Р Е Ш Е Н И Е
№ 717/24.11.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 763 по описа за 2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото
е образувано по жалба на А.С.С., ЕГН ********** *** против Решение № 190 от
31.07.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без
уважение жалба вх. № 66-20-847 от 07.07.2023 г на А.С.С.. Решението е оспорено
като незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на административно-производствените
правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. По същество се
твърди, че липсва изпълнително основание за продължаване на принудителното
изпълнение срещу лицето. Изложени са съображения, че срещу него е било образувано
изпълнително дело, за дължими суми към ДФ „Земеделие“, по Договор №
13/112/01266/15.05.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване
на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013 г. (ПРСР), като със Заповед № 03-160-РД/495/29.09.2012 г. на
Директор на Областна Дирекция Пловдив към Държавен фонд „Земеделие” му било
отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по договора.
Твърди, че въз основа на заповедта бил издаден изпълнителен лист в производство
по чл. 414 от ГПК и било образувано изпълнително дело пред ЧСИ. В
законоустановения срок жалбоподателят бил подал възражение, което било уважено.
Искът на ДФ „Земеделие“ бил отхвърлен на две инстанции, с окончателно влязло в
законна сила съдебно решение.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Ответникът
– Директорът на ТД на НАП – Пловдив, с писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна. В съдебно заседание се представлява от юрк. С., който оспорва
жалбата и поддържа представеното писмено становище. Моли решението на Директора
на ТД на НАП - Пловдив да бъде потвърдено, като се установи наличие на годно
изпълнително основание. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Между
А.С.С. и Държавен фонд „Земеделие“ е бил сключен Договор №
13/112/01266/15.05.2009 г. за отпускане на финансова помощ. По повод сключения
договор била издадена Заповед № 03-160-РД/2 от 07.01.2021 г., с която на лицето
се установяват задължения в размер на главница 19960,56 лв. и лихва 5436.27 лв.
към 17.07.2023 г.
Срещу
лицето обаче е било образувано изпълнително дело № *********/2017 г. С ПНОМ изх.
№ 080013-022-0072550/29.09.2018 г. е наложен запор на вземания от трето
задължено лице - работодател „Оранжерии Гимел“ АД и запор на банкови сметки в „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД; „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Първа инвестиционна банка“ АД.
С
ПНОМ изх. № C210013-022-0009186/12.12.02.2021 г. бил наложен запор на банкови
сметки в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Изпратено било Запорено съобщение изх. №
С210013-003-0006339/12.02.2021 г., и Разпореждане за изпълнение изх. № С210013-029-0004233/12.02.2021
г., получени от банката на 12.02.2021 г. Банката изпратила информация, че
запорът е наложен върху две сметки - по едната не е първи по ред, а по другата
е първи по ред с недостатъчна наличност.
Държавен фонд „Земеделие“, чрез Областна дирекция Пловдив,
на 29.04.2021 г. предявил по изпълнителното дело за принудително събиране
Заповед № 03-160-Д/2 от 07.01.2021 г., в която са описани част от сумите по Договор
№ 13/112/01266/15.05.2009 г., сключен между жалбоподателя и ДФ „Земеделие“.
С
ПНОМ изх. № С210013-022-0092967/08.12.2021 г. бил наложен запор на банкови
сметки в „Банка ДСК“ АД; „Ти Би Ай Банк“ ЕАД; „Първа инвестиционна банка“ АД и „Общинска
банка“ АД.
С ПНОМ изх. № С220013-022-0002953/27.01.2022 г. бил
наложен запор върху вземане от трето задължено лице - работодател „Оранжерии
Гимел“ АД и от трето задължено лице - работодател „Мелги“ ЕООД.
От страна на задълженото лице било подадено Уведомление с
вх. № С230013-000-0263928/29.05.2023 г. за отписване на суми по изпълнителното
дело като недължими.
Установено било предвид горните, че актуалните задължения
на лицето по изпълнителното дело са в размер на общо 30 246,37 лв., от които
главница 22 478,88 лв. и лихва 7767,49 лв. към 17.07.2023
г. В тези задължения са включени и задължения към
Държавен фонд „Земеделие“ по Заповед № 03 160-РД/2 oт 07.01.2021 г. - в размер на главница 19960,56 лв. и
лихва 5436,27 лв. към 17.07.2023 г. Констатирано е, че задълженията са присъединени
в изпълнителното дело с Разпореждане за присъединяване изх. №
С210013-105-0415753/08.12.2021 г.
Публичният изпълнител не се е произнесъл по уведомлението
за отписване на суми. Поради това А.С.С. е подал
жалба пред Директора на ТД на НАП – Пловдив.
В жалбата срещу мълчалив отказ на публичния изпълнител, е
посочено, че задълженията към ДФ „Земеделие“ са недължими. В тази връзка са
представени Решение № 87/05.02.2015 г. постановено по гр. дело № 1906/2014 г.
на Районен съд Пазарджик, потвърдено с Решение № 432/15.07.2015 г. постановено по
въззивно гр. дело № 493/2015 г. на Окръжен съд Пазарджик, влезли в сила на
17.01.2017 г. съобразно Определение № 39/17.01.2017 г., постановено по търг. дело
№ 53412/2015 г. по описа на ВКС.
В хода на производството пред Директора на ТД на НАП –
Пловдив, с писмо от 17.07.2023 г. от страна на ТД на НАП е изискана информация
от ДФ „Земеделие“ да представи доказателства за датата и начина на връчване на Заповед
№ 03-160-РД/2 oт 07.01.2021 г., тъй като има
разминаване между годината на получаване /2020 г./ и пощенското клеймо /2021 г./.
Получено било писмо вх. № С230013-000-0350884/18.07.2023 г. от Държавен фонд
„Земеделие“, с което фондът отговаря, че заповедта е била връчена на лицето
чрез куриер на „Български пощи“ АД на 8.01.2021 г., като не е обжалвана от А.С.
и е влязла в законна сила на 02.02.2021 г.
С оглед горните, Директорът на ТД на НАП – Пловдив с
Решение № 190/21.07.2023 г. е приел жалбата за процесуално допустима, но
неоснователна. Съображенията за това са, че заповедта е влязла в законна сила
на 02.02.2021 г., съобразно служебно събрани данни от ДФ „Земеделие“, поради
което и е налице годен изпълнителен титул в изпълнителното производство. Решението
е връчено на жалбоподателя на 27.07.2023 г. с писмо с обратна разписка (л. 13).
Право на жалба до Административен съд - Пазарджик е упражнено на 03.08.2023 г.
В хода на съдебното производство по искане на
жалбоподателя са присъединени адм. д. № 1136/2020 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик и представените от Районен съд – Пазарджик
запазени материали по гр. д. № 1906/2014 г. по описа на Районен съд – Пазарджик,
ведно с актовете от инстанционния контрол.
От същите се установява, че предмет на делото пред
районния съд е било първото плащане по Договор № 13/112/01266/15.05.2009 г. в
размер на 24 446 лв., съобразно предявен осъдителен иск от ДФ „Земеделие“ срещу
А.С.С. за възстановяване на сумата. С Решение № 87/05.02.2015 г., постановено
по гр.д. № 1906/2014 на Районен съд – Пазарджик искът е бил отхвърлен.
Решението е оставено в сила с Решение № 432/15.07.2015 г., постановено по
възз.гр.д. № 493/2015 на Окръжен съд – Пазарджик. Съответно с Определение № 39
от 17.01.2017 г., постановено по т.д. № 53412/2015 на ВКС не е допуснато
касационно обжалване.
Предмет на адм. д. № 1136/2020 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик пък е била искова молба на А.С.С.
(жалбоподателят в настоящото производство) да бъде осъден Държавен фонд
„Земеделие“, да му заплати сумата от 24446,00 лв., представляваща второ плащане
по Договор № 13/112/01266 от 15.05.2009 г. С Решение № 282/02.04.2021 г.,
постановено по адм. д. № 1136/2020 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик, искът на С. срещу ДФ „Земеделие“ е отхвърлен. Решението е оставено в
сила с Решение № 11940 от 23.11.2021 г., постановено по адм.д. № 6963/2021 по
описа на Върховния административен съд.
От горните е видно, че Заповед № 03-160-РД/2 oт 07.01.2021 г. не е била предмет на съдебен контрол по
посочените от жалбоподателя дела. Не се твърди да е оспорвана и по друго дело.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Решението е обжалвано от лице с правен интерес и
в предвидения за това 7-дневен срок, срещу акт който подлежи на съдебен
контрол, поради което жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Административното производство по постановяване
на оспореното решение, е осъществено по реда на чл. 267 от ДОПК, от материално
компетентен орган по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК и е завършило с
издаването на оспорения в настоящото производство акт по смисъла на чл. 267,
ал. 2, т. 6 от ДОПК, който е постановен в изискваната от закона форма, при
спазване на административнопроцесуалните правила, и в съответствие с
материалния закон.
Спорът по делото е правен и се отнася до
правилното приложение на материалния закон и се концентрира в отговора на
въпроса дали предявеното вземане в хода на изпълнителното производство със
Заповед № 03-160-РД/2 oт 07.01.2021 г. е годно изпълнително основание.
От съдържанието на представената Заповед № 03-160-РД/2 oт 07.01.2021 г.
става видно, че същата е издадена от директора на ОД на ДФ „Земеделие“ във
връзка с Договор № 13/112/01266 от 15.05.2009 г. Със заповедта е изискано за
възстановяване първото плащане по договора и е отказано второто плащане по
същия. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени чл. 20а, ал.
2 и ал. 6 от ЗПЗП и чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. От
представените по делото писмени доказателства, а именно Писмо рег. № 07-1200/6460
от 18.07.2023 г. (л.18 от делото), което не е оспорено от жалбоподателя, се
констатира, че заповедта е била връчена на 18.01.2021 г. на лицето и е влязла в
законна сила на 21.02.2021 г. Не се установява, а и не се твърди от
жалбоподателя, заповедта да е била предмет на съдебно оспорване по горецитираните
дела на Районен съд – Пазарджик, Административен
съд – Пазарджик или друго дело. Не се оспорва и връчването на 18.01.2021 г. От
това следва и, че липсват доказателства опровергаващи установеното с писмо рег. № 07-1200/6460 от 18.07.2023 г. (вх. №
С230013-000-0350884/18.07.2023 г. на НАП), че заповедта е влязла в законна сила
на 02.02.2021 г.
Въпросът дали заповедта е законосъобразна или не и дали е
издадена в нарушение на чл. 177, ал. 2 от АПК или не, предвид цитираните
решения на Районен съд – Пазарджик, Окръжен съд – Пазарджик и ВКС, не може да е
предмет на настоящото производство. По настоящото дело предмет на разглеждане е
дали постановеното решение на Директора на ТД на НАП е законосъобразно. В
случая се установя, че към 2021 г. е издадена и вляза в законна сила Заповед №
03-160-РД/2 oт 07.01.2021 г., която съставлява
индивидуален административен акт, с който неблагоприятно са засегнати права и
интереси на жалбоподателя. Актът е подлежал на съдебен контрол, но не се
констатира иницииране на съдебно производство по повод законосъобразността на заповедта.
Освен това, съгласно чл. 17а от ЗПЗП, средствата, отпуснати от европейските
фондове, са публични финансови средства.
В случая се установява, че исканите за възстановяване средства са
отпуснати по ПРСР. Поради влизането в сила на заповедта, същата е станала и
годно основание за изпълнение. Не е спорно и, че заповедта е била предявена за
изпълнение по вече образуваното изпълнително дело срещу жалбоподателя.
С оглед на това се установява, че правилно е възприето,
че публичният изпълнител действа при обвързана компетентност, която го
задължава да приеме за събиране влезли в сила изискуеми публични вземания. Публичният
изпълнител не упражнява контрол върху действията и актовете на взискателите.
Това следва от разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ДОПК, според която не подлежи
на обжалване определеният размер на публичното задължение. Поради изложеното
липсват основания за отписване на задълженията на жалбоподателя към Държавен фонд „Земеделие“ по Заповед №
03-160-РД/2 от 07.01.2021 г. като недължими, както правилно е възприел и
Директорът на ТД на НАП - Пловдив.
Предвид горните, настоящият състав приема, че Решение № 190
от 31.07.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив е правилно и
законосъобразно, като жалбата на А.С.С. се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 143,
ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП, на ответника се дължат разноски в размер
на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.С., ЕГН ********** ***
против Решение № 190 от 31.07.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН ********** да заплати на
Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
СЪДИЯ:
(П)