Р Е Ш Е Н И Е
№ .....113....... 17.12.2019г.
гр.Шумен
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд наказателна колегия
На осемнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: 1. Румяна Райкова
2. Соня
С.
Секретар Станислава
Стойчева
Сложи за
разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова
ВНЧХД № 353 по описа за 2019г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.318 и
сл. от НПК.
С Присъда №34 от 20.09.2019г. по НЧХД № 3084/2018г.
Шуменският районен съд е признал подсъдимата Т.Х.Й. с ЕГН **********, за виновна в това, че в
периода 13.07.2018г. до 24.10.2018г. в гр.Шумен, гр.Каолиново, с.Тъкач,
с.Близнаци, в качеството й на длъжностно лице – офис мениджър в „Микро Кредит“
АД, гр.София, при условията на продължавано престъпление приписала на К.С.Д.,
ЕГН ********** *** извършване на
престъпление по чл.201 от НК /присвояване на
финансови средства, в качеството му на длъжностно лице – мениджър екип в
„Микро Кредит“ АД, гр.София/ – престъпление по чл.148 ал.2 пр.1, във вр. с ал.1
т.4, във вр. с чл.147 ал.1 пр.2, във вр. с чл.26 ал.1 от НК и на основание чл.
78а ал.1 от НК я освободил от наказателна отговорност, като ѝ наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Също така осъдил
подсъдимата Т.Х.Й. да заплати на К.С.Д. сумата от 1012.00 лева, представляваща
направените от нея разноски по делото за заплащане на държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Така постановеният съдебен
акт е обжалван от защитника на подсъдимата. Жалбоподателят изразява недоволство
от присъдата, тъй като смята, че е постановена в нарушение на материалния закон
и процесуалните правила. Излага че обвинението е останало недоказано от
обективна и субективна страна и в първоначалната редакция на тъжбата липсва
мястото на извършване на престъплението, който порок не бил отстранен в
6-месечният срок по чл.81 ал.3 от НПК и поради това е следвало да се прекрати
делото. По изложените от него съображения, моли да бъде отменена постановената
присъда като бъде оправдана подсъдимата и претендира направените деловодни
разноски.
Представя допълнителни
писмени мотиви към въззивната си жалба, в която изразява отново становището си
за нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Според него пред
първоинстанционния съд било установено, че практиката във фирмата била при
напускане на служител на фирмата, да се осъществява контакт с клиентите за да
бъдат уведомени за настъпилата промяна и комуникацията се е провеждала по
утвърден от ръководството на фирмата скрипт, който служителите са спазвали
стриктно. Това обстоятелство, както и практиката на ВКС не били съобразени от
ШРС. Освен това посочва, че съдът е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, като не е прекратил делото, тъй като в първоначалната
тъжба не било посочено мястото на деянието, а съдът е дал срок за отстраняване
на недостатъците на тъжбата едва на 30.10.2019г. – една година след завеждането
на първоначалната тъжба.
Повереникът на тъжителя в
съдебно заседание намира жалбата за неоснователна. Според него
първоинстанционният съд всестранно е разгледал събрания в хода на делото
доказателствен материал и е постановил решение съобразно него. Смята, че
тъжбата е подадена в срок с необходимите реквизити съобразно чл.81 ал.1 от НПК
– съдържа данни за подателя, за лицето срещу което се подава и за
обстоятелствата на престъплението. Смята, че правилно не са конкретизирани
обстоятелствата относно престъплението, включително и мястото на извършване,
тъй като това следвало да се изясни в хода на съдебното следствие и затова в
първоначалната им тъжба не било посочено мястото. Тъй като едва впоследствие –
в хода на съдебното следствие се конкретизирало мястото за всеки отделен свидетел пред когото е заявено обстоятелството, което
считат че не е престъпление, то и тъжбата им била подадена правилно, а едва
впоследствие конкретизирана по отношение на мястото на извършване на
престъплението. Освен това повереника сочи, че в първоинстанционното дело от
разпита на редица свидетели се изяснило, че в предварително подготвения скрипт
се сочело измама, а пред свидетелите подсъдимата говорила за кражба на пари, злоупотреба с пари, за
забъркване на голяма каша и усвояване на пари, т.е. те били подали тъжбата,
затова, че подсъдимата посочила, че клиента му крадял.
В съдебно заседание подсъдимата
и нейният защитник поддържат жалбата на сочените в нея и в допълнителните
писмени мотиви основания. Защитникът смята, че от събраните доказателства не се
установява извършването на престъплението посочено от тъжителя поради липса на
субективния елемент от състава на престъплението. Обсъжда доказателствата,
които според него следва да се кредитират и установените според него факти:
ползването на скрипта било начин на действие в тази фирма; от показанията на
свид.Х.Х.и свид.В.Х.било установено, че те са платили два пъти вноски, тъй като
не са били отчетени първия път и субективното отношение на подсъдимата било
формирано от скрипта и от оплакванията на клиенти, че дадени техни пари на
тъжителя Д., не са били отчетени в системата. Акцентира на твърдяното от него
процесуално нарушение – че делото не е било прекратено, когато е следвало – ако
тъжбата не е коригирана в 6-месечния срок. Според него – 1 година по-късно
съдът дал указания на тъжителя как се пише частна тъжба, след което той с
допълнителна такава коригирал тези непълноти. Поради изложеното от него, счита
жалбата за основателна. Подсъдимата в защитната си реч моли съда да я оправдае,
защото смята, че да вършиш и изпълняваш служебните си задължения не е
престъпление. Излага, че е имала документи по които работи и се е придържала стриктно към тях, а освен това никога не е
била сама и винаги е имало и други служители, защото са ходили в екип. В
последната си дума подсъдимата заявява, че е невинна и моли да се докаже.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и е процесуално допустима.
Жалбата е основателна по
оплакванията за процесуални нарушения.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК и
като инстанция по същество, намира за установено следното:
За да постанови присъдата
си, районният съд е събрал множество гласни и писмени доказателства и след
направения от него анализ, е приел от фактическа страна, че:
Тъжителят К.С.Д. и подсъдимата Т.Х.Й. работели в
«Микро Кредит» АД, офис Шумен. Тъжителят Д. първоначално заемал длъжността
“офис мениджър” съгласно трудов договор №567/31.03.207г., а впоследствие
“мениджър екип” съгласно допълнително споразумение от 20.11.2017г. Въз основа
на депозирана на 13.07.2018г. молба за прекратяване на трудовото правоотношение
с предизвестие на основание чл.326 ал.1 от КТ, със Заповед №491/13.07.2018г.
било прекратено трудовото му правоотношение, считано от 16.07.2018г. От
07.08.2018г. подсъдимата Т.Х.Й. заемала длъжността «офис мениджър».
След прекратяване на трудовото правоотношение на
тъжителя, клиентите на «Микро кредит» АД, с които той работел били поети от
подсъдимата, по повод на което тя се свързвала с тях по телефон или се срещала
лично, за да ги уведоми, че тъжителят не е служител на фирмата. Според
показанията на свидетелите А.М.А., И.Г.И., Б.И.М., Ж.Г.П., Г.Е.П., З.Г.С., Е.М.Ш.,
Г.С.Ш., всички клиенти на «Микро Кредит» АД, при проведените с тях разговори, подсъдимата
ги уведомила, да не дават пари на тъжителя К.Д. за погасяване на вноските по
кредитите си, тъй като тъжителят вече не работи във фирмата, а като причина за
това заявила следното:
- на свид. А.М.А., при посещение в домът му в
гр.Каолиново на 15-16 август 2018г., заедно с нейна колежка, на която св. А.,
не може да посочи името, че тъжителят крадял пари;
- на свид.И.Г.И.,
при проведена среща на работното й място в магазин «Кауфланд» в гр.Шумен през
м.юни – юли 2018г., че тъжителят усвоявал пари;
- на свид. Б.И.М.,
при проведена среща през м.юли или август 2018г., че бил обвинен в измама;
- на свид.Ж.Г.П.,
при проведена среща в офиса на «Микро кредит» АД в гр.Шумен през лятото на
2018г., в присъствието на колежка на подсъдимата – А., че крадял пари, вноските
отивали в него, а не в банката;
- на свид.Г.Е.П., при проведен телефонен разговор,
че го разследват за злоупотреба с пари на клиенти;
- на свид. З.Г.С., при проведена среща, в присъствието
на новия консултант, с който следвало вече да работи - М., че присвоявал пари, които клиентите
внасяли по кредитите;
- на свид.Е.М.Ш., при посещение в домът й в с.
