Присъда по дело №1876/2020 на Районен съд - Пазарджик

НОХД № 1876/2020 год.
МОТИВИ:

Обвинението против подс. Ц. С. Д., ЕГН ********** е за престъпление
по чл.194 ал.1от НК, а именно за това, че на 26.02.2020г. в гр.Пазарджик, в
отделение по неврохирургия при „МБАЛ Пазарджик“ АД е отнела чужди
движими вещи - дамска чанта с намираща се в нея парична сума в размер на
450 лева, от владението на М. Р. Н. от с.Алеко Константиново, обл.
Пазарджик, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.
Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от
НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-
гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Не прави нови
искания и не сочи нови доказателства. Излага подробни съображения по
същество в хода на съдебните прения. Пледира за осъдителна присъда с
налагане на наказание пробация при условията на чл.58а ал.4 във вр. с чл.55
от НК и предлага двете задължителни пробационни мерки. Пледира и за
уважаване на предявеният от пострадалата граждански иск.
Подсъдимата се явява лично в съдебно заседание и със служебен
защитник, като се признава за виновна по предявеното обвинение, признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на ОА и не желае да се
събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подсъдимата пледира за налагане на наказание
пробация.
Против подсъдимата бе предявен граждански иск от пострадалата Н.
за сумата от 450 лв., представляваща обезщетение за причинените с
престъплението имуществени вреди.
С протоколно определение на съда гражданският иск бе приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес, а пострадалата Н. бе
конституирана като граждански ищец и частен обвинител в процеса.
Гражданският ищец и частен обвинител, чрез повереник, пледира за
налагане на наказание пробация и за уважаване на иска в пълен размер.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
Към инкриминираната дата подс. Ц. Д. не била осъждана –
1

реабилитирана по право за осъждането си по НОХД № 397/2000г. на
Пловдивскя РС, което станало на 05.12.2003 година на основание чл.86 ал.1,
т.1 от НК. По местоживеене е позитивно охарактеризирана.
През м. февруари 2020г. св. М.Н. била приета на лечение в
неврохирургично отделение при „МБАЛ Пазарджик“ АД. Била настанена в
една болнична стая с подсъдимата Ц.Д..
На 26.02.2020г. сутринта св.Н. била изписана от болницата. След като
се прибрала в дома си в с.Алеко Константиново, обл.Пазарджишка
установила, че е забравила в болничната стаята дамската си чанта с намираща
се в нея сума от 450 лева и документи.
Същият ден санитарката- св. З. Ч. почистила стаята, където се лекувала
Н. и намерила чантата й в нощно шкафче. Тя попитала подсъдимата дали знае
на кого е чантата, като последната отвърнала, че е нейна. Санитарката
върнала чантата върху върху нощното шкафче и след като си свършила
задълженията излязла. Подс. Д. взела чантата, отворила я, установила
наличната парична сума в общ размер на 450 лева, които взела и укрила в
дрехите си, а чантата хвърлила през прозореца на отделението.
В последствие, в тъмната част на денонощието, тя взела чантата и я
сложила в кофа за смет, намираща се пред магазин „Тарита“, близо до
болницата. Св. М.Н. върнала в болницата, за да си потърси чантата, срещнала
се с подс. Д., но последната отрекла да я е взимала. В последствие подс. Д.
разходвала откраднатите пари като купила лекарства за себе си и храна за
внуците й, които били сираци и за които тя се грижела.
Във връзка с кражбата на чантата й св.Н. подала жалба в РУМВР-
Пазарджик, а в резултат на проведените издирвателни мероприятия подс.Д.
била установена като извършител. Тя направила предпроцесни
самопризнания като дала обяснения в хода на извършващата се полицейска
проверка.
По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно
производство.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
самопризнанията на подсъдимата за фактите в обстоятелствената част на ОА
и доказателствата от досъдебната фаза на процеса, които подкрепят
самопризнанията - показанията на свидетелите Н., Ч. и В., а също и от
писмените доказателства приети по делото.
Съдът изцяло дава вяра на обясненията на подсъдимия и останалите
гласни доказателства, събрани посредством свидетелските показания на
всички гореописани лица, т.к. същите са хронологично точни, взаимно
допълващи се и кореспондират с останалия доказателствен материал, като по
2

безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. По този
повод не се налага и подробен анализ на всички събрани по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от
обективна и субективна страна, подс. Ц.Д. е осъществила престъпния състав
на чл.194 ал.1 от НК, като на 26.02.2020г. в гр.Пазарджик, отделение по
неврохирургия при „МБАЛ - Пазарджик“ АД, е отнела чужди движими вещи
- дамска чанта с намираща се в нея парична сума в размер на 450 лв. от
владението на М. Р. Н. от с.Алеко Константиново, обл.Пазарджик, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно
доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на
извършване на престъплението. Подсъдимата е имала представа и за всички
обективни елементи на престъплението. Съзнавала е, че отнема чужда
движима вещ, т.к. с действията си прекъсва владението на св.Н. над вещта
/дамската чанта с паричната сума/ и установява свое такова. Съзнавала е, че
върши всичко това без съгласието на собственика и с намерението да свои
вещта като своя собствена.
Подсъдимата е предвиждала конкретно и е искала настъпването на
общественоопасните последици на деянието си, т.е. действала е с пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимата съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи наказанието съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието - кражба, което е тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК
– “Престъпления против собствеността”. Конкретното деяние също е със
завишена степен на обществена опасност, предвид времето, начина и мястото
на извършване – демонстративно и с чувство за безнаказаност, което
заслужава по-високата социална, морална и правна укоримост.
Подсъдимата е личност с невисока степен на обществена опасност,
доколкото не е осъждана /реабилитирана по право през 2003г/ и е позитивно
охарактеризирана по местоживеене.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в личността на
подсъдимата, в недостатъчното му правосъзнание, което е довело до
незачитането на установения в страната правов ред и правото на собственост,
3

а също и в желанието му да си набавя средства за живеене по бърз и
престъпен начин, което разбира се е една рефлексия от ниския жизнен
стандарт на дееца.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за
подсъдимата съдът прецени: направеното самопризнание още в ДП, което е
особено значимо, т.к. с него в голяма степен е съдействано за установяване на
авторството на деянието; чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни; ниската стойност на вещта, предмет на посегателство – под една МРЗ з
астраната; изразеното критично отношение и разкаяние за стореното; тежкото
семейно, материално положение и имотно състояние.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не се отчетоха.
С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест,
съобразявайки се с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът не приложи
разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, а тази на чл.58а ал.4 от НК, като прие, че в
случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства
/подробно посочени по-горе/, при наличието на които и най-лекото
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. С оглед на
това съдът индивидуализира наказанието при условията на чл.55 ал.1, т.2,
бук. Б от НК и замени наказанието лишаване от свобода по чл.194 ал.1 от НК,
като осъди подс.Д. на пробация с пробационни мерки по чл.42а ал.2, т.1 и т.2
от НК, а именно:
Задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и
подписване три пъти седмично за срок от шест месеца;
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
шест месеца;
Тези две пробационни мерки съдът наложи като задължителни,
като прие, че посредством тях ще се катализира процесът на формиране
на нова ценностна система у дееца, целяща привързването към
общественополезен начин на живот.
От деянието на подсъдимата пострадалата е претърпяла имуществени
вреди, за които се дължи обезщетение - чл.45 от ЗЗД.
Съдът като съобрази факта, че предмет на кражбата е била парична сума
в размера на 450 лева, то следва, че именно това е и размерът на причинените
имуществени вреди, при което предявеният граждански иск е доказан по
основание и размер. С оглед на това съдът осъди подс. Д. да заплати на постр.
М.Н. парична сума в размер на 450 лв., представляваща обезщетение за
причинените с престъплението имуществени вреди,
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
4

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	12
Дата:	30 март 2021 г. (в сила от 14 април 2021 г.)
Съдия:	Димитър Бишуров

Дело:	20205220201876
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 декември 2020 г.

Присъда по дело №1876/2020 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите