Решение по дело №396/2024 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 164
Дата: 8 май 2024 г.
Съдия: Светлана Кирилова Димова
Дело: 20242230200396
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Сливен, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20242230200396 по описа за 2024 година
Производството е по повод жалба на С. Н. С. с ЕГН ********** против
наказателно постановление № 23-0804-007503/13.02.2024 година, издадено от
Началник Група в ОД на МВР гр.Сливен, Сектор „Пътна полиция“-Сливен, с
което е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и му са отнети общо
10 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява лично, представлява се
от надлежно упълномощен процесуален представител. Оспорва издаденото
НП и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Сливен, редовно призована не се
явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище чрез
упълномощен ст. юрисконсулт Д. К., че издаденото наказателно
постановление е правилно и законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:

На 19.10.2023 г. в 10:35 часа, жалбоподателят управлявал МПС в
гр.Сливен, по бул. „Цар Симеон“, когато на летище „Бършен“, движейки се
посока към гр.Сливен бил спрян за проверка от полицейските служители и И.
Б. и св.Д. Д.. При проверката било установено, че водачът С. С. управлява
МПС - товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с peг. номер CН **** АТ,
1
собственост на „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, клон Сливен, което МПС било със
служебно прекратена регистрация от 11.10.2023 г., по чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Въз основа на това на жалбоподателя бил съставен АУАН №
GA966728/19.10.2023 г. за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. С
АУАН били иззети Свидетелството за регистрация на моторното превозно
средство част II № ********* и два броя регистрационни табели с № СН ****
АТ.
Административно наказателната преписка била изпратена на РП-
Сливен за преценка за възбуждане на наказателно производство за
престъпление по чл.345, ал.2 от НК. Прокурор от РП-Сливен издал
Постановление от 23.01.2024 г., с което отказал да образува наказателно
производство поради липса на осъществено престъпление от общ характер.
Постановлението било изпратено на Началник на сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР-Сливен за преценка относно необходимостта от ангажиране на
административно наказателна отговорност на жалбоподателя.
Въз основа на издадения АУАН № GA966728/19.10.2023 г. и
Постановление от 23.01.2024 г. от РП-Сливен, било издадено НП № 23-0804-
007503/13.02.2024 г., от Началник Група в ОД на МВР гр.Сливен, Сектор
„Пътна полиция“-Сливен, с което е прието, че жалбоподателят е извършил
виновно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и му е наложено наказание на
основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, а именно наказание „Глоба“ в размер
на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и му
са отнети общо 10 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира
дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетеля Д. Д.,
доколкото същите се допълват и не си противоречат с останалия събран
доказателствен материал относно основните подлежащи на доказване факти.
Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния
процесуален ред по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения
преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Съдът прие, че в хода на административно – наказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на
санкционираното лице.
2
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били
надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с императивните разпоредби на ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на ЗАНН
реквизити. Същият е предявен за връчване на жалбоподателя, който го е
получил лично и е посочил, че не няма възражения. На по-късен етап
жалбоподателят не е упражнил правото си на възражение по съставения му
АУАН.
В НП също се съдържат всички минимално изискуеми реквизити.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че съставът на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП
е осъществен. Установено е от събраните по делото доказателства, а не се и
спори между страните, че на процесната дата и час при проверка извършена
от полицейски служители И. Б. и св.Д. Д., жалбоподателят е управлявал
товарен „Ситроен Джъмпер“ с peг. номер CН **** АТ, който не е негова
собственост, в посочения участък, който бил със служебно прекратена
регистрация от 11.10.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Двете изисквания са дадени
кумулативно, т. е. следва да са изпълнени и двете, като неизпълнението на
което и да е от тях представлява административно нарушение. В този смисъл
управлението на автомобил без регистрационни табели, независимо че е бил
регистриран, представлява нарушение на чл. 140 от ЗДвП.
В разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП е предвидено, че служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който
в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство.
В настоящия случай по несъмнен начин се установи от показанията
полицейския служител св.Д. Д., че се касае за товарен автомобил, който е
