№ 47
гр. Шумен, 23.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско
дело № 20233600500015 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД гр. София, ЕИК
*********, действащо чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Р.И.И. срещу разпореждане №
825/28.11.2022 г. по ч.гр.д. № 20223610100610 по описа за 2022 година на РС - Велики Преслав, в
частта, с която частично е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжниците И. И. И. и С. Б. И. за сумите: 750.00 лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, за претендираната
главница над 832.41 лв. до 1182.56 лв., за възнаградителна лихва над 133.67 лв. до 276.16 лв., за
лихва за забава над 63.12 лв. до 166.23 лева, включително и за периода от 26.03.2020 г. до
25.07.2021 г., както и за разноските над 175.00 лв. до 228.43 лв.
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно. Излага, че договорът за
потребителски кредит отговаря на всички законови императивни изисквания, съдържа всички
параметри като основание и размер, и е на разбираем и достъпен език. Изготвен е погасителен
план. Клаузата за лихва не е нищожна, с оглед разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което не
може да се приеме, че кредиторът е недобросъвестен, съответно договорната лихва да
представлява неравноправна клауза /по арг. от чл.145, ал.2 ЗЗП/. Уговореното договорно
възнаграждение не противоречи и на добрите нрави, уговорено е в съответствие с принципа на
добросъвестност, еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и неговата цена, в
съответствие със законовите ограничения и изисквания. Предвид изложеното моли въззивният съд
да отмени разпореждането в обжалваната част и постанови издаването на заповед за изпълнение
срещу длъжника за посочените суми. Претендира и разноски за настоящото производство в размер
на 15лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за
1
неоснователна, поради следните съображения:
Ч.гр.д. № 20223610100610 по описа за 2022 година на РС - Велики Преслав е образувано по
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град
София, бул.“България“ №49, бл. 53Е, вх. В, представлявано по закон от С.Н.Н. Ц.Г.С. и Я.К.Ч. -
управители, представлявано по пълномощие от гл.юрк. Н.М.Л. с което се иска издаване на заповед
за изпълнение на основание чл.410 от ГПК СОЛИДАРНО срещу длъжниците И. И. И. и С. Б. И., за
сума в общ размер на 2421.37 лева, включващи сумата 1182.56 лева, представляваща главница;
договорно възнаграждение 276.16 лева за периода от 25.03.2021 г. до 25.02.2022 г.; неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга ФАСТ, дължима до 25.02.2022 г. в размер на
300.00 лева; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга ФЛЕКСИ, дължима до
25.02.2022 г. в размер на 450.00 лева; лихва за забава 46.42 лева, за периода от 26.03.2020 г. до
25.02.2022 г., законна лихва 166.23 лева, за периода от 25.02.2022г. до 24.11.2022г., законна лихва
от датата на подаване на заявлението –24.11.2022г. до изплащане на вземането. Посочено е, че
вземането произтича от договор за потребителски кредит №30043098362 от 10.03.2020 г.
С разпореждане № 825/28.11.2022 г. по ч.гр.д. № 20223610100610/2022 РС - Велики Преслав е
отхвърлил частично заявлението за сумите: 750.00 лв., представляваща възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, за претендираната главница над 832.41 лв. до 1182.56 лв., за
възнаградителна лихва над 133.67 лв. до 276.16 лв., за лихва за забава над 63.12 лв. до 166.23 лева,
включително и за периода от 26.03.2020 г. до 25.07.2021 г., както и за разноските над 175.00 лв. до
228.43 лв.
В останалата част заявлението е уважено, като е издадена Заповед № 321 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.11.2022 г. по ч.гр.д.№ 610/2022г. на ВПРС, според която
се издава заповед за сумата 832.41 лв., представляваща главница; договорно
възнаграждение/договорна, възнаградителна лихва/ 133.67 лв., за периода от 25.07.2021 г. до
25.02.2022 г.; лихва за забава /обезщетение за забава/ 46.42 лева, за периода от 25.07.2021 г. –
25.02.2022 г.; законна лихва 63.12 лв., за периода от 25.02.2022г. до 24.11.2022г.; законна лихва от
датата на подаване на заявлението – 24.11.2022г. до изплащане на вземането, както и сумата 175.00
лв., представляваща разноски по заповедното производство.
Уговореното заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги от потребителя е за
право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и право на промяна на погасителния
план на кредита. Поради което съдът е приел, че възнаграждението, което се е задължил да заплати
потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не
отговаря на изискванията на закона, поради което тази клауза се явява нищожна на осн. чл. 21, ал.
1 от ЗПК. Предвид изложеното съдът е приел, че начислената сума общо от 750.00 лв. /300 лв. за
услуга Фаст и 450 лв. за услуга Флекси/, представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги е недължима поради нищожност на клаузите, с които е уговорена.
Съдът е установил че кредитополучателя е заплатил, съгласно посоченото в
обстоятелствената част на заявлението общо 11 вноски от по 183.26 лв. От тези вноски, поради
нищожност на клаузата за допълнителна услуга е приел, че кредитополучателя дължи единствено
главница и възнаградителна лихва в общ размер на месечната вноска от 120.76 лв. на месец.
Поради което след преизчисление, като е приспаднал платената от кредитополучателя сума за 11
вноски от допълнителна услуга съдът е приел, че кредитополучателя е заплатил не 11, а 16 вноски,
2
представляващи главница и възнаградителна лихва. Поради което е приел, че длъжника дължи
остатък от главница до края на срока на договора в размер на 832.41 лв. и възнаградителна лихва в
размер на 133.67 лв. Изчислената лихва за забава върху главница от 832.41 лв. в размер на
законната лихва за периода 25.07.2021 г. – 25.02.2022 г. е приел в размер на 49.95 лв., а за периода
25.02.2021 г. – 24.11.2022 г. в размер на 63.12 лв. Пренедираната сума за законна лихва за първия
период, тъй като е в размер по-малък от изчисления от съда, е уважил изцяло. Претендираните
суми над посочените размери – главница от 832.41 лв., възнаградителна лихва от 133.67 лв., лихва-
обезщетение за забава от 63.12 лв. за периода 25.02.2021 г. – 24.11.2022 г., е отхвърлил като
неоснователни. Уважена е претенцията за разноски в минималните размери, а именно 175.00 лв.
от които 25.00 лв.д.т. и 150.00 лв. юрисконсулско възнаграждание.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд. Заповедният съд е
длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, искането не може да се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована
вероятност за това, за което съда следи служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията
за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и
добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.
Сключеният договор между длъжниците и „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр. София
представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит, поради което, в случая намират приложение разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат чл.143-148 от ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на същата
разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1
от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия,
какъвто е и настоящия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр. 64/2007 г. / Според чл. 3 от Директивата
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които
въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Действително
страните са свободни при сключването на сделки, но ограничителят на свободата на волята на
страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили се правила,
непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на
обществените отношения.
В т. V от договора е уговорено заплащането на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1500.00 лева, което съгласно погасителния план следва да бъде
заплащано по 62.50 лв. месечно за целия срок на договора за потребителски кредит 24 месеца.
3
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от
допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. Уговореното
заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги от потребителя е за право на приоритетно
разглеждане и изплащане на кредита и право на промяна на погасителния план на кредита. На
първо място услугата разглеждане и отпускане, макар и приоритетно е част от процедурата по
сключване на договора за кредит и не следва да се дължи възнаграждение за това, а правото на
промяна на погасителния план е последваща услуга, която не е предоставена към момента на
сключване на договора и също не следва да бъде заплащана такава, която не е ясно дали изобщо
ще бъде ползвана.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят
да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.
Поради което така уговорената цена за пакета от допълнителни услуги по естеството си
представлява скрита лихва над определената в договора. Така определения размерът на годишния
процент на разходите излиза извън рамките, определени от ЗПК – петкратния размер на законната
лихва. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2
от ЗПК изрично регламентира забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С процесният договор за потребителски
кредит страните са предвидили възнаграждение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги,
свързани с усвояването и управлението на кредита и услуга, гарантираща улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства, срещу възнаграждение несъизмеримо с размера на
кредита, поради което тази клауза се явява нищожна на осн. чл. чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Начислената
сумата от 750.00 лв. общо, от които 300 лв. за услуга Фаст и 450 лв. за услуга Флекси,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги е недължима поради
нищожност на клаузите, с които е уговорена. Поради което правилно и законосъобразно
заявлението е отхвърлено в тази му част.
Независимо от изложеното, настоящата инстанция счита, че в случая претенцията за
лихвите е следвало да бъде отхвърлена изцяло, тъй като при признатата нищожност на клаузата,
относно възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги общо за сумата 750 лева
(разпореждането в тази част е влязло в сила като необжалвано) и твърдението на заявителя за
извършено частично плащане (заплатени 11 погасителни вноски), не би могло да се установи с
точност, какъв би бил размерът на остатъка от непогасената главница и договорна лихва – законна
лихва, възнаградителна лихва и лихва за забава. Изчисленията, при изключване на плащанията по
нищожните клаузи на договора, са невъзможни в настоящото едностранно заповедното
производство, поради което претенцията в тази й част, е следвало да се отхвърли изцяло.
Заявителят разполага с възможността да установи точният размер на това си вземане в исковото
производство.
Поради същата причина следва да бъде отхвърлена и претенцията за заплащане на лихва
върху главницата в обжалваната част, а именно за сумата над уважения размер за претендираната
главница над 832.41 лв. до 1182.56 лв., за възнаградителна лихва над 133.67 лв. до 276.16 лв., за
лихва за забава над 63.12 лв. до 166.23 лева, включително и за периода от 26.03.2020 г. до
25.07.2021 г., както и за разноските над 175.00 лв. до 228.43 лв. В уважената част разпореждането е
влязло в сила като необжалвано.
Предвид всичко гореизложено, така депозираната жалба е неоснователна и същата следва
да се остави без уважение, а разпореждането, в обжалваната му част да се потвърди.
С оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя не се следват.
4
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 825/28.11.2022 г. по ч.гр.д. № 20223610100610 по описа
за 2022 година на РС - Велики Преслав, в частта, с която частично е отхвърлено заявлението на
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК срещу длъжниците И. И. И. и С. Б. И. за сумите: 750.00 лв., представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, за претендираната главница над 832.41
лв. до 1182.56 лв., за възнаградителна лихва над 133.67 лв. до 276.16 лв., за лихва за забава над
63.12 лв. до 166.23 лева, включително и за периода от 26.03.2020 г. до 25.07.2021 г., както и за
разноските над 175.00 лв. до 228.43 лв.
В останалата необжалвана част разпореждането е влязло в сила.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5