Присъда по дело №39/2011 на Районен съд - Разград

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	4 февруари 2011 г. (в сила от 11 април 2011 г.)
Съдия:	Атанас Дечков Христов

Дело:	20113330200039
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 януари 2011 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

№ 04.02.2011 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд наказателен състав

На четвърти февруари 2011 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС ХРИСТОВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: В.С.

Г.К.

Секретар: В.Д.

Прокурора: Л.Г.

Като разгледа докладваното от съдията

НОХ дело № 39 по описа за 2011 година

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Б.К., роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че за времето от 01.07.2010 година до 31.07.2010 година в град Р., в условията на продължавано престъпление и в условията на повторност, като случаят не е маловажен, чрез използване на техническо средство – Транс – карта за зареждане на гориво с № *******************, вид F.P.1, е отнел чужди движими вещи – 685,16 литра дизелово гориво на стойност 1542,61 лева, собственост на “О.” ЕООД, град С., представлявано от Н. Б. А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 и т. 4, пр. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, ЧИЕТО ИЗПЪЛНЕНИЕ СЕ ОТЛАГА ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

ВЪЗПИТАТЕЛНАТА РАБОТА спрямо осъдения се възлага на РИ при РУП МВР по местоживеенето на осъдения.

ОСЪЖДА подсъдимият Г.Б.К. да заплати на „О.” ЕООД град С., ЕИК ********* сумата от 1042,61 лева, представляваща причинени имуществени вреди от настоящото престъпление, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2010 година до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 100,00 лева, представляваща разноски направени от гражданския ищец „О.” ЕООД град С., ЕИК ********* за заплащане адвокатско възнаграждение на повереника.

ОСЪЖДА подсъдимият Г.Б.К. да заплати 50,00 лева по сметка на Районен съд Разград, представляваща дължима държавна такса върху уважения граждански иск, както и да плати по сметка на държавния бюджет сумата от 30,00 лева, представляващи направени по делото разноски на досъдебното производство.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред РОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

към Присъда № 93/04.02.2011г. постановена по НОХД № 39/2011 г. по описа на Районен съд Разград

РРП е внесла обвинителен акт против подсъдимия Г.Б.К. ***, роден на ***г***, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, осъждан, ЕГН **********, за това, че за времето от 01.07.2010г. до 31.07.2010г. в гр. Р., в условията на продължавано престъпление и в условията на повторност, като случаят не е маловажен, чрез използване на техническо средство – Транс – карта за зареждане на гориво с № 7670017121309087409, вид: Fleet Petrol 1, е отнел чужди движими вещи – 685,16 литра дизелово гориво на стойност 1542,61 лева, собственост на „О.” ЕООД, С., представлявано от Н.Б. А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.7 и т.4, пр.ІІ във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК.

Производството пред РРС се разви по реда на глава 27 НПК, като подсъдимият се призна за виновен, призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и се съобрази със становищата на страните, приема за установено следното:

С Протоколно определение от 13.05.2004г. по НОХД № 195/2004г. на РС-Разград, е било одобрено споразумение, съгласно което обв.Г.Б.К. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.197, т.3 във вр.с чл.195, ал.1, т.4 във вр.с чл.20, ал.2 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, като му е било наложено наказание „ГЛОБА” в размер на 200 /двеста/ лева. Споразумението е влязло в сила на 13.05.2004г, а наказанието е било изтърпяно на 06.04.2007г., когато обв.К. е заплатил глобата от 200лв.

Това осъждане обуславя повторността, по смисъла на чл.28 от НК, на новото деяние, извършено от обвиняемия.

Обв.Г.Б.К. работел като шофьор в „О.” ЕООД-гр.С., клон-гр.Р.. Съгласно нотариално заверено пълномощно, представител с права “да извършва всички дейности касаещи фирмата” бил Н. Б. А.. Практиката в дружеството била, всеки от товарните автомобили, с който се извършвал превоз на стоки и товари, да има издадена транс-карта за зареждане на дизелово гориво от бензиностанции „Петрол”АД, като шофьорите на товарните автомобили, посредством тези карти, зареждали гориво, а това гориво било заплащано по-късно, обикновено в края на съответния месец, от „О.” ЕООД-гр.Р. на „Петрол” АД.

През есента на 2009г. обвиняемият бил наказан по административен ред с лишаване от право да управлява МПС, за извършено от него нарушение на ЗДвП – за управление на МПС с превишена скорост.

Поради това през м.октомври 2009г. обвиняемият бил преназначен от длъжност „Шофьор”, на длъжност „Монтажник” в „О.” ЕООД-С., клон-гр.Р..

В края на м.юни 2010г. т.а.”******” с рег.№ *******, собственост на дружеството, бил спрян от движение и оставен в стопанския двор на фирмата в гр.Р. за ремонт. Този автомобил преди това бил управляван от обв.К.. Последния знаел, че в жабката на товарния автомобил се съхранявала транс-карта № 7670017121309087409, вид: Fleet Petrol 1, собственост на „О.” ЕООД-гр.С., клон-гр.Р., с която се зареждало дизелово гориво в товарния автомобил от бензиностанции на „Петрол”АД. Тъй като имал нужда от средства, обвиняемият решил да извърши кражба на тази карта, след което с помощта на нея, да зарежда дизелово гориво в туби, за сметка на „О.”ЕООД-гр.С., клон-гр.Р. и да продава същото, като по този начин да си набавя средства.

1.В изпълнение на намисленото, на 01.07.2010г. обвиняемият отишъл до т.а.”*****”, намиращ се в гр.Р., в стопанския двор на „О.” ЕООД-гр.С., клон-гр.Р., след което отворил вратата на кабината на автомобила, която не била заключена и от жабката извършил кражба на транс-карта № 7670017121309087409, вид: Fleet Petrol 1., собственост на „О.”ЕООД – гр.С., клон-гр.Р..

След това се върнал на работното си място. След приключване на работа, вечерта на 01.07.2010г., обвиняемият отишъл до бензиностанция „Петрол”, намираща се на изхода на гр.Р., в посока гр.Ш., след което с помощта на транс-карта № 7670017121309087409, вид: Fleet Petrol 1.,собственост на „О.”ЕООД – Р., заредил 40 литра дизелово гориво,собственост на „О.”ЕООД – гр.С., клон-гр.Р., като го напълнил в туби.После пренесъл тубите в дома си. Впоследствие продал горивото на лица, с неустановена в хода на делото самоличност, а парите изхарчил за задоволяване на свои нужди.

Така с деянието си, при пряк умисъл, обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7 и т.4, пр.ІІ във вр.с чл.194, ал.1 от НК.

2.След извършване на деянието по предходния пункт, един ден след 01.07.2010г. обвиняемият К. отново отишъл до

бензиностанция „Петрол”, намираща се на изхода на гр.Р., посока гр.Ш., след което с помощта на горепосочената транс- карта заредил 40 литра дизелово гориво, собственост на „О.”ЕООД – гр.С., клон-гр.Р., като го напълнил в туби.После пренесъл тубите в дома си. Впоследствие продал горивото на лица, с неустановена в хода на делото самоличност, а парите изхарчил за задоволяване на свои нужди.

3.След извършване на деянието по предходния пункт, един ден след 01.07.2010г. обвиняемият К. отново отишъл до

4.След извършване на деянието по предходния пункт, един ден след 01.07.2010г. обвиняемият К. отново отишъл до

5.След извършване на деянието по предходния пункт, един ден след 01.07.2010г. обвиняемият К. отново отишъл до

6.След извършване на деянието по предходния пункт, един ден след 01.07.2010г. обвиняемият К. отново отишъл до

7.След извършване на деянието по предходния пункт, един ден след 01.07.2010г. обвиняемият К. отново отишъл до

8.След извършване на деянието по предходния пункт, един ден след 01.07.2010г. обвиняемият К. отново отишъл до

9.След извършване на деянието по предходния пункт, един ден след 01.07.2010г. обвиняемият К. отново отишъл до

10.След извършване на деянието по предходния пункт, един ден след 01.07.2010г. обвиняемият К. отново отишъл до

11.След извършване на деянието по предходния пункт, един ден след 01.07.2010г. обвиняемият К. отново отишъл до

12.След извършване на деянието по предходния пункт, един ден след 01.07.2010г. обвиняемият К. отново отишъл до

13.След извършване на деянието по предходния пункт, един ден след 01.07.2010г. обвиняемият К. отново отишъл до

14.След извършване на деянието по предходния пункт, един ден след 01.07.2010г. обвиняемият К. отново отишъл до

15.След извършване на деянието по предходния пункт, един ден след 01.07.2010г. обвиняемият К. отново отишъл до бензиностанция „Петрол”, намираща се на изхода на гр.Р., посока гр.Ш., след което с помощта на горепосочената транс- карта заредил 40 литра дизелово гориво, собственост на „О.”ЕООД – гр.С., клон-гр.Р., като го напълнил в туби.После пренесъл тубите в дома си. Впоследствие продал горивото на лица, с неустановена в хода на делото самоличност, а парите изхарчил за задоволяване на свои нужди.

16.След извършване на деянието по предходния пункт, на 31.07.2010г. обвиняемият К. отново отишъл до бензиностанция „Петрол”, намираща се на изхода на гр.Р., посока гр.Ш., след което с помощта на горепосочената транс- карта заредил 85,16 литра дизелово гориво, собственост на „О.”ЕООД – гр.С., клон-гр.Р., като го напълнил в туби.После пренесъл на два пъти тубите в дома си. Впоследствие продал горивото на лица, с неустановена в хода на делото самоличност, а парите изхарчил за задоволяване на свои нужди.

Извършените от обв.Г.Б.К. деяния са от един и същи вид, осъществени са през непродължителен период от време, при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

От заключението от назначената по делото оценъчна експертиза е видно, че общата стойност на дизеловото гориво, предмет на престъплението е в размер на 1542,61 лв.

От тази сума “О.” ЕООД е удържало от подсъдимия, сумата от 500 лв., дължима към подсъдимия за заплата.

При така установената фактическа обстановка, с деянието си, при пряк умисъл, обв.Г.Б.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7 и т.4, пр.ІІ във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК.

Обвинението се доказва от показанията на свидетелите Н.А. /л.27-30/, К.К. /л.36-37/, В.П. /л.38-39/, В.К. /л.40-41/, А.А. /л.42-43, 44-45/, оценъчна експертиза /л.47-48/ и др.писмени доказателства.

Обв.Г.К. е български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан.

Деянието е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства - самопризнанията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и приложените по делото писмени доказателства.

Престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е желал тяхното настъпване.

Относно наложеното наказание.

За процесното престъпление законодателят е предвидил наказание ЛС за срок от 1 до 10г.

С оглед императивното изискване по чл. 373, ал. 2 от НПК, обусловено от облекчената процедура за провеждане на съдебното производство - по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, задължение на съдилищата е да определят наказанието при условията на чл. 58а НК. Този процесуален подход предполага индивидуализацията да бъде проведена в лимитирани предели, в рамките на които обаче да бъдат съобразени и оценени всички обстоятелства, имащи тежест и значение за постигането на нужното съответствие между извършеното деяние и следващото се за него наказание, което по вид и размер да е достатъчно за комплексното реализиране на целите по чл. 36 от НК, които принципни положения повлияват преценката за неговата справедливост.

За правилното определяне на съдържанието на наказателната отговорност винаги е необходимо индивидуалната тежест на конкретната проява да бъде разгледана в комплекс с данните за личността на дееца, които ориентират относно нуждата от повече или по-малко интензивно наказателно въздействие с оглед целите на специалната и генерална превенция. Индивидуалната тежест и конкретна обществена опасност на деянието е съществен фактор, макар и не единствен, при определяне на наказанието, като измерението й е различно при всеки случай. Начинът на извършване на деянието, обусловен от своеобразието от обстоятелствата, при които е осъществено - видът и тежестта на престъпния резултат, причиняването на други несъставомерни последици, използваните средства, а също и продължителността и интензитетът на въздействие, има значение за обема на наказателната принуда, защото съдържа информация и за степента на личната обществена опасност на дееца, проявена чрез конкретното престъпно поведение, която действително следва да се преценява не изолирано, а в комплекс с други данни за неговата личност и то при положение, че не служи за определяне на квалифициращо обстоятелство. В този смисъл е и практиката на ВКС /вж. Решение от 18.05.2007 г. на ВКС по к. д. № 65/2007 г., II н. о./.

Отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо подсъдимия представляват многото деяния и продължителния период от извършването им, характеризиращи подсъдимия като личност проявяващ престъпна упоритост. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете наличието и на друго осъждане извън това квалифициращо настоящото деяние като “повторно”.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат съдействието на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина чрез депозиране на самопризнания, младата възраст, относително добрите характеристични данни, заявеното съжаление и разкаяние и проявената самокритичност, възстановяването на част от сумата /500 лв. удържани от заплатата на подсъдимия от страна на ощетеното ЮЛ, тогавашен работодател на подсъдимия/ както и лошото семейно положение, и тежкото материално състояние. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да бъде мотив за извършване на престъпления и нарушаване по недопустим начин законните права и свободи на гражданите. /така и Решение № 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.

Вярно е, че за извършеното престъпление по нохд № 195/2004г. на РРС, обуславящо повторността, подсъдимият е реабилитиран, но следва да се вземе предвид, че реабилитацията и амнистията заличават факта на самото осъждане и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват с него; тя обаче не може да заличи факта на престъплението и на наказанието, на значението, което те, в своето разнообразие, имат за преценките при индивидуализацията на актуалната наказателна отговорност /така и Решение № 430 от 7.10.1996 г. по н. д. № 468/1995 г., Съдебна практика, Бюлетин на ВКС и ВАС на РБ, кн. 1 - 2/1997 г., стр. 4/. Следва още да се изтъкне, че съгласно чл. 30, ал.1 НК, настъпилата реабилитация не изключва приложението на чл. 28 и чл. 29 НК.

Съдът, поради изключителния превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, определи наказание “Лишаване от свобода” за срок от 2г., което е около минимума и се явява съответно на процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. Съдът намира, че предвид наличието и на отегчаващи отговорността обстоятелства е невъзможно да се определи наказание в абсолютния законов минимум от 1 г. РРС счита, че едно по - ниско наказание от така определеното не би постигнало целите на чл. 36 НК.

На основание чл. 58а, ал.1 НК във вр. с 373, ал. 2 от НПК, РРС намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и четири месеца.

За наказанието лишаване от свобода съдът счете, че не се налага реалното му изпълнение. Подсъдимият до този момент не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, поради което е оправдано очакването целите по чл. 36 от НК да се изпълнят, без да се налага ефективно изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Налице са и обективните предпоставки за приложение на института по чл. 66, ал. 1 от НК, поради което съдът отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години и четири месеца. С оглед факта, че процесното деяние не е инцидентна проява в живота на подсъдимия, с цел същия да се въздържа за в бъдеще от такива действия, съдът намери за необходимо изпитателния срок по чл. 66, ал.1 НК, да бъде по-дълъг, а именно – четири години и четири месеца.

По исканото от страните приложение на чл. 55, ал.1, т.1 НК.

Съдът намира, че горецитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла на чл. 55 НК, но дори и да се приеме, че същите са такива, то разпоредбата на чл. 55 НК отново би се явила неприложима, тъй като не е налице една от кумулативните й предпоставки – а именно най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко /така и Решение № 35 от 10.02.2003 г. по н. д. № 628/2002 г., ІІ н. о. на ВКС/. Съдът намира, че най-лекото предвидено в закона наказание – ЛС за срок от 1г. не се явява несъразмерно тежко. Видно от справката за съдимост и при двете предходни осъждания съдът е прилагал института на чл. 55 НК и резултатът от този излишен либерализъм е налице – подсъдимият продължава своята престъпна дейност без да са постигнати целите на чл. 36 НК.

По гражданския иск.

Гражданската отговорност е функция от наказателната, защото инкриминираното деяние нарушава не само наказателноправната норма, но и законовото предписание да не се вреди другиму, доколкото носи характеристиките на противоправност и виновност, което е условие за възникване на задължението за поправяне на вредите. Гражданският иск споделя поначало съдбата на обвинението и претенцията за обезщетяване на причинени от престъплението имуществени вреди следва инкриминирания размер на предмета на престъплението. Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В чрез процесното деяние подсъдимия е нанесъл имотна вреда на гражданския ищец поради което искът на последния е основателен. Постоянна и непротиворечива е практика на съдилищата, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението.

Става въпрос за деликтна отговорност, основаваща се на причинено непозволено увреждане. Причинените на гражданския ищец вреди по същество са едно парично задължение, което виновният причинител им дължи. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на това задължение той дължи обезщетение в размер на законна лихва от деня на забавата. И тъй като задължението е от непозволено увреждане съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане. Вредите, по делото, представляват парично задължение от непозволено увреждане, което виновният причинител дължи.

По делото е установено, че настъпилите съставомерни последици са в причинна връзка с извършеното от подсъдимия процесно престъпление, поради което е налице основанието по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за ангажиране на неговата отговорност по отношение настъпилите имуществени вреди.

Размерът на предявения от ГИ “О.” ЕООД не надхвърля паричната равностойност на предмета на обвинението.

Съобразно изхода на делото съдът намери предявения граждански иск от страна на ГИ “О.” ЕООД за основателен и доказан.

Ето защо, на основание чл. 45 и чл. 86, ал.1 във вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД, осъди подсъдимия да заплати на ГИ “О.” ЕООД сумата от 1042.61 лв., обезщетение за имуществени вреди ведно, ведно със законната лихва от датата на довършване на престъплението 31.07.2010г. до окончателното изплащане на сумата. На основание чл. 189, ал.3 във вр. ал.1 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец и сумата от 100 лв. представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на повереника на ГИ.

На основание чл. 189, ал.3 във вр. ал.1 НПК, Съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на РРС и сумата от 50 лв. представляваща дължима ДТ върху уважения граждански иск, тъй като съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) по искова молба се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв.

На основание чл. 189, ал.3 във вр. с ал.1 НК, подсъдимият бе осъден да заплати в полза на Държавата, сумата от 30 лв., представляваща разноски направени на досъдебната фаза на делото.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

/Атанас Христов/

Съобщи за изтекли лични данни