Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 118/29.01.2024 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, първи
съдебен състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари през две
хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: Соня Камарашка
при секретаря Александрина
Александрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 635 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал.1
във вр. с чл. 214, т. 3 и чл. 225а от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по повод подадена
жалба от П.Г.П., с настоящ адрес ***, с постоянен адрес *** против Заповед №
393 от 28.09.2023г., издадена от Кмета на Община Вършец, с която е постановено
на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ да бъде премахнат незаконен строеж – „Дървен
навес, долепен до масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор
12961.422.172.1 по КК на гр.Вършец - №2“, построен в поземлен имот с
идентификатор 12961.422.172 по КК на гр.Вършец от 2008г., който съответства на
УПИ XХVI – 1298, кв.22 по действащия план за
регулация на гр. Вършец, с административен адрес гр. Вършец, ул. „А*** “ № * с
извършител жалбоподателят. Със същата заповед е определен и едномесечен срок от
влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото
премахване при спазване на общите правила на ЗУТ. В жалбата се излагат доводи,
че издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена е при
неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с административно –
производствените правила, водеща до нарушаване на законните му права и интереси
и до невъзможност за обективна преценка на всички релевантни факти и
обстоятелства. Твърди се, че от отразеното в оспорената заповед не става ясно в
едно УПИ дали са включени три отделни поземлени имота, собственост на различни
лица (XXVI-165; XXVI-164 и XXVI-1298) или в
отделен УПИ, а оттам и да се изведе законосъобразен извод относно
разположението му по отношение на регулационните линии по действащия ПУП. Не е
ясно и дали в едно УПИ са включени три отделни поземлени имота, собственост на
различни лица или е допуснат юридически абсурд УПИ XXVI, кв. 22 да е съставено
от три отделни УПИ-та. Твърди се още, че строежът е изпълнен без изрично
писмено съгласие от наследника на съсобственика в общия УПИ XXVI, кв. 22, но в
разпоредителната част на същата е описано, че строежът се намира в УПИ XXVI
-1298, кв. 22 от регулационния план на гр. Вършец, който не е съсобствен, поради което не е необходимо и изискуемото
съгласие по чл. 183, ал. 1 от ЗУТ. Твърди се, че не е извършена служебна проверка в Община Вършец и не е съставен
констативен акт относно съответствието на строежа с предвижданията на
действащия подробен устройствен план (план за регулация и застрояване) на населеното място, oт който да се изведе обоснован извод за допустимостта на
същия, като по този начин е нарушено и правото му на защита. Не са събрани и
необходимите доказателства (декларации по реда на § 184. ал. 8 от Закона за
устройство на територията) относно времето на изграждане на строежа, които да
установяват точния период на извършване на строежа с оглед задължителната
преценка на административния орган за неговата търпимост, както и за
установяване на допустимостта на спорния строеж по действащите
градоустройствени планове и норми към момента на извършването му и към
настоящия момент. Описания в Заповедта период след 1099 г. (около 2010 г.,
изведен от архивни снимки от сателитни изображения на Google
Earth) попада в хипотезата на два от четирите режима
на търпимост, а именно по § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на
ЗУТ. но преценка за евентуалната търпимост на строежа, която задължително се
прави от административния орган не е извършена, като не са събрани и
доказателства, за да установи дали строежът е търпим или не. Не е посочена и
категорията на констатирания строеж, нито нарушените правни норми при
изграждането му, като не е преценено и приложението на изключението, предвидено
в разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ - за строежи, за които не се
изисква разрешение за строеж. В оспорената заповед не е посочено правното
основание за издаването й, а именно коя от хипотезите на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ
е налице, за да се приеме наличието на незаконен строеж, като е отразена правна
разпоредба, касаеща само правомощието на кмета на
общината да издаде заповед за премахване на незаконен строеж. Нарушени са
разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като не са изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Моли да се отмени оспорената Заповед № 393/28.09.2023г.
издадена от Кмета на Община Вършец като неправилна и незаконосъобразна и му се
присъдят направените разноски.
В
хода на производството, тъй като жалбоподателят П.Г.П. е починал на 02.01.2024г. на осн.
чл. 227, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 144 АПК съдът е
конституирал по заместване неговите наследници, в качеството на жалбоподатели В.Н.П.
и Г.П.П. ***. Предвид изрично изразеното от конституираните
жалбоподатели искане за продължаване на производството и поддържането на
жалбата, същото е продължило с тяхно участие.
В съдебно заседание жалбоподателите В.Н.П.
и Г.П.П. ***, конституирани по заместване, редовно
призовани не се явяват. В писмено становище излагат доводи по същество на
делото във връзка с изготвената съдебно – техническа експертиза, като молят да
бъде уважена жалбата и отменена оспорената заповед. Претендират сторените по делото
разноски относно заплатена държавна такса за образуване на делото и внесен
депозит за изготвяне на експертизата.
Ответникът по оспорването – Кметът на
Община Вършец, чрез процесуалния си представител надлежно упълномощения старши юрисконсулт
А.Т., оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена.
Индивидуалният административен акт,
който се обжалва, представлява заповед за премахване на незаконен строеж – „дървен навес, долепен до масивна двуетажна жилищна сграда
с идентификатор 12961.422.172.1 по КК на гр.Вършец - №2“. Премахването
на строеж пряко и непосредствено засяга имуществени права и законни интереси на
жалбоподателя и встъпилите по заместване в хода на производството негови
наследници. Жалбата срещу акта е предявена в срока по чл. 215, ал.4
от ЗУТ, видно от известие за доставяне на л.71 по делото /оспорената
заповед е изпратена с писмо изх.№94-00-2850/29.09.2023г. и е получена на 02.10.2023г.,
а жалбата е подадена на 05.10.2023г., като е заведена от Община Вършец с вх.№9400-2963/05.10.2023г.,
от надлежно легитимирано лице с правен интерес, при което настоящият съдебен
състав намира, че е допустима за разглеждане.
Административен съд – Монтана, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, приетите по
делото писмени доказателства и заключението по назначената и приети по делото съдебно
- техническа експертиза, приема за установено от фактическа страна следното:
С Констативен акт № 14/28.08.2023 г., съставен от работна
група в състав инж.И*** Г. специалист НСРК отдел УТ и главен архитект П. С*** е
установен строеж „Дървен навес, долепен до масивна двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 12961.422.172.1 по Кадастралната карта на гр. Вършец - №2“, находящ се в поземлен имот с идентификатор № 12961.422.172
по Кадастралната карта на гр. Вършец, представляващ УПИ XXVI-1298, кв. 22 от
регулационния план на гр. Вършец, собственост на П.Г.П., видно от л.52-55 по
делото. В раздел III изпълнение на строежа е посочено, че
строежа е изпълнен преди повече от десет години, но е след 1999г., като
представлява навес изпълнен от дървена конструкция, като от едната страна е
подпрян на вертикална дървена колона, а от другата страна е захванат към
терасата на съществуващата в имота двуетажна масивна жилищна сграда с
идентификатор 12961.422.172.1 по Кадастралната карта на гр. Вършец, посредством
анкерни болтове. Навеса е захванат към терасата
посредством винтове и подложни планки. Покривът е едноскатен изпълнен е от дървена конструкция /ребра и
дъсчена обшивка/ и е покрит от вълнообразни PVC плоскости. Наклона на покрива е на запад, като има
монтиран улук за отвеждане на вода. Обекта е захранен с електричество. В
констативния акт е налична и окомерна скица на разположението на строежа в
имота. В раздел IV установени нарушения: е описано извършено
строителство, без одобрен проект, без издадено разрешение за строеж, както и
без изрично писмено съгласие от наследника на съсобствения
обект УПИ XXVI, кв. 22 за строителство в обект съсобствен
УПИ. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.148 от ЗУТ, което е основание
за започване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ за
премахване. Към КА са изготвени фотоснимки. Отразено е в присъствал на
проверката П. П., но липсва положен от него подпис.
С писмо изх.№9400-2492 от 01.09.2023г. на л.57 по
делото на П.П. е изпратено копие от констативния акт.
В дадения му 7 дневен срок в Общинска администрация Вършец по съставения Констативен
акт № 14/28.08.2023 г. е направено възражение вх. № 9400-2665/14.09.2023 г.,
видно от л. 59 по делото.
С писмо изх. № 9400-2718/20.09.2023 г. от кмета на
Община Вършец по възражението е изготвен отговор изпратен до жалбоподателя, в
който по същество не се приемат възраженията му, като продължава процедурата по
издаване на заповед за премахване на незаконния строеж.
С оспорената Заповед издадена въз основа на
съставен Констативен Акт №14/28.08.2023 г. и жалба от В*** В***
е наредено на П.Г.П.,*** да премахне незаконен строеж „Дървен навес, долепен до
масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 12961.422.172.1 по
Кадастралната карта (КК) на гр. Вършец - № 2", построен в поземлен имот с
идентификатор 12961.422.172 по Кадастралната карта (КК) на гр. Вършец от 2008
г., който съответства на урегулиран поземлен имот (УПИ) XXVI - 1298, кв. 22 по
действащия регулационен план на гр. Вършец, с административен адрес: гр.
Вършец, ул. „А*** " № * . Със същата Заповед е определен 30 дневен срок от
влизането й в сила строежът да бъде премахнат доброволно.
В Заповедта е посочено, че УПИ XXVI в кв. 22 е
съставен от 3 /три/ броя поземлени имоти, както следва: Поземлен имот с
идентификатор 12961.422.173 по КК на гр. Вършец от 2008 г., който съставлява
УПИ XXVI - 165, кв. 22 по действащия регулационен план на гр. Вършец; Поземлен
имот с идентификатор 12961.422.172 по КК на гр. Вършец от 2008 г., който
съставлява УПИ XXVI - 1298, кв. 22 по действащия регулационен план на гр.
Вършец и Поземлен имот с идентификатор 12961.422.171 по КК на гр. Вършец от
2008 г., който съставлява УПИ XXVI - 164, кв. 22 по действащия регулационен
план на гр. Вършец. Предмет на разглеждане от административния орган са
поземлен имот с идентификатор 12961.422.173 по КК на гр. Вършец от 2008 г.,
който съставлява УПИ XXVI - 165, кв. 22 по действащия регулационен план на гр.
Вършец, собственост по наследствено правоприемство на
В*** А*** В*** и поземлен имот с идентификатор 12961.422.172 по КК на гр.
Вършец от 2008 г., който съставлява УПИ XXVI - 1298, кв,
22 по действащия регулационен план на гр. Вършец, собственост на П.Г.П. по
силата на нотариален акт №149 н. дело 304 от 11.06.1993г. на РС – Берковица.
Отразено е, че по сведения на П.Г.П., строежът е изпълнен преди повече от 10
години, но категорично е изпълнен след 1999 г. или около 2010 г., с оглед
направена справка с архивни снимки по години от програмата за сателитни
изображения на земната повърхност GOOGLE EARTH. Същият представлява навес,
изпълнен от дървена конструкция, като от едната страна е подпрян на вертикални
дървени колони, а от другата страна е захванат чрез анкерни
болтове към балкона /терасата/ на съществуващата в ПИ с идентификатор 12961.422.172
по КК на гр. Вършец двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор
12961.422.172.1 по КК на гр. Вършец. Навесът е захванат към терена чрез винтове
и монтажни планки. Покривът е едноскатен изпълнен е
от дървена конструкция /ребра и дъсчена обшивка/ и е с покритие от вълнообразни
PVC плоскости. Наклона на покрива е на запад, като има
монтиран улук и водосточна тръба за събиране и отвеждане на водата. Размерите и
разположението на навеса в план са подробно описани и изобразени в окомерната
скица в Констативен акт № 14/28.08.2023 г., съставен от длъжностните лица от
отдел „УТ и УОС" при Общинска администрация - Вършец. Обектът не е
захранен с вода, но е захранен с електричество за осветление. Строителството е
извършено без одобрен проект (проектно решение), без издадено разрешение за
строеж от главния архитект на Община Вършец, без изрично писмено съгласие от
наследника на съсобственика в общия УПИ XXVI в кв. 22 за строителство в общ - съсобствен УПИ.
От ответника е представена
административната преписка по издаване на оспорения акт. Представените с
административната преписка писмени доказателства и тези събрани в съдебното
производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл.193 от ГПК във вр. чл.144 от АПК.
Във връзка с наведените в жалбата
оплаквания и по искане на жалбоподателя, по делото е назначена съдебно –
техническа експертиза. Съдът кредитира приетото заключения, което не е оспорено
от страните по делото, като компетентно, обективно и безпристрастно дадено,
съответстващо на останалите доказателства по делото и извършен оглед на място в
ПИ.
Според вещото лице обекта предмет на
оспорената заповед е разположен в УПИ XXVI -1298, кв.
22 по плана на гр.Вършец. ПИ с идентификатор 12961.422.172
е идентичен с бившия УПИ XXVI – 1298, кв.22 по плана на гр.Вършец. Имот планоснимачен №1298 е образуван от разделянето на УПИ XXVI,
кв.22 на три отделни имота с планоснимачни номера
164,165 и 1298 с кадастрални идентификатори №12961.422.172, №12961.422.173 и
№12961.422.171 по КК на гр.Вършец от 2008г. В УПИ XXVI -1298, кв.
22 по плана на гр.Вършец е изграден навес от дървена конструкция, които се
състои от ребра, обшивка и ПВЦ вълнообразни плоскости, върху конструкция от
дървени колони и греди, без оградни стени, захванат
към терасата на съществуващата двуетажна жилищна сграда с анкерни
болтове. Отвеждането на водите е решено чрез наклон на навеса към западната
страна и монтиран улук с водосточна тръба. Навесът не е електрозахранен
самостоятелно, а е монтирана подвижна фасунга за
крушка, изведена от ел. инсталацията на къщата. Размерът в план са 7,70/2,00м.,
а височината на навеса до било е 2,35м. Дървените колони на навеса не са
бетонирани в земята, а са прикрепени посредством метални планки захванати с
дюбели към циментовата мозайка на двора и не са трайно прикрепени
към зида на къщата. От друга страна навесът е захванат към терасата на
съществуващата двуетажна жилищна сграда чрез анкерни
болтове. Така изпълнен обекта не е трайно прикрепен към земята. Конструкцията
на навеса може да бъде разглобена на съставните си части без да се нарушава целостта
на отделните елементи и да се премести, като се запазва възможността дървените
елементи да се монтират отново и да се използва по предназначението, което има
в момента. Навесът е изпълнен над входната врата на къщата, има декоративен
характер и изпълнява защита срещу слънце, дъжд и снеговалеж. Липсва дефиниция
за „навес“ в ЗУТ, ЗКИР и Наредба №7 от 2003г. за правилата и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. Предвид характеристиките на навеса, същият не представлява сграда или
постройка по см. на &1, т.16 от ДР на ЗКИР, тъй като
не е трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда организирани
вътрешни пространства и с функционално предназначение съгласно класификатора,
определен с наредбата по чл.31 от ЗКИР, обектът не може да се квалифицира и
като постройка на допълващото застрояване по см. на ЗУТ. Обектът не
представлява и „преместваем обект“ по см. на чл.56 от ЗУТ и не може да бъде преместен или демонтиран в неговата цялост, не отговаря и
на изискването за постройка на допълващото застрояване по см. на ЗУТ. Предвид
характеристиките на обекта, същият не може да се разглежда като „строеж“ по см.
на &5, т.38 от ДР на ЗУТ. Процесния навес е монтиран на разстояние 0,90м. от имотната
граница от към ул.“Х*** А*** “, на разстояние 7,0м. от имотната граница от към
ул.“Х*** К*** “ и на 7,0м. от вътрешната имотна граница с имот с идентификатор
12961.422.173.
Съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 228 от ЗУТ,
при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши
пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му,
спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим на издаване е
регламентиран със Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ и посредством който се отстранява
незаконното строителство при наличието на условия, определени в глава двадесет
и първа от този специален закон. Обжалваната заповед е издадена на основание чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ и във връзка с чл. 223, ал. 1, т.
8 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.
2 от ЗУТ, като се нарежда премахването на същия. Съобразно чл.
225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно
лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях, което налага
извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в
границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност.
Заповедта е постановена в
предвидената от закона писмена форма за валидност и съдържа изложение на
правните и фактическите основания, но при издаването на същата са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и неправилно е приложен законът, представляващи отменително
основание по смисъла на чл. 146, т. 3
и т. 4 от
АПК.
Административното
производство по премахване на незаконни строежи започва със съставянето на
констативен акт от длъжностни лица на ДНСК или служители за контрол на
строителството към съответната община – както е в настоящия случай, като няма
задължение за органа да уведомява собственика на строежа за проверката. Едва
след съставяне на констативния акт, съгласно разпоредбата на чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ актът се връчва на заинтересуваните лица, които
могат да подадат възражения в 7-дневен срок.
Административният орган
формално е следвал установената в чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ специална административна процедура при издаване
на акта за премахване на незаконен строеж от четвърта до шеста категория. В
изпълнение на законовото изискване на чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ, в конкретния случай, служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, са съставили констативен акт №14 от 28.08.2023г., като същия е
връчен на заместения в производството жалбоподател П.Г.П., който е депозирал и
надлежно възражение, което е обсъдено в нарочен отговор/писмо от ответника.
Решаващият състав приема, че процесната заповед не страда от пороци,
които да са отменително основание по чл.146, т.1, 2,
3 от АПК, но е издадена в противоречие на материалния
закон и с целта на закона, което води до незаконосъобразност на същата и
съставлява основание за отмяната й.
Както се посочи по-горе разпоредбата на чл. 225а ал.1 от ЗУТ оправомощава кмета
на общината или упълномощено от него длъжностно лице да издаде заповеди за
премахване на незаконни по смисъла на чл. 225, ал.2 от ЗУТ строежи от четвърта
до шеста категория или на части от тях. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал.2,
т.2 от ЗУТ такива незаконни строежи съставляват изградените без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж такива. В конкретния
случай предмет на проверка от компетентни длъжностни лица по чл. 223, ал.2 от ЗУТ е навес
изпълнен от дървена конструкция. В изготвения от
служителите на общинската администрация констативния акт е вписано, че обекта представлява навес изпълнен от дървена конструкция,
като от едната страна е подпрян на вертикална дървена колона, а от другата
страна е захванат към терасата на съществуващата в имота двуетажна масивна
жилищна сграда с идентификатор 12961.422.172.1 по Кадастралната карта на гр.
Вършец, посредством анкерни болтове. Навеса е
захванат към терасата посредством винтове и подложни
планки. Покривът е едноскатен изпълнен е от дървена
конструкция /ребра и дъсчена обшивка/ и е покрит от вълнообразни PVC плоскости. Наклона на покрива е на запад, като има
монтиран улук за отвеждане на вода. Тези констатации са възприети и в
заповедта.
При решаването на
настоящия спор от значение е фактът дали процесния
обект представлява строеж по смисъла на § 5,т. 38 от ДР на ЗУТ и следвало ли е
по отношение на него да се провежда процедура за премахването му. При
обжалването са оспорени заключенията на административния орган, че се касае за
строеж и неправилно в този смисъл е разпореденото с
атакуваната заповед негово премахване.
Изготвеният констативен
акт има доказателствена сила за съществуването и вида на обекта. Фактическите установявания в КА представляват огледен протокол в административното производство, затова
същият се преценява не по реда на чл. 193 и чл. 194 ГПК, а заедно с всички
останали доказателства по делото. Тоест, установеното от административния орган, само по себе си, не е основание за единствен правен извод,
тъй като в съдебното производство са налице процесуални възможности за
доказване или опровергаване на констатациите. Констатациите на
администрацията относно конструкцията на навеса се потвърждават от приетата без
да е оспорена от страните съдебно – техническа експертиза, че същият е изграден от дървена конструкция, състои се от
ребра, обшивка и ПВЦ вълнообразни плоскости, върху конструкция от дървени
колони и греди, без оградни стени, захванат към
терасата на съществуващата двуетажна жилищна сграда с анкерни
болтове. Отвеждането на водите е решено чрез наклон на навеса към западната
страна и монтиран улук с водосточна тръба. Навесът не е електрозахранен
самостоятелно, а е монтирана подвижна фасунга за
крушка, изведена от ел. инсталацията на къщата. Размерът в план са 7,70/2,00м.,
а височината на навеса до било е 2,35м. Дървените колони на навеса не са
бетонирани в земята, а са прикрепени посредством метални планки захванати с
дюбели към циментовата мозайка на двора и не са трайно прикрепени
към зида на къщата. От друга страна навесът е захванат към терасата на
съществуващата двуетажна жилищна сграда чрез анкерни
болтове. Така изпълнен обекта не е трайно прикрепен към земята. Конструкцията
на навеса може да бъде разглобена, но не представлява и „преместваем
обект“ по см. на чл.56 от ЗУТ.
Несъответна на
констатациите е квалификацията на обекта и
разпореденото му премахване като незаконен строеж. От
начина, по който е изграден и материалите които са послужили за това за
настоящият състав се налага извод, че навесът не представлява строеж. Съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ "Строеж са надземни, полуподземни,
подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на ЗКН и адаптация на недвижими културни ценности, огради,
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението".
Обектът предмет на
оспорената заповед не попада в нито една от тези хипотези и сам по себе си не
представлява строеж по смисъла на цитираната правна норма. Ето защо за построяването му не е било необходимо издаването на разрешение за
строеж. Следователно, доколкото обектът не представлява строеж по смисъла на ЗУТ, той не може да бъде предмет
на заповедта на кмета за премахване на незаконен строеж. И освен това не е
необходимо да се изследва въпросът за неговата търпимост, тъй като разпоредбите
на §16 и §127 от ПР на ЗУТ са приложими само по отношение на обекти, които имат
характер на строежи. Самият административен орган е посочил в констативния акт,
че металния навес е захванат чрез анкерни болтове към балкона /терасата/, а към терена чрез
винтове и монтажни планки. Не е налице трайно изменение на субстанцията или начина на
ползване на земята. Аргумент за неправилната квалификация
на съоръжението като строеж е и обстоятелство, че е възможно
премахването на съоръжението само чрез демонтаж. Демонтажът е ред, обратен на
евентуален монтаж, който е неприложим при наличието на строеж.
Според настоящия състав, отговорът на спорният по делото въпрос
дали предметът на заповедта – Дървен
навес, долепен до масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор
12961.422.172.1 по КК на гр.Вършец - №2“ представлява
строеж е отрицателен. Съгласно легалната
дефиниция в ЗУТ, за да се квалифицира един обект като строеж, същият следва да
изпълнява лимитативно изброените там функции на сграда, постройка, пристройка
или надстройка. Категорично навесът,
който е изпълнен от дървени колони и е покрит с ПВЦ
вълнообразни плоскости не е пристройка или надстройка и не може да бъде
квалифициран като строеж, още по малко, премахван по реда на чл.225 от ЗУТ,
поради липса на строителни книжа така, като е приел административният орган.
С оглед на изложеното до
тук се налага извод за незаконосъобразност на заповед № 393 от 28.09.2023г., издадена от
Кмета на Община Вършец, като издадена в противоречие
с материалния закон и целта му, поради което същата ще следва да бъде отменена.
При този изход на делото на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да се уважи и направените и доказани от жалбоподателите В.Н.П.
и Г.П.П. ***, конституирани по заместване искане за присъждане на
разноски в общ размер на 410,00 лв., /четиристотин и десет/, представляващи 400,00
лв. заплатен депозит за изготвяне на съдебно – техническата експертиза и
внесената държавна такса за образуване на производството от 10,00 лв., който следва
да се възстановят от бюджета на Община Вършец, която е юридическото лице, към
което принадлежи издателят на отменения акт.
Предвид изложеното и на основание
чл.172, ал.1 и 2 от АПК във вр. чл.228 от ЗУТ и
чл.143, ал.1 от АПК, Административен съд Монтана, първи съдебен състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от В.Н.П.
и Г.П.П. ***, конституирани по заместване на П.Г.П. ***, Заповед №393 от
28.09.2023г., издадена от Кмета на Община Вършец.
ОСЪЖДА Община - Вършец, с административен адрес: гр. Вършец, бул. "България"
№ * , обл.Монтана, да заплати на В.Н.П.
с ЕГН * и Г.П.П. с ЕГН * и двамата от гр. С*** сумата от общо
410,00 лв., /четиристотин и десет/, сторени разноски по делото, както и
5.00лева /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Председател: