. П. - дежурен лекар във ФСМП Луковит на 12.04.2017 г. Според свидетеля имало вътрешни правила в лечебното заведение, според които при отказ на лицето да даде кръвна проба за изследване за алкохол и/или др. упойващи вещества, протокол за освидетелстване не следвало да се съставя, а следвало само да се отрази в амбулаторния журнал отказа на лицето. Свидетелят е категоричен, че практиката в лечебното заведение била кръв за изследване за алкохол или наркотици да се взема само след представяне на лична карта от лицето и само в присъствие на полицейски служител – „Ако няма полицай, пак не правим нищо. Обаждаме се директно на МВР и уведомяваме и тях“. Свидетелят потвърди, че почеркът в амбулаторния журнал на дежурния лекар е негов, подробности по случая не си спомня, заяви, че след като е записал жалбоподателя в журнала, значи същият е бил придружен от полицай – „…след като сме подписали, лицето е дошло при нас с полицай. Ако е без полицай, не правим нищо…“. В тази им част (че жалбоподателят е бил придружен от полицай) показанията на св. П. не следва да се кредитират, тъй като безспорно се установява от показанията на полицейските служители и св. Т., че никой от полицаите не е придружил жалбоподателя до ФСМП.
В показанията си актосъставителят В.И. сочи, че същият ден от лечебното заведение не са уведомявали полицията, че жалбоподателят се е явил там за медицинско изследване. Практиката била задължително да присъства полицай - и в случай на съгласие на лицето за вземане на кръвна проба, и в случай на отказ за даване на кръвна проба.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл.
189, ал. 12 от ЗДвП и чл.47 ЗАНН, с
оглед приложените като доказателства по делото заверено копие на Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на Министъра на
вътрешните работи и заверено копие на удостоверение №р-2080/15.02.2017
г. на ОД МВР Ловеч. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице – В.Н.И. –
мл. автоконтрольор в РУМВР – Луковит на основание
чл.189, ал.1 ЗДвП, чл.37 ЗАНН и с оглед приложените като доказателства по
делото заверено копие на Заповед №
8121з-748/24.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи и заверено
копие на удостоверение № 2085/15.02.2017 г. на ОД МВР Ловеч.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на постановлението
само на това основание.
Представеният по делото АУАН съдържа всички изискуеми по
чл. 42 ЗАНН реквизити; в същия е описано деянието, което представлява състав на
нарушение, и обстоятелствата, при които е било извършено. Наказателното
постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление,
тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на производството.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП (в
приложимата редакция) водач на моторно превозно средство, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба в
размер на 2000 лева.
По същество, нарушението въведено с разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е едно и то се изразява в отказ на водача да бъде проверен по съответния ред за употреба на алкохол или упойващи вещества, който ред, съобразно чл.174, ал.4 от ЗДвП е уреден с действалата към датата на нарушението Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (отм). Съгласно чл.1, ал.2 от цитираната наредба, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания, като разпоредбите на чл.2, ал.1 и ал.2 от Наредбата конкретизират основанията за допустимост на лабораторно изследване – при оспорване показанията на техническото средство, а също и когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство. Предвид това, водачът на МПС извършва нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП само тогава, когато откаже да бъде изследван с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество и едновременно с това, при наличие на основанията на чл.2, ал.1 и ал.2 от Наредба № 30 от 27 юни 2001 г., не изпълни издаденото му предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
В настоящия случай съдът приема за безспорно установено от
фактическа страна, че на посочените в АУАН и НП място, дата и час,
жалбоподателят П.Р.П. е управлявал посочения лек автомобил, т.е. притежавал е
качеството водач по смисъла на § 6, т.26 от ДР на ЗДвП и е годен субект на
нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Безспорно установено е от събраните доказателства, че
жалбоподателят П.Р.П. е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техните аналози с техническо средство. Това
обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател. Безспорно е, че му е бил
издаден талон за медицинско изследване, който му е бил връчен срещу подпис. Такова
право да откаже да бъде тестван с техническо средство и да му бъде извършено
медицинско изследване му е признато и с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от
цитираната Наредба № 30 от 27 юни 2001 г., съгласно която с лабораторно
изследване се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество,
когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на
проверка с техническо средство. В случая без съмнение е налице хипотеза на
отказ за извършване на проверка с техническо средство, т. е. безспорно доказано
е, че жалбоподателят е осъществил първата от двете проявни форми на
изпълнителното деяние по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Съдът обаче намира, че не е безспорно доказано да е била
осъществена и втората проява от изпълнителното деяние на нарушението - жалбоподателят
да не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за употреба на наркотични вещества или техни
аналози. В случая съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят се е
явил в указания срок в лечебното заведение. Съгл. чл. 9 от Наредба № 30/2001 г.
при явяването на водача за медицинско изследване в амбулаторния журнал на
лечебното заведение се вписват датата и часът на явяване, номерът и датата на
издаване на талона за медицинско изследване, часът на вземане на пробата кръв,
а след изпращането им в химическата лаборатория – и датата на изпращането. В
случая жалбоподателят е записан само в журнала на дежурния лекар, който
отразил, че жалбоподателят отказва да даде кръв за наркотици и отказва да
подпише в журнала. Отразеното от
дежурния лекар не е надлежно доказателство за отказ на жалбоподателя да бъде
изследван, тъй като този факт следва да бъде удостоверен по реда на чл. 11, ал.
4 от Наредба № 30/2001 г. – „Отказът на водача да бъде изследван се отразява от
лекаря в протокола за медицинско изследване, което се удостоверява с подпис на
изследвания и/или свидетел“. При липсата на надлежни доказателства,
удостоверяващи отказ на жалбоподателя да изпълни предписанието за медицинско
изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, съдът намира,
че вмененото му с наказателното постановление нарушение по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвПсе явява недоказано, поради което обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 17-0297-000124 от 03.05.2017 г. издадено от Началника на РУ на
МВР - Луковит, с което на П.Р.П. ЕГН ********** *** на основание чл. 174, ал. 3
от ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца, както и са му отнети 12 контролни точки
на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съдЛовеч в
14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: