Р Е
Ш Е Н
И Е № 270
гр.Стара Загора, 30.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІІI
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар
Николина Николова
и с участието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 245 по описа за 2020г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.38 от Закона за
държавната собственост /ЗДС/.
Образувано е по жалба на от П.И.Щ. ***, срещу
Решение №135/28.02.2020г. на Министерски съвет, в частта, с която е определено
обезщетение за отчуждаване за държавна нужда за изграждане на обект „Позиция 5
– Модернизация на железопътен участък Оризово – Михайлово“ от проект
„Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас, Фаза 2“, съгласно
ПУП-парцелен план, одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-15-35 на
заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството от 16 май
2018г., на имот частна собственост, находящ се в землището на гр.Чирпан с
идентификационен номер по КККР 81414.32.144 и номер по регистър по одобрен ПУП
№81414.32.23. В жалбата се сочи, че оценката е силно занижена и е на орна
земеделска земя, като не е взета спецификата на имота, а именно: изградена
овощна градина в непосредствена близост до главен път Чирпан – Стара Загора и
до индустриалната зона. Обосновава се, че при работа с тежки машини ще се влоши
качеството на остатъка от имота и създаване на нов път за достъп. Излагат се
съображения, че не се отчитат разходите и времето, както и неудобството, което
създава оспореното решение за жалбоподателя. Моли се съда да уважи жалбата
против оспореното решение в частта за определеното обезщетение с всички
законови последици от това.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и поддържа жалбата. Сочи, че не е уведомен за влезлия в сила ПУП, с което
счита, че му е отнето правото да го обжалва, като моли съда да вземе предвид
това обстоятелство. Не оспорва размера на определеното с оспореното решение
обезщетение, като сочи, че на практика с отчуждаването се отнема само малка
част от имота му, но фактически точно от там минава пътя към него и след
отчуждаването няма да има достъп до имота си. Моли съда да отмени Решение
№135/28.02.2020г. на Министерски съвет в оспорената част и да бъде обезщетен с
по-висока сума, тъй като след отчуждаването няма да има достъп до имота си.
Ответникът по жалбата - Министерски съвет на
Република България, чрез процесуалния си представител по делото, в представените
писмени становища оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа, че обжалваното Решение №135/28.02.2020г. на Министерски съвет, като
постановено от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
нормативно регламентираните административно-производствени правила и в
съответствие с приложимия материален закон и целта му, е правилно и
законосъобразно. Посочва се, че размерът на
обезщетението бил определен при спазване на
изискванията на ЗДС.
Заинтересованата страна – Министър на регионалното
развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител по делото, в
представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Поддържа, че размерът на паричното обезщетение за отчуждения имот
– собственост на П.Щ., е правилно и законосъобразно определен.
Заинтересованата страна – Министър на финансите,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител
по делото и не взема становище по основателността на оспорването.
Заинтересованата страна – Министър на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, чрез процесуалния си представител по
делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно
приложение на закона е определен размерът на следващото се парично обезщетения
за отчуждавания имот, за което излага подробни съображения.
Заинтересованата страна – ДП „Национална компания
Железопътна инфраструктура“, гр.София, чрез процесуалния си представител по
делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа,
че оценката на подлежащия на отчуждаване процесния имот е съобразена с
правилата, предвидени в ЗДС, като същата е правилна и законосъобразна и не
следва да бъде променяна. По подробно изложени съображения в писмено становище
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Петков Щ. като
неоснователна и недоказана.
Въз основа на доказателствата, събрани в хода на
производството съдът намира за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила Заповед №
РД-02-15-35/16.05.2018г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и
благоустройството, е одобрен проект на Подробен устройствен план – Парцеларен
план за Позиция 5 „Модернизация на железопътен участък Оризово – Михайлово“ от
Проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас – Фаза 2“ на
територията на Община Чирпан, област Стара Загора. Не е спорно по делото /а и
се установява от представените доказателства/, че в обхвата на одобрения ПУП –
Парцеларен план, попада ПИ с идентификационен номер по КККР 81414.32.144 и
номер по регистър по одобрен ПУП №81414.32.23 – собственост на жалбоподателя П.Щ..
Във връзка с писма от Генералния директор на
ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ гр.София, за иницииране на
принудително отчуждаване на имоти – частна собственост, намиращи се в землищата
на гр.Чирпан, с.Свобода, с.Рупките и с. Малко Тръново, Община Чирпан, в МРРБ и
МФ е постъпило мотивирано искане от Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, за необходимостта от провеждането на отчуждителна
процедура за имоти – частна собственост, във връзка с реализацията на Проект
„Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас – Фаза 2“, в чийто
обхват се включва и Позиция 5 „Модернизация на железопътен участък Оризово –
Михайлово“, който обект представлява национален обект по смисъла на § 1 от ДР
на ЗДС, във вр. с чл.29, ал.1 от ЗЖТ. За определяне на равностойното парично
обезщетение за предвидените за отчуждаване поземлени имоти и части от тях –
земеделска територия, е възложено извършването на експертни оценки от
лицензиран оценител на недвижими имоти, отговарящ на изискванията на чл.38, ал.9
във вр. с § 1а, т.3 от ДР на ЗДС. Изготвени и одобрени са финансови обосновки
за средствата, необходими за изплащане на обезщетенията за отчуждаваните имоти.
С Доклад от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра
на финансите (с приложени документите по чл.34а, ал.4 от ЗДС), е направено
предложение до Министерски съвет на РБългария, за приемане на решение за
отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда.
С обжалваното Решение
№135/28.02.2020г. на Министерски съвет на РБългария за отчуждаване на имоти –
частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Позиция 5
„Модернизация на железопътен участък Оризово – Михайлово“ от Проект
„Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас – Фаза 2“, на територията
на с.Рупките, гр.Чирпан, с.Свобода и с.Малко Тръново, община Чирпан, област
Стара Загора, в оспорената му част, на основание чл.34а, ал.1 във вр. с чл.34б
от ЗДС и §1 от ДР на ЗДС, е отчужден за държавна нужда за изграждане на Обект
„Позиция 5 „Модернизация на железопътен участък Оризово – Михайлово“ от Проект
„Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас – Фаза 2“ на
територията на област Стара Загора, съгласно Подробен устройствен план –
парцеларен план, одобрен с влязла в сила Заповед № РД-02-15-35/16.05.2018г. на
Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, поземлен имот
с идентификационен номер по КККР 81414.32.144 и номер по регистър по одобрен
ПУП №81414.32.23 – собственост на жалбоподателя П.Щ., представляващ нива (орна
земя) IX категория, находящ се в местността „Гьозук“ в
землището на гр.Чирпан, област Стара Загора, с обща площ на имота 0,128 дка,
отчуждавана площ – 0,128 дка и стойност на обезщетението в размер на 108,19лева.
По делото
са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
образуваната в административна преписка по приемането на обжалваното Решение
№135/28.02.2020г. на Министерски съвет на РБългария за отчуждаване на имоти –
частна собственост за държавна нужда за изграждане на Обект „Позиция 5
„Модернизация на железопътен участък Оризово – Михайлово“ от Проект
„Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас – Фаза 2“, на
територията на с.Рупките, гр.Чирпан, с.Свобода и с.Малко Тръново, община
Чирпан, област Стара Загора.
Към преписката е приложена и експертната оценка на
отчуждавани имоти, възложена от ДП „КЖИ” гр.София. Същата била изготвена от
ДЗЗД „Тракия консулт” - лицензиран оценител на недвижими имоти (т. II, л.69) и таблица за информация по чл.32, ал.4 от ЗДС,
предоставена от службата по вписванията гр.Стара Загора.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт в обжалваната
му част на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за
установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с
правен интерес, в законово установения срок и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното решение е издадено от материално
компетентния административен орган по смисъла на чл.34а, ал.1 от ЗДС –
Министерски съвет на РБългария, по предложение на Министъра на регионалното
развитие и благоустройството и Министъра на финансите. Постановено е в
предвидената от закона форма и е със съдържанието, регламентирано в чл.34б от ЗДС, като е мотивирана държавната нужда, за която се отчуждават имотите (за
изграждане на национален Обект Позиция 5 „Модернизация на железопътен участък
Оризово – Михайлово“ от проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив –
Бургас – Фаза 2“ на територията на с.Рупките, гр.Чирпан, с.Свобода и с.Малко
Тръново, община Чирпан, област Стара Загора); посочени са частите от имотите,
които се отчуждават, техния вид, местонахождение; стойността на дължимите
обезщетения и собствениците на отчуждаваните имоти.
При образуването и провеждането на административното
производство са спазени процесуалните и формалните изисквания, регламентирани с
разпоредбите на чл.34, чл.34а и чл.34б, ал.2 от ЗДС. Административното
производство за принудително отчуждаване на имоти - частна собственост е
започнало при наличието на влязъл в сила ПУП - парцеларен план, одобрен с влязла
в сила Заповед №РД-02-12-35/16.05.2018г. на Заместник министъра на регионалното
развитие и благоустройството, предвиждащ отреждане на отчуждавания имота на
жалбоподателя за изграждането на национален обект: „Позиция 5 „Модернизация на
железопътен участък Оризово – Михайлово“ от проект „Рехабилитация на
железопътния участък Пловдив – Бургас – Фаза 2“ на територията на с.Рупките,
гр.Чирпан, с.Свобода и с.Малко Тръново, община Чирпан, област Стара Загора. Тук
е мястото да се отбележи, че в настоящото производство съдът не разполага с
правомощия да осъществява косвен съдебен контрол върху тази заповед, поради
което доводите на жалбоподателя, че същата не му е съобщена и е ограничено
правото му за обжалването й, се явяват неоснователни и не следва да бъдат
обсъждани.
За определяне на равностойното парично обезщетение за
предвидените за отчуждаване поземлени имоти – земеделска територия, е възложено
извършването на експертна оценка от лицензиран оценител на недвижими имоти,
отговарящ на изискванията на чл.38, ал.9 във вр. с § 1а, т.3 от ДР на ЗДС. От
заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано искане за отчуждаване до
Министъра на финансите и Министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Към искането са приложени изискуемите се документи, посочени
в чл.34, ал.2 от ЗДС, включително финансова обосновка и експертна оценка на
имотите, като в табличен вид са представени подлежащите на отчуждаване имоти с
посочване на техните характеристики, вид, местонахождение, размер на
отчуждавани площи и данни за собствениците. За започналата процедура по
отчуждаване е оповестено по реда на чл.34, ал.3 от ЗДС. Съответно Министърът на
финансите и Министърът на регионалното развитие и благоустройството са
изготвили предложение до Министерски съвет за отчуждаване на имотите,
обективирано в съвместен доклад, към което са приложили и документите по
чл.34а, ал.4 от ЗДС.
В разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗДС е
регламентирано, че имоти – собственост на физически или на юридически лица,
могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на държавни нужди,
които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно
парично или имотно обезщетение, като наличието на държавна нужда която не може
да бъде задоволена по друг начин се установява с влязъл в сила подробен
устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти за задоволяване на държавни
нужди, или с одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на
национален обект, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на
предварителното му изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон (чл.33,
ал.2 от ЗДС).
От
представените и приети доказателства по делото безспорно се установява, че в
случая е осъществен правопораждащия фактически състав, обуславящ правомощието
на Министерски съвет на РБългария да приеме решение за отчуждаване на имоти –
частна собственост, за задоволяване на държавна нужда. Налице е влязъл в сила Подробен
устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила Заповед
№РД-02-12-35/16.05.2018г. на Заместник министъра на регионалното развитие и
благоустройството, който ПУП предвижда изграждането на национален обект по смисъла
на § 1 от ДР на ЗДС – „Позиция 5 „Модернизация на железопътен участък Оризово –
Михайлово“ от проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас –
Фаза 2“ на територията на с.Рупките, гр.Чирпан, с.Свобода и с.Малко Тръново,
община Чирпан, област Стара Загора. ПИ идентификационен номер по КККР
81414.32.144 и номер по регистър по одобрен ПУП №81414.32.23 в землището на
гр.Чирпан, се засяга непосредствено от предвижданията на влезлия в сила ПУП.
Изграждането на обекта несъмнено е насочено към задоволяване на държавна нужда,
която не може да бъде задоволена по друг начин – при наличието на влязъл в сила
ПУП, предвиждащ изграждането на национален обект, засягащ имот – собственост на
жалбоподателя, очевидно е, че реализирането на предвиденото няма как да бъде
осъществено без да бъдат отчуждени засегнатите от предвидения за изграждане
обект поземлените имоти.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че
оспореният административен акт е постановен в съответствие с материалноправните
разпоредби, на които се основава и при наличие на законово регламентираните
предпоставки за разпореденото отчуждаване.
Обжалваното
решение в частта му, с която е определен размера на дължимите се обезщетения за
извършеното отчуждаване, е постановено при спазване на императивната
разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗДС за равностойно парично обезщетение,
определено съгласно изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а, т.1,
т. 2 и 4 от ДР на ЗДС. Съображенията за това са следните:
По своята правна
същност отчуждаването на недвижими имоти – частна собственост на физически и
юридически лица, по реда и при условията на ЗДС, представлява една принудителна
административна продажба. Изхождайки от нормата на чл.32, ал.1 от ЗДС и от един
от основните принципи, регламентиран в чл.17, ал.5 от Конституцията на
РБългария, за това принудително „изкупуване” собственикът следва да получи
равностойно парично обезщетение. Съответно законово е дефинирано съдържанието
на понятието „равностойно парично обезщетение”, като са регламентирани
критериите и начина за неговото определяне. В този смисъл справедливо
обезщетение при отчуждаването на имоти би било това обезщетение, което
представлява паричен еквивалент на цената на отчуждавания имот, определена по
реда и при спазване на изискванията на съответния закон.
Разпоредбата
на чл.32, ал.2 от ЗДС регламентира начина на определяне на равностойното
парично обезщетение за отчуждаваните имоти, а именно съобразно конкретното им
предназначение, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен
план, съответно на подробния устройствен план, предвиждащ изграждането на
национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти със сходни
характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. За определяне на „равностойното
парично обезщетение“ по см. на §1а, т.1 от ДР на ЗДС в съответствие с
изискванията на чл.32, ал.2 от ЗДС във вр. с § 1а, т.2 и т.4 от ДР на ЗДС, като
пазарни аналози могат да служат само сделки с имоти, отговарящи на следните
характеристики: 1. възмездни сделки – за
покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на
собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща
покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни
изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки,
с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от
страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане
на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота
(§1а, т.2 от ДР на ЗДС) и 2. имотите –
предмет на сделките, да са в близост до отчуждавания имот по смисъла на § 1а,
т.4 от ДР на ЗДС.
От представената административна преписка по
издаването на оспорения акт е видно, че стойността на дължимите се за
отчуждаваните имоти парични обезщетения, е определена въз основа на оценка,
изготвена от лицензиран експерт – оценител на недвижими имоти. Оценката е
изготвена, респ. стойността на паричното обезщетение, в т.ч. относно процесния
имот, е определена въз основа на Удостоверение от Службата по вписванията по
чл.32, ал.4 от ЗДС, придружено с копие на всички вписани сделки с имоти – пазарни аналози, отговарящи на изискванията на
чл.32, ал.2 във вр. с § 1а, т.2 и 4 от ДР на ЗДС. Взети са предвид сделки по
пазарни цени с имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до
отчуждаваните имоти, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане
на оценката и вписани в съответната Служба по вписванията. Използваните от
оценителя в административното производство като пазарни аналози сделки са
описани в таблици, приложени по делото. При тези данни се налага извод, че
определения в чл.32 от ЗДС начин и ред за определяне на равностойно парично
обезщетение е спазен при осъществяване на административната процедура.
При разпределението на доказателствената тежест за
страните в производството, съдът, с определението си за насрочване на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание, е указал на жалбоподателя, че в негова
тежест е да установи обстоятелствата, на които основава направените в жалбата
възражения. С това определение е допусната и назначена съдебно-икономическа
експертиза, като е поставен въпрос към вещото лице да определи пазарната оценка
(пазарната стойност) на отчуждения имот частна собственост, находящ се в
землището на гр.Чирпан с идентификационен номер по КККР 81414.32.144 и номер по
регистър по одобрен ПУП №81414.32.23. По изрична молба на жалбоподателя, с
доводи, че не оспорва размера на определеното обезщетение като цена на земята,
определението за назначаване на съдебно-икономическа експертиза е отменено. При
доказателствена тежест за жалбоподателя да обоснове обстоятелството, че размера
на парично обезщетение за отчуждаване на собствения му имот следва да е
по-висок от определения с оспореното решение такъв, изричния му отказ за
назначаване на експертиза за определянето на този размер има една единствена
последица – следва да се приеме, че твърдението му за дължимо парично
обезщетение в по-висок размер от определеното с оспорения административен акт се
явява недоказано. Всъщност по същество жалбоподателят не оспорва размера на
така определеното обезщетение като пазарна цена на отчуждения имот, а
претендира неговото увеличение, предимно поради невъзможност за достъп до имота
си след отчуждителната процедура. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че
не е в правомощията на съда в настоящото производство, а и няма законово
основание за това, да признае право на обезщетение в по-висок размер, поради
ограничаване на самия достъп до имота. На съдебен контрол подлежи единствено
решението в оспорената му част с включен в него предметен обхват досежно
определянето размера на равностойното парично обезщетение за отчуждавания имот
по начина и реда, регламентирани в чл.32, ал.2 от ЗДС, които както вече се
посочи, са спазени при провеждане на административното производство. Съдът е
длъжен да проведи законосъобразността на решението в частта относно отчуждената
с административния акт площ, собственост на жалбоподателя и определянето на справедливото
и равностойно парично обезщетение по смисъла на §1а, т.1 от ДР на ЗДС за тази
площ, без да разполага с правомощия да обезщетява собственика за други
обстоятелства, свързани с извършеното отчуждаване. В тази връзка доводите за
завишаване на размера на обезщетението, поради липса на достъп до имота след
отчуждителната процедура и влошаване на качеството на останалата част на имота,
поради извършването на работа с тежки машини, не следва да се обсъждат в
настоящото производство, тъй като са извън предмета осъществявания контрол от
съда в процедура по чл.38 от ЗДС.
Предвид гореизложеното съдът намира, че оспореното Решение №135/28.02.2020г.
на Министерски съвет на РБългария в обжалваната му част, е правилно и
законосъобразно – издадено е от компетентен орган и в предвидената от закона
форма; постановено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби
на които се основава, при спазване на административно-производствените правила
и е съобразено с целта на закона. Определената стойност на дължимото се парично
обезщетение за отчуждавания имот – собственост на П.И.Щ., е съобразена с
нормативно регламентираните изисквания на чл.32, ал.2 от ЗДС и §1а, т.2 и т.4
от ДР на ЗДС. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.Щ. ***, срещу Решение №135/28.02.2020г.
на Министерски съвет, в частта, с
която е определено обезщетение за отчуждаване за държавна нужда за изграждане
на обект „Позиция 5 – Модернизация на железопътен участък Оризово – Михайлово“
от проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас, Фаза 2“,
съгласно ПУП-парцелен план, одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-15-35 на
заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството от 16 май
2018г., на имот частна собственост – ПИ с идентификационен номер по КККР
81414.32.144 и номер по регистър по одобрен ПУП №81414.32.23, представляващ
нива (орна земя) IX категория, находящ се в местността „Гьозук“ в
землището на гр.Чирпан, област Стара Загора, с обща площ на имота 0,128 дка,
отчуждавана площ – 0,128 дка и стойност на обезщетението в размер на 108,19 лева, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно чл.38, ал.8 от Закона за държавната собственост.
СЪДИЯ
: