№ 4243
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110208268 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 4029207, издаден от
СДВР, с който на М. Р. М, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от
ЗДвП.
В жалбата, подадена от М. Р. М, чрез адв. А., се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, като се
сочи, че същият е съставен при наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна
на ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява.
Представлява се от адв. М, която поддържа жалбата и пледира за отмяна на
електронния фиш. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебното заседание. Депозирани са писмени бележки, подадени от неин
представител – юрк. Иванова, в които се излагат доводи за неоснователност
на жалбата, моли се електронния фиш да бъде потвърден. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение. При евентуалност се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна, ако то е
1
уговорено над установения в закона минимум.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
На 07.10.2020 г. в 19:29 ч. е управляван лек автомобил „ОПЕЛ
МЕРИВА“, с рег. № ХХХХ по бул. „Цариградско шосе” срещу Врана, с
посока на движение от ул. „Павел Красов“ към Околовръстен път. На
посочения участък от пътя било въведено ограничение на максимално
допустимата скорост на движение – 50 км/ч, (скорост за движение в населено
място), въведена и с пътен знак В26. При ограничение на скоростта до 50
км/ч, автомобилът, е засечен да се движи със 84 км/ч., от която скорост е
приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и същата се зачита като 81 км/ч.
Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за
видеонаблюдение ATCC CORDON, с № MD1192. За така установеното
превишаване на скоростта е издаден Електронен Фиш (ЕФ) Серия К №
4029207, издаден от СДВР, с който на М. Р. М, с ЕГН **********, на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400 лева, за нарушение на чл.
21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: снимков материал, протокол от проверка на техническо
устройство и удостоверен тип, справка за собствеността на автомобила,
заповед на МВР, протокол за ползване на техническото средство за контрол
на скоростта, справка от АИС АНД, справка картон на водача, ежедневна
форма на отчет, както и от останалите по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат
противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по
делото. Освен това, при наличието на еднопосочен доказателствен материал,
съдът няма задължение да анализира подробно доказателствената съвкупност,
с аргумент a contrario от нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК.
2
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги
инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на
моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано
превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби;
размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден
от компетентен орган, при спазване на процесуалния правила.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От
доказателствата по делото се установява по категоричен начин гореописаната
фактическа обстановка. От наличните по делото доказателства се установява
още, че и техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че
същото е било в изправност. От приложения протокол се установява, точното
място, на което е било поставено стационарното средство за
видеонаблюдение. Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението
е посочено достатъчно подробно от АНО – посочено е на кой булевард,
конкретизирано е в коя негова част, и в каква посока на движението е
установено нарушението, което е напълно достатъчно.
Същевременно съдът констатира, че в електронния фиш е прието, че е
извършено нарушение с юридическа квалификация чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. В
тази разпоредба е прието, че „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.“ Доколкото в случая въведеното
ограничение не се различава от общото ограничение за скорост на движение в
населено място, въведено в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съдът намира, че именно
3
това е коректната квалификация на извършеното нарушение, поради което
Електронния фиш следва да бъде изменен в тази насока.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП да съобрази скоростта на движение с указаната в закона скорост за
движение в населено място. Изпълнителното деяние от състава на това
нарушение е определено като нарушение на просто извършване,
осъществявано чрез противоправно действие.
Нарушението е извършено умишлено от субективна страна, при форма
на вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателката съзнателно не е съобразила
скоростта си на движение с допустимата за съответния пътен участък.
Наказанието в посочения размер е определено на основание чл. 182, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП, което е съответно на констатираното превишение на скоростта
от 31 км/ч. В цитираната разпоредба е предвидено“за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба
500 лв.“ Доколкото наложеното наказание „глоба“ в размер на сумата от 400 лв. е
в по-нисък от установения в закона размер, то не са налице основания за
нейното намаляване, а доколкото производството е инициирано с жалба на
санкционираното лице, липсват основания и за нейното увеличение до
законоустановения размер, тъй като това би влошило положението на
жалбоподателя.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш следва да бъде изменен на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от
ЗАНН, като за приложи закон за еднакво наказуемо нарушение, а именно
такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, без съществено изменение на обстоятелствата
на нарушението.
На основание чл. 63д от ЗАНН с оглед изхода на делото в полза на всяка
страна следва да бъде присъдена ½ от претендираните разноски. В полза на
въззиваемата страна, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, следва да бъде
присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на ½ от сумата от 80 лв.,
а именно 40. определена от съда в минимален размер с оглед липсата на
правна и фактическа сложност на делото. В полза на жалбоподателката, на
основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, следва да бъде присъдена сумата в размер
на ½ от 300 лв., а именно 150 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 63, ал. 7, т. 1 от
4
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 4029207, издаден от
СДВР, с който на М. Р. М, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от
ЗДвП, като променя юридическата квалификация на извършеното нарушение
от "чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП" на "чл. 21, ал. 1 от ЗДвП".
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, СДВР да заплати на М.
Р. М, с ЕГН **********, сумата в размер на 150 лв., представляваща, с оглед
изхода на делото, ½ от сторените разноски от жалбоподателката.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, М. Р. М, с ЕГН
**********, да заплати в полза на СДВР сумата в размер на 40 лв.,
представляваща, с оглед изхода на делото, ½ от определеното от съда
възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5