Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 19
гр. Сливен, 24.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия в открито заседание проведено на четвърти февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
при секретаря Ивайла Куманова и с участие на прокурора ……………… като разгледа
докладваното гр.д. № 427 по описа на СлОС за 2020 г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Предявена
е искова молба от Е.С.С. против ЗД”Далл Богг Живот и здраве”, в която се твърди, че на 09.10.2019
г. в с.Жельо войвода на тротоарното пространство югозападно от ул.”И. Грудев”
пред железарски магазин, прибирайки се в дома си, е била ударена от лек
автомобил „Пежо” с водач И.С.И.. Била е ударена със задната част на автомобила
в областта на гърба. При удара е паднала и си е ударила лявата ръка и главата
от дясната страна, вследствие на удара от главата и носът е започнало да тече
кръв. При падането не е загубила съзнание. Водачът на МПС е завел пострадалата
да дома й, където тя осъзнала, че не може да се движи. Около 10 ч. вечерта е
повикала линейка, тъй като лявата й ръка била подута и със силни болки.
Получила е отоци при очите, а раната на
главата й течала постоянно. Била е отведена от „Бърза помощ” в болницата,
където е гипсирана лятата ръка и направени на главата пет шева. Имала сериозни
натъртвания по тялото, от които са се появили синини. От получените наранявания
и от стреса ищцата е треперила и била трудно подвижна. Въпреки проведеното
лечение и към момента болките в областта на лявата ръка и главата продължават.
Сочи се, че ответника е определил обезщетение в размер на 5 х.лв., което е
получено от ищцата. Същата намира изплатеното обезщетение за крайно
недостатъчно и претендира за изплащане на сума от 35 х.лв., ведно със законната
лихва върху нея от датата на увреждане 9.10.2019 г. до окончателно изплащане.
Заявени са доказателствени искания.
Исковата
молба е редовно връчена на ответното застрахователно дружество.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор, в който
се сочи, че исковата молба е редовна и допустима, но по същество неоснователна.
Твърди се, че предявените искове са прекомерно завишени по размер, тъй като
водачът И.С.И. не носи изключителна вина за настъпилите вреди. В този смисъл се
прави изрично възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалото лице Е.С.С.. Оспорват се твърденията в исковата молба за
травми получени от ищцата, по вид, интензитет и характер, като се оспорват и
твърденията за тяхната продължителност. Оспорват се изложения в исковата молба
за механизма на процесното ПТП, оспорва се
медико-биологичния характер на настъпилите увреждания при ищцата. Оспорва се
предявения главен иск по размер като прекомерно завишен, както и претенцията за
присъждане на законната лихва, считано от датата на увреждането. Заявяват се доказателствени искания.
В с.з.ищцата
се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа
изцяло исковата претенция и моли за уважаването й. Представя писмени бележки.
В с.з.
ответното дружество не се представлява.
От
фактическа страна се установява следното :
На
09.10.2019г. И.С.И. паркирал автомобила си до железарския магазин в с.Жельо
войвода, общ. Сливен, като предната част на колата била към магазина. След като
си купил материали И. се качил в автомобила и започнал маневра на заден ход. В
този момент зад колата преминавала пострадалата Е.С.. Водачът И. не забелязъл жената и със задната част на колата я ударил в
гърба. Пострадалата С. паднала и се ударила лявата ръка и главата.
По
случая е образувано ДП № 123/2019г. на РУ на МВР – Сливен, по което с Постановление
от 09.03.2020г. е прекратено воденото наказателно производство срещу И.С.И..
Ответното
дружество признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение,
сключено със собственика на процесното МПС.
Назначената
по делото САТЕ установява, че мястото на удара между автомобила и пешеходеца е
върху тротоара, в посоката в която се е движил пешеходеца.
Скоростта
на движение на автомобила към момента на удара с пешеходеца е около 13.3 км/ч;
Опасната
зона е около 5.3м.
Технически
правилно е водачът на автомобила да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особен към възрастните хора.
Водачът
на автомобила е имал техническа възможност да предотврати ПТП, тъй като
пешеходецът не попада в опасната зона за спиране на автомобила.
Техническата
причина за ПТП е предприетата от водача маневра движение на заден ход при
наличие на пешеходец зад автомобила и късното предприемане на аварийно спиране.
Техническа
неправилна е маневрата на заден ход в зоната на тротоарното пространство,
където се движи пешеходецът.
Технически
правилно е водачът на лекия автомобил Пежо да наблюдава непрекъснато пътя зад
автомобила при маневра движение на заден ход, а при невъзможност за това да
осигури човек, който да го напътства, особено при движение на тротоар.
Назначената
по делото СМЕ установява, че получената от ищцата автомобилна травма се
изразява в следното :
-
Контузия на главата с наличие на разкъсно
– контузна рана в дясната половина на челото, на
границата с окосмената част на главата, наложила извършването на хирургична
обработка и шев;
-
Контузия на гръдния кош, без клинични данни за фрактури
от костни структури и други усложнени или травматични увреждания;
-
Контузия на лявата ръка с клинични и рентгенологични
данни за счупване на лъчевата кост на ръката на типично място, в нейния долен
край над гривнината става наложило и мобилизирането
на ръката с гипсова имобилизираща превръзка за
продължителен период от време.
Приложено
е медикаментозно лечение с Диксофен – обезболяващ
лекарствен препарат от групата на така наречените нестероидно
противовъзпалителни средства. В материалите по делото не се откриват данни
ищцата да е посещавала контролни прегледи. Същата съобщава за такива прегледи
при проведения от вещото лице личен преглед.
Имайки
предвид дислокацията на фрагментите и възрастта на ищцата вещото лице прави
заключение, че в конкретния случай възстановителният процес е продължил не
по-малко от три – четири месеца при нормален ход. Към момента на прегледа
извършен на 02.12.2020 г. се установява възстановяване от получената травма на
в лявата ръка незначително ограничения на движението в гръбна
посока и леко изразена деформация, които не оказват съществено негативно
влияние в ежедневието на ищцата. При прегледа на се установени данни за
възникнали усложнения, а и самата ищца не е съобщила за такива.
В
материалите по делото не се откриват документи, които да свидетелстват, че
ищцата е посещавала рехабилитационни процедури и
мероприятия.
При
разпита на свидетелите Нели Тенева и Георги Асенов се установява, че при процесното ПТП ищцата е получила наранявания в главата и в
ръката. Във връзка с влошеното и
здравословно състояние се нуждаела от помощ в домакинството за чистене,
готвене, закупуване на лекарства.Ищцата е споделяла за главоболие, болят я
гърдите, болки в ръката. Приема обезболяващи лекарства. Към момента, особено
при застудяване на времето, все още изпитва болки в наранените места.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка
на събрания по делото доказателствен материал, ценен
както поотделно, така и в своята съвкупност. Съдът даде вяра и кредитира
показанията на разпитаните свидетели и изслушаните експертни заключения, като
изготвени от компетентни и добросъвестни вещи лица.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните
изводи от правно естество :
Правна
квалификация на претендираните права чл. 432 ал.1 и
чл.380 от КЗ.
Разпоредбите на Кодекса на застраховането предвиждат като специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу застрахователя на „ГО“ на виновния водач на МПС, изтичането на тримесечен рекламационен
срок от сезиране
на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на
застрахователно обезщетение.
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ,
увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако застрахователят
не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно
с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В случая застрахователят е сезиран от ищцата по реда на чл.380 КЗ на 22.06.2018г., като същият е
определил размер на застрахователното обезщетение и изплатил такова в размер на
5000лева.
Не се оспорва от ответника наличието
на валидно застрахователно правоотношение с деликвента по застраховка
„ГО“ към момента на
ПТП.
По делото е установена вината на водача на увреждащия
автомобил, който е предприел технически неправилна маневра на заден ход в зоната на
тротоарното пространство, където се движи пешеходецът.
Не е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата пешеходка, тъй като мястото
на удара е на тротоара, извън платното за движение. Водачът на лекия автомобил
не е възприел движещия се пешеходец и предприел маневра при която е застигнал и
ударил пешеходката със задния си габарит, съответно в зоната на задната повърхност на тялото. Според техническото
оборудване, автомобилът Пежо 206 е имал централно огледало и странични
огледала, но водачът не е въприел своевременно зоната
непосредствено зад автомобила.
Съдът приема за доказани твърденията за причинените
наранявания на ищцата вследствие на процесното ПТП.
Съобразявайки вида на претърпените травми и възрастта на ищцата – 78 години,
медицинските интервенции, продължителността на оздравителния период 3-4 месеца,
интензитета на болките и ежедневните неудобства, както и здравословното
състояние към момента, съдът приема за справедливо обезщетение, дължимо от
ответното дружество в размер на 23 000лева – неимуществени вреди. Този
размер обаче следва да бъде намален с вече изплатеното от ответното дружество обезщетение
от 5 000лева, поради което дължимата сума като обезщетение следва да бъде
редуцирана до размер на 18 000лева.
Претенцията до пълния претендиран
размер от 25 000лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
На осн. чл. 409 от КЗ върху определения размер на
обезщетенията, следва да бъде присъдена и законната лихва за забава, считано от
изтичане на срока по чл. 496 КЗ – 18.08.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
Съобразно изхода на
делото и на осн. чл.78 от ГПК на ищеца са дължими
разноски, съобразно уважената част от исковете. Същите са уговорени по реда на
чл. 38 от ЗА и съответно дължими на адвокат Е.п. *** в общ размер от 1070 лева
- съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На ответното дружество, съобразно
отхвърлената част от исковете, също са дължими деловодни разноски в общ размер
на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение..
Върху уважения размер на иска, ответното
застрахователно дружество дължи държавна такса в размер от 4% върху уважената
част от исковите претенции, или сумата 720
лева, както и сумата от 200 лева - възнаграждения на вещи лица.
Ръководен
от гореизложеното, настоящия съдебен състав на СлОС
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАД „ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД с ЕИК ********със
седалище и адрес на управление гр.София, общ. Столична, район „И.“ ж.к. „Д.“,
бул. „ д-р Г.М.Д.“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Е.С.С. с ЕГН **********
*** сумата в размер на 18 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди
/болки и страдания/вследствие получените увреждания при ПТП от 09.10.2019г. в с.Жельо
войвода, общ. Сливен, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2020г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията до пълния претендиран размер от 25 000
лева като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
ЗАД „ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД с ЕИК ********със
седалище и адрес на управление гр.София, общ. Столична, район „И.“ ж.к. „Д.“,
бул. „ д-р Г.М.Д.“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е.П. ***, със служебен адрес гр.Сливен,
ул.“Г.С.Р.“ № **сумата в размер на 1070 лева - представляваща възнаграждение за
процесуално представителство на ищцата Е.С.С..
ОСЪЖДА Е.С.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД с ЕИК ********със седалище и
адрес на управление гр.София, общ. Столична, район „И.“ ж.к. „Д.“, бул. „ д-р
Г.М.Д.“ № 1 сумата в размер на 100 лева - деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
ЗАД „ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД с ЕИК ********със
седалище и адрес на управление гр.София, общ. Столична, район „И.“ ж.к. „Д.“,
бул. „ д-р Г.М.Д.“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлОС
сумата в размер на 720 лева – държавна такса, както и сумата в размер на 200
лева - възнаграждения на вещи лица.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :