№ 9533
гр. С., 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110134745 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „БЛОК ХОСПИС“ ЕООД, чрез адв. М.,
срещу П. П. В., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на П. П. В.
да заплати на „БЛОК ХОСПИС“ ЕООД следните суми: 23 553,90 лв. – главница,
представляваща стойността на предоставени палиативни грижи на В.С.Т. за периода от
м.11.2022 г. до м.05.2023 г. съгласно Договор № ********* г., сключен между П. П. В. и
„БЛОК ХОСПИС“ ЕООД, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба –
22.06.2023 г. до окончателното погасяване на вземането; 241,26 лв., представляваща
мораторна неустойка за периода от 01.12.2022 г. до 22.06.2023 г. на основание чл. 7, ал. 4,
изр. 1 от Договор № ********* г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
03.10.2022 г. сключил с ответника Договор № ********* г., по силата на който г-н В.
възложил на лечебното заведение осъществяването на палиативни грижи за неговата майка
– В.С.Т.. Поддържа, че по силата на чл. 5 от договора ответникът се задължил да заплаща
такса в размер на 130 лв. за всеки ден от предоставяне на услугите. Съгласно чл. 2, ал. 4 от
договора, при заявка от възложителя, изпълнителят може да предостави и допълнителни
услуги, като възложителят заплаща същите по цени, обявени в ценоразписа на изпълнителя
след представяне на фактура. Съгласно чл. 7, ал. 4, изр. 1 от договора, в случай на забава за
плащане на задължения по договора възложителят дължи на изпълнителя неустойка в
1
размер на 0,01% от стойността на дължимата сума за всеки ден забава, но не повече от 10%
от стойността на задължението. Твърди, че въпреки така постигнатите договорености, от
м.11.2022 г. до м.05.2023 г. ответникът не заплатил дължимите на изпълнителя суми,
въпреки наличието на издадени фактури, за което бил уведомяван многократно чрез
изпращане на електронни съобщения до посочения в договора имейл и официална покана.
Поддържа, че за посочения период общият размер на дължимата парична сума е 23 853,90
лв., за което били издадени Фактури № ******/01.12.2022 г.; № ******/22.02.2023г.; №
******/09.03.2023г.; № ********/05.04.2023 г.; № *****/02.05.2023г. От тази стойност
следвало да бъде извадена сумата от 300 лв., представляваща заплатена от ответника
обезпечителна гаранция, поради което размерът на общо претендираната главница е 23
553,90 лв. На следващо място поддържа, че общият размер на формираната на основание чл.
7, ал. 4 от договора неустойка възлизал на сумата от 241,26 лв. Ето защо моли съда да осъди
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 23 553,90 лв. – главница, представляваща
стойността на предоставени палиативни грижи на В.С.Т. за периода от м.11.2022 г. до
м.05.2023 г. съгласно Договор № ********* г., сключен между П. П. В. и „БЛОК ХОСПИС“
ЕООД, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 22.06.2023 г. до
окончателното погасяване на вземането, както и сума в размер на 241,26 лв.,
представляваща мораторна неустойка за периода от 01.12.2022 г. до 22.06.2023 г. на
основание чл. 7, ал. 4, изр. 1 от Договор № ********* г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. И.
Б., е подал отговор на исковата молба, с който заявява, че предявените искове са
основателни, в който смисъл било и становището на ответника, който в писмен вид по ел.
поща уведомил назначения му особен представител, че не оспорва дължимите суми към
ищеца по цитирания договор. Ето защо не релевира възражения както срещу иска, така и
срещу обстоятелствата, на които се основава. За пълнота поддържа, че договорът от
03.10.2022 г., на който се позовава ищецът, не е бил представен в цялост.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и отговора на
ответника, приема от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните по делото, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че на 03.10.2022 г. между П. П. В., в качеството му на възложител, от една
страна, и „БЛОК ХОСПИС“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, бил сключен договор №
********, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел срещу
възнаграждение да предоставя палиативни грижи на майката на ответника, а именно В.С.Т.,
наричана за краткост „Пациент“, за срок от 5 календарни дни, считано от 03.10.2022 г.
Съгласно чл. 2, ал. 2, с подписване на договора страните се съгласяват, че
възложителят осигурява всички лекарствени продукти, медицински изделия и диетични
храни за основните и хроничните заболявания, изписани на пациента от лекуващите го
лекари в лечебни заведения за извънболнична и/или болнична помощ. При изрично
изискване от възложителя, изпълнителят може да се ангажира да осигури закупуването им,
2
като възложителят заплаща стойността на изделията и цена на услугата срещу издаване на
данъчна фактура.
Съгласно чл. 2, ал. 4 от договора, при заявка от възложителя, изпълнителят може да
предостави и допълнителни услуги, като възложителят заплаща същите по цени, обявени в
ценоразписа на изпълнителя след представяне на фактура.
Съгласно чл. 5 от договора, за изпълнението му възложителят дължи на изпълнителя
възнаграждение в размер на 130 лв. за всеки ден, за който са предоставени услугите,
предмет на договора.
Съгласно чл. 7, ал. 4, изр. 1 от договора, в случай на забава за плащане на задължения
по договора възложителят дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0,01% от стойността
на дължимата сума за всеки ден забава, но не повече от 10% от стойността на задължението.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
Страните могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за причинени вреди от
неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се доказват. Пораждането на
това акцесорно задължение представлява неустойка, която съгласно правилото, уредено в
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, т. е. освен обезщетителната си функция, тя представлява и
обезпечителен способ за точно и добросъвестно изпълнение на договорните задължения.
Следователно, основателността на иск при квалификацията на чл. 92, ал. 1 ЗЗД се обуславя
от предпоставките: наличие на облигационна връзка - валидно договорно задължение, от
което да възниква задължение за изпълнение, договорено акцесорно задължение за
неустойка и релевирано неизпълнение на главното задължение. Неустойката се дължи от
неизправната страна, когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена.
Страните са свободни да уговорят различни последици от поведението си при сключването
на всеки договор, както и от неизпълнението на всяко отделно поето задължение по него,
като единственото ограничение е да бъде съобразена с повелителните норми на закона и с
добрите нрави, както и да е уговорена отнапред.
В частност, уважаването на предявените искове е предпоставено от положителното
установяване от ищеца, че: 1/ между П. П. В. и „БЛОК ХОСПИС“ ЕООД е бил сключен
Договор № ********* г., по силата на който П. В. възложил на лечебното заведение
3
осъществяването на палиативни грижи за неговата майка – В.С.Т., в замяна на което се
задължил да заплаща такса в размер на 130 лв. за всеки ден от предоставяне на услугите; 2/
„БЛОК ХОСПИС“ ЕООД е изпълнило задълженията си по сключения Договор № *********
г., като за периода от м.11.2022 г. до м.05.2023 г. е предоставил палиативни грижи за
майката на П. П. В. - В.С.Т.. В тежест на ответника е да докаже, че за периода от м.11.2022 г.
до м.05.2023 г. е заплатил дължимите съгласно Договор № ********* г. парични суми.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 26.03.2024г. и приет за
окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на
16.05.2024г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните са отделени фактите, че: 1/ на 03.10.2022г. между П. П. В. и
„БЛОК ХОСПИС“ ЕООД бил сключен Договор № *********г., по силата на който П. В.
възложил на лечебното заведение осъществяването на палиативни грижи за неговата майка
– В.С.Т., в замяна на което се задължил да заплаща такса в размер на 130 лв. за всеки ден от
предоставяне на услугите; 2/ ищецът е изпълнил задълженията сключения Договор №
*********г., като е предоставил палиативни грижи за майката на П. П. В. - В.С.Т.; 3/ за
периода от м.11.2022 г. до м.05.2023 г. П. П. В. не е заплатил дължимите съгласно Договор
№ *********г. парични суми.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването
на отделените за безспорни факти за доказано. Същите (по т. 1 и т. 2) се установяват и от
приетите по делото писмени доказателства - Договор № ********* г., Фактура №
**********/01.12.2022 г., Фактура № ******/22.02.2023 г., Фактура № ******/09.03.2023 г.,
Фактура № ********/05.04.2023 г. и Фактура № *****/02.05.2023 г. Ответникът не е
релевирал възражения, а и не е представил доказателства за извършено плащане на
дължимите по договора суми за процесния период.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че предявените искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД са основателни и следва да бъдат
уважени изцяло.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се
присъдят сторените разноски, както следва: 1095,58 лв. – държавна такса за настоящото
производство, 2542 лв. – депозит за особен представител на ответника, както и 40 лв. –
държавна такса за обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 27734/2023 г. по описа на СРС,
ГО, 144 състав, т.е. общо 3677,58 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Е.П.“ № 6, вх. „Б“, ет. 3, ап.
24, да заплати на „БЛОК ХОСПИС“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., кв. „Д.“, ул. „К.П.“ № 1, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92,
ал. 1 ЗЗД, следните суми: 23 553,90 лв. – главница, представляваща стойността на
предоставени палиативни грижи на В.С.Т. за периода от м.11.2022 г. до м.05.2023 г.
4
съгласно Договор № ********* г., сключен между П. П. В. и „БЛОК ХОСПИС“ ЕООД,
ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 22.06.2023 г. до
окончателното погасяване на вземането; 241,26 лв., представляваща мораторна неустойка за
периода от 01.12.2022 г. до 22.06.2023 г. на основание чл. 7, ал. 4, изр. 1 от Договор №
********* г.
ОСЪЖДА П. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Е.П.“ № 6, вх. „Б“, ет. 3, ап.
24, да заплати на „БЛОК ХОСПИС“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., кв. „Д.“, ул. „К.П.“ № 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер
на 3677,58 лв. – съдебни разноски пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5