Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1987 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от Закона
за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
/ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано
е по жалба, подадена от „К.Н.” ЕООД срещу отказ № 20190626191041-2/ 19.09.2019 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията да извърши обявяване в търговския
регистър на годишния финансов отчет на дружеството за 2018 г.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес
от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, частната жалба е основателна.
На първо място следва да се
посочи, че при подаване на заявление за обявяване в търговския регистър на
годишния финансов отчет на едно търговско дружество, длъжностното лице, което е
компетентно да извърши обявяването, съответно да постанови отказ за това, проверява
както дали подаденото заявление е редовно - изхожда ли от оправомощено
лице, изготвено ли е при спазване на предвидените за това форма и ред, приложен
ли е към него подлежащият на обявяване годишен финансов отчет, както и подписана
от заявителя декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, а също така проверява и дали
от представените от заявителя документи се доказва, че са изпълнени установените
със закон изисквания относно изготвянето на годишния финансов отчет, чието
обявяване се иска, както и тези за неговото приемане, които са предвидени в чл.
137, ал. 1, т. 3 и ал. 3 ТЗ, чл. 138 ТЗ и чл. 139 ТЗ. Този извод се налага по
аргумент от чл. 62 и чл. 62а от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър, в които подзаконови норми е
предвидено, че към подаденото заявлението за обявяване на акт трябва да бъдат
приложени документи, които да доказват изпълнението на изисквания на закона
относно приемането на подлежащия на обявяване акт и в частност на годишния финансов
отчет. След като с тези норми за заявителя е предвидено задължението да удостовери,
че представеният за обявяване акт е надлежно приет, в случаите, в които това е
предвидено в закон, то и за длъжностното лице, произнасящо се по заявлението,
възниква задължение да извърши проверка за това дали установените законови
правила за приемане на акта са спазени въз основа именно на представените
доказателства и само ако констатира, че това е така, може да извърши
обявяването.
Когато при извършване на тази
проверка се установи, че към заявлението не са приложени всички документи,
които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса,
длъжностното лице по регистрацията на основание нормата на чл. 22, ал. 5 ЗТР е
длъжно да даде указания на заявителя за отстраняване на нередовността и се
произнася по заявлението едва след като те бъдат отстранени или след изтичане
на срока за това, който е определен в цитираната законова разпоредба.
По делото се установява, че към заявлението,
подадено от „К.Н.” ЕООД, е приложен годишния финансов отчет на дружеството за
2018 г., който е документът, чието обявяване се иска. От неговото съдържание е
видно, че той е изготвен съобразно нормативните изисквания, предвидени в ЗСч.
Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ
годишният финансов отчет на търговското дружество с правноорганизационна
форма ООД се приема от общото събрание на съдружниците
съответно едноличният собственик на капитала в еднолично ООД, който съгласно
чл. 147, ал. 2 ТЗ има правомощието да решава въпросите от компетентността на
общото събрание. За да е валидно взето решение за това от този върховен орган,
следва да бъде установено, че това е станало при спазване на установените в
дружествения договор и в закона правила за наличие на кворум за провеждане на
заседанието и на мнозинство за приемане на решението. Тогава, когато съдружникът
съответно едноличният собственик на капитала е юридическо лице, за да се
направи извод, че са спазени тези правила, следва да бъде установено, че то е
изразило воля за приемане на годишния финансов отчет чрез лицето, което е оправомощено да го представлява по силата на закона към
датата на провеждане на общото събрание, или от такова, което има правото да го
представлява по силата на сключена упълномощителна
сделка съгласно чл. 137, ал. 6 ТЗ. За да се извърши тази проверка от
длъжностното лице по регистрация в случаите, в които съдружникът е юридическо
лице, което не е учредено по българското право и следователно обстоятелствата
относно правосубектността му не са публични, от
заявителя следва да бъдат представени доказателства, установяващи
съществуването на юридическо лице - съдружник, и удостоверяващи лицата, които
го представляват по националния му закон. В тази връзка в подзаконовата норма
на чл. 21, ал. 3, т. 4 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и
достъп до търговския регистър е поставено и изрично изискване към документите,
които заявителят е длъжен да приложи към подадено заявление, с което се иска
промяна на вписани обстоятелства, когато съдружници
са юридически лица, които не са учредени по българското право, или такива,
които не са вписани. В тази разпоредба е предвидено, че към такова заявление
задължително се прилага документ, установяващ съществуването на юридическо лице
- съдружник, и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му
закон.
От представените
в производството документи е видно, че на 21.06.2019 г., от едноличния
собственик на капитала на „К.Н.” ЕООД е взето решение за приемане на ГФО на
дружеството за 2018 г. Към момента на приемане на това решение едноличен
собственик на капитала е чуждестранно юридическо лице – К.Н.Х.К.., което не е
учредено по законите на САЩ. При вземане на решението за приемане на ГФО за 2018
г. това дружество е изразило воля за това чрез представител – чрез физическото
лице Б. Е. Б., поради което за да може съдът да се произнесе дали решението на
едноличния собственик на капитала е прието и е породило правни последици, трябва
да отговори на въпроса дали по делото са представени доказателства, от които да
се установява, че юридическото лице, което не е учредено по българското право,
съществува към 21.06.2019 г., както и че Б. Е. Б. е физическо лице, което има
правото да изразява воля от негово име, каквито са органният
му представител, който има това правомощие по силата на закона или договорният
му представител, който получава това право по силата на сключена упълномощителна сделка.
За
установяване на тези факти в настоящото регитърно
производство е представено удостоверение за актуално състояние, издадено от
компетентния за това орган в САЩ, от което е видно, че дружество с наименование
К.Н.Х.К.. е надлежно учредено съгласно законите на щата Делауер, САЩ, както и
че съществува към 10.07.2019 г. С оглед на това следва да се заключи, че по
делото е доказано, че юридическото лице, което е приело решението за приемане
на годишния финансов отчет на „К.Н.” ЕООД, е било правосубектно
към 21.06.2019 г.
В
удостоверението, издаденото от компетентния орган на щата Делауер, САЩ, което е
представено по делото, обаче не е отразено обстоятелството кое е лицето, което
съгласно националния закон по регистрация, има правото да представлява
търговското дружество пред трети лица. За установяване на факта, че такова
правомощие има лицето Б. Б., което е изразило воля за приемане на ГФО за 2018
г. от името на К.Н.Х.К.., от заявителя са представени два документа, както
следва: 1) първият е регистър на директорите на дружеството, в който като такъв
е вписан Б. Е. Б., като този документ е с апостил от
09.09.2014 г. и следователно отразява информация към
тази дата; 2) вторият е годишен отчет за франчайз
данъци от 28.05.2019 г., в който като директор на дружеството е посочено лицето
Б. Б..
Първото,
което трябва да се посочи във връзка с тези документи, е че те изхождат от
самото дружество К.Н.Х.К.., като в регистърното
производство от заявителя няма представени доказателства, от които да е видно,
че съгласно законодателството на щата Делауер, САЩ това юридическо лице има
някаква призната официална удостоверителна компетентност да удостоверява чрез
свой служител обстоятелства свързани с органните му
представители, или пък, че тази компетентност произтича от устава на
дружеството. Ето защо, съдът намира, че не може да се приеме, че от тези
документи се доказва настъпването на описаните факти, за които те свидетелстват.
Освен
това по отношение на документа, който представлява регистър на директорите,
трябва да се посочи, че той свидтелства за факти,
които са съществували към 09.09.2014 г., от която
дата е поставената върху него официална заверка, което като време е много преди
релевантния в случая момент, към който трябва да се прецени кое физическо лице
има право да изразява воля от името на К.Н.Х.К.., който е 21.06.2019 г.
Дори и
да се приеме, че представените документи имат доказателствена
стойност и от тях се установява обстоятелството, че Б. Б. е избран за директор
на К.Н.Х.К.., то тогава трябва да се съобрази, че от заявителя няма представени
документи, от които да е видно, че съгласно законодателството на щата Делауер,
САЩ и устава на дружеството, директорът е този негов орган, който има правото
да изразява воля от името на юридическото лице и да го представлява пред трети
лица. С оглед на това за съда е невъзможно да направи извод, че именно президентът
на едно търговско дружество или конкретно президентът на К.Н.Х.К.. е оправомощен по силата на приложимия национален закон на САЩ
и на устава да изразява воля от името и за сметка на това дружество.
Предвид всичко изложено, трябва да
се заключи, че в регистърното производство от
заявителя не са представени всички документи, от които да се установи, че лицето,
което е направило волеизявление за приемане на ГФО за 2018 г. от името на К.Н.Х.К..,
в качеството му на едноличен собственик на капитала на „К.Н.” ЕООД, е било
надлежно упълномощено или оправомощено по законите на
щата Делауер, САЩ, да стори това. Ето защо и длъжностно лице по регистрация в
изпълнение на задълженията си, предвидени в чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, е трябвало
да констатира, че такива документи липсват и да даде на заявителя указания и
срок да ги представи, което то е направило. Следователно дадените от длъжностно
лице в хода на настоящото регистърно производство
указания са правилни.
При извършване на проверка за
правилността на постановения отказ, съдът следва да отговори и на въпроса дали
така дадените от длъжностното лице правилни указания не са изпълнени
своевременно от заявителя, което е обусловено от произнасянето по това какъв е
предвидения в закона срок за отстраняване на нередовностите
на заявлението и от кой момент същият започва да тече.
В чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е
предвидено, че срокът, в който заявителят може да изпълни дадените указания за
отстраняване на нередовността на подаденото заявление, е до изтичането на срока
по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който е този, установен за произнасяне от
длъжностното лице по подадено заявление, и той е след изтичане на три работни
дни от неговото постъпване в търговския регистър. В същия смисъл е и
подзаконовата норма на чл. 92а, ал. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър, в която срокът за отстраняване на нередовностите на заявлението е по –ясно посочен от този в
закона, а именно определен е в размер на до 3 работни дни от постъпване на
заявлението. При съобразяване на това и на предвиденото в чл. 22, ал. 5, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ задължение на длъжностното лице да оповести указанията, които дава, по
електронната партида на търговеца не по-късно от следващия работен ден от постъпването
на заявлението в търговския регистър, се налага изводът, че срокът за
отстраняване на констатираните нередовности започва
да тече най- късно от работния ден, следващ постъпване на заявлението, и изтича
на третия работен ден от неговото постъпване, т.е. е два работни дни. В закона
е предвидено, че указанията не се съобщават, а се обявяват по партидата на
търговеца, с което се приема, че са му станали известни и което е свързано с
това, че за последния е ясен краткия срок, до който те трябва да бъдат дадени
от длъжностното лице, и именно с оглед на този именно кратък срок, в закона му
е възложено в тежест сам да следи за тях с оглед на възможността да ги изпълни.
Посоченото в предходния абзац
разрешение, обаче, не се отнася за случаите, в които длъжностното лице не е
спазило законовия срок, който е инструктивен по своя характер, за даване на
указания и особено, когато те са дадени след изтичане и на срока за
произнасяне, предвиден в чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ от три работни дни, какъвто е
настоящия случай, в който указанията за отстраняване на констатираните нередовности са дадени на 16.10.2019 г., което е повече от
една година след подаване на заявлението, което е станало на 02.07.2018 г. В
този случай, за да се приеме, че указанията са надлежно дадени и може да се
приложи последицата от неизпълнението им, регламентирана в чл. 22, ал. 5, изр. посл. ЗТРРЮЛНЦ, а именно да се постанови отказ, то, от една
страна, следва да се установи, че длъжностното лице е предоставило реален срок
за тяхното изпълнение, тъй като този по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ към този момент
вече е изтекъл и то не по вина на заявителя, т.е. е невъзможен, и освен това
указанията и предоставения срок следва да бъдат изрично съобщени на заявителя,
за който не може да се приеме, че е длъжен ежедневно в продължение на дълъг
период от време да следи кога и дали длъжностното лице по регистрация, което е
сезирано с подаденото заявление, ще му даде указания в изпълнение на
правомощията си по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Съобщаването на дадените указания следва
да стане по общите правила, предвидени в Глава Шеста от общата част на ГПК,
които са приложими и за охранителните производства, каквото е регистърното по ЗТРРЮЛНЦ.
В случая се установява, че повече
от два месеца след подаване на заявлението длъжностното лице е определило срок
за изпълнение на указанията, дадените от него по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, който
е до изтичане на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ и който към този момент
отдавна е бил изтекъл. С това заявителят е поставен в изначална невъзможност да
изпълни дадените указания, което е напълно незаконосъобразно и противоречи на
целите на законовата норма на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Ето защо следва да се
приеме, че срокът за отстраняване на констатираните нередовности
на заявлението, подадено от „К.Н.” ЕООД, не е надлежно определен от
длъжностното лице по регистрацията, което означава, че спрямо заявителя не биха
могли да бъдат приложени неблагоприятните последици от неотстраняване в срок на
нередовностите, които са предвидени в чл. 22, ал. 5,
изр. последно ЗТРРЮЛНЦ, т.е. не може да бъде постановен отказ, който да е
мотивиран единствено с това неизпълнение. Това прави постановеният в настоящото
регистърно производство отказ незаконосъобразен и
като такъв следва да бъде отменен, като на длъжностното лице по регистрация
бъде указано да определи възможен срок за изпълнение на дадените от него
указания, който трябва да е и подходящ предвид факта, че за да ги изпълни, заявителят
трябва да се снабди с документи от САЩ, както и да съобщи тези указания на
заявителя по правилата, предвидени в общата част на ГПК.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „К.Н.” ЕООД отказ № 20190626191041-2/
19.09.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да
извърши обявяване в търговския регистър на годишния финансов отчет на
дружеството за 2018 г.
УКАЗВА
на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията преди да се произнесе по
заявление с вх. № 20190626191041 да даде на основание чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ указания на заявителя „К.Н.”
ЕООД да представи доказателства, от които да е видно, че лицето Б. Е. Б. е
надлежно оправомощено по законите на щата Делауер,
САЩ или по силата на упълномощаване да представлява дружеството К.Н.Х.К.. при
изразяване на воля за вземане на решение за приемане на годишния финансов отчет
на „К.Н.” ЕООД за 2018 г., както и да
определи подходящ срок за изпълнение на тези указания и да ги съобщи на
заявителя по правилата, предвидени в общата част на ГПК, от който момент да
започне да тече предоставения срок за тяхното изпълнение.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: