Р Е Ш Е Н И Е №
13/2.2.2023 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав, в
публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета година
в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Кр.
Юрукова-Стоянова, разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 321 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по жалба на П.Г.С. *** против Отказ с рег.№ 1679р-30424/16.11.2022 г. на
Началника на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР-Ямбол за издаване на разрешение за
съхранение, носене и употреба на 1 /един/ брой късо огнестрелно оръжие за
самоотбрана-пистолет „***“, кал.9х19мм с №* на П.Г.С. *** на основание чл.58,
ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ-поради липса на основателна причина, обосноваваща
издаване на разрешението.
В жалбата се твърди, че издадения
отказ е незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон и
процесуалните правила, поради което се претендира да се отмени изцяло и се присъдят
направените по делото разноски.
В съдебно заседание за
оспорващия се явява адв.Х., която подържа жалбата на
посочените основание и направените с нея искания.
За ответната страна се явява
гл.юрисконсулт А., която оспорва жалбата с претенция за отхвърлянето й и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
Със Заявление вх.№ 167900-6886/19.10.2022
г. П.Г.С. *** е поискал от началника на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР гр.Ямбол да
му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късо
огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет „***“, кал.9х19мм с №*, което е
придобил като физическо лице и му е необходимо, т.к. е собственик и управител
на фирмите „БГ-Туризъм“ ООД и „С.“ ООД, като е и земеделски производител
(арендатор и млекопроизводител) и му се налага почти ежедневно пренасянето на
големи суми пари в брой, защото повечето му плащания са касови.
Към заявлението са приложени
удостоверение за годност за употреба на оръжието, разрешение за съхранение, носене и употреба
на същото оръжие валидно до 21.11.2022 г., вносна бележка за платена такса и
декларация на основание чл.76, ал.4, т.2 ЗОБВВПИ.
Видно от удостоверение на
НСС от 25.10.2022 г., електронна справка за съдимост от 18.10.2022 г. и
медицинска бележка от психиатричен кабинет, С. не се води на диспансерно
наблюдение, не е осъждан и към 25.10.2022 г. срещу него няма данни за обвинения
по неприключени наказателни производства.
В докладна записка рег.№
1679р-29237/01.11.2022 г. е посочено, че от извършената проверка на посочения в
искането адрес
се установявя, че П.Г.С. живее на адреса, не са
установени данни от приложената медицинска бележка П.Г.С. да се води на
диспансерно наблюдение в психиатричен кабинет или да се лекува от психично
заболяване, има издадена заповед и протокол за утвърждаване на място за
съхранение на ООБ, оръжието се съхранява съгласно изискванията на чл.98.ал.1 от ЗОБВВПИ на посочения адрес в метална каса неподвижно закрепена и снабдена със
секретно заключващо устройство, а от извършената справка в гражданска колегия
при ЯРС се установява,че за лицето П.Г.С. няма издадена заповед по ЗЗДН.
Според докладна записка
рег.№ 1679р-29854/09.11.2022 г. от извършената проверка в масивите на МВР-АИС
се установява, че С. е криминално проявен и осъждан за умишлено престъпление по
чл.198 от НК през 2002 г. и за умишлено престъпление по чл.144, ал.3 през 2001 г.
Съгласно докладна записка рег.№ 1679р-30423/16.11.2022 г. П.Г.С. е придобил късото
огнестрелно оръжие като физическо лице за самоотбрана и заявява, че му е
необходимо, тъй като е собственик и управител на фирмите „БГ-Туризъм“ ООД и „С.“
ООД. Също така е и земеделски производител (арендатор и млекопроизводител) и му
се налага почти ежедневно пренасянето на големи суми пари в брой, тъй като
повечето му плащания са касови. Записано е, че за този вид дейност „охрана на
собствеността“ съгласно чл.6, ал.2 от ЗОБВВПИ е необходимо огнестрелно оръжие
за служебни цели- охрана на собствеността, а не за граждански цели-
самоотбрана, за каквато цел е подал документи П.С., защото съгласно чл.94, ал.
1 от ЗОБВВПИ при осъществяване дейност по охрана могат да се носят само
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за служебни цели. Отбелязано е, че относно
мотива самоотбрана е извършената проверка в информационните масиви на МВР, като
не са се установили молби или сигнали постъпили от С., касаещи застрашаване на
живота му, а и същият не е представил такива доказателства, както и че от
направената справка в ИИС-МВР и от подадените документи се установява, че С. не
е осъждан, няма данни за образувани досъдебни производства и повдигнати
обвинения и не се води на диспансерно наблюдение в психиатричен кабинет видно
от докладните на ПИ и ОР.
Във връзка с тона и на
основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ е счетено за целесъобразно, че на П.Г.С.
не следва да се издава разрешение за съхранение, носене и употреба на късо
огнестрелно оръжие за самоотбрана, поради липса на основателна причина, която
по несъмнен начин обосновава издаване на разрешението.
Въз основа на събраните по
преписката доказателства е постановен Отказ с рег.№ 1679р-30424/16.11.2022 г.
на Началника на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР-Ямбол за издаване на разрешение за
съхранение, носене и употреба на 1 /един/ брой късо огнестрелно оръжие за
самоотбрана-пистолет „***“, кал.9х19мм с №* на П.Г.С. *** на основание чл.58,
ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ-поради липса на основателна причина, обосноваваща
издаване на разрешението, който отказ е получен от заявителя на 18.11.2022 г.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в
преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Ямбол е Отказ с рег.№ 1679р-30424/16.11.2022 г. на
Началника на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР-Ямбол за издаване на разрешение за
съхранение, носене и употреба на 1 /един/ брой късо огнестрелно оръжие за
самоотбрана-пистолет „***“, кал.9х19мм с №* на П.Г.С. *** на основание чл.58,
ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ-поради липса на основателна причина, обосноваваща
издаване на разрешението.
Съгласно чл.168 АПК във
връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към
момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорения
акт е издаден от компетентен орган–началник РУ-Ямбол към ОД на МВР Ямбол в
рамките на неговите правомощия по чл.83, ал.5 ЗОБВВПИ, в изискуемата писмена
форма, с мотивиран отказ и при спазване на процедурата визирана в закона.
Не са налице и противоречия
с материалноправните норми или несъответствие с целта
на закона.
Административният орган
мотивира отказа си като във връзка с мотив за необходимост от оръжието-защото С.
е собственик и управител на фирмите „БГ-Туризъм“ ООД и „С.“ ООД, а също така е
и земеделски производител (арендатор и млекопроизводител) и му се налага почти
ежедневно пренасянето на големи суми пари в брой, тъй като повечето му плащания
са касови, посочва че за този вид дейност „охрана на собствеността“ съгласно
чл.6, ал.2 от ЗОБВВПИ е необходимо огнестрелно оръжие за служебни цели-охрана
на собствеността, а не за граждански цели-самоотбрана, за каквато цел е подал
документи П.С.. Освен това е наведен довода, че съгласно чл.94, ал. 1 от ЗОБВВПИ при осъществяване дейност по охрана могат да се носят само огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях за служебни цели. Относно мотива самоотбрана
административният орган отбелязва, че е извършена проверка в информационните
масиви на МВР, като за последните пет години не се установиха молби или сигнали
постъпили от С., касаещи застрашаване на живота му, а и същият не представя
такива доказателства, поради което изтъкнатият мотив самоотбрана не е
достатъчен като такъв, без да е налице реална заплаха за живота на заявителя и
не се явява основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаване
на разрешението.
Съгласно чл.58, ал.1, т.10
от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и
пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което
няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели,
културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин
обосновава издаването на разрешение.
По аргумент за противното,
за да се издаде разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба
на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях е необходимо лицето, на което се
издава разрешението да има една от изброените основателни причини, която в
случая според посочено в заявлението е самоотбрана и тази причина по несъмнен
начин да обосновава издаването му.
Понастоящем посочените
изисквания не са налице, което обуславя законосъобразността на постановения
отказ.
Освен това в изпълнение на
задължението си по чл.35 АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за
случая, административният орган е направил справка и в информационните масиви
на МВР, от която е видно че за последните пет години не са се установили молби
или сигнали постъпили от Начев за застрашаване на живота и здравето му.
В съответствие с това, с
данните по административната преписка и липсата на доказателства или искане от
страна на заявителя за събиране на такива, издателя на обжалвания акт е
постановил мотивиран отказ по постъпилото заявление.
Ето защо са неоснователни
доводите в жалбата както за липса на мотиви, така и за неизпълнение на
задълженията на органа или за неспазване на предвидената процедура.
На следващо място
доказателства, установяващи наличие на причина, която по несъмнен начин да
обосновава издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие, не се ангажираха и в хода на съдебното производство,
въпреки изрично дадените указания на оспорващия, че следва да установи
твърденията в жалбата си.
Същевременно неотносими към предмета на доказване, който се изчерпва с
наличието на необходимостта от самоотбрана, като причина която по несъмнен начин
да обосновава издаване на исканото разрешение, са доводите за необходимостта от
ежедневно пренасянето на големи суми пари в брой във връзка с обстоятелството,
че С. е собственик и управител на фирмите „БГ-Туризъм“ ООД и „С.“ ООД, а също така
е и земеделски производител (арендатор и млекопроизводител).
В тази връзка в чл.6, ал.1,
2 и 3 ЗОБВВПИ е посочено, че според предназначението му, субектите, които го
използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни
или за граждански цели, но винаги чл.76, ал.3, т.3 ЗОБВВПИ изисква да е налице
основателна причина за издаване на разрешение.
Според чл.6, ал.3 и чл.58,
ал.1, т.10 ЗОБВВПИ физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и
боеприпаси само за граждански цели, но не и за служебни цели, защото такива
цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и
извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде
водена по търговски начин, докато понастоящем заявлението е подадено от С. в
качеството му на физическо, а не на юридическо лице.
Поради това, за да може да
получи исканото разрешително, жалбоподателят е следвало да докаже наличието на
някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал.
1, т. 10 от ЗОБВВПИ граждански цели, което видно от доказателствата
по делото, не е сторил.
Твърдението на С., че
оръжието му е необходимо за охрана на имущество не кореспондира със законовите
изисквания за притежаване на лично късо огнестрелно оръжие за граждански
цели-самоотбрана и този мотив не е от естество да породи желаните правни
последици, изразяващи се в право да придобие огнестрелно оръжие, поради което и
не се оборва извода на административния орган, който преценя наличието на
необходимост от притежаване на оръжие за самоотбрана на основата на
релевантните за основанието твърдения, подкрепени с доказателствата на
молителя.
В тази връзка следва да се
посочи, че като дейност употребата на огнестрелно оръжие е източник на
обективна висока степен на опасност за живота и здравето на обществото, поради
което и законодателят е поставил изискване за възможност за упражняването й в
зависимост от определени предпоставки, част от които са свързани и с въвеждане
на разрешителен режим при доказване на обоснована необходимост и основателна
причина.
Не може да бъде споделено и
визираното в жалбата и подържано в съдебно заседание основани за порочност,
изразяващо се в това, че се касае за заявление за подновяване на разрешението,
а не за първоначалното му издаване.
В тази насока трябва да бъде
посочено и следното.
Съгласно чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ
в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл.84, ал.2 ЗОБВВПИ лицето,
получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия
и боеприпаси за тях, подава писмено или по електронен път заявление по образец
за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния
началник на РУ на МВР, придружено от цитираните документи.
От своя страна, както беше
посочено, чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ предвижда, че разрешения за придобиване
и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за
придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси
за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана,
ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна
сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.
От посочената и относима правна регламентация следва, че съответното
физическо лице, което иска подновяване на разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и
обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове
на семейството му живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин,
който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие.
Въпросната нужда, е основателната причина изисквана от законодателя като
задължителна предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и
боравенето с огнестрелно оръжие, а в тежест на заявитела
е да обоснове и подкрепи с убедителни доказателства необходимостта си от
осъществяване на дейността, което законодателно разрешение подкрепя извода за
императивния характер на нормите, регламентиращи режима на носене и употреба на
огнестрелно оръжие.
Ето защо законът не
предвижда различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите,
когато вече му е било издадено разрешение за предходен период, т.к процедурата
и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите,
предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане, в т.ч. за
подновяването по реда на чл.87, ал.1
ЗОБВВПИ. Да се приеме обратното означава, че издаваното на разрешение не
е обвързано със срок, което е в противоречие с чл.84, ал.2 от закона и същото е
недопустимо доколкото притежаването и възможността за употреба на огнестрелно
оръжие е дейност, която представлява източник на определена обективна опасност
за обществото и за това законодателят е поставил възможността за упражняването
й в зависимост от определени предпоставки, без да съществува законов ангажимент
за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на
действие.
Разпоредбата на чл.58, ал.1 ЗОБВВПИ е нормата, която определя фактите и обстоятелствата, при наличието на
които административният орган е длъжен да откаже издаването на разрешително,
същата е императивна и е приложима по
отношение на всички лица, които искат издаване на разрешение, което следва от
систематичното й тълкуване – намира се в раздел "Общи положения" на
главата четвърта "Придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни
вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия".
Издадено веднъж разрешително
за носене, съхранение и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие за граждански цели не означава, че автоматично трябва да му
бъде удължаван срока на разрешителното, защото издаващият го орган е длъжен да
прецени наличието на изискуемите от закона предпоставки към момента на
разглеждане на заявлението. Поради това и факта, че не се касае за отнемане на
разрешението, то не органа следва да мотивира и доказва отпадналата
необходимост, а заявителя трябва да обоснове и установи базспорно
и категорично нуждата си от оръжие за самоотбрана, за да му се издаде исканото
разрешение.
В посочения смисъл е и
константната съдебна практика обективирана в Решение
№ 288 от 13.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10039/2021
г., VII о., докладчик съдията Д.М.; Решение № 1649 от 22.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8340/2021 г., VII о., докладчик съдията Д.М.;
Решение № 14239 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. №
7599/2012 г., VII о., докладчик председателят В.А.; Решение № 13235 от
23.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8555/2021 г., VII
о., докладчик съдията Ю.Р.; Решение № 11167 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5046/2021 г., VII о., докладчик председателят С.Я.;
Решение № 9188 от 16.08.2021 г. на ВАС по адм. д. №
3800/2021 г., VII о., докладчик председателят С.Я.; Решение № 4457 от
11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12022/2021 г., VII
о., докладчик съдията В.А. и други.
Предвид посоченото оспорения
отказ е валиден, като издаден от оправомощено лице,
при наличието на дължимите материалноправни
предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми,
поради което съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
При този изход на делото и с
оглед направеното искане жалбоподателя на основание чл.143, ал.3 АПК във връзка
с чл.144 АПК и чл.78, ал.8 ГПК следва да заплати на ответната страна
направените по делото разноски-юрисконсулско възнаграждение
в размер на 100 лева, като се отхвърли искането на оспорващия за присъждане на
разноски.
Водим от горното, Я А С,
пети административен състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на П.Г.С. *** против Отказ с рег.№
1679р-30424/16.11.2022 г. на Началника на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР-Ямбол за
издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на 1 /един/ брой късо
огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет „***“, кал.9х19мм с №* на П.Г.С. ***
на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ-поради липса на основателна причина,
обосноваваща издаване на разрешението.
ОСЪЖДА
П.Г.С. *** да заплати на ОД на МВР-Ямбол направените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на П.Г.С. *** да му бъдат присъдени направените по делото
разноски
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/ не се чете