РЕШЕНИЕ
№ 421
гр. Варна, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20223110106165 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.34 ЗС вр. чл.341 и сл. ГПК
Предявен е иск за делба от С. К. К. срещу Я. К. К. за подялба на недвижим имот –
жилище, представляващо АПАРТАМЕНТ № *, находящ се на девети етаж, със застроена
площ от 101,50 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с ниша, две спални, хол, баня,
тоалет и две тераси, с прилежащото му избено помещение № II - 10, с площ 8,43 кв.м. на
втория сутерен, при съседи на избеното помещение дворно място, коридор, изба № II -11 и
общо помещение, както и от 0,5519 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху държавно дворно място разположени в */ подрайон на гр. Варна,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № * по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, при
равни квоти.
Ищецът излага, че процесният имот е придобит през 1974 г. от * К. и * К. в режим
на СИО. След смъртта на *, през 1993 г. *продала собствените си 4/6 ид.ч. от имота на Я. К.
по време на брака му с *. Бракът на последните бил прекрате с решение по гр.д. 13783/2016
г. по описа на ВРС. На 05.05.2022 г. Невянка прехвърлила на ищеца собствените си 2/6 ид.ч.
от имота. Сочи се, че отвентикът ползва имота от 1993 г. насам. При изложеното се
поддържа, че страните са съсобственици при равни квоти в съсобствеността. Иска се
допускане на имота до делба.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.
Изложени са доводи за неоснователност на иска за делба, доколкото процесният имот е
изцяло собственост на ответника. Изложено, че собствеността е придобита по наследство,
въз основа на покупко-продажба по давност чрез упражнявано продължителност, явно и
необезпокоявано владение от 2008 г. насам. Излага се, че ответникът е придобил по давност
1/6 ид.ч. от правото на собственост, което ищцата твърди, че е придобила по наследство и
2/6 ид.ч., които твърди, че е закупила от бившата съпруга на ответника. Ответникът сочи, че
след закупуванео на ид.ч. през 1993 г. той и семейството му са живели в имота, а ищцата
никога не е държала или владяла части от него. Сочи се, че отвентикът и бившата му
съпруга *са били във фактическа раздяла от 2007 г., когато тя е напуснала имота и не се е
връщала повече в него. Излага се, че в началото на месец януари 2008 г. отвентикът е
1
сменил ключалката на входната врата, като нито С. К., нито * са имали ключ. Сочи се, че
след този момент ответникът е извършил преустройства и подобрения в имота, сменил е
ВиК инсталацията, ремонтирал е банята, сменил е дограмата, ремонтирал е всички стаи,
сменил е обзавеждането, с което е демонстрирал своене на имота. Излага, че ищцата и
бившата му съпруга са знаели за осъществяваното от него владение, но не са се
противопоставили. Поради изложеното счита, че придобил 3/6 ид.ч. от имота по давност и
не е налице съсобственост между него и ищцата.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Съдът е сезиран с иск за делба във фаза по допускане на делбата, с правна
квалификация чл.34 ЗС, който подлежи на разглеждане по реда на чл. 341 и сл ГПК. С
решението по чл. 344 ГПК по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между
кои лица и за кои имоти следва тя да бъде извършена, както и каква е частта на всеки
съделител. В тежест на ищеца по предявения иск за делба е да докаже възникване на
съсобственост с ответника по отношение на делбения имот по силата на наведените
основания за придобиване на собственост – наследяване и покупко- продажба на идеални
част за всяка от страните, както и размера на притежаваните от всеки от съделителите квоти.
Да докаже, че е придобил 2/6 ид.ч. от имота въз основа на покупко-продажба от лице, което
е собственик на прехвърлените части.
В тежест на ответника е да докаже наведеното възражение за придобиване от
делбения имот по давност, като установи, че е упражнявала фактическа власт върху имота с
намерение да го свои за себе непрекъснато, явно и необезпокоявано в продължение на поне
10 години през твърдения период от 2008 г. насам, както и че е противопоставил владението
си на ищцата и бившата си съпруга.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че родителите на
страните – * К. и * К. са придобили придобили процения имот през 1974 г., за което е
издаден нотариален акт за собственост върху жилище от сграда, построена върху дворно
място, отчуждено от кооперативното жилищно строителство.
Видно от представено удостоверение за наследници /л.7/ Кирчо К. е починал на
01.05.1993 г. и е оставил за свои наследници – С* К. / съпруга/, Я. К. К. / син/ и С. К. К. /
дъщеря/. С оглед придобиването на процесния имот в СИО, след смъртта на *К. всяко от
децата му е придобило по 1/6 ид.ч. от правото на собствено, а преживялата съпруга 4/6 ид.ч.
От доказателствата по делото / решението за развод от 20.12.2016 г./ се установява, че
Я. К. К. e е сключил граждански брак с *К. на 19.12.1986 г.
Видно от договор, обективиран в нотариален акт 135, том 34, дело 8469/1993 г. от
12.08.1993 г. * К. е продала своите 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот на сина си Я. К.
К.. Прехвърлителят е запазил безвъзмездно и доживотно правото на ползване върху имота.
От предстсавено удостоверение за наследници на *К. се установява, че е починала на
12.04.2021 г. и за свои наследници е оставила Я. К. и С. К..
От ищцата е представена приходна квитанция **********/27.4.2022 г., от която се
установява, че са заплатени дължи данъци и такси за делбения имот за периода от 2015 г. до
2021 г.
По искане на ищеца и на ответника са допуснати и разпитани по двама свидетели на
всяка страна – за ищеца * и *, а за ответника – * и *.
В показанията си* / съсед на ответника, живееещ в съседен вход/ излага, че след
смъртта на бащата на страните в процесния имот е останал да живее Я. със семейството си –
децата си съпругата си *. Сочи че, Я. и *са се разделили през 2007 г. и в апартамента са
останали да живеят Я. и синовете му и от тогава не е виждал *. От ответника знае, че
последният веднага след раздялата с Невянка е сменил ключалката, за да нямат достъп жена
му и сестра му. Сочи, че изцяло Я. поддържа апартамента и той го е ремонтирал основано –
сменял дограми, плочки на банята и тоалет, В и К, купувал мебели вкл. свидетелят е помагал
за преноса на мебелите. Разказва, че от 2009 г. в апартамента Я. живее с новата си съпруга.
Сочи, че в периода от 2012-2013 г. сина на Я. – *е живял в апартамента с приятелката си,
поради което е правил подобрения в едната стая с гиспокартон. Твърди, че не е чувал С. или
*да са искали да живеят в този апартамент и предполага, че са знаели за ремонтите, защото
С. е поддържала контакт с майка си, която е живяла в определен период с Я..
В показанията си свид. */ съседка на ответника/ сочи, че С. е живяла впросения имот
2
до 90- години, а след това Я. в живял там с бившата си съпруга –*до 2007 г., като тя го
напуснала и заминала да работи в Гърция. В апартамента живеели и двамата сина на Я. – *и
*. През 2009 г. там заживяла и *– втората му съпруга. Я. й споделил, че сменил ключалката
за да нямат достъп *и С.. Сочи че, след напускането на имота от *, тя не е идвала повече, а
Я. е правил доста ремонти - сменял е дограма, теракот, боядисвал е, подменял е тоалетната,
дивани е купувал, кухненски шкафчета е подменял, банята. Сочи се, че Невянка е знаела, че
Я. прави ремонти, защото тя е контактува със синовете си, а баба Стоянка е казвала пред
блока, че С. знае за ремонтите. Сочи, че Я. почти всяка година е правел ремонти, а
конкретно - 2019г. е сменил дограма, 2021г. станал пожар /след като починала майка му/ и
тогава направил основен ремонт, банята и тоалетната ги правил през 2015г. или 2016г.
Разказва, че през 2012-2013г. *отишъл да живее в апартамента с приятелката си за около
година, като боядисал стаята, направил козметичен ремонт и баща му /Я./ купил мебели на
изплащане, за да си обзаведе стаята.
В показанията си свид. */ във фактически съпружеско съжителство с ищцата/ излага,
че след смъртта на бащата на С. в процесния апартамент останли да живеят - майка й, брат й
Я. и неговото семейство - съпругата му - *и синовете си. Чувал, че баба *е прехвърлила
части от собствеността върху апартамента на Я., но не е виждал документи и знам от С.
мисля, че тя не била съгласна, че е прехвърлен апартамента. Разказва, че С. е била в добри
отношения с майка си и често са се виждали, но отношенията между С. и Я. не били добри и
мисли, че Я. е водил дело срещу С., че са скарали заради апартамента на ул. *, тъй като тя
счита, че нима дял от него, а той не иска да й даде нейната част, която й се полага, като този
спор е бил преди 5-6 години. Излага, че *е живял в апартамента през 2015-2016 г. и му е
споделил, че е правил ремонт за голяма сума пари в апартамента – над 20 000 лв., като
ремонтирал банята и е сменял дограми. Не знае кога точно са правени ремонтите,
предполага, че през лятото е било, понеже времето е било благоприятно за ремонти, не си
спомня и годината. Разказва, че след разговора за ремонтите не се е виждал със *. Сочи, че
Я. и *са се развели преди по-малко от десет години, а той самият от 2005г. до настоящия
момент е виждал *два - три пъти, не знае тя да е работила в Гърция. Знае, че Я. има друга
жена в момента и малко дете - на около две годинки. Разказва, че последно посетил
апартамента, малко преди баба *да почине - звъннал и Я. отворил вратата и веднага
затвори, седял 10 минути пред вратата, това беше малко преди да почине баба *.
В показанията на си свид. *– дъщеря на ищцата, сочи, че след смъртта на дяло й, в
процесния имот да останали да живеят баба й, вуйчо й Я. и неговата съпруга - *и децата му -
*и *. Свидетелят по време на разпита е заявил „ Срещам се редовно със *и *и с *. За * ми е
известно, че не живее във Варна и не се виждаме често. С *се виждаме по – често, на
празниците се виждаме… “. „Със *, който е син на вуйчо ми, не се виждаме често. Той не
живее в града. Когато живееше във Варна също не сме се виждали често“.
Сочи, че *е живял в апартамента до 2013г. или 2014г., но е споделил, че е бил изгонен от Я..
Разказва, че в разговор от миналата година * й казвал, че е правил ремонти през 2013г. - на
банята, сменял е дограмата, ремонтирал е на врати, за което е похарчил между 20 или 30
хиляди лева. Разказва, че познава *, която е поддържала връзка с баба й и която е
прехвърлила своя дял от собствеността върху апартамент на майка й. Сочи, че вуйчо й
Невянка са разведени са от 2016г. По отношения на върпоса докога Невянка е живяла с
делбения имат свидетелят е завил „Доколкото знам тя е живяла преди да се разведат в
апартамента и е работила в чужбина. Невянка ми е казвала, че преди да се разведат, тя е
живяла там“…“До 2016г. * е живяла в апартамента, но не мога да кажа точно година…. Не е
живяла до развода в апартамента, но не знам колко години преди развода е напуснала
апартамента „… „Когато *е правил ремонти, *мисля, че не е живяла в апартамента.
Помагала му е с пари доколкото знам, но не е живяла активно в този период в апартамента.“
От правна страна:
Решаващ за наличието на съсобственост между страните по отношение на
апартамента е въпросът дали ответникът е владял изцяло имота непрекъснато, явно и
необезпокоявано в период от 10 години от 2008 г. насам, поради което го е придобил по
давност.
При така събраните доказателства, съдът намира възражението на ответника за
придобиване на жилището по давност за неоснователно.
По отношение на давността противопоставена на ищеца и касаеща прехвърлените с
3
договор за покупко-продажа от бившата съпруга на ответника Невянка Петкова на ищеца
2/6 ид.ч. от процесния имот съдът намира следното:
В съответствие с материалния закон, съдът намира, че до развода на ответника с * с
влязлото в сила съдебно решение от 20.12.2016 г. придобивна давност не е текла, тъй като
съгласно чл. 115, б. "в" ЗЗД давността не тече между съпрузи. Придобивната давност е
способ за придобиване на вещни права върху чужд имот. През посочения период имотът е
бил съсобствен между съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност. След като
правото на собственост веднъж е придобито на едно основание, в случая правна сделка, и не
е било изгубено поради придобиването му от друг, то не може да бъде придобито от
собственика и на оригинерно основание, защото собственикът не може да владее против
себе си. По принцип, владението след 20.12.2016 г. би могло да доведе до придобиване на
правото на собственост по давност, ако е продължило в рамките на установения в чл. 79, ал.
