№ 831
гр. София, 18.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20221110209946 по описа за 2022 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. Е. Д., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление N 21-4332-011100 от 02.06.2021г. , издадено от началник
група, отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП
- глоба в размер на 1200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца за нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се изтъкват доводи за отмяна на НП, тъй като са налице
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя и нарушение на материалния закон, като се излагат
конкретни и подробни съображения в подкрепа на наведените доводи.
В съдебното заседание жалбоподателят, нередовно уведомен, не се
явява. Представлява се от адв. Г. В.. Последният в съдебните прения
поддържа тезата, че процесното НП е неправилно, остава недоказано в хода
на производството и моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно
1
уведомен не се явява и не се представлява.
СРП, редовно уведомена не се представлява.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в
нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Лек автомобил лек автомобил „БМВ Х5 ” с per. № СВ 7598 РТ е
собственост на Любомир Тодоров.
На 01.04.2021г. в 13:54:34ч. АТСС TFR1-M N 560 е заснело нарушение
за скорост, извършено с посочения автомобил, като се е движел по ул.
„Околовръстен път“ с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към
бул.“Цариградско шосе“, като под моста за с. Кривина при ограничение на
скоростта 90 км.ч. за населено място е засечена скорост 138 км.ч./.
След извършена проверка , при която се установило, че собственик на
процесния автомобил е Н.Д., последният бил призован и се явил в ОПП
СДВР.
На последният била предоставена декларация по чл. 188 от ЗДвП, която
той попълнил и подписал.
В резултат от напаравените констатации св. Г. М. на длъжност „младши
автоконтрольор“ съставил на Н. Д. АУАН 665913/19.05.2021 г. за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и връчен на
жалбоподателя без възражение.
В законоустановения срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН допълнителни
възражения не са постъпили.
Въз основа на посочения АУАН , на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено
Наказателно постановление N 21-4332-011100 от 02.06.2021г. от началник
група, отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП
- глоба в размер на 1200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца за нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП.
От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови
решението си съдът следва да обсъди наличието на административно
нарушение, доказателствата относно субекта на административното
2
нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение,
издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в
ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН,
препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В
производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа
адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за
него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение
фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция .
Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния
процес.Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само
административнонаказателното производство пред
административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда
обаче се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства
и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на
Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното
следствие.Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от правоимащо лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
След извършена служебна проверка по спазването на процесуалните
правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили АУАН и
НП, съдът установи, че правилата за компетентност са спазени.
АУАН е съставен от компетентен за това орган - свидетел Г. М. -
младши автоконтрольор към СДВР, ОПП-СДВР, който съгласно Заповед №
8121 з-515/14.05.2018 г. г. на министъра на вътрешните работи, е
оправомощен да извършва проверки и да съставя актове за извършване на
административни нарушения, а НП е издадено от ВПД Началник сектор към
СДВР, ОПП-СДВР, който е оправомощен да издава НП със Заповед № 8121 з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
3
km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е
50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 140 км. ч.,
като съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак.
В случая нарушението е установено с „автоматизирано техническо
средство” по смисъла на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата,
което е годно да установи вида на данните, които следва да бъдат вписани в
него и съответства на утвърдения със Заповед №8121з-931/30.08.2016г. на
Министъра на вътрешните работи образец.
От представените и приети по делото писмени доказателства се
установява, че АТСС TFR1-M N 560 е било монтирано в МПС рег.№ С 2184
МР на дата 01.04.2021г. и е измервало скоростта на МПС за времето от
12:20ч. до 14:30ч. в гр. София на Околовръстен път, под моста за с. Кривина
в посока от от бул. „Ботевградско шосе“ към бул.“Цариградско шосе“.
По делото са приобщени и доказателства, от които се установява , че
посочената мобилна система за видеоконтрол е одобрено средство за
измерване, което е преминало през задължителна проверка за техническа
годност..
При отчитане на скоростта е взето предвид допустимото отклонение в
показанията на техническото средство и от резултата са извадени 3
километра, като гаранция за обективност на измерването.
Видно е , че в разпечатката от паметта на АТСС е установена скорост
на движение на автомобила от 138 км./ч.
От друга страна, в АУАН и НП е приета скорост от 134 км./ч.
На следващо място съдът намира, че правилно и съобразно
разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е определен субектът на
административнонаказателна отговорност, а именно: водачът и собственик на
процесното МПС.
Неоснователни са възраженията на защитата , че не е установен
нарушителя.
На л. 10 от делото се намира приобщена декларация по реда на чл. 188
от ЗДВП, в която Н. Д. собственоръчно и предупреден за наказателната
4
отговорност по чл. 313 от НК е декларирал , че на 01.04.2021г. процесният
автомобил е управляван лично от него.
При така установеното , съдът намира, че нарушението и нарушителя са
установени категорично.
Съдът обаче констатира, че АНО не доказа наличието на системност
при извършване на нарушението.
Видно от наказателното постановление , жалбоподателят е наказан за
нарушение , извършено системно в рамките на една година и е приложена
санкционната норма на чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
АНО е посочил , че системността се извежда от издаването на ЕФ серия
К № 3196020, в сила от 15.06.2020г.; ЕФ серия К № 3780590, в сила от
31.08.2020г. и ЕФ серия К № 4580013, в сила от 13 април(липсва година).
В тази връзка, съдът е изискал от АНО, с които да представи
доказателства за датите на връчване на посочените ЕФ.
В отговор е постъпило писмо от АНО, в което се сочи, че за ЕФ серия
К № 3780590 и ЕФ серия К № 3196020 е налице само отбелязване за връчване
, но не и доказателство(разписка) за това.
По отношение на ЕФ серия К № 3196020 е представена разписка, от
която е видно , че е връчен на Н. Д., без обаче да е налице отбелязване на
датата на връчване.
Съгласно §6, т.62 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, за да бъде
нарушението „системно“, то трябва да е извършено три или повече пъти в
едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление
или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за
същото по вид нарушение.
От посоченото по-горе не се установява изискуемата системност,
предвид което съдът намира, че следва да измени обжалваното наказателно
постановление , като приложи относимата санкционна норма на чл. 182, ал.1,
т.5 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в размер на 600 лв. за водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място с над 40
km/h.
При този изход от делото , искането на жалбоподателя следва да остане
без уважение.
5
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т. 4 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление N 21-4332-011100 от
02.06.2021г. , издадено от началник група, отдел “ПП“ към СДВР, с което на
Н. Е. Д., ЕГН ********** са наложени административни наказания на
основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП - глоба в размер на 1200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на
чл.21, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП му
НАЛАГА наказание глоба в размер на 600 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Е. Д., ЕГН ********** за
присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6