Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
03.06.2019 |
Град
|
Мездра
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
II–ри наказателен
|
състав |
||
|
На |
пети
март |
|
Година
|
2019 |
||
В открито
заседание в следния състав:
|
Председател: |
ВЯРА
АТАНАСОВА
|
||||||||
Секретар:
|
Десислава Стоянова |
|
|||||||
като
разгледа докладваното от
|
съдия АТАНАСОВА |
||||||||
|
НАХ |
дело номер |
572 |
по
описа за |
2018 |
година |
||||
ЗА
ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Д.И. *** е обжалвал наказателно постановление № 145/28.09.2018
година на Началника на РУ гр. Роман при ОДМВР гр. Враца, с което за нарушение на
чл.264 ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работа, на основание
същата разпоредба му е наложено административно наказание глоба в размер на 500
лева. Възраженията са в смисъл, че в хода на административно - наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
са довели до неговото опорочаване. Счита се също, че описаният състав на
нарушение в административните актове се разминава с действително настъпилите събития
на място и не кореспондира с посочената като нарушена законова разпоредба. Подробни
доводи не са изложени. На тази база се иска отмяна на наказателното
постановление.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. По
делото са постъпили и приети писмени бележки от Д.И., в които същият е изложил
доводи в подкрепа на искането за отмяна на постановлението поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилна правна квалификация
на описаното деяние.
В съдебно заседание процесуалният му представител адв.
Г.П. от ВрАК поддържа искането за отмяна на обжалвания акт на база основанията
за това, посочени в цитираните по-горе писмени бележки. Допълнително са развити
съображения за допуснати нарушения на процедурата по съставяне и връчване на
АУАН на жалбоподателя, в това число смесване на института на отказ на
нарушителя да подпише АУАН и съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя.
Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил
представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално
допустима.
Анализирайки събраните по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
На 23/24.07.2018 г. свидетелите Н.С. и М.Ц. ***, били
наряд. Малко след полунощ в полицейското управление постъпил сигнал за силна
музика от дома на Д.И. ***. Дежурният в управлението извършил справка в
масивите на МВР, след което предоставил на свидетелите за запознаване личните
данни на И., придружени със снимков материал. Около 01.00 часа на 24.07.2018 г.
С. и Ц. пристигнали на посочения в сигнала адрес. Тъй като музиката, идваща от
къщата, била силна, полицейските служители пуснали звуков сигнал от служебния
автомобил. Входната врата се открехнала и в мъжа, който я отворил, свидетелите
разпознали Д.И.. Същият бил в нетрезво състояние. След като се представили, те
поискали от лицето лични документи, с които да удостовери своята самоличност.
Мъжът отказал за представи лична карта. Свидетелят Ц. поискал от него да съобщи
своите три имена, на което мъжът отговорил, че се казва Иван Петров Иванов.
Полицейските служители му обяснили, че ще му съставят акт за установяване на
административно нарушение за това, че неудостоверявайки своята самоличност, им
пречи да си изпълняват служебните задължения. Мъжът отговорил, че няма да
подпише акта. Свидетелите го предупредили да спре музиката, но той отказал,
след което направил неприличен жест и затворил вратата след себе си. Полицейските
служители извикали на място за съдействие свидетеля Ц.Й. ***. Същият, заедно
със свои колеги, били командировани на територията на РУ Роман. В присъствието
на Ц. и Й., свидетелят С. съставил на И. АУАН за нарушение на чл.264 ал.1 ЗМВР.
Тъй като И. не присъствал на съставянето на акта и предварително бил заявил на
полицейските служители, че няма да го подпише, свидетелят Й. удостоверил
неговия отказ, подписвайки се в съставения АУАН.
Горната фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Н.М.С. и М.О.Ц..
В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитан
Ц.Й.Й.. В показанията си същият твърди, че служители на РУ Роман, сред които Н.С.,
поискали съдействие във връзка със съставяне на АУАН. Заедно с тях, Й. отишъл
на адрес ***. Когато пристигнали на място, полицейските служители подали звуков
сигнал като по този начин се опитали да извикат нарушителя. Въпреки подадения
сигнал, никой от живеещите в къщата не се отзовал. При това положение колегите
на Й. написали АУАН по ЗМВР, в който той се подписал като свидетел на отказа на
лицето да подпише акта.
По искане на защитата като свидетел в хода на
съдебното следствие е разпитана и Боряна Петкова Тодорова, която живее на
съпружески начала с жалбоподателя Д.И.. Същата твърди, че въпросната вечер на
гости в дома им били тяхната дъщеря и нейният приятел, с които не се били
виждали скоро. По тази причина решили да си направят веселба. По едно време в
къщата дошла полиция. При нейното пристигане свидетелката и И. спрели музиката.
Единият от служителите им съобщил, че
има подаден сигнал за силна музика от техния дом. Свидетелката Тодорова го
уверила, че няма да пускат повече музика, но служителят заявил, че ще трябва да
състави акт на И.. Свидетелката Тодорова продължила разговора с полицейския
служител на тротоара пред външната порта, като преди нея с тях разговарял И..
Освен гласни, по делото са събрани и писмени
доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид изложеното в обжалваните административни актове и в
жалбата на Д.И., счита, че същата е основателна, но на други основания. Съображенията
за това са следните:
В хода на проверката
за законосъобразност на актовете, която е длъжен служебно да извърши, съдът
констатира, че са допуснати нарушения на процедурата по съставяне и връчване на
АУАН, които са от категорията на съществените. По тази причина същият не се произнася
по съществото на спора. От събраните по делото гласни доказателства става ясно,
че АУАН е съставен на жалбоподателя в негово отсъствие. Според чл.40 ал.1 ЗАНН,
АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствали при извършване или установяване на нарушението. Изключение от този
общ принцип е предвидено в разпоредбата на чл.40 ал.2 ЗАНН, където
законодателят е приел, че в случаите, когато нарушителят е известен, но не може
да се намери, или след покана не се яви за съставяне на акта, той се съставя и
в негово отсъствие. След преценка на данните, съдържащи се в показанията на
разпитаните по делото свидетели, настоящият състав приема, че не са налице
основания за прилагане на чл.40 ал.2 ЗАНН. Това е така, тъй като, на първо място,
нарушителят И. практически е бил известен на полицейските служители. Основания
за този извод съдът черпи от гласните доказателства. Независимо един от друг,
свидетелите С. и Ц. заявяват, че въпреки непредставянето на документи, които да
удостоверят самоличността му, те са разпознали в разговарящия с тях гражданин
лицето Д.И.И., с чиито лични данни и снимков материал са били запознати преди
началото на проверката. На следващо място, не са били налице и останалите
предпоставки, обуславящи приложението на чл.40 ал.2 ЗАНН, а именно - нарушителят
не може да се намери или след покана не може да се яви за съставяне на АУАН. Според
показанията на свидетелите С., Ц. и Тодорова, на адресът, посетен в
инкриминираната вечер се намира именно дома на Д.И. и при това положение не
може да се приеме, че лицето не е било открито. Относно поканата до И. за
явяване във връзка със съставяне на АУАН, съдът, след като анализира събраните
доказателства, счита, че същите съдържат противоречиви данни по този въпрос. В гласните
доказателства практически обособяват три групи източници, а именно показанията
на свид. С. и свид. Ц.; показанията на свид. Тодорова и показанията на свид. Й..
От разпита на полицейските служители С. и Ц. става ясно, че предвид отказа си
да представи документи за удостоверяване на самоличност, жалбоподателя е бил
уведомен, че ще му се състави АУАН, като последния е заявил, че няма да го
подпише. Тези твърдения обаче не кореспондират изцяло с данните, съобщени от
свид. Тодорова, според която двамата свидетели са заявили единствено, че
съставят на И. два АУАН без никаква друга информация относно място и време на
съставяне, вкл. необходимост от присъствието на жалбоподателя. Така очертаната
фактологическа рамка изцяло се опровергава от свидетелят Й.. Според него, на
инкриминираната дата в негово присъствие среща и разговор на И. с полицейските
служители, пристигнали пред дома му, не са провеждани. Свидетелят е
категоричен, че след подадения звуков сигнал от служебния автомобил, намиращите
се в къщата на жалбоподателя граждани са били наясно с присъствието на органите
на реда, но въпреки това не са отзовали. След като не могли да извършат
проверка, служителите съставили процесния АУАН, в който като свидетел на отказа
на лицето да го подпише е бил вписан свид. Й.. Изхождайки от изложеното дотук,
съдът не приема, че жалбоподателя е бил уведомен за съставянето на АУАН. Като
цяло сред доказателствата липсват категорични данни И. да е уведомяван писмено
или устно, че ще му бъде съставян АУАН, както и за необходимостта от неговото
явяване, в т.ч. за време и място. При това положение съдът не споделя тезата на
актосъставителя, че жалбоподателя е бил надлежно уведомен за съставянето на
административния акт, така както повелява закона. Изхождайки от гореизложеното,
настоящият състав счита, че в рамките на административно-наказателното
производство не са били налице предпоставките за прилагане на чл.40 ал.2 ЗАНН и
в този смисъл АУАН е следвало да се състави по общия ред. На следващо място,
административният акт не е бил връчен на жалбоподателя и така свид. С. като
актосъставител не е изпълнил задължението си, регламентирано в чл.43 ал.1 ЗАНН.
Съгласно тази разпоредба, след като бъде подписан от съставителя и поне от един
от свидетелите, посочени в него, АУАН се предявява на нарушителя да се запознае
със съдържанието му и да го подпише със задължение да уведоми наказващия орган,
когато промени адреса. Според показанията на всички разпитани по делото
свидетели, процесния АУАН не е бил връчен на жалбоподателя. При това положение
незаконосъобразно свид. С. като актосъставител е приел, че И. е отказал да
подпише акта, отразявайки това обстоятелство в съдържанието на самия акт срещу
графата „нарушител“ и вписвайки данните на полицейския служител свид. Й.. Действително,
в чл.43 ал.2 ЗАНН е предвидена възможност при отказ на нарушителя да подпише
акта, това да се удостовери с подписа на един свидетел, чиито имена и точен
адрес се отбелязват в акта. В конкретния случай, поради невръчване на АУАН на
нарушителя липсва и изричен негов отказ да го подпише, което е пречка за
прилагане на чл.43 ал.2 ЗАНН. Констатираните до тук пороци не могат да бъдат
санирани в рамките на настоящото съдебно производство, поради което обжалваното
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
Наказателно постановление № 145/28.09.2018
година на Началника на РУ гр. Роман при ОДМВР гр. Враца, с което за нарушение
на чл.264 ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работа, на Д.И. *** е
наложено, на основание чл.264 ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните
работа, административно наказание глоба в размер на 500 лева. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба
пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: