РЕШЕНИЕ
№ 1410
гр. Пловдив, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300501484 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във вр. чл.109 ЗС и чл.72 ЗС.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Б. И. К. и З. С. К.
чрез адв. К. Д., против решение № 260195/08.03.2022 г., постановено по гр.
дело № 20501 от 2018 г. по описа на РС-Пловдив, ХVІІ гр. състав, с което са
осъдени Б. И. К. и З. С. К. да отстранят засадените храстовите насаждения в
притежаваната от Л. С. Л. реална част от 566 кв.м, разположена между точки
1,2,9,3,4,5,6,7,1 от имот 011001 по КВС на землището на с. К., Община ***,
целият с площ от 4.624 дка, с начин на трайно ползване – нива, по
комбинирана скица между действащия КРП за ПИ 477 от кв.62, одобрен със
заповед РД-060287/1993, отменен КРП за ПИ 329 от кв.31, одобрен с Указ
52/08.03.1924 г. и зап. 610/14.03.1924 г. и КВС по гр.д. № 13216/2015 г. по
описа на ПРС, XIV гр.с-в, както и да отстранят храстовите насаждения,
засадени в полския път, който граничи с реална част от 566 кв.м, разположена
в имот 011001 по КВС на землището на с. К. съгласно посочената по-горе
комбинирана скица.
С решението е отхвърлен предявеният иск от Б. И. К. и З. С. К.
против Л. С. Л., С. И. К. и П. И. С. за осъждането им да заплатят сумата от
540 лева, която представлява стойност на направените разноски за
извършените подобрения и увеличената стойност на частта от имота на
ответниците с площ от 566 кв.м, разположена в имот 011001 по КВС на
1
землището на с. К. съгласно посочената по-горе комбинирана скица, както
следва: за закупуване на корени; закупуване на тор, закупуване на препарати
и пръскане за корен; разходи за окопаване, рязане, насипване на тор,
поливане за всеки корен от заявените 200 броя за периода от ноември 2015 г.
до 15.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяването на
насрещния иск – 13.03.2019 г. до окончателното изплащане, като
неоснователен и недоказан. Б. И. К. и З. С. К. са осъдени да заплатят разноски
за първата инстанция както следва: на Л. С. Л. - сумата от 850 лева; на С. И. К.
- 350 лева разноски за адвокатско възнаграждение и на П. И. С. - 350 лева за
адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба са изложени твърдения за допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон, без да се сочат конкретни доводи. Твърди се, че
фактическите изводи на съда не кореспондират с доказателствата по делото.
Жалбоподателите са осъществили засаждането на розовите насаждания със
съзнанието, че са собственици на имота. При въвода във владение на
въззививаемите са предадени и розовите насаждения, като същите вече са
собственост на ищците. Възразява се и срещу извода за недоказаност на
насрещния иск. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на негаторния иск,
като се уважи насрещният иск и се присъдят на страната разноските за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна, като се излагат съображения за неоснователност на
жалбата, както и, че решението като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди. Навеждат се доводи за недопустимост на насрещния иск по
отношение на П. С. и С. К., тъй като същият е подаден извън срока по чл. 211
от ГПК.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, внесена е и дължимата държавна такса, поради което
се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по искове, с които е бил сезиран.
Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице
са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за
постановяване на решението.
Не се възприемат доводите в отговора на въззивната жалба, че
предявеният насрещен иск е недопустим по отношение на К. и С., тъй като е
2
предявен извън срока по чл. 211, ал.1 от ГПК. Искът е предявен в
законоустановения срок срещу ищеца Л. Л.. След като е констатирано, че има
и други лица – собственици на имота, същите са конституирани като
задължителни необходими другари. Искът е допустим.
Въззивната проверка за правилност се извършва само в
обжалваната част на решението и само на поддържаните основания.
Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на
императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да
има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните
указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
С оглед наведените в жалбата оплаквания, съобразено и с
константната практика на ВКС, че от въззивния съд се дължи отговор на
всички възражения и доводи на страните, следва да се отбележи следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Л. С. Л.,
който твърди, че с решение №147/11.01.2017 г. по гр.д. №13216/2015 г. по
описа на РС – Пловдив е било признато за установено по отношение на
ответниците Б. И. К. и З. С. К., че ищецът, заедно с П. И. С. и С. И. К., са
собственици въз основа на договор за дарение и по наследяване на реална
част с площ от 566 кв.м, разположени между точки 1,2,9, 3,4,5,6,7,1 по
комбинирана скица към СТЕ от имот 011001 по КВС на землището на с. К.,
Община ***, целият с площ от 4.624 дка, с начин на трайно ползване – нива.
С решението ответниците са осъдени да предадат на ищеца и на П. С. и С. К.
владението върху описаната по-горе реална част с площ от общо 566 кв.м.
Твърди се, че след образуването на делото ответниците засаждат на
процесния имот храсти, които са гъсто насадени, липсва възможност за
ползването на имота, за преминаването му, за поставянето на помощни и
стопански постройки, за отглеждане на плодове и зеленчуци. Поддържа се, че
процесният имот граничи от две страни с имот 011001 по КВС на землището
на с. К., собственост на ответниците, целият с площ от 4.624 дка с начин на
трайно ползване – нива, с граници - имоти с номера 145008, 000421, 000309 и
0000418, който също е гъсто засаден с храстови насаждения. Невъзможно е
поставянето и поддържането на ограда, както и да се преминава до имота,
понеже липсва отстояние на насажденията, като при третирането им с торове
и химикали миризмата била толкова силна, че било невъзможно ищеца да
влезе в двора. Със засаждането на насажденията ответниците унищожили и
пътя за преминаване, който съществувал между имота на ищеца и съседния
имот, с което се препятствало преминаването, достъп и поддръжката на имота
му, както и на оградата. Иска се от съда да се постанови решение, с което да
бъдат осъдени ответниците да отстранят засадените в имота и в полския път
храстови насаждения. Претендират се разноски.
Ответниците Б. И. К. и З. С. К. чрез адв. К. Д. оспорват
твърденията в исковата молба в частта относно извършване на действия, с
3
които да ограничават възможността на ищеца да осъществява правото на
собственост върху терена, нито са създадени пречки за ползването му.
Процесната площ е предадена с протокол за въвод във владение по изп. дело
№ 5216/2018 г. по описа на ДСИ при РС – Пловдив. Иска се отхвърлянето на
предявените искове. Претендират се разноски.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил насрещен иск,
подаден от Б. К. и З. К., като се твърди, че са придобили правото на
собственост върху нива с площ от 4.623 дка, която представлява имот № ***
по КВС в местността „***“ в землището на с. К. въз основа на нот. акт №***
г. на нотариус Бистра Тонева, нот. акт №*** г. на нотариус Бистра Тонева,
нот. акт №*** г. на нотариус Бистра Тонева, като през 2015 г. целият имот
бил засаден с розови насаждения /маслодайна роза/. Действията били
осъществени със знанието на Л. Л.. Част от гореописания имот с площ от 566
кв.м било признато за установено, че е собственост на Л. Л., П. С. и С. К..
Тази площ била засадена с 200 броя рози, като за всяко едно от розовите
насаждения били заплатени следните суми: закупуване на корени – 1.50 лева
на брой; закупуване на тор – 2 лева за периода от ноември 2015 г. до
15.11.2018 г., закупуване на препарати и пръскане – 2.50 лева за периода от
ноември 2015 г. до 15.11.2018 г. за корен; разходи за окопаване, рязане,
насипване на тор, поливане – 15 лева, като общата стойност на направените
подобрения била 540 лева. Подобренията били извършени от ищците по
насрещния иск в качеството им на добросъвестни владелци, тъй като са
владели имота на правно основание, което е било годно да ги направи
собственици, без да знаят, че праводателите им не са собственици на част от
прехвърления имот. Иска се осъждането на ответниците по насрещния иск Л.
Л., П. С. и С. К. да заплатят на Б. К. и З. К. сумата от 540 лева, която
представлява стойността на направените разноски за извършени подобрения в
частта от имота с площ от 566 кв.м, както и увеличената стойност на имота в
резултат на направените подобрения, ведно със законната лихва от датата на
предявяването на насрещния иск – 13.03.2019 г. до окончателното изплащане.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от
ответниците по него Л. Л., С. К. и П. С., като заявяват, че засаждането на
храстите е осъществено три години след вписването на исковата молба, при
наличие на висящ процес между тях и при изрично противопоставяне, като е
било налице знание у ищците по насрещния иск за това, че праводателите им
не са били собственици на част от прехвърления имот. Поддържа се и, че
засятото не представлявало подобрение, тъй като насажденията можело да
бъдат отделени от земята. Оспорва се размерът на предявения иск. Иска се
отхвърлянето на насрещния иск. Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено следното:
4
По предявения иск с правна квалификация чл. 109 ЗС – за
осъждане на ответниците да премахнат насажденията от собствения на ищеца
имот:
С влязло в сила на 04.06.2018 г. решение №147/11.01.2017 г. по
гр.д. №13216/2015 г. по описа на РС – Пловдив е било признато за установено
по отношение на Б. К. и З. К., че Л., П. С. и С. К. са собственици въз основа на
договор за дарение и по наследяване на реална част с площ от 566 кв.м,
разположени между точки 1,2,9,3,4,5,6,7,1 по комбинирана скица към СТЕ от
имот 011001 по КВС на землището на с. К., Община ***, целият с площ от
4.624 дка с начин на трайно ползване – нива, като по делото е приложена на л.
11 комбинирана скица между действащия КРП за ПИ 477 от кв.62, одобрен
със заповед РД-06-287/1993 г., отменен КРП за ПИ 329 от кв.31, одобрен с
Указ 52/08.03.1924 г., и зап. 610/14.03.1924 г. и КВС по гр.д. № 13216/2015 г.
по описа на ПРС, XIV гр.с-в.
От събраните по делото доказателства се установява, че
процесната реална част от 566 кв.м е била засадена с 200 броя рози през 2015
г. – в този смисъл са твърдения на ответниците (ищци по насрещния иск),
показанията на св. М. Л. – дъщеря на ищеца, и св. А. М. – работещ при К.
Според св. Л. била викана полиция и неколкократно е казвано на ответниците,
че земята не е тяхна собственост. Пръскането, напояването, наторяването на
земята миришело отвратително и създавало неудобства на родителите , като
дори и понастоящем ответниците обработвали земята и отглеждали розите,
независимо, че били канени да ги премахнат. Св. М. пък не си спомня някой
да е възразявал срещу сеитбата, скандалите започнали по-късно, когато
трябвало да се берат розите.
Според вещото лице Ч. П., изготвило приетата по делото съдебно-
техническа експертиза, в процесния имот според твърденията е имало
засадени 200 розови насаждения – маслодайни, храстовидни, които заемат 378
кв.м от площта му. Разстоянието между засадените рози е 0.70 м, а
широчината на междуредието е 2.70 м.
При така установената фактология съдът е намерил за основателен
иска по чл. 109 ЗС - ответниците следвало да бъдат осъдени да отстранят
засадените в имота на ищеца храстови насаждения – рози, тъй като същите са
засадени и се отглеждат в чужда собственост, без съгласието на
собствениците - земята се обработва, респ. извършва се оран, беритба, което
само по себе си представлява пречка за ползване на собствеността. Прието е,
че от фактическа страна е без значение дали реално се създават пречки на
собственика, щом той не желае извършването на тази дейност в имота му,
респ. ответниците нямат правно основание да извършват каквито и да било
фактически действия в чужд имот при липса на изрично съгласие за това,
като поведението им е противоправно и вредоносно за ищеца. Съдът се е
аргументирал, че частната собственост съгласно чл.17, ал.3 от Конституцията
на Република България е неприкосновена и е неоснователно възражението на
5
ответниците, че процесната площ е предадена с протокол за въвод по изп.
дело №5216/2018 г. по описа на ДСИ при РС – Пловдив, тъй като, независимо
от извършения въвод, ответниците продължават отглеждането на розите,
обработката на земята и всички съпътстващи тази дейност активности.
Изводите на първоинстанционния съд не се споделят от
настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 109 от ЗС собственикът може да
иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. Следователно, за да бъде уважен предявеният
негаторен иск, е необходимо да се установи принадлежността на правото на
собственост на ищеца, наличие на действия или бездействия от страна на
ответника, които са лишени от основание и пречат на ищеца да упражнява
правото си на собственост. Тези предпоставки обаче не са налице
кумулативно в настоящия случай.
Налице е влязло в сила съдебно решение, с което е разрешен
правен спор между страните, като е признато правото на собственост на
ищеца върху процесната реална част от имот. Безспорно е установено и това,
че в хода на воденото между страните съдебно производство ответниците са
засадили розови храсти в спорния към онзи момент имот. Не е установена
точната бройка на насажденията в момента на създаването им, като са налице
само твърдения на страна на жалбоподателите. Установява се и
противопоставяне от страна на ищеца в първоинстанционното производство –
в тази насока са показанията на св. Л., Б. и И. За противопоставяне говорят и
свидетелите, посочени от жалбоподателите – Г. и М., макар и да посочват
един по – късен момент – при обработка на създадените вече насаждения.
Както е посочено в решение №81/20.06.2022 г., постановено по
гр.д. №4021/2021 г. на ВКС, I г.о., с т. 3 на ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. №
4/2015 г. на ОСГК на ВКС е прието, че за уважаване на иска с правна
квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че
неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право.
Прието е и това, че понякога естеството на извършеното от ответника
нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да
упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в
исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява
действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на
такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или
ограничено вещно право или сервитут върху този имот – т. 3 от мотивите към
тълкувателния акт.
В настоящия случай е установено, че ответниците по иска с
правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС не притежават облигационно или вещно
право - пълно или ограничено - или сервитут върху поземления имот,
собственост на ищеца.
Не са установени обаче действия на ответниците, с които същите
6
да препятстват упражняване правото на собственост на Л.. В дадените по реда
на чл.176 ГПК обяснения в съдебно заседание на 24.02.2020 г. (л.112 от
първоинстанционното дело) З. К. е заявила, че ползва това, което е нейно,
като има разлика между насажденията, които се обработват, и тези в имота на
Л.. С. Л. посочва, че и понастоящем ответниците обработват розите, като
наторяването и пръскането водят до отрицателни изживяване за родителите .
Не се установява обаче да са обработвани насажденията в частта от имота, за
която Л. е въведен във владение. Никой от разпитаните по делото петима
свидетели не посочва навлизане на К.и – лично или от наетите от тях лица за
обработване на розите – в частта, в която е осъществен въвод във владение, и
извършване на дейности. Нещо повече – в исковата молба се твърди, че
ищецът Л. е въведен във владение. Според заключението на агротехническата
и оценителна експертиза (л.177 и сл.), розовите насаждения към момента на
въвода във владение се твърди, че са били 200 бр. На по – късен етап – оглед,
извършен от вещо лице и съдебна експертиза, се установява, че са 122 бр.
(л.102 – заключението на в.л. М. В.), а при направените два огледа е
констатирано, че са 97 бр. (таблица на л.186). Не е установено да са полагани
грижи за посочените насаждения след осъществения въвод.
Следва да се отбележи и това, че при осъществения въвод във
владение на Л. заедно със земята са предадени и розовите насаждения.
Съгласно чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и
насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Друго не е установено.
Не се касае за подобрения, за което са изложени съображения при
разглеждане на насрещния иск. Л., респективно – другите собственици,
разполагат с възможността за отстранят насажденията в собствения си имот,
независимо от изложеното от св. Г. Б., че Л. е възрастен и физически му е
невъзможно да премахне розите (л.160 от първоинстанционното дело). Искът
е неоснователен и недоказан. Като е достигнал до друг краен резултат,
първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно
решение, като същото в тази част следва да се отмени и да се постанови ново,
с което искът на Л. да се отхвърли.
Относно иска с правна квалификация чл. 109 ЗС – за осъждане на
ответниците да отстранят насажденията, направени от тях върху полския път
– конкретни доводи във въззивната жалба няма. Практиката на ВКС (решение
№63/27.05.2022 г. по гр.д. №3850/2021 г. на ВКС, I г.о.) приема, че
приложното поле на чл. 109 ЗС дава възможност на собственика на земята да
претендира преустановяване на всякакви действия, които пречат и
ограничават ползването на имота. Ограничаването на ползването на имота
може да е свързано с действие или състояние, което пречи или смущава
ползването на вещта по предназначение и това ограничение не е законово
обосновано. Не се установи каква част от пътя е засадена и по какъв начин се
препятства упражняването на правото на собственост на Л., като и този иск е
неоснователен, като решението и в тази част следва да се отмени и да се
постанови ново, с което искът да се отхвърли.
7
По насрещния иск с правна квалификация чл. 72 ЗС:
Според изложеното в решение №12/20.05.2022 г. по гр.д.
№1841/2021 г. на ВКС, II г.о., подобрение на един имот е налице, когато
вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на
стойността му. Увеличението се заплаща, доколкото съществува към деня на
постановяване на решението за заплащането му, като движимостите, които
могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, не подлежат на
заплащане, тъй като не представляват подобрение и владелецът има право да
вдигне тези вещи, когато преустанови владението на недвижимия имот.
В случая, както правилно е прието и от първоинстанционния съд,
не се касае за подобрения, доколкото според вещото лице П. към 15.11.2018 г.
розовите насаждения са могли да бъдат извадени и засадени на друго място
поради факта, че са започнали фаза на покой. Това е могло да бъде
извършено и на всяка по-късна дата през 2018 г., както и през 2019 г. Ето
защо според настоящия състав не се касае за подобрения в имота на Л., С. и
К., направени от К.
Неоснователни са и доводите във въззивната жалба, че съдът е
трябвало да изследва движението по приложеното гражданско дело
№6920/2013 г. на ПдРС. Задължителни както за страните, така и за съда са
влезлите в сила съдебни решения (чл.298, ал.1 и чл.297 ГПК), но не и
постановените такива, които не са стабилизирани. Не се възприемат
доводите, че розовите насаждения са направени със съзнанието, че се
обработва собствен имот – това право на собственост е било оспорено,
страната е участвала в производството по делото и е знаела за твърденията на
насрещната страна, че е собственик. Макар и да е имало постановен в полза
на жалбоподателите съдебен акт, същият не е бил влязъл в сила. Нещо повече
– впоследствие е отменен, като е постановено решение в обратна насока –
признато е правото на собственост на Л., С. и К., а К.и са осъдени да предадат
владението върху спорната част. Ето защо не се възприемат доводите, че се
касае за действия, осъществени от добросъвестен владелец. Още повече, че е
имало и противопоставяне от насрещната страна при засаждане на розовите
храсти.
Неоснователни са и доводите във въззивната жалба, че се касае за
подобрения в имота на насрещната страна, за които е изготвена експертиза –
установена е стойността на розовите насаждения, както и изразходваните
средства за тяхното отглеждане, известна е и увеличената стойност на терена,
като искът и следвало да се уважи. Както вече се посочи, не се касае за
подобрения в имота на насрещната страна, а за вещи, които могат да се
отделят, а и жалбоподателите нямат качеството добросъвестни владелци.
Нещо повече – същите са били поканени да премахнат насажденията, от
което не са се и възползвали. Искът е неоснователен, като правилно е
8
отхвърлен като такъв.
Следва да се отмени първоинстанционното решение и в частта, в
която са присъдени разноски на Л. за разликата над 300 лева до 850 лв. – за
300 лв. за адвокатско възнаграждение, 100 лв. за заплатена държавна такса и
150 лв. разноски за експертиза, направени във връзка с иска по чл.109 ЗС.
Въз основа на изложеното жалбата е частично основателна.
Пред настоящата инстанция е направено искане за присъждане на
разноските. С оглед частично уважаване на жалбата разноски следва да се
присъдят в полза на жалбоподателите в размер на 500 лв. – 450 лв. за
адвокатско възнаграждение и 50 лв. за държавна такса. Следва да се присъдят
и на въззиваемите съобразно списъка по чл.80 ГПК – в размер на 250 лв. за
заплатено от тримата в брой адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260195/08.03.2022 г., постановено по
гражданско дело №20501/2018 г. по описа на Районен съд -Пловдив, ХVІІ
граждански състав, В ЧАСТТА, в която са осъдени Б. И. К. и З. С. К. да
отстранят засадените храстови насаждания в притежаваната от Л. С. Л.
реална част от 566 кв.м, разположена между точки 1,2,9,3,4,5,6,7,1 от имот
011001 по КВС на землището на с. К., Община ***, целият с площ от 4.624
дка, с начин на трайно ползване – нива, по комбинирана скица между
действащия КРП за ПИ 477 от кв.62, одобрен със заповед РД-060287/1993,
отменен КРП за ПИ 329 от кв.31, одобрен с Указ 52/08.03.1924 г. и зап.
610/14.03.1924 г. и КВС по гр.д. № 13216/2015 г. по описа на ПРС, XIV гр.с-в,
както и да отстранят храстовите насаждения, засадени в полския път, който
граничи с реална част от 566 кв.м, разположена в имот 011001 по КВС на
землището на с. К. съгласно посочената по-горе комбинирана скица, и В
ЧАСТТА за разноските, които са осъдени Б. К. и З. К. да заплатят на Л. С. Л.
– за разликата над 300 (триста) лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. С. Л., ЕГН **********, от с. К.,
ул. ***, против Б. И. К., ЕГН **********, и З. С. К., ЕГН **********, и
двамата със съдебен адрес град ***, искове с правно основание чл.109 ЗС - за
осъждане на ответниците да отстранят засадените храстови насаждения в
притежаваната от Л. С. Л. реална част от 566 кв.м, разположена между точки
1,2,9,3,4,5,6,7,1 от имот 011001 по КВС на землището на с. К., Община ***,
целият с площ от 4.624 дка, с начин на трайно ползване – нива, по
комбинирана скица между действащия КРП за ПИ 477 от кв.62, одобрен със
заповед РД-060287/1993, отменен КРП за ПИ 329 от кв.31, одобрен с Указ
9
52/08.03.1924 г. и зап. 610/14.03.1924 г. и КВС по гр.д. № 13216/2015 г. по
описа на ПРС, XIV гр.с-в, както и да отстранят храстовите насаждения,
засадени в полския път, който граничи с реална част от 566 кв.м, разположена
в имот 011001 по КВС на землището на с. К. съгласно посочената по-горе
комбинирана скица, като неоснователни и недоказани.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260195/08.03.2022 г., постановено
по гражданско дело №20501/2018 г. по описа на Районен съд -Пловдив, ХVІІ
граждански състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният иск от Б. И.
К. и З. С. К. против Л. С. Л., С. И. К. и П. И. С. с правно основание чл.72 ЗС -
за осъждането на ответниците да заплатят сумата от 540 лева, която
представлява стойност на направените разноски за извършените подобрения
и увеличената стойност на частта от имота на ответниците с площ от 566
кв.м, разположена в имот 011001 по КВС на землището на с. К. съгласно
посочената по-горе комбинирана скица, ведно със законната лихва от датата
на предявяването на насрещния иск – 13.03.2019 г. до окончателното
изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Л. С. Л., ЕГН **********, от с. К., ул. ***, да заплати
на Б. И. К., ЕГН **********, и З. С. К., ЕГН **********, и двамата със
съдебен адрес град ***, част от направените във въззивното производство
разноски в общ размер на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА Б. И. К., ЕГН **********, и З. С. К., ЕГН **********,
и двамата със съдебен адрес град Пловдив, ул. Опълченска №24, ет.4, да
заплатят на Л. С. Л., ЕГН **********, от с. К., ул. ***, П. И. С., ЕГН
**********, от град ***, и С. И. К., ЕГН **********, от град ***, част от
направените във въззивното производство разноски в общ размер на 250
(двеста и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10