Решение по дело №245/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 юни 2020 г. (в сила от 30 юни 2020 г.)
Съдия: Стилиян Кирилов Манолов
Дело: 20207240700245
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 270

 

гр.Стара Загора, 30.06.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, VІІI състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:                                            

 

                                                   СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

       

при секретар Николина Николова

и с участието на прокурора                                                         

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 245 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.  

 

Образувано е по жалба на от П.И.Щ. ***, срещу Решение №135/28.02.2020г. на Министерски съвет, в частта, с която е определено обезщетение за отчуждаване за държавна нужда за изграждане на обект „Позиция 5 – Модернизация на железопътен участък Оризово – Михайлово“ от проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас, Фаза 2“, съгласно ПУП-парцелен план, одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-15-35 на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството от 16 май 2018г., на имот частна собственост, находящ се в землището на гр.Чирпан с идентификационен номер по КККР 81414.32.144 и номер по регистър по одобрен ПУП №81414.32.23. В жалбата се сочи, че оценката е силно занижена и е на орна земеделска земя, като не е взета спецификата на имота, а именно: изградена овощна градина в непосредствена близост до главен път Чирпан – Стара Загора и до индустриалната зона. Обосновава се, че при работа с тежки машини ще се влоши качеството на остатъка от имота и създаване на нов път за достъп. Излагат се съображения, че не се отчитат разходите и времето, както и неудобството, което създава оспореното решение за жалбоподателя. Моли се съда да уважи жалбата против оспореното решение в частта за определеното обезщетение с всички законови последици от това.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Сочи, че не е уведомен за влезлия в сила ПУП, с което счита, че му е отнето правото да го обжалва, като моли съда да вземе предвид това обстоятелство. Не оспорва размера на определеното с оспореното решение обезщетение, като сочи, че на практика с отчуждаването се отнема само малка част от имота му, но фактически точно от там минава пътя към него и след отчуждаването няма да има достъп до имота си. Моли съда да отмени Решение №135/28.02.2020г. на Министерски съвет в оспорената част и да бъде обезщетен с по-висока сума, тъй като след отчуждаването няма да има достъп до имота си.

 

Ответникът по жалбата - Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител по делото, в представените писмени становища оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното Решение №135/28.02.2020г. на Министерски съвет, като постановено от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на нормативно регламентираните административно-производствени правила и в съответствие с приложимия материален закон и целта му, е правилно и законосъобразно. Посочва се, че размерът на обезщетението бил определен при спазване на изискванията на ЗДС.

 

Заинтересованата страна – Министър на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че размерът на паричното обезщетение за отчуждения имот – собственост на П.Щ., е правилно и законосъобразно определен.

 

Заинтересованата страна – Министър на финансите, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

 

Заинтересованата страна – Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона е определен размерът на следващото се парично обезщетения за отчуждавания имот, за което излага подробни съображения.

 

Заинтересованата страна – ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“, гр.София, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оценката на подлежащия на отчуждаване процесния имот е съобразена с правилата, предвидени в ЗДС, като същата е правилна и законосъобразна и не следва да бъде променяна. По подробно изложени съображения в писмено становище моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Петков Щ. като неоснователна и недоказана.

 

Въз основа на доказателствата, събрани в хода на производството съдът намира за установено следното от фактическа страна:

 

            С влязла в сила Заповед № РД-02-15-35/16.05.2018г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, е одобрен проект на Подробен устройствен план – Парцеларен план за Позиция 5 „Модернизация на железопътен участък Оризово – Михайлово“ от Проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас – Фаза 2“ на територията на Община Чирпан, област Стара Загора. Не е спорно по делото /а и се установява от представените доказателства/, че в обхвата на одобрения ПУП – Парцеларен план, попада ПИ с идентификационен номер по КККР 81414.32.144 и номер по регистър по одобрен ПУП №81414.32.23 – собственост на жалбоподателя П.Щ..

 

Във връзка с писма от Генералния директор на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ гр.София, за иницииране на принудително отчуждаване на имоти – частна собственост, намиращи се в землищата на гр.Чирпан, с.Свобода, с.Рупките и с. Малко Тръново, Община Чирпан, в МРРБ и МФ е постъпило мотивирано искане от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, за необходимостта от провеждането на отчуждителна процедура за имоти – частна собственост, във връзка с реализацията на Проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас – Фаза 2“, в чийто обхват се включва и Позиция 5 „Модернизация на железопътен участък Оризово – Михайлово“, който обект представлява национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС, във вр. с чл.29, ал.1 от ЗЖТ. За определяне на равностойното парично обезщетение за предвидените за отчуждаване поземлени имоти и части от тях – земеделска територия, е възложено извършването на експертни оценки от лицензиран оценител на недвижими имоти, отговарящ на изискванията на чл.38, ал.9 във вр. с § 1а, т.3 от ДР на ЗДС. Изготвени и одобрени са финансови обосновки за средствата, необходими за изплащане на обезщетенията за отчуждаваните имоти. С Доклад от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на финансите (с приложени документите по чл.34а, ал.4 от ЗДС), е направено предложение до Министерски съвет на РБългария, за приемане на решение за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда.

 

С обжалваното Решение №135/28.02.2020г. на Министерски съвет на РБългария за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Позиция 5 „Модернизация на железопътен участък Оризово – Михайлово“ от Проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас – Фаза 2“, на територията на с.Рупките, гр.Чирпан, с.Свобода и с.Малко Тръново, община Чирпан, област Стара Загора, в оспорената му част, на основание чл.34а, ал.1 във вр. с чл.34б от ЗДС и §1 от ДР на ЗДС, е отчужден за държавна нужда за изграждане на Обект „Позиция 5 „Модернизация на железопътен участък Оризово – Михайлово“ от Проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас – Фаза 2“ на територията на област Стара Загора, съгласно Подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила Заповед № РД-02-15-35/16.05.2018г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, поземлен имот с идентификационен номер по КККР 81414.32.144 и номер по регистър по одобрен ПУП №81414.32.23 – собственост на жалбоподателя П.Щ., представляващ нива (орна земя) IX категория, находящ се в местността „Гьозук“ в землището на гр.Чирпан, област Стара Загора, с обща площ на имота 0,128 дка, отчуждавана площ – 0,128 дка и стойност на обезщетението в размер на 108,19лева.

 

            По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната в административна преписка по приемането на обжалваното Решение №135/28.02.2020г. на Министерски съвет на РБългария за отчуждаване на имоти – частна собственост за държавна нужда за изграждане на Обект „Позиция 5 „Модернизация на железопътен участък Оризово – Михайлово“ от Проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас – Фаза 2“, на територията на с.Рупките, гр.Чирпан, с.Свобода и с.Малко Тръново, община Чирпан, област Стара Загора.

           

Към преписката е приложена и експертната оценка на отчуждавани имоти, възложена от ДП „КЖИ” гр.София. Същата била изготвена от ДЗЗД „Тракия консулт” - лицензиран оценител на недвижими имоти (т. II, л.69) и таблица за информация по чл.32, ал.4 от ЗДС, предоставена от службата по вписванията гр.Стара Загора.

 

 

 

 

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт в обжалваната му част на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Обжалваното решение е издадено от материално компетентния административен орган по смисъла на чл.34а, ал.1 от ЗДС – Министерски съвет на РБългария, по предложение на Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на финансите. Постановено е в предвидената от закона форма и е със съдържанието, регламентирано в чл.34б от ЗДС, като е мотивирана държавната нужда, за която се отчуждават имотите (за изграждане на национален Обект Позиция 5 „Модернизация на железопътен участък Оризово – Михайлово“ от проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас – Фаза 2“ на територията на с.Рупките, гр.Чирпан, с.Свобода и с.Малко Тръново, община Чирпан, област Стара Загора); посочени са частите от имотите, които се отчуждават, техния вид, местонахождение; стойността на дължимите обезщетения и собствениците на отчуждаваните имоти.

 

При образуването и провеждането на административното производство са спазени процесуалните и формалните изисквания, регламентирани с разпоредбите на чл.34, чл.34а и чл.34б, ал.2 от ЗДС. Административното производство за принудително отчуждаване на имоти - частна собственост е започнало при наличието на влязъл в сила ПУП - парцеларен план, одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-12-35/16.05.2018г. на Заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството, предвиждащ отреждане на отчуждавания имота на жалбоподателя за изграждането на национален обект: „Позиция 5 „Модернизация на железопътен участък Оризово – Михайлово“ от проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас – Фаза 2“ на територията на с.Рупките, гр.Чирпан, с.Свобода и с.Малко Тръново, община Чирпан, област Стара Загора. Тук е мястото да се отбележи, че в настоящото производство съдът не разполага с правомощия да осъществява косвен съдебен контрол върху тази заповед, поради което доводите на жалбоподателя, че същата не му е съобщена и е ограничено правото му за обжалването й, се явяват неоснователни и не следва да бъдат обсъждани.

 

За определяне на равностойното парично обезщетение за предвидените за отчуждаване поземлени имоти – земеделска територия, е възложено извършването на експертна оценка от лицензиран оценител на недвижими имоти, отговарящ на изискванията на чл.38, ал.9 във вр. с § 1а, т.3 от ДР на ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано искане за отчуждаване до Министъра на финансите и Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Към искането са приложени изискуемите се документи, посочени в чл.34, ал.2 от ЗДС, включително финансова обосновка и експертна оценка на имотите, като в табличен вид са представени подлежащите на отчуждаване имоти с посочване на техните характеристики, вид, местонахождение, размер на отчуждавани площи и данни за собствениците. За започналата процедура по отчуждаване е оповестено по реда на чл.34, ал.3 от ЗДС. Съответно Министърът на финансите и Министърът на регионалното развитие и благоустройството са изготвили предложение до Министерски съвет за отчуждаване на имотите, обективирано в съвместен доклад, към което са приложили и документите по чл.34а, ал.4 от ЗДС.

 

В разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗДС е регламентирано, че имоти – собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение, като наличието на държавна нужда която не може да бъде задоволена по друг начин се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на национален обект, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон (чл.33, ал.2 от ЗДС).

 

          От представените и приети доказателства по делото безспорно се установява, че в случая е осъществен правопораждащия фактически състав, обуславящ правомощието на Министерски съвет на РБългария да приеме решение за отчуждаване на имоти – частна собственост, за задоволяване на държавна нужда. Налице е влязъл в сила Подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-12-35/16.05.2018г. на Заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството, който ПУП предвижда изграждането на национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС – „Позиция 5 „Модернизация на железопътен участък Оризово – Михайлово“ от проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас – Фаза 2“ на територията на с.Рупките, гр.Чирпан, с.Свобода и с.Малко Тръново, община Чирпан, област Стара Загора. ПИ идентификационен номер по КККР 81414.32.144 и номер по регистър по одобрен ПУП №81414.32.23 в землището на гр.Чирпан, се засяга непосредствено от предвижданията на влезлия в сила ПУП. Изграждането на обекта несъмнено е насочено към задоволяване на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин – при наличието на влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждането на национален обект, засягащ имот – собственост на жалбоподателя, очевидно е, че реализирането на предвиденото няма как да бъде осъществено без да бъдат отчуждени засегнатите от предвидения за изграждане обект поземлените имоти.

 

С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава и при наличие на законово регламентираните предпоставки за разпореденото отчуждаване. 

 

         Обжалваното решение в частта му, с която е определен размера на дължимите се обезщетения за извършеното отчуждаване, е постановено при спазване на императивната разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗДС за равностойно парично обезщетение, определено съгласно изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а, т.1, т. 2 и 4 от ДР на ЗДС. Съображенията за това са следните:

 

По своята правна същност отчуждаването на недвижими имоти – частна собственост на физически и юридически лица, по реда и при условията на ЗДС, представлява една принудителна административна продажба. Изхождайки от нормата на чл.32, ал.1 от ЗДС и от един от основните принципи, регламентиран в чл.17, ал.5 от Конституцията на РБългария, за това принудително „изкупуване” собственикът следва да получи равностойно парично обезщетение. Съответно законово е дефинирано съдържанието на понятието „равностойно парично обезщетение”, като са регламентирани критериите и начина за неговото определяне. В този смисъл справедливо обезщетение при отчуждаването на имоти би било това обезщетение, което представлява паричен еквивалент на цената на отчуждавания имот, определена по реда и при спазване на изискванията на съответния закон.

        

         Разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗДС регламентира начина на определяне на равностойното парично обезщетение за отчуждаваните имоти, а именно съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно на подробния устройствен план, предвиждащ изграждането на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. За определяне на „равностойното парично обезщетение“ по см. на §1а, т.1 от ДР на ЗДС в съответствие с изискванията на чл.32, ал.2 от ЗДС във вр. с § 1а, т.2 и т.4 от ДР на ЗДС, като пазарни аналози могат да служат само сделки с имоти, отговарящи на следните характеристики: 1. възмездни сделки – за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота (§1а, т.2 от ДР на ЗДС) и 2. имотите – предмет на сделките, да са в близост до отчуждавания имот по смисъла на § 1а, т.4 от ДР на ЗДС.

 

От представената административна преписка по издаването на оспорения акт е видно, че стойността на дължимите се за отчуждаваните имоти парични обезщетения, е определена въз основа на оценка, изготвена от лицензиран експерт – оценител на недвижими имоти. Оценката е изготвена, респ. стойността на паричното обезщетение, в т.ч. относно процесния имот, е определена въз основа на Удостоверение от Службата по вписванията по чл.32, ал.4 от ЗДС, придружено с копие на всички вписани сделки с имоти –  пазарни аналози, отговарящи на изискванията на чл.32, ал.2 във вр. с § 1а, т.2 и 4 от ДР на ЗДС. Взети са предвид сделки по пазарни цени с имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждаваните имоти, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в съответната Служба по вписванията. Използваните от оценителя в административното производство като пазарни аналози сделки са описани в таблици, приложени по делото. При тези данни се налага извод, че определения в чл.32 от ЗДС начин и ред за определяне на равностойно парично обезщетение е спазен при осъществяване на административната процедура.

 

При разпределението на доказателствената тежест за страните в производството, съдът, с определението си за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, е указал на жалбоподателя, че в негова тежест е да установи обстоятелствата, на които основава направените в жалбата възражения. С това определение е допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза, като е поставен въпрос към вещото лице да определи пазарната оценка (пазарната стойност) на отчуждения имот частна собственост, находящ се в землището на гр.Чирпан с идентификационен номер по КККР 81414.32.144 и номер по регистър по одобрен ПУП №81414.32.23. По изрична молба на жалбоподателя, с доводи, че не оспорва размера на определеното обезщетение като цена на земята, определението за назначаване на съдебно-икономическа експертиза е отменено. При доказателствена тежест за жалбоподателя да обоснове обстоятелството, че размера на парично обезщетение за отчуждаване на собствения му имот следва да е по-висок от определения с оспореното решение такъв, изричния му отказ за назначаване на експертиза за определянето на този размер има една единствена последица – следва да се приеме, че твърдението му за дължимо парично обезщетение в по-висок размер от определеното с оспорения административен акт се явява недоказано. Всъщност по същество жалбоподателят не оспорва размера на така определеното обезщетение като пазарна цена на отчуждения имот, а претендира неговото увеличение, предимно поради невъзможност за достъп до имота си след отчуждителната процедура. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че не е в правомощията на съда в настоящото производство, а и няма законово основание за това, да признае право на обезщетение в по-висок размер, поради ограничаване на самия достъп до имота. На съдебен контрол подлежи единствено решението в оспорената му част с включен в него предметен обхват досежно определянето размера на равностойното парично обезщетение за отчуждавания имот по начина и реда, регламентирани в чл.32, ал.2 от ЗДС, които както вече се посочи, са спазени при провеждане на административното производство. Съдът е длъжен да проведи законосъобразността на решението в частта относно отчуждената с административния акт площ, собственост на жалбоподателя и определянето на справедливото и равностойно парично обезщетение по смисъла на §1а, т.1 от ДР на ЗДС за тази площ, без да разполага с правомощия да обезщетява собственика за други обстоятелства, свързани с извършеното отчуждаване. В тази връзка доводите за завишаване на размера на обезщетението, поради липса на достъп до имота след отчуждителната процедура и влошаване на качеството на останалата част на имота, поради извършването на работа с тежки машини, не следва да се обсъждат в настоящото производство, тъй като са извън предмета осъществявания контрол от съда в процедура по чл.38 от ЗДС.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че оспореното Решение №135/28.02.2020г. на Министерски съвет на РБългария в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно – издадено е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразено с целта на закона. Определената стойност на дължимото се парично обезщетение за отчуждавания имот – собственост на П.И.Щ., е съобразена с нормативно регламентираните изисквания на чл.32, ал.2 от ЗДС и §1а, т.2 и т.4 от ДР на ЗДС. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. 

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд,  

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.Щ. ***, срещу Решение №135/28.02.2020г. на Министерски съвет, в частта, с която е определено обезщетение за отчуждаване за държавна нужда за изграждане на обект „Позиция 5 – Модернизация на железопътен участък Оризово – Михайлово“ от проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас, Фаза 2“, съгласно ПУП-парцелен план, одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-15-35 на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството от 16 май 2018г., на имот частна собственост – ПИ с идентификационен номер по КККР 81414.32.144 и номер по регистър по одобрен ПУП №81414.32.23, представляващ нива (орна земя) IX категория, находящ се в местността „Гьозук“ в землището на гр.Чирпан, област Стара Загора, с обща площ на имота 0,128 дка, отчуждавана площ – 0,128 дка и стойност на обезщетението в размер на 108,19 лева, като неоснователна.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.38, ал.8 от Закона за държавната собственост.

                            

 

                                               СЪДИЯ :