имал поставени табели с регистрационен номер, но регистрацията на този
автомобил е била служебно прекратена, поради смяна на собственост и
непререгистриране на МПС. Тези показания са безпротиворечиви,
3
последователни и кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Показанията на полицейския служител кореспондират с писмените
доказателства, а именно със справката, издадена от сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР гр.Сливен, касаеща регистрацията на моторното превозно
средство (л.31 от делото) и справката от АИС-КАТ за МПС с рег.№ СН
****АТ (л.32 от делото). От тези справки е видно, че по електронен път в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Сливен е подадена информация за
промяната на собственик от 09.08.2023 г. и от 11.10.2023 г. регистрацията на
горепосочения товарен автомобил е била прекратена на основание чл. 143, ал.
15 от ЗДвП.
Съдът намира за неоснователно възражението от процесуалния
представител на жалбоподателя, че липсва субективният елемент, тъй като
жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена на
11.10.2023 г. От представените по делото справки от АИС-КАТ за МПС и
видно от описаното в обстоятелствената част на съставения акт за
установяване на административно нарушение и издаденото наказателно
постановление, жалбоподателят е санкциониран за това, че моторното
превозно средство е с прекратена регистрация, поради това, че е
непререгистрирано в срок, а не защото е с прекратена регистрация, поради
липса на сключена застраховка гражданска отговорност.
В настоящия случай регистрацията е прекратена служебно, по чл. 18б,
ал. 1, т. 10 от Наредбата, във вр. с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, когато в двумесечен срок от
придобиването собственикът не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. Наредбата не поставя изискване собственикът да бъде
уведомен за това служебното прекратяване на регистрацията, което настъпва
по силата на закона с изтичане на двумесечния срок за регистриране на
превозното средство в Сектор „Пътна полиция“, като контролните органи
нямат задължение да информират собственика за прекратяването на
регистрацията. Такова задължение законът не им вменява за разлика
например от нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, касаеща случаите на
служебно прекратяване на регистрацията на МПС, поради липса на сключена
застраховка гражданска отговорност. Действително жалбоподателят не е
собственик, а водач на МПС, но същият като правоспособен водач е длъжен,
предприемайки управление на чуждо МПС, било то и служебно предоставено
му, да се убеди, че това МПС е регистрирано за движение по надлежния ред.
Следователно жалбоподателят С. С. към момента на проверката е бил длъжен,
предприемайки управление на чуждо МПС да се убеди, че не управлява
4
автомобил с прекратена регистрация. Видно от представената по делото
справка за нарушител, жалбоподателят е правоспособен водач на МПС. Всеки
водач на МПС преди управлението му е задължен да констатира, не само
техническата изправност на МПС и външната му цялост, така и съответните
документи за регистрацията му.
Въз основа на всичко гореизложено съдът счита, че жалбоподателят
като правоспособен водач на МПС е извършил нарушението при съзнаване на
обществената опасност на поведението си и общественоопасните последици
от същото. След като е предприел управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, жалбоподателят е управлявал МПС, което не
е било регистрирано в съответствие с изискването на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
поради което е осъществил състава на вмененото му нарушение, както от
обективна, така и от субективна страна. В тази насока е съдебната практика
обусловена в Решение № 202 от 25.10.2022 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д.
№ 198/2022 г., Решение № 142 от 23.06.2022 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д.
№ 129/2022 г.

Съдът счита, че наказанието определено за нарушението по чл.140,
ал.1 от ЗДвП е правилно, същото е наложено съответно на разпоредбата на
чл. 175, ал. 3, предл. 1 от същия закон, а именно наказание „Глоба“ в размер
на 200 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца.
По отношение на наложеното отнемане на 10 точки по Наредба №
Iз2539 от 17.12.2012 г., съдът счита същото за правилно и законосъобразно,
доколкото констатацията, че е налице нарушение, което следва да се
санкционира по реда на чл. 175, ал. 3, , предл.1 от ЗДП, обвързва наказващият
орган с налагане на санкция по чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г.


Предвид горепосоченото, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
поради липса на допуснати съществени нарушения и доказаност на
извършеното нарушение.
Предвид изложеното, съдът
5
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП 23-0804-007503/13.02.2024 година, издадено
от Началник Група в ОД на МВР гр.Сливен, Сектор „Пътна полиция-Сливен,
с което на С. Н. С. с ЕГН ********** с поС.ен адрес: гр.Сливен, ж.к.“Сини
Камъни“ №18, вх.Б, ет.2, ап.5 е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП и му са отнети общо 10 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. на МВР, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6