№ 20409
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110124576 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ............. срещу ............
Предявени са искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 25.10.2022 г. в гр. София на бул. „Александър
Малинов“ и бул. „Андрей Ляпчев“ е настъпило ПТП с участието на л.а.
„Пежо Партнер“ с рег. № .......... и л.а. „Форд Транзит“ с рег. № ........,
управляван от А. О., при следния механизъм: водачът на л.а. „Форд Транзит“
преминава на червен светофар, вследствие на което реализира ПТП с л.а.
„Пежо Партнер“, в причинна връзка с което на последния са причинени щети,
като е налице тотална щета на автомобила. Твърди, че към датата на ПТП л.а.
„Пежо Партнер“ е застрахован при ищеца по силата на имуществена
застраховка „Каско“, полица № ......... г. със срок на валидност: 20.05.2022 г. –
19.05.2023 г. Твърди, че в качеството на застраховател е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 25 748, 89 лв. Счита, че с
изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на
застрахования срещу ответника в качеството на застраховател, при когото
към датата на ПТП е застрахована гражданската отговорност на делинквента
– за изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 25 748, 89 лв. и
ликвидационните разноски в размер на 15 лв. или общо за сумата от 25 763,
89 лв. След плащане на обезщетението запазените части на автомобила са
реализирани на пазара за сумата от 5 010 лв., с оглед на което в полза на
ищеца е налице регресно вземане за разликата в размер на 20 753, 89 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 20 753, 89 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законна
лихва от исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 236, 99
1
лв. мораторна лихва за периода 31.03.2023 г. – 05.05.2023 г. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ..........., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
настъпването на ПТП със сочения в исковата молба механизъм. Оспорва да е
налице виновно противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Форд
Транзит“, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.
Оспорва настъпването на твърдените вреди в причинна връзка с виновно и
противоправно поведение на водача на л.а. „Форд Транзит“. Прави
възражение за съпричиняване, като твърди, че другият водач е преминал на
червен светофар. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че на 25.10.2022 г. в гр. София на бул.
„Александър Малинов“ и бул. „Андрей Ляпчев“ е настъпило ПТП с участието
на л.а. „Пежо Партнер“ с рег. № .......... и л.а. „Форд Транзит“ с рег. № ........,
управляван от А. О..
Установи се от представения по делото протокол за ПТП и
заключението на АТЕ, че на 25.10.2022 г. около 14:00 часа л.а. „Форд
Транзит“ с рег. № ........ се движи по бул. „Александър Малинов“ с посока от
ул. „Филип Аврамов“ към бул. „Андрей Сахаров“ и в района на кръстовището
с бул. „Андрей Ляпчев“ водачът навлиза в кръстовището на червен
забранителен сигнал на светофарната уредба и реализира ПТП с идващия от
дясната му страна на зелен светофар л.а. „Пежо Партнер“ с рег. № ..........,
управляван от А. Н. Я., в причинна връзка с което на л.а. „Пежо Партнер“ с
рег. № .......... са нанесени щети на предна броня, преден капак, калници,
фарове, радиатор, получен е теч на масло и антифриз. Към датата на ПТП
процесният автомобил е бил в експлоатация 3 години, 5 месеца и 9 дни,
считано датата на първоначална регистрация. Към датата на ПТП
действителната стойността на автомобила е била 24 949 лв., а за
възстановяване на автомобила е необходима сумата 25 251, 31 лв., определена
по средни пазарни цени, която надхвърля действителната му стойност към
датата на ПТП, поради което е налице тотална щета на автомобила.
Стойността на уврежданията по автомобила, определена при условията на
тотална щета, след приспадане на запазените части, чиято стойност възлиза
на 25% от действителната стойност на автомобила, е в размер на 18 712 лв.
Обичайните ликвидационни разноски са между 15 лв. и 25 лв.
По делото е представена циклограма на светофарната уредба към датата
на произшествието.
Вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че според същата
няма засичане на зелените сигнали на светофарната уредба, както и че според
2
протокола за ПТП водачът на л.а. „Форд Транзит“ с рег. № ........ е преминал
на червен сигнал на светофарната уредба.
Безспорно е между страните, че към 25.10.2022 г. л.а. „Пежо Партнер“ с
рег. № .......... е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена
застраховка „Каско“, полица № ......... г. със срок на валидност: 20.05.2022 г. –
19.05.2023 г.
С искане за оценка на вреди по застраховка от 26.10.2022 г.
застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователното събитие, във
връзка с което е образувана щета № *********. Съставени са описи-
заключение по щета.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател
по застраховка „Каско“ е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
сумата от 25 748, 89 лв.
Безспорно е между страните, че към 25.10.2022 г. гражданската
отговорност на водача на л.а. „Форд Транзит“ с рег. № ........ е била
застрахована при ответника.
Пред СРС е разпитан свидетелят А. Н. Я., който заявява, че си спомня
на 25.10.2022 г. в гр. София да е участвал в ПТП на бул. „Александър
Малинов“ и бул. „Андрей Ляпчев“ при управление на „Пежо Партнер“ с рег.
№ .........., следобед, в светлата част на деня. Заявява, че на булеварда има три
ленти за движение и че той е бил първа кола в средната лента за направо.
Завява, че е бил спрял на червен светофар, светнало е зелено, потеглил е,
колата отдясно на него също е потеглила, и тогата от лявата му страна е
дошъл бус, тип мини ван, който е минал на червено и с който е настъпил удар.
Заявява, че щетите за него са били в предна централна част, както и предна
дясна и лява, а за буса – от дясната страна. Заявява, че са съставили протокол
за ПТП, като потвърждава, че това е предявеният му на л.23 от делото такъв.
Представена е регресна покана до ........... от 28.02.2023 г., доказателства
за получаване на която не са представени по делото, като с писмо изх. № от
31.03.2023 г. ........... е отказало плащане по регресната претенция.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск
3
на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице
/в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение
по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1
ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка
между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената
застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в
дадената хипотеза са налице.
Настъпването на процесното ПТП със сочения от ищеца механизъм се
установява от представения протокол за ПТП, заключението на АТЕ и
показанията на свидетеля Я., които съдът кредитира като логични и
последователни, основаващи се на непосредствените възприятия на свидетеля
и кореспондиращи както с представения по делото констативен протокол,
така и със заключението на АТЕ относно местоположението на автомобилите
и механизма на ПТП. Като е преминал на червен сигнал на светофарната
уредна и е реализирал удар с правомерно движещия се и потеглил на зелен
сигнал на светофарната уредба л.а. „Пежо Партнер“, водачът на л.а. „Форд
Транзит“ с рег. № ........ е осъществил противоправно деяние, в причинна
връзка с което са нанесени щети на застрахования при ищеца по силата на
имуществена застраховка „Каско“ автомобил.
В случая изводите на съда, че по делото се установява механизмът на
ПТП, се основават освен на протокола за ПТП и заключението на АТЕ, така и
на показанията на свидетеля Я., от съвкупната преценка на които се налага
извод, че механизмът е доказан от страна на ищеца.
Неоснователно е възражението на ответника, че ПТП не е настъпило по
вина на водача л.а. „Форд Транзит“ с рег. № ......... Тежестта за установяване
на елементите от фактическия състав на деликта се носи от ищеца, с
изключение на вината, по отношение на която нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД
установява оборима презумпция, тежестта за оборване на която се носи от
ответника, като в случая с оглед ангажираните по делото доказателства тази
презумпция не е оборена.
Неоснователно е и възражението за наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на л.а. „Пежо Партнер“ с рег. №
........... По делото не се установи последният да е предприел поведение, с
което обективно да е допринесъл за настъпване на произшествието.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че водачът на
автомобила е преминал на червено. От заключението на АТЕ, представената
по делото циклограма и поясненията на вещото лице се установява, че
водачът на увредения автомобил е преминал на зелено, а този на буса – на
червено, като няма засичане на зелените сигнали на светофарната уредба, т.е.
изключено е зелено да светело и за двамата. Показанията на свидетеля Я.
също са в смисъл, че той е минал на зелено, а другият водач – на червено, при
4
което го е ударил, с оглед на което възражението за съпричиняване е
неоснователно.
Установи се настъпването на щетите на застрахования при ищеца
автомобил в причинна връзка с произшествието.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател
по застраховка „Каско“ е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
сумата от 25 748, 89 лв.
Безспорно е между страните, че към 25.10.2022 г. гражданската
отговорност на водача на л.а. „Форд Транзит“ с рег. № ........ е била
застрахована при ответника.
Предвид обстоятелството, че в конкретния случай е налице тотална
щета по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ – с оглед на това, че стойността на
разходите, необходими за възстановяването на застрахованото МПС и
привеждането му в изправно техническо състояние е по-голяма от
определената от АТЕ действителна стойност на същото към момента на
събитието, от определената действителна стойност следва да се приспадне
стойността на запазените части, които не могат да надвишават 30% от
действителната стойност /в посочения смисъл – решение № 165/2013 г. по
т.д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК/, какъвто
е настоящият случай, в който стойността на запазените части възлиза на 25%
от действителната стойност на автомобила съгласно заключението на
изслушаната АТЕ. Съобразно изложеното размерът на дължимото
обезщетение при тотална щета на увреденото МПС възлиза на сумата 18 712
лв.
Следователно, в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за
сумата от общо 18 712, 15 лв. (18 712 лв. + 15 лв. ликвидационни разноски).
До посочения размер искът се явява основателен, а над тази сума до
пълния предявен размер от 20 753, 89 лв. следва да бъде отхвърлен.
При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото
задължение от деня на забавата, съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, която в случая
възлиза на сумата 213, 68 лв. за периода 31.03.2023 г. – 05.05.2023 г.,
определена по реда на чл.162 ГПК.
До посочения размер искът се явява основателен, а над тази сума до
пълния предявен размер от 236, 99 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 1 162, 77 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от
исковете.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3
ГПК, сумата от 44, 27 лв. разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..........., ЕИК ........... да заплати на ............., на основание
чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 18 712, 15 лв., представляваща регресно
вземане по щета № ********* във връзка с ПТП, настъпило на 25.10.2022 г. в
гр. София на бул. „Александър Малинов“ и бул. „Андрей Ляпчев“, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 05.05.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата 213, 68 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 31.03.2023 г. – 05.05.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за сумата над 18 712, 15 лв. до пълния
предявен размер от 20 753, 89 лв. и иска за мораторна лихва за сумата над
213, 68 лв. до пълния предявен размер от 236, 99 лв. – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ..........., ЕИК ........... да заплати на ............., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 162, 77 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ............. да заплати на ..........., ЕИК ..........., на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 44, 27 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6