Решение по дело №2057/2023 на Административен съд - Варна

Образувано е по касационна жалба от „МИПС – Инвестмънт“ АД, ЕИК *********, подадена чрез адв. И. В., срещу решение № 1124/25.07.2023 г., постановено по АНД № 20223110205297/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

Заявените касационни основания за обжалване са по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН – допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Според касатора въззивният съд погрешно е приел, че датата на извършеното нарушение е правилно определена. Счита, че при постановяване на решението не са обсъдени всички събрани по делото доказателства, както и че част от свидетелските показания са извадени от контекста. Излагат се твърдения, че служителите на Министерство на културата не могат да извършват законосъобразни проверки извън населеното място, в което обичайно полагат труд, и на дати, в които не са били в командировка. Сочи, че е допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, тъй като проверката е извършена на 30.08.2021 г., а в АУАН и в НП е посочена друга дата. Оспорва точността на разпознаване на използвания софтуер „Sound Hound“, като сочи, че същият е предназначен основно за развлекателни нужди. Излага доводи, че по делото не са събрани доказателства, че мобилното устройство, посочено в АУАН, е служебно, както и относно алгоритъма за извършване на проверката, а също така, че мобилното приложение, чрез което са установени произведенията и техните изпълнители, е одобрено от Министерството на културата. Сочи, че от свидетелските показания се установява, че използването на приложението „Sound Hound“ и разписаните правила за неговото използване са определени в заповед на министъра, която първостепенният съд не е събрал като доказателство по делото. Излага съображения, че е налице разминаване в данните за излъчените музикални произведения и техните изпълнители, посочени в констативния протокол, и тези, посочени в АУАН и в НП. Счита, че при издаване на НП е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна, като по този начин е нарушено правото на защита на наказаното лице. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено ново такова, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява, но депозира писмено становище с искане за присъждане на разноски .

Ответникът по касация – заместник-министърът на културата,редовно призован , не се явява и не се представлява в съд. заседание .

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът прецени касационната жалба като процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, изхожда от надлежна страна, с правен интерес от обжалването., а разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по жалба от „МИПС – Инвестмънт“ АД, ЕИК *********, срещу НП № 7190/28.04.2022 г., издадено от заместник-министъра на културата, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП.

Районен съд – Варна е приел от фактическа страна, че на 29.08.2021 г. в гр. Варна, к.к. „Св. Св. К. и Е“, в хотел „Аква Азур“, стопанисван от „МИПС – Инвестмънт“ АД, била извършена планова проверка, в хода на която е било установено, че музиката на бара в прилежащия на хотела открит басейн звучи от музикално озвучителна уредба, свързана към мобилен телефон, при използване на публично изпълнение на записи на музикални произведения. Проверяващите са идентифицирали публично изпълнение, чрез използването на служебен мобилен телефон, с инсталирано специализирано приложение за разпознаване на музикални произведения „Sound Hound“, съгласно Заповед № РД 09-475/03.06.2021 г. на министъра на културата, на следните произведения: 1. „Wockstar“ в изпълнение на Glam; 2. „Lil Boat“ в изпълнение на 88 Glam. Бил е съставен констативен протокол № 7190/29.08.2021 година. Проверяващите са установили, че дружеството няма сключен договор със сдружение „Музикаутор“ към 29.08.2021 г. за разрешаване на публично изпълнение на музикални произведения за озвучаване в хотел „Аква Азур“, находящ се в к.к. „Св. Св. К. и Е“, стопанисван от „МИПС – Инвестмънт“ АД. За установеното нарушение е бил издаден АУАН на 08.11.2021 г. , като нарушението е било квалифицирано по чл. 97, ал. 1 от ЗАПСП. Възприемайки изцяло констатациите в АУАН, административнонаказващият орган е издал оспореното НП на 28.04.2022 година.

За да потвърди издаденото НП, въззивният съд е преценил, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Първостепенният съд е отхвърлил възражението, че в НП и в АУАН е посочена различна дата на извършване на проверката от действителната такава, като е посочил, че е без значение дали се касае за работен или почивен ден, тъй като от свидетелските показания се установява, че служителите на МК работят и през почивните дни. При постановяване на решението си решаващият състав е счел, че не са налице данни посочените като присъствали свидетели да не са били на проверката и е отхвърлил възраженията в тази насока. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства ВРС е приел, че нарушението е категорично установено. Отхвърлил е възраженията на дружеството във връзка с това, че решението да се пуска музика е взето от служител, като е приел, че е недоказано и освен това по-голямата част от възпроизвеждащата апаратура е собственост на „МИПС – Инвестмънт“ АД. Въззивният съд е изложил подробни мотиви защо извършеното нарушение не може да се приеме за маловажно.

Касационната инстанция счита заявените оплаквания в жалбата на „МИПС – Инвестмънт“ АД за лишени от основателност и в тази връзка атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е дал обоснован откъм доказателствени източници и правна уредба отговор на направените възражения от нарушителя , поради което и съобразно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК съдът препраща към тях. РС-Варна е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, осигуряващ обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. В мотивите на обжалваното съдебно решение има анализ на всички възражения на наказаното дружество. Няма допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Както в АУАН № 7190/08.11.2021 г., така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление ясно и недвусмислено е посочено, че нарушението е извършено на 29.08.2021 г., документално доказано със събраната информация от констативния протокол № 7190/29.08.2021 г. Мястото на извършване на нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен- гр. Варна, к.к. „Св. Св. К. и Е, хотел „Аква Азур“. В обстоятелствената част на наказателното постановление е изложен пълно и ясно откъм обективна страна състава на осъщественото административно нарушение . Повдигнатото административонаказателно обвинение позволява на дееца да разбере за кое негово противоправно поведение е ангажирана юридическата му отговорност .

В съставения констативен протокол е посочено, като произведение "88GLAM", а като изпълнители - „Wockstar“ и „Lil Boat“, докато в АУАН и НП е вписан като изпълнил "88GLAM", а като произведенията - „Wockstar“ и „Lil Boat“, но противно на изложеното в жалбата това не обосновава незаконосъобразност на издаденото НП. При съставяне на констативния протокол т.е. преди образуване на административнонаказателното производство проверяващите лица са допуснали техническа грешка, като са разменили местата на изпълнител и произведение, но административнонаказателното обвинение не се се обективира в протокола ,а в АУАН , където правилно са посочени авторите и музикалните произведения . В този контекст не е нарушено правото на защита на наказаното лице до степен да не може да разбере какво нарушение е извършило.

Звучащите по време на проверката произведения са идентифицирани с мобилно устройство, индивидуализирано с марка, модел, с инсталирано специализирано приложение за разпознаване на музикални произведения и тяхното точно посочване с наименования и автори. Нарушителят оспорва , че ползвано приложение от проверяващите лица не е одобрено от министъра на културата, но не оспорва факта, че на територията на открития басейн на хотела при проверката са звучали музикалните произведения, за чието използване той няма дадено съгласие от авторите или ползвателите на сродните права . Безспорен факт е ,че жалбоподателят няма сключен договор с "Музикаутор" за разрешаване публично изпълнение на музикални произведения, което означава , че нарушителят е използвал чрез публично изпълнение на запис в бара към басейна на хотела, стопанисван от дружеството, т.е. пред неограничен кръг от хора повече от едно музикално произведение без необходимото съгласие на лицата по чл. 35 -36 от ЗАПСП .

При извършената проверка контролните органи са възприели повече от едно музикално произведение, използвани за музикално оформление на басейна на хотела на жалбоподателя, но според тълкувателно постановление № 1 от 19.03.2024 г.по тълкувателно дело № 4/2022 г. на ОСС на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, се осъществява само едно административно нарушение по чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП и разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН не намира приложение при неговото квалифициране.

Погрешно е разбирането на касатора , че непосочването на обстоятелствата , при които е извършено нарушението, представлява съществено нарушение на процесуалните правила.Тези обстоятелства не са съставомерен признак на нарушението и поради тази причина законодателят ги посочва като самостоятелен реквизит на АУАН и НП в чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, а не като част от описанието на нарушението. Този законодателен подход е правилен, понеже обстоятелствата, при които е извършено нарушението имат значение единствено при индивидуализиране на наказанието . След като те не са елемент от състава на адм. нарушение, тяхното отсъствие не ограничава дееца във възможността ефективно да се защити срещу административнонаказателното обвинение . В този контекст няма нарушение на правото му на защита.

На следващо място, фактическото установяване ,че проверката е извършена в предходен ден на командироването на актосъставителя и свидетелите по акта не променя обективния факт че на 29.08.2021г. в хотел "Аква Азур" в к.к. "Св.Св. К. и Е" неправомерно са използвани обекти на авторското право без съгласие на техния автор или носител на сродни на авторското права. Освен това дори и преди датата на командироване проверяващите лица са били надлежно овластени с правомощия по съставяне на актове по ЗАПСП на територията на цялата страна , каквато деятелност са осъществили на 29.08.2021г. /л. 29-31/. Цитираната в касационната жалба практика на Административен съд – Варна е неотносима поради различие във фактите по двете дела.

Неоснователно се твърди в касационната жалба, че липсват доказателства по отношение на начина на извършване на проверки от служителите на Министерството на културата предвид събраното доказателство - писмо вх. № 30602/25.04.2023 г.на Министерство на културата /л. 25-27 от АНД № 5297/2022 г./. Противно на развитите в касационната жалба доводи Районен съд – Варна е събрал доказателства - заповед № РД09-475/03.06.2021 г. на министъра на културата относно реда по извършване на проверки с предмет музикални произведения, записани изпълнения и звукозаписи служителите при използване на „Sound Hound“./л. 28 от АНД № 5297/2022 г. За установяване на идентичността на музикалните произведения е достатъчно мобилното приложение да бъде одобрено от министъра на културата, какъвто е конкретния случай. Освен това нарушителят не посочва към момента на проверката да са звучали различни музикални произведения от описаните в АУАН и НП. Фактът, че мобилното устройство, на което е инсталирано приложението, е служебно се установява от свидетелските показания и на тримата служители на Министерството на културата, индивидуализирано в констативния протокол с марка, модел , сериен номер.

В обобщение подадената касационна жалба се явява неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложените съображения, Административен съд – Варна,

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1124/25.07.2023 г., постановено по АНД №5297/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.