1 ЗС 10- годишен давностен срок, но до предявяване на настоящият иск, този срок не е
изтекъл/ в този смисъл Определение № 640 от 26.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3779/2014 г.,
I г. о., ГК/.
* с договора от 05.05.2022 г. е прехвърлила притежавани от нея 2/6 ид.ч. от правото
на собственост с валиден акт за разпореждане с вещни права, поради което ищцата е
придобила тази част от правото на собственост именно на основание договора за покупко-
продажба.
По отношение на възражението за давност за 1/6 ид.ч. от правото на собственост
притежавано от ищеца на основание наследяване:
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/2012 г. по тълкувателно дело № 1
по описа за 2012 г. на ОСГК, ВКС при спор за придобиване по давност на съсобствен имот
от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата
власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. Според
приетото в цитираното тълкувателно решение, намерението за своене се предполага и е
достатъчно да се докаже упражняване на фактическа власт върху целия имот в срока по чл.
79 ЗС от един от съсобствениците само тогава, когато съсобственикът е започнал да
упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на
останалите. Когато упражняването на фактическа власт е започнало на основание, което не
изключва владението на останалите, т. е. когато съсобственикът е започнал да владее своята
идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на
останалите съсобственици и презумпцията по чл. 69 ЗС се счита оборена. В този случай, при
спор за собственост е необходимо съсобственикът да докаже, че е превърнал държането на
чуждите идеални части във владение, чрез едностранни действия, доведени до знанието на
другите съсобственици, обективиращи спрямо тях намерението да владее идеалните им
части за себе си.
В конкретния случай от събраните писмени доказателства се установява, че
ответникът е придобил владението върху процесния апартамент, на основание, което не
изключва владението на съсобствениците, тъй като по отношение на ищцата е упражнявал
владение като наследник на общия им наследодател – баща- след неговата смърт -
01.05.1993 г., Т.е. ищецът е започнал упражняването на фактическа власт на основания,
които не изключват владението на съсобственика С. К., с оглед на което презумпцията по
чл.69 ЗС не се прилага и *К. следва да докаже, че е манифестирал пред ищцата.
По делото няма спор, че ответникът е живял в имота от преди 1990 г., т.е. упражнява
фактическа власт върху него. Дали ответникът е извършил действия, с които да
минифестира обръщането на държането във владение се определя във всеки конкретен
случай в зависимост от събраните доказателства. За да се приеме, че е налице завладяване, е
необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго
изключително за себе си, следва да намери външна проява чрез действия, които
недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от
изискването владението да не е установено по скрит начин.
Тази промяна на намерението трябва да намери външна изява чрез действия, които
недвусмислено да отричат правата на останалите съсобственици или владелци, което следва
от изискването владението да не е установено по скрит начин /решение № 12/19.02.2014 г.
по гр. д. № 1840/2013 г., ВКС, І г. о., решение № 115/28.10.2016 г. по гр. д. № 977/2016 г., II
4
г. о. /Тези действия следва да са такива, които преценени в съвкупност, представляват по
съдържание действия на изключителен собственик. /в този смисъл е и т. 1 от ПП-6-74 / Р №
381/25.10.2010 г. гр. д. № 37/2010 г. ІІ гр. о. Те трябва да са такива, че да отричат правата на
останалите съсобственици. /Р № 381/25.10.2010 г. гр. д. № 37/2010 г. ІІ гр. о. /Определение
№ 301 от 9.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 712/2020 г., I г. о., ГК
Фактът, че ответникът е живял в имота, както и твърденията на ответника, че е
ремонти в имота и че е сменил ключалката следва да се разгледат в съвкупност.
В трайната съдебна практика се приема, че предприетите действия по ремонтиране на
имота, самостоятелното му ползване и деклариране като собствен не обуславят извод за
манифестиране на своене, доведено до знанието на собственика или съсобственика
/Определение № 517 от 19.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2139/2018 г., II г. о., ГК/, както и,
че извършването на фактически действия по поддържане и ремонтиране на имота само по
себе си не сочи и на промяна в намерението, с което се упражнява фактическата власт, тъй
като тези действия са извършвани в интерес на ползващото имота лице /Решение № 41 от
26.02.2016 г., гр. д. № 4951/ 2015 г. на І г. о./.
Не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение, да
поддържа и ремонтира същия, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение
за своене в хипотеза, при която имотът е съсобствен. За да се придобие по давност
притежаваната от другия съсобственик идеална част от имота е необходимо намерението за
своене да му бъде противопоставено по категоричен начин чрез действия, които
демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ - отстраняване от имота,
недопускане, оспорване на права / Решение № 110 от 20.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №
870/2011 г., II г. о., ГК/.
От събраните по делото доказателства / свидетелски показания/ се прави извод, че
ответникът е извършвал ремонти в имота, като от показанията на свид. *се установява, че по
– конкретно, че ответникът през 2015-2016 г. ремонтирал основно банята и тоалетната,
2019г. - сменил дограма, 2021г. – отново правил основен ремонт след пожар. От друга
страна, също от свидетелските показания на всички четирима свидетели се събират данни,
че ремонт в процесния имот е правил и един от синовете на ответника- Станимир.
Противоречиви са показанията на четиримата разпитани по делото свидетели - водени от
ищеца, от една страна и тези доведените от ответника, от друга по отношение на обема на
извършените от Станимира ремонтни работи, както всички свидетели еднопосочно сочат,
че и това лице е извършвало ремонти.
Доколкото ответникът не е единственото лице, което е извършвало ремонти в
апартамента, както и съобразявайки периода, в който се твърди да са извършени ремонтите
от него – през и след 2015 г., съдът намира, че дейностите по ремонтиране на апартамента
не могат да обусловят самостоятелен извод за манифестирано намерение имота да се свои от
Я. К. за достатъчен дълъг период. Същият е живее в апартамента повече от 30 години, за
който дълъг период има собствен интерес, като ползващо лице да подобрява условията за
живот в жилището. Този извод на съда, в съответствие с показанията на водените от ищеца
свидетели, че самият той е споделил с тях, че е сменил ключалката на имота, без техните
показания в тази част да се основават на собствени впечатления и без да са подкрепени от
други доказателства, както и липсата на доказателства ищецът да е плащал данък за имота
вкл. в наследената от ищцата част, обуславят извод, че Я. К. не е манифестирал пред С. К.,
че свои целия апартамент вкл. наследствената й част като своя. По делото са събрани
доказателства, че ищцата не е посещавала имота в продължение на много години / повече от
10 години/, но не се установява, липсата на ползване на имота да се основава на недопускане
на имота от страна на Я.. Единствено свид. Стоянов сочи наличието на неразбирателство
между страните по отношение на имота, но този спор датирал от преди 5-6 години, т.е
недостатъчен срок за да се приеме, че Я. в манифестирал намерението да свои имота в срок
достатъчен, че да придобие имота по давност.
Доколкото възражението на ответника за придобиване на имота по давност е
неоснователно, съдът приема, че от писмените доказателства се установява, че ищецът е
придобил 1/6/ ид.ч. от правото на собственост на основание наследствено правоприемство
от майка си и 2/6 ид.ч. – на основание покупко-продажба. Ответникът е придобил 1/6 ид.ч.
на основание наследствено правоприемство от майка си и 2/6 ид.ч. – чрез покупко-
продажба от майка му, извършена по време на брака му с *, който брак е прекратен с развод,
5
след който СИО е прекратена и е възникнала бездялова съсобственост при равни квоти.
При така формираните изводи, съдът намира, че следва да се допусне до делба имота
при сочените от ищеца в исковата молба квоти.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба, на основание чл. 34, ал.1 от ЗС, на
следния недвижим имот:
жилище, представляващо АПАРТАМЕНТ № *, находящ се на девети етаж, със
застроена площ от 101,50 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с ниша, две спални, хол,
баня, тоалет и две тераси, с прилежащото му избено помещение № II - 10, с площ 8,43 кв.м.
на втория сутерен, при съседи на избеното помещение дворно място, коридор, изба № II -11
и общо помещение, както и от 0,5519 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху държавно дворно място разположени в 23-ти /двадесети трети/
подрайон на гр. *, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № * по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г.
на ИД на АГКК.
МЕЖДУ С. К. К., ЕГН: **********, адрес: гр. * и Я. К. К., ЕГН:**********, съдебен
адрес: гр. *
при КВОТИ:
1/3 ид.ч. за С. К. К., ЕГН: **********
5/6 ид.ч. за Я. К. К., ЕГН:**********
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6