Тъкач, след м.юли 2018г., че е измамил някои хора;
- на свид. Г.С.Ш., при проведен телефонен разговор,
че краде пари;
- на свид. В.Й.С., при посещение в офиса в гр.Шумен
през месец август 2018г., че тъжителят не е внесъл по кредита й, предоставена
му от св.С. сума от 120 лв., а я взел,
че правил номера и за това бил изгонен.
При
така установената фактическа обстановка, районният съд е приел от правна
страна, че е безспорно и установено и доказано, че подсъдимата Й. в периода
13.07.2018г. до 24.10.2018г. в гр.Шумен, гр.Каолиново, с.Тъкач, с.Близнаци,
в качеството й на длъжностно лице – офис мениджър в „Микро Кредит“ АД,
гр.София, при условията на продължавано престъпление приписала на К.С.Д. ***
извършване на престъпление по чл.201 от НК /присвояване на финансови средства, в качеството му на
длъжностно лице – мениджър екип в „Микро Кредит“ АД, гр.София/ и с тези си
действия от обективна страна осъществила състава на престъпление по чл.148 ал.2
пр.1, във вр. с ал.1 т.4, във вр. с чл.147 ал.1 пр.2, във вр. с чл.26 ал.1 от НК и приел, че от субективна страна деянието е извършено при наличието на пряк
умисъл.
Предвид така приетото в първоинстанционната присъда
и посоченото в мотивите към нея, въззивният съд при осъществяването на контролните си функции относно цялостната
проверката на обосноваността и правилността на постановения съдебен акт, счете
че още в началото на съдебния процес са допуснати от съда съществени
процесуални нарушения, които от една страна са довели до съществено нарушаване
на правото на защита на подсъдимата, а от друга страна са обезсмислили
останалите процесуални усилия на съда при събирането и проверката на
доказателствата по делото, като са довели и до необоснована присъда,
постановена при неясно и неуточнено частно обвинение.
Във фазата на действията по чл.247а ал.2 и ал.3 от НПК, съдията докладчик прибързано и незаконосъобразно е приел при първоначалния
анализ на депозираната пред съда частна тъжба, че същата отговаря на
изискванията на закона и следва да и бъден ход. Първостепенният съд с оглед на
задължителните изисквания към съдържанието на частната тъжба съобразно
разпоредбата на чл. 81, ал.1 от НПК е следвало да остави същата без движение,
като даде указания за отстраняване на нередовностите на частната тъжба на
подателя и. Макар в тъжбата да не е посочено местоизвършването на всяко едно от
действията, с които е извършено престъплението пред посочените 25 лица, съдът
решил, че делото му е местно подсъдно и с определение от 28.11.2018г. предал
подсъдимата на съд по обвинение за извършено престъпление по чл.147 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 от НК. Освен мястото на извършване обаче не са били посочени и
обстоятелствата при които е извършено престъплението пред посочените 25 лица съобразно
изискванията на закона с дата, място и конкретни твърдения за престъпление пред
всяко отделно лице, пред което се твърди, че се приписва престъпление. Факта че
подсъдимата е извършила деянието във връзка със службата си не прави деянието
извършено непременно нито в седалището на фирмата в гр.София, нито в офиса на
фирмата в гр.Шумен, където подсъдимата работи. В първото по делото заседание
съдът дал думата на повереника на тъжителя да уточни тъжбата по отношение на
обвинението и повереника уточнил „само по чл.147 ал.1 от НК“, „относно
позорните обстоятелства, че го уличава в престъпление, непрофесионализма в
който се обвинява, тъй като думите са че са „крадци“, „мафия“ и че е измамник,
лъжец и че го разследват за злоупотреба с парите на клиентите.“ Съдът счел това
за достатъчно и дал ход на съдебното следствие. След даване ход на съдебното следствие
и разпит на множество свидетели в няколко съдебни заседания, с определение от
02.07.2019г. в закрито заседание и без да отменя определението за даване ход на
съдебното следствие, съдът констатирал, че в частната тъжба има нередовност,
която следва да бъде отстранена, тъй като не било посочено мястото на деянието.
Приел, че недостатъците на тъжбата подлежат на отстраняване в даден от съда
срок и само ако това не бъде сторено без уважителна причина, делото може да се
прекрати, поради което дал на тъжителя 7-дневен срок, в който да отстрани
констатираната нередовност, като уточни мястото на извършване на деянието. Съдът
отново не констатирал нередовност относно липсата на конкретни обстоятелства
при извършването на престъплението пред всяко от 25-те лица посочени в тъжбата.
На 16.07.2019г. постъпила допълнителна тъжба, в която обвинението било частично
детайлизирано като били посочени само 9 лица от посочените в първоначалната
тъжба 25 лица, пред които било приписано престъпление на тъжителя и били добавени
две други лица – Г.Ш.и З.С., които не се споменават в първоначалната тъжба. За приписаните
пред Г.П.престъпления отново не се посочва място на извършване на деянието, а
се посочва само телефонен разговор. Освен това в уточняващата тъжба не се сочат
конкретни дати или периоди на извършване на отделните действия включени в
състава на продължаваното престъпление и липсва цялостна формулировка на
частното обвинение срещу подсъдимата.
В следващото съдебно заседание на 20.09.2019г. съдът
констатирал постъпването на допълнителната тъжба, на което защитника изложил
становище, че допълнителната тъжба е недопустима във вида в който е
представена, защото с нея се прави съществено изменение на обстоятелствената
част на обвинението, като се описват изрази, които не са посочени в
първоначалната тъжба, въвеждат се нови лица пред които са разпространени
клеветническите обстоятелства, които не са посочени в първоначалната тъжба. По
този начин според него се правело съществено изменение на обстоятелствената
част, включително и чрез въвеждане на института на продължаваното престъпление,
което съобразно чл.287 ал.6 от НПК е недопустимо извън срока по чл.81 ал.3 от НК. Защитникът поискал и възможност да се запознае с новото обвинение, но освен
че допълнителната тъжба била „приета“ с определение на съда, със следващо
определение съдът оставил без уважение искането на защитата да се запознае с
новото обвинение, тъй като не се касаело за съществено изменение на обвинението
или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. След тези
определения съдът приел писмени доказателства, възприел становището на защитата
и подсъдимата, че последната няма да дава обяснения, приключил съдебното
следствие и дал ход на съдебните прения, след което постановил обжалваната по
настоящото дело присъда.
Предвид гореизложеното въззивната инстанция
констатира следните неясноти в частното обвинение и противоречия в присъдата и
мотивите към нея: С първоначалната тъжба се сочи период на извършване на
деянието от 13.07.2018г. до 24.10.2018г. и не се посочва никакво място на
деянието. В уточняващата допълнителна тъжба въобще не се споменават дати нито
като цялостен период на продължаваното престъпление, нито като отделни деяния
съобразно лицата пред които е приписано престъпление, а и липсва цялостна
формулировка на частното обвинение. Липсва и някакъв съдебен акт, от който
подсъдимата да е разбрала какво е обвинението, по което продължава да се движи
делото срещу нея. Така частното обвинение останало неясна компилация между това
в първоначалната тъжба с период на деянието, без място на извършване с посочени
25 лица пред които се приписва престъпление, без конкретика по отношение на
всеки един от престъпните епизоди и това обвинение по допълнителната тъжба –
без период или дати на отделните епизоди от продължаваното престъпление с
посочени 9 от предходните 25 лица по първоначалната тъжба и добавяне на две
нови лица. В присъдата съдът приел възведения с първоначалната тъжба период на
извършване на престъплението, но в мотивите към присъдата този период не е
обоснован. Посочено е в мотивите: за свид. А.М.А. - място на извършване
гр.Каолиново и дата 15-16 август 2018г.; за свид.И.Г.И. - респективно гр.Шумен
и период м.юни – юли 2018г.; за свид. Б.И.М., не се споменава място на деянието
и се приема период м.юли или август 2018г.; за свид.Ж.Г.П. - гр.Шумен и лятото
на 2018г.; за свид.Г.Е.П. – не се посочва нито място, нито дата на извършване
на деянието; за свид. З.Г.С. - не се посочва нито място, нито дата на
извършване на деянието; за свид.Е.М.Ш. – място с.Тъкач и дата след м.юли 2018г.
– без да е ясно до кога; за свид. Г.С.Ш. - не се посочва нито място, нито дата
на извършване на деянието; за свид. В. Й. *** и месец август 2018г.. Според ШОС
вероятно именно това са лицата за които съдът приема с присъдата, че пред тях
са приписани престъпления, но те не са споменати в публично обявената пред
страните присъда. От така изложеното в мотивите не става ясно защо съдът е
възприел целия инкриминиран в първоначалната неуточнена тъжба период от
13.07.2018г. до 24.10.2018г. – какво се е случило пред месец септември и месец
октомври, което да мотивира съда в тази насока не става ясно.
Освен това не става ясно и кое е последното
извършено деяние от продължаваното престъпление, за да приеме, че е компетентен
да разгледа делото именно ШРС съобразно чл.36 ал.1 и 2 от НПК, а не РС – Нови
пазар, в чийто район са гр.Каолиново и с.Тъкач, общ.Каолиново. Именно затова
местоизвършването на престъплението е следвало да се изясни преди първото
съдебно заседание, тъй като ако последните деяния от продължаваното престъпление
са извършени в региона на Новопазарския Районен съд – именно той е следвало да
разгледа делото. Липсва обаче изясняване на тези обстоятелства и в мотивите на
съда. Няма спор в наказателната практика и теория, че спазването на местната
подсъдност е гаранция за законосъобразното протичане на процеса и разглеждането
на делото от друг, макар и равен по степен съд е съществено нарушение на
процесуалните правила. Затова наказателният съд следи служебно, а не само при възражение
от страните както в гражданския процес и само ВКС може да променя подсъдността.
Така в присъдата си първоинстанционният съд е
признал подсъдимата за виновна по повдигнатото срещу нея обвинение, без да е
ясно, дали по това с първоначалната тъжба, или по това с уточнената частна
тъжба - без въобще да посочва пред кои лица приема, че е приписано престъпление
и респективно липсва оправдателен диспозитив за едно или повече от посочените в
първоначалната тъжба 25 лица, при все, че те не всички са разпитани като
свидетели по делото, или за едно или повече от посочените 11 лица в
допълнителната тъжба, включително по недопустимо възведените в обвинението с
уточняващата тъжба две лица след 6-месечния срок по чл.81 ал.3 от НК.
За да бъде едно престъпление докрай индивидуализирано
същото следва да е безспорно установено по време, място и начин на извършване и
това касае всяко едно от престъпленията включени в състава на продължаваното
престъпление. Не е достатъчно единствено да са посочени и установени общо като
механизъм обстоятелствата при които то е извършено.
Законодателят е предвидил, че за определени
престъпления, които не се отличават с голяма обществена опасност ангажирането
на наказателната отговорност на извършителя е в зависимост от волята на
пострадалото лице, което може са сезира съда за извършено спрямо него
престъпление посредством депозиране на частна тъжба. Процесуалната функция на
тъжбата е да очертае фактическите рамки на обвинението. По дела от частен
характер тя представлява своеобразен "обвинителен акт", чрез който
подсъдимият научава в извършването на какво го обвинява частният тъжител. Като
главна страна в обвинението именно чрез тъжбата си частният тъжител определя
фактическите рамки на обвинението и неговият обем с оглед на конкретното
деяние, като по изключение те могат да бъдат коригирани чрез изменение на
обвинението в съдебната фаза на процеса при наличието на предпоставките на чл.
287, ал.6 от НПК. Като не е изяснил точно и ясно обстоятелствата от обективна
страна във връзка с депозираната пред съда тъжба, частният тъжител е депозирал
една неясна, неточна и респ. нередовна тъжба, а съдът не му е дал указания тези
нередовности да бъдат отстранени.
