РЕШЕНИЕ

Номер  1520                                13.08.2019г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На десети октомври                           две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Катя Чокоевска

като разгледа докладваното от съдията

АНД номер    5694 по описа за    2018   година

намира и приема за установено следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Обжалвано е наказателно постановление № 357/15.08.2018г. на *** Митница Пловдив, с което на „Данита-2008“ЕООД, с ЕИК *********, адрес гр.София, ***е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 / три хиляди / лева  за нарушение по чл.95, ал.1 от ЗАДС.       Дружеството жалбоподател Х. моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание от повереник.

          Въззиваемата страна – Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител предлага процесното НП да бъде потвърдено.

          Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

          Във връзка с получен сигнал на 15.03.2018г. в обект – бензиностанция, находяща се в гр.Стамболийски на ул.”Клокотница” и стопанисван от дружеството жалбоподател, била извършена проверка от митнически служители, сред които и свид.Д.И.. В хода на същата тя забелязала, че лек автомобил спира на обекта и обслужващия колонката зарежда втечнен нефтен газ чрез накрайник за бутилки от бита в такава, от колонката за зареждане на МПС. Зареденото количество било за 9лв., а като вместимост 9,380литра. Ето защо за горното свид.И. съставила срещу дружеството жалбоподател АУАН № 218/29.03.2018г., а въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя разпитан като свидетел по настоящото дело – Д.М.И., както и от писмените доказателства представени по делото, които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

На практика жалбоподателя не оспорва фактите, а твърди, че в процесния казус са били допуснати съществени процесуални нарушения, които са опорочили    издадения правораздавателен акт от наказващия орган, както и неправилно бил приложен закона.

          На първо място настоящата инстанция намира, че от фактическа страна ясно и точно в АУАН са били изложени вменените фактически положения, довели до ангажиране отговорността на нарушителя. Ясно са посочени време, място и начин на извършване на нарушението. На следващо място следва да се посочи, че в процесния казус е ангажирана отговорност на юридическо лице, поради което и не е нужно наличие на вина. Възражението на жалбоподателя, че в случая следвало да намери приложение нормата на чл.126б ЗАДС настоящата инстанция намира за основателно. Действително ал.2 на посочената норма сочи, че маловажни случаи по ал. 1 са тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 100 лв. А ал.1 изрично препраща към нормата на чл.118 ЗАДС. В процесния казус е заредена газ за 9лв. Очевидно е че, дължимия акциз дори в двоен размер е под 100лв. В случая приетия законодателен подход обвързващ тежестта на нарушението с размера на дължимия акциз е не съвсем удачен, но такъв е законът. Изхождайки от ниското количество гориво, което е в пряка връзка със стойността на акциза, то и обществената опасност е снижена. Макар в процесния казус самото нарушение да не касае фиска, а сигурността в обекти с повишена пожароопасност каквито са бензиностанциите и сигурността на битовите бутилки за газ, то закона в този му вид не оставя съмнение, че преценката за маловажност на случая е именно двойния размер на акциза. Чл.126б изрично препраща към нормата на чл.118 ЗАДС, с което няма как да се приеме, че първата норма не е относима в подобен случай. Първата сочи, че в подобни случаи митническите органи могат да налагат глоби с фиш по реда и в размерите, установени в чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания. При изричната дефиниция на маловажен случай обаче в ал.2, то и настоящия се явява такъв.

          При тази безспорно установена фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че неправилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на дружеството жалбоподател и като не е приложил нормата на чл.126б ЗАДС е издал НП в нарушение на материалния закон. Това налага отмяна на процесното НП, тъй като съдът не може да налага глоби по фиш.

          Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 357/15.08.2018г. на *** Митница Пловдив, с което на „Данита-2008“ЕООД, с ЕИК *********, адрес гр.София, ***е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 / три хиляди / лева  за нарушение по чл.95, ал.1 от ЗАДС.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.