Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен, 16.10.2019 година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО отделение, І
граждански състав, в публично заседание на ДЕСЕТИ ОКТОМВРИ, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
Д.
при секретаря………Д. Г.………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.№ 648 по описа
на съда за 2018година, и за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 867 от 06.06.2018година,
постановено по гр.д. № 4400/2017г. Плевенския районен съд е допуснал на
основание чл.34 ЗС да се извърши съдебна
делба между „***“***, Л.И.П. ***, М.И.П. ***, Н.Д.Ц. ***, П.Г. ***, Е.Г.К. ***, И.С.Х.
***, Г.Д.Н. ***, Ц.К.Ц. от гр. Варна, Е.П. Ч. от гр. П., М.П. Ч. от гр.
Пловдив, върху
следните недвижими имоти:
1/ имот
№ 070019 в местността „***“, с
площ от 2, 500 дка., в землището на с. К., ЕКАТТЕ ***, четвърта категория; 2/ имот № *** в местността „***“, с
площ от 46, 469 дка., в землището на с. К., ЕКАТТЕ ***, четвърта категория /45,
605 дка./ и шеста категория /0, 864 дка./; 3/
имот № *** в местността „***“, с площ от 35, 065 дка., в землището на с. К.,
ЕКАТТЕ ***, пета категория /11, 821 дка./ и четвърта категория /23, 244 дка./;имот № *** в местността „***“, с площ
от 2, 199 дка., в землището на с. К., ЕКАТТЕ ***, трета категория; 5/ имот № *** в местността „***“, с
площ от 2, 400 дка., в землището на с. К., ЕКАТТЕ ***, трета категория и 6/ имот № *** в местността „***“, с
площ от 4,065 дка., в землището на с. К, ЕКАТТЕ 40195, трета категория, подробно
описани в диспозитива на решението.От допуснатите до
делба имоти е разпоредено да се образуват 144 равни дяла, от които по 36 дяла
за всеки от съделителите Л.И.П. и М.И.П., 12 дяла за съделителката И.С.Х., по 8 дяла за всеки от съделителите Н.Д.Ц., П.Г.Ц., Е.Г.К., Г.Д.Н., Ц.К.Ц. и „***.“***
и по 6 дяла за всеки от съделителите Е.П. Ч. и М.П. Ч.. Не е допусната съдебна делба с участието на
ищеца „***“ ООД гр. П..Назначена е СТЕ за действителната пазарна цена на
допуснатите до делба имоти и тяхната поделяемост.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от „***“ ООД гр. П., представлявано от управителя Й. Н. Ж., чрез
пълномощника адв.Ц.Ц. от
ПАК. В жалбата се правят оплаквания, че решението на районния съд, с което не е
допуснато дружеството до участие в делбата и не са зачетени придобитите от него
права в съсобствеността, е неправилно и незаконосъобразно. Съображенията за
това са изложени в жалбата, като най-същественото, е че съдът е допуснал
делбата, изхождайки от нищожни писмен договор от 21.12.1992г. и нотариален акт
№ ***/14.04.2005г. за придобиване по
давност на земеделски земи. Моли съда да допусне делбата при посочените в
исковата молба съделители и квоти.
От ответниците по жалбата становище са взели Л.И.П.,
чрез пълномощникът си адв.П.П.;
М.И.П., чрез пълномощникът си адв. М. В.; Е.П. Ч. и М.П.Ч.,
чрез пълномощникът си адв.Е.М., Ц.К.Ц., чрез особен представител адв.М.К., които считат, че жалбата е неоснователна, а
обжалваното решение - правилно и като такова следва да бъде потвърдено, по съображенията
изложени в отговорите на въззивната жалба и
пледоариите по същество.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени
в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства, съобрази се с изискванията на закона, намира
за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима, а разгледана
по същество - неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за
делба на земеделски имоти – 6бр. ниви описани
подробно в исковата молба, находящи се в землището на
с.К, Община Д., П. област, на които ищците твърдят, че са съсобственици. В
исковата молба са изброени документите, удостоверяващи основанията за възникване на съсобствеността, като основанията
не са изложени подробно. Поискали са да бъдат поделени, тъй като липсват
условия за постигане на доброволна делба. С определение от 30. 11. 2017 год.
като съделители са конституирани и Е.П. Ч. и М.П. Ч.
от гр. П..
Ответниците „***.“*** и Ц.К.Ц. от гр. В., чрез назначения му
от съда особен представител са взели становище, че исковата молба е основателна,
а ответниците Л.И.П. ***, М.И.П. ***, Е.Г.К. ***, И.С.Х. ***, Е.П. Ч. и М.П. Ч.-
че тя е частично основателна.
Пред
първоинстанционния съд е било безспорно, пред настоящата инстанция също, че с
решение № 40000 от 03. 02. 2000 год. на Общинска служба „**” гр. Д.е било
възстановено правото на собственост върху процесните
земеделски имоти на наследниците на Н. С. Ц., б. ж. на с. К, починал на 02. 12.
1970 год. - страните по делото /без „***“ ООД и „***.“ ЕООД/.Безспорно е, че на
21.12.1992 год. е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, с който Л. Н. Б. е продала на И.И. Б.
и С.Н. Б. наследствения имот получен от баща ѝ Н.С. Ц., състоящ се от
обработваема земя, гори и ливади, намиращи се в землището на с.К, срещу
задължението на приобретателите да полагат грижи за прехвърлителката и да я погребат след смъртта й.Няма спор,
че с нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давност, от
14.04.2005 год. на нотариус В. П., с район на действие Плевенския районен съд,
И.И. Б. е бил признат за собственик по давностно владение на 1/ 2 идеална част от процесните земеделски земи, намиращи се в землището на с. К.
Безспорно по делото е и това, че с нотариален акт
за дарение на недвижим имот № **, том **, рег. № **, дело № 810/ 2012 год. по
описа на нотариус С.Л., с район на действие Плевенския районен съд, Б. Л. Ч. е
дарил на „**.“*** собствената си 1/36 идеална част от делбените
имоти, както и че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том **,
рег. № **, дело № 812/2012 год. по описа на нотариус С.Л., К. Л.Ч. е дарил на „***.“***
своята 1/36 идеална част от същите имоти.
Няма спор и по това, че М.Ф. Б., Н.К. К. и Ц. И. М. са се разпоредили съответно с нотариален акт за дарение на земеделски земи №
**, том **, рег. № **, дело № 264/2015 год.; нотариален акт за покупко-продажба
на земеделски земи № **, том **, рег. № **, дело № 265/ 2015 год. и нотариален
акт за покупко-продажба на земеделски земи № **, том **, рег. № **, дело № 658/
2016 год., всички по описа на нотариус Ж.М., с район на действие Плевенския
районен съд, първите две с по 1/16идеална част, а третата с 1/8 идеална част от
процесните земеделски имоти в полза на „**“ ООД гр.
Плевен.
Спорно е
следва ли да се допусне делба между страните, така както е поискана в исковата
молба и при какви части, съсобственик ли е ищеца на земите, чиято делба иска.
За да се произнесе по спора, въззивния съд
съобрази следното:
От приложеното на л.16 от делото на районния съд
удостоверение за смърт и наследници на Н. С. Ц., б.ж. на с.К, се установява, че
след смъртта си на 02.12.1970г. е оставил за свои наследници по закон следните
лица : Л.Н. Б.-дъщеря и Ц.Н. Ц.-син, с равни права върху наследството му.
Своята ½ ид.ч. от възстановените с посоченото
по-горе решение на ПК земеделски земи, Л. Б.е прехвърлила с предварителен
договор от 21.12.1992г. на едно от децата си – И.Б. и снаха си С.Н. Б., като с
това правно действие е поставено начало на давностно
владение, довело до издаване на нотариален акт за придобиване на собственост по
давност върху въпросната ½ ид.ч. от
земеделските имоти, с който се легитимира И. Б./на л.78/. Наследниците на И.Б.-дъщерите
му Л.И.П. и М.И.П. след смъртта му са придобили равни права - право на
собственост върху 1/4ид.ч. от делбените имоти, което
тяхно право, видно от петитума на исковата молба не
се оспорва от ищеца и е поискана делба с тяхно участие при посочените части.
Същевременно другата 1/2ид.ч. Ц. Н. Ц. е оставил в
наследство на съпругата си Т. Т. Ц. и децата си Г. Ц. Н./наследен от Н.Д.Ц.,
П.Г.Ц. и Е.Г.К./; М.Ц./Ц./ Ч./наследена от И.С.Х.
и Е.П. Ч. и М.П.Ч./ и К. Ц. Н./наследен от Г.Д.Н.Ц.К.Ц. и Б. К. Ч./. Наследниците
на Ч. – синовете и Б. и К. Ч. са прехвърлили своите права върху 1/36ид.ч. всеки
на ответника „***.“ЕООД.Относно правата на тези страни няма спор между
наследниците, както и относно частите им, но част от наследниците не са били
посочени от ищеца в искова молба и не е бил предвиден дял за тях.
За да
допусне делба на земеделските имоти без участието на ищцовото
дружество, районният съд е приел, че единият от двамата наследници на общия
наследодател Н. С.Ц. /неговата дъщеря Л. Н. Б./ е прехвърлил цялата си
наследствена част на И. И. Б., който впоследствие се е снабдил с констативен
нотариален акт за собственост, поради което към 2015 и 2016 години, когато са
сключени разпоредителните сделки, формално легитимиращи ищеца „***“ООД като
съсобственик на процесните земеделски имоти, прехвърлителите М. Ф. Б., Н. К. К. и Ц. И. М. не са били
собственици на прехвърлените имоти. Поради това, че не са притежавали каквато и
да е било идеална част от правото на собственост, извършените сделки /съотв.дарение и покупко-продажби/ не са породили желания вещно-транслативен ефект. В мотивите си, позовавайки се на разясненията, дадени в тълкувателно решение №
3 от 29. 11. 2012 год., ОСГК, и тълкувателно решение № 11 от 21. 03. 2013 год.,
ОСГК., районният съд е приел, че констативният нотариален акт за собственост на
недвижим имот по чл. 587 от ГПК не се ползва с материална доказателствена
сила, но за да отпадне легитимиращото му действие е необходимо да се докаже, че
титулярът не е бил или е престанал да бъде
собственик. Посочил е пътя за защита на това лице, което претендира за себе си, признато с констативния нотариален
акт право на собственост - по исков път да установи правото си, което да
изключва съществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Едва
когато със сила на присъдено нещо бъде признато правото на това лице по
отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален
акт се отменя, на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК.
Въззивния съд, намира за правилен този извода на районния
съд, на който се основава и крайното му решение за делбата. Правото на
собственост се изгубва ако някой друг го придобие/чл.99 от СК/. Наследниците М. Ф. Б., Н.К. К./респ.
наследодателят им К.Б./ и Ц. И. М. са изгубили правото си на собственост върху
съответната част от наследството с придобиването му по давност от И.Б.. Констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и
нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена
сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в
акта лице е собственик на имота.В това се изразява легитимиращото действие на
нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на
нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на
противното с влязло в сила решение. Пред
първата инстанция ищецът, който следва да установи, че праводателите
му са били собственици на прехвърлените му ид.ч. от делбените имоти, не е представил доказателства за
опровергаване на формалната доказателствена сила на нотариалния
акт, изключващ правата на праводателите му. Не се
твърди този нотариален акт да е бил отменен в съответното исково производство,
инициирано от заитересованите наследници, а напротив
– признати са правата на наследниците на Б. върху ½ от делбените имоти. Пред въззивната
инстанция също не се представиха доказателства за установено право на
собственост в лицето на наследниците-праводатели на ищцовото дружество, които да изключват правото на
собственост върху ½ ид.ч. от делбените имоти, придобито от И. Б. по давност и
удостоверено с оспорения нотариален акт.
От прекратеното гр.д. № 6556/2018г. по описа на
Плевенски РС се установява, че някои от наследници на Л. Н. Б./Н. К. К. и Х. И.
М./ са направили опит да оспорят по съдебен ред признатото на И.И.Б. право на собственост върху цялата наследствена част на
майка му от земеделските имоти, останали от общия наследодател Н.С. Ц., но не
са упражнили правото си на иск по надлежен ред и производството по делото е
прекратено. С други думи казано нотариалният акт, легитимиращ И.И. Б. като изключителен собственик по давност на 1/2
идеална част от имотите не е отменен и установява правото на собственост на титуляра, респ. на наследниците му. Поради това правилен се
явява и изводът на районния съд, че 1/ 2 идеална част от процесните
имоти е собственост на съделителките Л.И.П. и М.И.П.
/като наследници на И. И. Б./, а останалата 1/2 идеална част е собственост на
наследниците на Ц.Н. Ц.. Поради това, че праводателите
на ищеца „***“ ООД не са били собственици към момента на извършените от тях разпоредителни
сделки, то и дружеството не е могло да придобие дял от съсобствеността.Ето защо
правилно е била отказана делба с негово участие.
Като е достигнал до тези правни изводи, Плевенския
районен съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което следва
да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 ГПК.
При този изход на делото въззиваемата
страна има право на разноски. Такива са претендирали Л.И.П. и М.И.П., в размер
по 700лв. за адвокатско възнаграждение, платено в брой, съгласно прил. на л.37 и 38 от делото договори за правна помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА,
на основание чл.271, ал.1 ГПК решение
№ 867 на Плевенския районен съд от 06.06.2018г. по
гр.д. № 4400/2017г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „***“ ООД с ЕИК ****, с адрес на
управление гр. П., ж.к.“***“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, представлявано от
управителя Й. Н. Ж., да заплати на Л.И.П.,
с ЕГН ********** и М.И.П., с ЕГН **********, разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер по 700лв. на
всяка от въззиваемите.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: