Присъда по дело №93/2022 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 31/19.04.2022 година, постановена по НОХД №
93/2022г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол-ТО-Тополовград обвинителен акт ведно с БП №31/2022г. по описа на ГПУ-
Елхово, с който подсъдимият Ю.Р. /Y.R./, гражданин на Сирийска арабска република, е
обвинен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 23.02.2022
година около 02.50 часа в района на ГКПП-Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол, действайки като
извършител, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България,
без разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, който по смисъла на чл.358 ал.3 от НПК се явява призован от
прокурора, като последният е връчил и препис от обв.акт, по реда на чл.180 ал.3 от НПК -
чрез служебния му защитник – адв.Д.Д. от АК-Ямбол, и с участието на служебния му
защитник, назначен от фазата на БП, като е приел, че са налице предвидените в закона
предпоставки за разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото вносител на обвинителния акт -
прокурор Н.М. при РП-Ямбол, поддържа повдигнатото против подсъдимия Ю.Р. обвинение
в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от НК, като намира същото за доказано по
категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Предвид на това
представителят на обвинението моли съда да признае подсъдимият Ю.Р. за виновен по
повдигнатото му обвинение и му наложи наказание при условията на чл.54 от НК, като при
определянето му от една страна се вземе предвид високата степен на обществена опасност
на инкриминираното деяние, а от друга страна чистото съдебно минало на подсъдимия и
пълните му самопризнания, способствали за разкриване на обективната истина по делото. С
оглед постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК прокурорът
предлага на подс. Ю.Р. да бъдат наложени минимално предвидените в престъпния състав на
чл.279 ал.1 от НК кумулативни наказания, а именно – три месеца лишаване от свобода,
което на основание чл.66 ал.1 от НК бъде отложено от изтърпяване за срок от 3 години и
глоба в размер на 100 лева.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия
Ю.Р., адв.Д. в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието. Пледира при
определяне на наказанието да се приложи разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК, като
подсъдимият бъде признат за виновен, но да не бъде наказван, тъй като са налице
предпоставките на тази норма, а именно: - подсъдимият е сирийски гражданин, все още на
територията на родината му се водят военни действия, което е и причината да напусне
държавата си по произход и да влезе на територията на страната ни, за да търси убежище.
Адв.Д. изтъква, че твърде възможно е подзащитният му да е предприел съответните
действия във връзка с депозирането на молба за закрила пред компетентния орган.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обв.акт факти, а именно:
Подсъдимият Ю.Р. /Y.R./ е роден на ********** година в гр.Хасака, Сирийска
арабска република, гражданин на Сирийска арабска република, с основно образование,
безработен, неосъждан, неженен, без документи за самоличност.
Видно от обясненията на подсъдимия Ю.Р., дадени в хода на БП в качеството му на
обвиняемо лице, същият е напуснал преди няколко месеца родината си по произход –
Сирия, като влязъл нелегално в Република Турция и се установил в гр.Истанбул.
Намерението му било да се придвижи до европейска държава, където възнамерявал да се
установи да живее и работи. Тъй като не притежавал необходимите документи и надлежно
разрешение да влезе на територията на страна от Европейския съюз, в гр.Истанбул
1

подсъдимият се свързал по телефон с каналджия, който му обещал срещу заплащане на
сумата от 2 400 евро да го преведе нелегално през границата на Република Турция в
Република България, до гр.София. Каналджията осигурил транспорт и на 22.02.2022г. около
21.00 часа подсъдимият заедно с други непознати за него двадесет и четири лица, чужди
граждани, били транспортирани от гр.Истанбул до автогара в неустановено населено място,
където били прехвърлени от друг мъж, турски гражданин, който ги чакал, и скрити в тайник
на автобус, бял на цвят, марка „Мерцедес“. След около 30 минути автобусът потеглил в
посока Република България. Така подсъдимият скрит в тайника на автобуса достигнал до
турско-българската граница и на 23.02.2022 година около 02,50 часа подс. Ю.Р. влязъл през
границата на страната ни от Република Турция в Република България в района на ГКПП-
Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол. В хода на извършената щателна митническа проверка на
автобуса марка „Мерцедес" с турска рег.№ 58BS 663, на трасе входящи леки автомобили и
автобуси, за влизане в страната от Р. Турция в Р. България е бил открит в задната част на
автобуса тайника и укритите в него 25 лица, чужди граждани, представили се за сирийски
граждани, без документи за самоличност. Между тях е бил и подс.Ю.Р., който е бил
задържан от полицейски служители на ГПУ- Елхово при РД „ГП“ - Елхово, а след това
заедно с останалите 24 чужди граждани били отведени в ГПУ-Елхово, за изясняване на
случая.
Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за
самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни,
вписани и в съставената Евродак-дактилоскопна карта. Видно от съдържанието на този
документ, лицето се идентифицирало с имената: - Ю.Р. /Y.R./, роден на ********** година
в гр.Хасака, Сирийска арабска република, гражданин на Сирийска арабска република. Тази
самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган, при
привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП. Така установената във фазата на БП
самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на
представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.
Въз основа на Заповед УРИ 6865ОЧ-21 от 23.02.2022г. на Началника на ГПУ-Елхово
за принудително настаняване на чужденец в звено за краткосрочно настаняване при СДВНЧ
към Дирекция “Миграция“ при МВР и Приемо-предавателен протокол, подс.Ю.Р., е бил
настанен на основание чл.44 ал.13 от ЗЧРБ принудително за срок до 30 дни в СДВНЧ-
Любимец.
От приложената в материалите по БП справка за съдимост, с рег.№ 260 от
25.02.2022г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след направена справка в ЦБС при
Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият Ю.Р. не е осъждан.
От представените по делото писмо рег.№105450-1977 от 14.03.2022г. на Дирекция
„Миграция“ при МВР и докладна записка изх.№271р-8035 от 25.03.2022г. на инспектор при
РУ-Харманли, се установява, че подс.Ю.Р. след като на 11.03.2022г. е бил изведен от
СДВНЧ-Любимец и предаден на РПЦ-Харманли, на 21.03.2022г. същият е напуснал
самоволно РПЦ-Харманли, без да посочи адрес на местопребиваване на територията на
страната.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на БП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от
НПК, показанията на свидетелката Й. АНТ. Г. /пол.инспектор на ГКПП-Лесово/, дадени в
хода на съдебното следствие, писмените доказателства, приложени по делото и приобщени
към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останалия
доказателствен материал, поради което съдът ги възприе за достоверни. Същите съдържат
фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и
2

такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното
престъпление. Показанията на разпитаната свидетелка Г. се кредитират от настоящия
съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии за
предубеността на свидетелката. Показанията на св.Г. кореспондират с останалия
доказателствен материал по делото, в т.ч. и с обясненията на самия подсъдим в частта им по
задържането му от граничните власти. Възпроизведените от свидетелката факти са пряко
относими както към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние
така и към мястото, времето и начина на откриване на подсъдимия като укрит заедно с още
24 чужди граждани, представили се за сирийски граждани, в тайник на провереното МПС -
автобус марка „Мерцедес" с турска рег.№ 58BS 663, и последвалото задържане на чуждите
граждани от служители на ГПУ-Елхово. Писмените доказателства, приложени по БП №
31/2022г. по описа на ГПУ-Елхово /справка за съдимост на подсъдимия, Евродак
дактилоскопна карта, Протокол за полицейски обиск на лице от 23.02.2022 г., Декларация от
подсъдимия от 23.02.2022 г., Справка за върнати вещи и пари на задържаното лице от
23.02.2022 г., Заповед за принудително настаняване на чужденец в звено за краткосрочно
настаняване при СДВНЧ към Дирекция „Миграция“ – МВР, Приемо-предавателен протокол
от 24.02.2022 г., писмо рег.№105450-1977 от 14.03.2022г. на Дирекция „Миграция“ при МВР
и докладна записка изх.№271р-8035 от 25.03.2022г. на инспектор при РУ-Харманли/, се
прецениха за редовни от външна страна, а като кореспондиращи с останалите доказателства
по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна страна подсъдимият Ю.Р. /Y.R./, роден на
********** година в гр.Хасака, Сирийска арабска република, гражданин на Сирийска
арабска република, с основно образование, безработен, неосъждан, неженен, без
документи за самоличност, с деянието си е осъществил престъпния състав на чл.279 ал.1
от НК, тъй като на 23.02.2022 година около 02.50 часа в района на ГКПП-Лесово,
общ.Елхово, обл.Ямбол, действайки като извършител, влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
Ю.Р. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от Р
Турция към Р България. Същото е осъществено като на 23.02.2022г. подсъдимият е влязъл
през границата на страната, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта,
осъществяващи гранично - пропусквателен контрол. Подсъдимият не е имал необходимата
виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, изискуема както с оглед неговото
гражданство, така и с оглед държавата, от която осъществява фактическото преминаване на
държавната ни граница – от съседната Република Турция. Или от обективна страна с
деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на
държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма,
визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в
хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че
подсъдимият е успял да премине държавната граница, като е задържан от граничните
полицейски органи в района на ГКПП-Лесово, общ.Елхово, след като е открит в хода на
извършена щателна митническа проверка на автобус марка „Мерцедес" с турска рег.№ 58BS
663, укрит в приспособен тайник на проверяваното МПС.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият, е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на обясненията
на подсъдимия, дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в
доказателствената съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се
3

установи, че Ю.Р. е предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където в
гр.Истанбул пребивавал няколко месеца след като доброволно напуснал родината си по
произход и местоживеене - Сирийската арабска република, с ясното намерение да премине
на територията на държава в Европа, за да потърси по-добър живот. Или действията на
подс.Ю.Р., са били предварително обмислени и планирани с ясна цел. Предприемайки
пътуването си към Република България и ползвайки услугите на „каналджия“, подсъдимият
е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-българската граница, както и че
му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р България и в друга държава от ЕС, бил
е наясно и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната
ни граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в страната ни без знанието на граничните
власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния
характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а
от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира целта си – да
влезе на територията на Република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Съдът приема, че липсват основанията на посочената разпоредба –
чл. 279, ал.5 от НК, за ненаказване на подсъдимият. В конкретния случай, безспорно се
установи, че подсъдимият е влязъл на територията на страната ни без съответно разрешение
от надлежните органи на властта и това не се оспорва от подсъдимият и неговият защитник.
Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че
подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената
му родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от
убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито
впоследствие при разпита му в хода на бързото производство. Следва да се отбележи и, че
цялостното поведение на подсъдимия свидетелства, че преминаването му през границата ни
е единствено с цел да достигне територията на страна от Европа, в случая най-близката до
Турция държава – Република България, като не без значение е и факта, че същият след като
е напуснал държавата си по произход – САР е пребивавал няколко месеца на територията на
Р.Турция. Освен това обстоятелствата за наличие на предпоставките за търсене на убежище
подлежат на доказване, а такива доказателства по делото не са представени. Липсват
каквито и да било доказателства, че подсъдимият е преминал границата без съответно
разрешение по причини, свързани с неговия произход, политически убеждения или
религиозни вярвания или че е бил преследван заради своите убеждения или дейност в
защита на международно признати права и свободи. Не са направени и доказателствени
искания в тази насока от подсъдимия чрез неговия служебен защитник в хода на съдебното
следствие. Видно от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на бързото производство,
същият е напуснал държавата си по произход с намерение да се придвижи до държава в
Европа, защото „исках по-добър живот“, т.е. по лични причини. Не може да се приеме, че
всяко преминаване на границата на страната без разрешение на държавните власти, е поради
осъществена незаконна репресия. Законът изисква да бъде установено наличието на
посочените обстоятелства, за да се приложи хипотезата на чл. 279, ал.5 от НК, че влизането
в страната е свързано единствено с желание, да се ползва от правото на убежище по смисъла
на чл.27, ал.2 от Конституцията на Република България, като основанието за предоставяне
на закрила - основателно опасение от преследване по причини на раса, религия, етническа
принадлежност, политически убеждения или принадлежност към определена социална
група, следва да е налице по отношение на конкретното лице – в случая на подсъдимия,
гражданин на Сирийската арабска република, а не само да се твърди, че обстановката в
държавата му по произход е неспокойна и конфликтна и се водят военни действия. Въз
основа на обясненията на подсъдимия, може категорично да се направи извода, че той не е
4

преследван в Сирия по петте признака по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, както и че не съобщава
факти, които биха могли да представляват тежки и лични заплахи срещу живота или
личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или
международен конфликт. В изявленията му няма факти, показващи, че спрямо него е
осъществявано преследване.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Ю.Р. /Y.R./, гражданин на
Сирийска арабска република, за виновен в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от
НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от страна на подсъдимия на установения в страната ни правов ред и в частност
на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница, както и
в личните мотиви, принудили подсъдимия поетапно да напусне доброволно държавата си по
произход – трудният живот в Сирия, а впоследствие и Р.Турция, където пребивавал няколко
месеца, за да потърси по-добър живот на територията на държава-членка на ЕС.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс.Ю.Р. деяние по
чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в страната ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и
механизма на извършването му. Посочените смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче
да бъдат определени както като многобройни, така и като изключителни, за да се определи
наказание при условията на чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, както и с оглед изпълнение на целите на наказанието,
съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме
възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимия Ю.Р.
кумулативно предвидените наказания по чл.279 ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК в
предвиденият в закона минимум, а именно: - ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както
и наказание Глоба в полза на Държавата в размер на 100.00 /сто/ лева.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че
са налице предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид
/условно/ осъждане спрямо подс.Ю.Р. за деянието по чл.279 ал.1 от НК, в извършването на
което бе признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на
инкриминираното престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода
за срок от 3 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му
/лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на Ю.Р. наказание лишаване от
свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на
обществена опасност. Предвид на това, на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното на подс. Ю.Р. наказание лишаване от свобода за срок от 3
месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила.
5

На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 15.00 лева да останат за сметка на органа, който ги е
направил – РД»ГП»-гр.Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. К./
6

Номер на акта:	31
Дата:	19 април 2022 г. (в сила от 22 юни 2022 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20222310200093
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 март 2022 г.

Присъда по дело №93/2022 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите