№ 1079
гр. София, 04.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно
гражданско дело № 20231110171474 по описа за 2023 година
Производството е образувано по заявление на „Сити Кеш” ООД срещу
К. Р. Р. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за суми, както следва: 1/ сумата от 226,30 лева, представляваща
главница по договор за паричен заем № 746092 от 05.10.2022 г., сключен
между „Сити Кеш” ООД, в качеството на заемодател и К. Р. Р., в качеството
на заемател, ведно със законна лихва от 08.11.2023 г. до изплащане на
вземането; 2/ лихва за забава в размер на 15,99 лева за периода 01.01.2023 г. –
01.09.2023 г.; 3/ сумата от 138,00 лева, представляваща неустойка за забава.
За претендираните от заявителя главница и лихва за забава, съдът
приема, че искането е основателно и следва да се издаде заповед за
изпълнение.
Съдът приема, че заявлението, в частта за сумата от 138,00 лева,
представляваща неустойка за забава, следва да се отхвърли по следните
съображения:
Основното задължение на длъжника по договора за потребителски
кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи
по събирането на задължението.
Съдът намира, че заявлението, в частта за сумата от 138,00 лева -
представляваща неустойка за забава, подлежи на отхвърляне. Съгласно
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
1
забавата. Клаузите от договора за паричен заем, от които заявителят черпи
правото си на вземане за сума, представляваща неустойка за забава,
противоречи на законовата разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК и като нищожна
не може да породи права за кредитора. Съдът следва да съобрази
констатираната нищожност на отделни клаузи в договора за кредит в
заповедното производство, тъй като в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от
ГПК e предвидено, че заповед за изпълнение не се издава, ако искането на
заявителя противоречи на закона. Съдът следва да съобрази констатираната
нищожност на отделни клаузи в договора за кредит в заповедното
производство, тъй като в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК e
предвидено, че заповед за изпълнение не се издава, ако искането на заявителя
противоречи на закона.
Поради така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и
задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от тях вземания заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се
отхвърли. Заявлението следва да се отхвърли и пропорционално в частта за
разноските, като се приеме, че подходящото за целия претендиран размер на
вземането юрисконсултско възнаграждение е в размер на 50,00 лева.
Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на
заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е
отхвърлено заявлението. Срокът, установен в посочената разпоредба е
едномесечен от връчване на разпореждането, но доколкото настоящото
разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се укаже на
заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който
започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от името на „Сити Кеш” ООД,
ЕИК ********* срещу К. Р. Р., ЕГН ********** за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми, както следва:
сумата от 138,00 лева, представляваща неустойка за забава, както и в частта
за разноските, съразмерно на отхвърлената част от заявлението, а именно за
2
разликата над 15,93 лева до 25,00 лева – заплатена държавна такса и за
разликата над 31,86 лева до 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно
вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата
държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок
страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело
държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3