В изискванията, които НПК поставя към обвинителния
акт и тъжбата има известна разлика, предвид обстоятелството, че ОА се изготвя
от професионален юрист, а тъжителят не е длъжен да притежава правни познания. Именно
затова законът изисква в тъжбата да са посочени само "обстоятелствата на
престъплението", а съдията-докладчик е този, който в разпореждането си за
насрочване на делото е длъжен да даде правна квалификация на описаните в
тъжбата деяния. Предвид на това ШРС правилно е констатирал, че продължаваното
престъпление не е въведено едва с допълнителната тъжба, а е в правомощията на
съда и е сторено със съдебния му акт за предаване на съд. Все пак в
съответствие с ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВС на РБ, при определяне на
минималните изисквания за индивидуализацията на едно престъпление, същото
следва да е определено най-малко по време, място и начин на осъществяване, като
са описани и неговите фактически обективни и субективни признаци и всяко
отклонение от тези минимални изисквания относно определеността на
престъплението за което се повдига и поддържа обвинение, винаги е основание да
се счете, че е допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с акта въз
основа на който се поставя началото на наказателното преследване. Според
настоящия състав тези изводи се отнасят и за частната тъжба, доколкото тя също
поставя началото на частното наказателно преследване за едно престъпление и
съставлява рамката относно обхвата и съдържанието му. Така подсъдимата по
настоящото дело е била поставена в положение да осъществи своята защита при
едно неконкретизирано и неясно от обективна страна обвинение, както по отношение
на обстоятелствата при които е извършено, така и по дата и място на извършване.
Това по съществото си представлява грубо нарушение на правото й на защита, тъй
като е била лишена реално от възможността да научи в какво е обвинена и срещу
какви точно факти следва да се защитава. Допуснато процесуално нарушение е
неотстранимо пред въззивната инстанция, доколкото същото не може да бъде
санирано, тъй като води своето начало още от депозирането на частната тъжба
пред съда - следователно от самото начало на съдебната фаза на наказателния
процес пред първата инстанция.
Предвид всичко гореизложеното ШОС приема,
че съдията-докладчик незаконосъобразно е приел при първоначалния анализ на
депозираната пред съда частна тъжба, че същата отговаря на изискванията на закона
и следва да и бъден ход. Първостепенният съд с оглед на задължителните
изисквания към съдържанието на частната тъжба съобразно разпоредбата на чл. 81,
ал.1 от НПК е следвало да адресира до
тъжителя нарочно разпореждане, в което да констатира недостатъците на
обвинението - пропуски, неточности, несъответствия и да предостави разумен срок
за тяхното отстраняване. Вярно е, че в НПК изрична норма в този смисъл няма, но
подобно задължение може да бъде изведено от елементите на правото на защита и
въведената за неговото обезпечаване законова гаранция, че съдът е длъжен да
разяснява на участниците по делото техните процесуални права и да им осигури
възможност да ги упражняват съобразно чл.15, ал.3 от НПК. Обстоятелството, че е
ангажиран повереник, не освобождава съдията-докладчик от задълженията му в
съответствие с чл. 15, ал. 3 от НПК да укаже на тъжителя да конкретизира как
личността му е била засегната от всяко едно от действията с които му се
приписва престъпление пред всяко от твърдените в тъжбата лица, така че да се
предявят фактите на продължаваното престъпление и да се поставят рамките на
предмета на доказване по делото. За да
бъде тъжбата акт, годен да постави начало на наказателно производство същата
следва да отговоря на законовите изисквания на чл. 81 от НПК. Непосочването
достатъчно ясно на обстоятелствата на престъплението ограничава правото на
защита на подсъдимата, тъй като препятства възможността й да научи в
извършването на какво точно е обвинена - индивидуализирано по време, място,
начин на извършване. Всички тези нередовности е следвало да бъдат отстранени,
преди връчване на първоначалната тъжба и даване ход на съдебното следствие. По
отношение на становището на защитата, че въобще било невъзможно отстраняването
на нередовности в тъжбата или това евентуално следва да бъде сторено в
6-месечния срок, ШОС следва да посочи именно тези съдебни решения на които като
практика се е позовал РС при постановяване на определението си, с което дал
възможност да се отстранят пороците в тъжбата. Според цитираното от РС Решение
№ 203 от 27.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1077/2011 г., III н. о., безспорно е налице възможност за отстраняване на нередовности в тъжбата,
когато се отнасят до изискуемо от закона съдържание на същата". „Тази именно непълнота е наложила още през
1990 г. ОСНК на ВС да постанови ТР № 34/90 г., в мотивната част на което е
прието, че "по наказателните дела от частен характер... всички спорни
въпроси, възникнали по възражения или искания... или констатирани служебно
от... съда във връзка с предявените обвинения..., подлежат на изясняване при
разглеждане на делото" като "съдът е длъжен в пределите на своята
компетентност да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина… В резюме недостатъците на тъжбата, какъвто е
и констатираният от въззивния окръжен съд, подлежат на отстраняване в даден от
съда срок и само ако това не бъде сторено без уважителна причина, делото може
да се прекрати. Като е сторил противното, въззивният съд е допуснал съществени
процесуални нарушения, които могат да се отстранят единствено с отмяна на
неправилния му акт и връщане на делото за ново разглеждане.“ Също според
посоченото от РС Решение №717 от 02.04.20013г по н.д. №607/2002г. на IIIн.о. „недостатъците на тъжбата подлежат на
доказване в даден от съда срок и едва
ако тъжителят бездейства, делото може да бъде прекратено. Щом тъжбата е
подадена в срок отстраняването на недостатъка има обратно действие и то се
счита за изобщо недопуснато.“ В нито едно от тези две решения обаче не се
казва, че отстраняването на недостатъците в първоначалната тъжба досежно
минималното изискване за съдържанието на обвинението, може да стане по време на
съдебното следствие или както в процесния случай непосредствено преди приключването
му и даването на ход на съдебните прения. Отстраняването на констатираните нередовности
в тъжбата става още преди връчване на частната тъжба на подсъдимата и преди даване
ход на съдебното следствие. Тъжбата която формулира обвинение, както и
обвинителния акт се връчва на подсъдимата, за да я уведоми за фактическите
рамки на обвинението срещу нея и следва да отговаря на редица изисквания за да
е ясно от самото начало на процеса срещу какво обвинение следва да се защитава,
а не само преди съдебните прения. Изменение
на обвинението е допустимо по реда на чл.287 ал.6 от НПК, но само ако не се
възвеждат изцяло нови факти, каквито са например новите две лица пред които са
били приписани престъпления, което е абсолютно недопустимо извън 6-месечния
срок за предявяване на тъжбата по чл.81 ал.3 от НПК. Уточнението на частната
тъжба, което се прави по указания от съдията докладчик в писмена форма, преди
връчването на препис от нея на подсъдимата е съвсем различна процедура от
изменението на обвинението, което се прави в края на съдебното следствие и за
което не се изисква писмена форма, но се приема с мотивирано определение, което
съдържа и новите параметри по измененото обвинение, каквото в случая липсва.
Изменението на обвинението се прави тогава когато изначало с частната тъжба има
годно частно обвинение, срещу което подсъдимата може да осъществи палавото си
на защита и съдът преценява доколко въобще е допустимо при условията на чл.287
ал.6 от НПК.
По отношение на минималните изисквания за
съдържанието на тъжбата, задълженията на съда относно отстраняването на нередовностите
в тъжбата и момента на отстраняването им, практиката на ВКС е последователна и
ШОС посочва само част от нея: ТР № 34 от 1990г. по н.д. № 29/90
на ОСНК, Решение № 93/2011г. по н.д. № 19/2011г на ВКС, Решение
№93/2010г. по н.д. № 751/2009г.
на ВКС, Решение № 203 от 27.06.2011 г.
на ВКС по н. д. № 1077/2011 г., III н. о., Решение № 253/2016г. по н.д. №927/2016г.
на ВКС, Решение №717 от 02.04.20013г по н.д. №607/2002г. на IIIн.о. Именно по
такъв начин ръководната практика на ВКС се прилага и в правораздавателната
дейност на инстанциите по същество, например: Решение №339/2019г. на СГС по
ВЧНД №1120/2019г., Решение №218/2015г. на ОС – Плевен по ВЧНД №756/2015г., Решение
№20/2019г. на ОС – Варна по ВЧНД №1359/2018г., Решение №166/2013г. на СГС по
ВНЧХД №2718/2012г., Решение №339/2019 г. на СГС по ВНЧХД № 1120/2019г., Решение
№39/2019г. на ОС – Варна по ВЧНД №56/2019г., Решение №74/2011г. на ОС – Сливен
по ВЧНД №78/2011г., Решение №83/2019г. на ОС – Плевен по ВЧНД №270/2019г., Решение
№85/2019г. на ОС – Шумен по ВЧНД №301/2019г., Решение №247/2015г. на СГС по
ВЧНД №3094/2014г., Решение №419/2019г. на СГС по ВЧНД №747/2019г., Решение №553/2019г.
на СГС по ВЧНД №1637/2019г., Решение №599/2019г. на СГС по ВНЧД №1599/2019г., Решение
№600/2019г. на СГС по ВЧНД №1499/2019г., Решение №638/2019г. на СГС по ВЧНД
№1642/2019г., Решение №695/2017г. на СГС по ВЧНД №1922/2015г. и Решение №1432/2013г.
на СГС по ВЧНД №4205/2013г.
Допуснато
процесуално нарушение във връзка с
нередовностите на частната тъжба и на съдопроизводствените правила от
решаващият съд е неотстранимо пред въззивната инстанция, доколкото същото не
може да бъде санирано в тази фаза на наказателното производство, след като води
своето начало още от депозирането на частната тъжба пред съда - от самото начало
на съдебната фаза на наказателния процес пред първата инстанция при действията
на съдията докладчик по извършване на проверката по реда на чл. 247а от НПК. В резултат на допуснатото
неотстранимо съществено процесуално нарушение е постановен един необоснован и
неправилен съдебен акт, тъй като с обжалваната присъда подсъдимата е била
призната за виновна и осъдена за продължавано престъпление, включващо в себе си
неясен брой деяния пред неясен кръг от лица, които не са индивидуализирани по
дата и място на извършване, нещо което е недопустимо в българския наказателен
процес. Предвид гореизложеното въззивният
съд приема, че и мотивите на РС са непълни в частта относно фактическата
обстановка и обсъждането на доказателствата. Изискването присъдата да бъде
мотивирана в съответствие с чл.305 от НПК гарантира правото на защита на
подсъдимата и на останалите страни в процеса, защото именно срещу приетите за
установени в присъдата факти, те могат да осъществят своето право на защита. В
този смисъл е и константната практика на ВС и ВКС на РБ – доколкото практиката
е обстойна, ШОС следва да посочи ръководната такава относно съдържанието на
съдебните актове - ППВС №1/53г. и ППВС №2/67г.. При такъв порок е невъзможно да
се провери обосноваността и законосъобразността на присъдата, справедливостта
на наложеното наказание и е абсолютно ненужен анализа на събраните
доказателства, установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
както и правните изводи на решаващия съд по прилагането на материалния закон, поради
което въззивният съд не обсъжда тези въпроси.
При
изложените правни съображения във връзка с извършената цялостна проверка на
правилността на присъдата и в обема на правомощията си съгласно чл. 314, ал.1
от НПК, въззивната инстанция счита, че при разглеждането на делото пред първата
инстанция, при постановяването на обжалвания съдебен акт и изготвянето на
мотивите към него, са допуснати съществени процесуални нарушения които от една
страна са от естеството на тези, които са отстраними по смисъла на чл. 335,
ал.1, т. 1 от НПК, а от друга страна грубо са нарушили правото на защита на
подсъдимата, тъй като в хода на процеса тя не е имала възможността да научи в
какво точно е обвинена, за да се защитава, а при постановяването на съдебния
акт не е могла да разбере за какво точно престъпление е осъдена, въз основа на
какви факти и какви са основанията на съда за индивидуализацията на наказанието
й. Поради констатираните съществени отстраними процесуални нарушения извършени
в самото начало на съдебната фаза на процеса и задълбочени впоследствие в хода
на съдебното следствие, както и липсата на мотиви към обжалваната присъда,
въззивният съд счете, че процесуалния порок може да бъде отстранен единствено и
само с връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд от
стадия на подготвителните действия по чл.247а ал.2 и 3 от НПК от друг състав на
Шуменския Районен съд. При новото разглеждане на делото, първата инстанция
следва да съобрази и чл.81 ал.3 от НПК в случай на възвеждане на нови факти
извън първоначалната тъжба, както и да се произнесе и по всички направени
разноски по делото, включително и при настоящото въззивно производство в
съответствие с постановения съдебен акт.
По
изложените съображения и на основание чл. 335 ал.2 от НПК вр. чл. 334 т.1 от НПК, Шуменският Окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Присъда №34 от 20.09.2019г. по НЧХД № 3084/2018г. по описа на Шуменския районен
съд.
ВРЪЩА делото на ШРС за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се
съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото решение.
Председател:
Членове: 1.
2.