№ 409
гр. Сливен, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20212230104838 по описа за 2021 година
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на сключени договори между
Теленор България ЕАД и ответника за предоставяне на мобилни услуги и ответника е техен
абонат.Ответникът не е заплатил в срок възникналите си задължения, съгласно договорите и
общите условия.Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение,
заповед за изпълнение е издадена, поради което предявяват настоящите положителни
установителни искове.Твърди се, че поради неизпълнение на задължението за заплащане на
ползваните мобилни услуги ищцовото дружество е прекратило договорите си с ответника и
ищецът дължи заплащане на ищцовото дружество на сумата от 5.91лв, представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги, 76.46лв, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги и 220.41лв, представляваща неустойка за
предоставено устройство.
Поискано е, да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че
ищецът дължи заплащане на ищцовото дружество на сумата от 39.84лв, представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги, 16.85лв, представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги, 32.46лв, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за мобилни услуги, 40.99лв, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги, 105.19лв, представляваща неустойка за
предоставено устройство, представляващо разлика между стандартната цена на
устройството и преференциялна лизингова цена на устройството и 404.57лв,
представляваща неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на образуване на заповедното производство.
Поискано е, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в
заповедното и в исковото производство.
1
Съдът е квалифицирал така предявените два положителни установителни иска за
главницата, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявените два положителни установителни иска за
неустойка, като такива с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявения положителен установителен иск за
неустойка за предоставено устройство, представляващо разлика между стандартната цена на
устройството и преференциялна лизингова цена на устройството, като такъв с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92, ал.1
от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявения положителен установителен иск за
неизплатено лизингови вноски, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му,
че между страните е имало сключени договори между Теленор България ЕАД и ответника
за предоставяне на мобилни услуги,че с допълнително споразумение е сключен договор за
лизинг с ответника, стойността на лизинговите вноски, че ищцовото дружество е издало 4
броя фактури, че с общите условия за взаимоотношенията между Теленор България ЕАД и
ответника, страните са постигнали съгласие стойността на ползваните от ответника услуги
да се определят едностранно, въз основа на договорения тарифен план, дължимостта на
плащанията по фактурите в 18 дневен срок от издаването им, , че общите условия са
действали между страните в процесния период, ползването на услугите от ответника, че
ищцовото дружество правилно е начислило сумите за ползваните от ответника услуги по
двата договора за предоставяне на мобилни услуги,че страните са договорили неустойка за
прекратяване на договорите за мобилни услуги и неустойка за предоставяне на устройство, е
негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представител на
ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че се твърди се, че исковете са неоснователни, тъй като
претендирните неустойки са нищожни, тъй като липсва годно основание за начисляването
им и поради прекомерност на размера им.Оспорена е фактура от 15.09.2019г., като е
направено възражение, че сумата от 32.46лв е вписана като неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, но в исковата молба няма твърдение за прекратяване на
договора.Оспорена е и фактура от 15.06.2019г. по отношение на неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 40.99лв, а във фактурата е вписана неустойка в размер
на 157.66лв.Поискано е да бъдат отхвърлени като неоснователни и двата иска за
неустойка.Поискано е да бъде отхвърлен като неоснователен иска за разликата между
стандартната цена на устройството и преференциялната цена на устройството в размер на
2
105.19лв, като е направено възражение, че не би се стигнало до сключването на сделка,
страна по която да е ответницата.По отношение на исковете за заплащане на абонаментни
такси и използвани услуги е направено възражение, че не става ясно каква е цената на
абонаментните такси и каква е цената на ползваните услуги.По отношение на иска за
неизплатени лизингови вноски в размер на 404.57лв е направено възражение, че не става
ясно колко са на брой претендираните лизингови вноски, начинът им на формиране,
падежи и т.н.
Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и
недоказани
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се
явява, постъпило е писмено становище да се даде ход на делото и да бъдат уважените
предявените положителни установителни искове.
В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява, вместо него се явява
назначения особен представителадв.Н., който моли да бъдат отхвърлени предявените
искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 30.12.2017г. е подписан договор за мобилни услуги между Теленор България ЕАД
и С. АЛ. АНГ. по силата, на който страните са се уговорили за срок от 24месеца да се
предоставят мобилни услуги, както и мобилен интернет с месечна абонаментна такса в
размер на 20.99лв. В договора е посочено, че в случай на прекратяването му през
първоначалния срок, потребителят дължи неустойка в размер на трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти.
На 30.12.2017 г.е подписана декларация съгласие от Северина Александора А., че е
получил подписан екземпляр от общите условия на Теленор България ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и общите условия на
Теленор България ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на фиксирани телефонни
услуги, съгласен е с тях и се задължава да ги спазва, като същите са относими за ползваните
от него сим карти.
На 27.03.2019г. е подписан договор за мобилни услуги между Теленор България ЕАД
и С. АЛ. АНГ. по силата, на който страните са се уговорили за срок от 12месеца да се
предоставят мобилни услуги, както и мобилен интернет с месечна абонаментна такса в
размер на 12.99лв. В договора е посочено, че в случай на прекратяването му през
първоначалния срок, потребителят дължи неустойка в размер на трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти.
На 27.03.2019 е подписано допълнително споразумение между Теленор България
ЕАД и С. АЛ. АНГ. по силата, на което страните са се уговорили, че А. получава устройство
Самсунг Галкси с лизингова цена с абонаментния план в размер на 422.16лв, стандартна
цена на устройството 559.90, отстъпка от стандартната цена в размер на
3
137.74лв.Допълнителното споразумение е сключено за срок от 24 месеца и съответно изтича
на 27.03.2021г.В допълнителното споразумение посочено, че в случай на прекратяване на
договора,, в случаите, в които е предоставено устройство потребителя дължи разликата
между стандартната цена и заплатената от него при предоставянето му при лизнг обща
лизингова цена по договора за лизинг.
На 27.03.2019г. е подписан договор за лизинг между Теленор България ЕАД и С. АЛ.
АНГ. по силата, на който страните са се уговорили за срок от 24месеца да се изплати цената
на устройство Самсунг Галакси на 24 разви месечни вноски, всяка в размер на 17.99лв
На 27.03.2019 г.е подписана декларация съгласие от Северина Александора А., че е
получил подписан екземпляр от общите условия на Теленор България ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и общите условия на
Теленор България ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на фиксирани телефонни
услуги, съгласен е с тях и се задължава да ги спазва, като същите са относими за ползваните
от него сим карти.
На 27.03.2019 е подписано приложение ценова листа на абонаментни планове за
частни и корпоративни клиенти на Теленор, от С. АЛ. АНГ..
На 15.05.2019 г. е издадена фактура на С. АЛ. АНГ. от Теленор България ЕАД, с
която е фактурирана сума за плащане в размер на 51.62 лв., като фактурата е формирана от
разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса и
лизингова вноска. Във фактурата е посочен срок за плащане до 30.05.2019 г.
На 15.06.2019 г. е издадена фактура на С. АЛ. АНГ. от Теленор България ЕАД, с
която е фактурирана сума за плащане в размер на 51.62 лв., като фактурата е формирана от
разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса и
лизингова вноска. Във фактурата е посочен срок за плащане до 30.06.2019 г.
На 15.07.2019 г. е издадена фактура на С. АЛ. АНГ. от Теленор България ЕАД, с
която е фактурирана сума за плащане в размер на 12.98 лв., като фактурата е формирана от
разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги и задължения от предходен период
в размер на 598.65лв. Във фактурата е посочен срок за плащане до 30.07.2019 г.
На 15.09.2019 г. е издадена фактура на С. АЛ. АНГ. от Теленор България ЕАД, с
която е фактурирана сума за плащане в размер на 32.46 лв.,неустойка за прекратяване на
договора и задължения от предходен период в размер на 607.44лв. Във фактурата е посочен
срок за плащане до 30.09.2019 г.
В чл.19б, б.в от ОУ е предвидено, че Теленор има право едностранно да прекрати
договора, в случай, че потребителя не е платил дължимите суми след изтичането на
сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно по ОУ. В чл. 26 от ОУ е
предвидено, че при ползване на услуги чрез индивидуален договор за плащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името
на потребителя. При ползване на предплатени услуги, ползваните услуги се заплащат в
момента на закупуване на ваучер или друго средство за зареждане на сметката. При
4
сключване на индивидуален договор, всеки потребител, страна по договора бива уведомен
за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане. В чл. 27 от ОУ е предвидено, че
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата,
нож не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
На 2.08.2021 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от
Теленор България ЕАД срещу Северина Александова А. за главница в размер на 639.90лв,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги,неустойки за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги,
неустойка и направените по делото разноски. В обстоятелства, от които произтича
вземането е посочено, че неустойката е формирана от трикратния размер от стандартните
месечни абонаменти и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената
при предоставянето му в брой.
На 3.08.2021 г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която е осъден С. АЛ.
АНГ. да заплати на Теленор България ЕАД в размер на 639.90лв, представляваща дължими
и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,неустойки за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, неустойка и направените по
делото разноски. В обстоятелства, от които произтича вземането е посочено, че неустойката
е формирана от трикратния размер от стандартните месечни абонаменти и разликата между
стандартната цена на устройството и заплатената при предоставянето му в брой и
направените по делото разноски в размер на 205 лв.
Заповедта е връчена на А. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на и е указано на
заявителя, че може да предяви иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за установяване на
вземанията си.
В едномесечния срок ищецът е предявил положителен установителен иск и два
осъдителни иска, предмет на разглеждане на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По предявения главен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от
ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД, а именно да бъде
признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 39.84лв,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги. Съдът приема, че така
предявения иск е основателен. Безспорно се установи в производството, че между страните
е имало сключени два договора за предоставяне на мобилни услуги, по силата на които
ищцовото дружество се е задължило да предоставя мобилни услуги на ответника , а
ответника се е задължил в съответния срок след издаване на фактурите да заплаща
дължимите суми. В производството се доказа, че ответника не е заплатил дължимите суми
по фактури за предоставени мобилни услуги, Не се доказа в производството от ответника да
е заплатил процесните фактури, поради което предявеният иск, ще следва да бъде уважен.
По предявения главен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от
5
ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД, а именно да бъде
признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 16.85лв,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги.Съдът приема, че така предявения
иск е основателен. Безспорно се установи в производството, че между страните е имало
сключени два договора за предоставяне на мобилни услуги, по силата на които ищцовото
дружество се е задължило да предоставя мобилни услуги на ответника , а ответника се е
задължил в съответния срок след издаване на фактурите да заплаща дължимите суми. В
производството се доказа, че ответника не е заплатил дължимите суми по фактури за
предоставени мобилни услуги, Не се доказа в производството от ответника да е заплатил
процесните фактури, поради което предявеният иск, ще следва да бъде уважен.
По предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответника
дължи на ищцовото дружество 32.46лв, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги, съдът приема предявеният иск за
неоснователен и недоказан. Безспорно се установи в производството, че страните са се
уговорили, че при прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една сим карта до края на срока, както и неустойка в размер на
разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа, действаща
към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му. В
настоящия случай няма твърдение за прекратяване на договора за мобилни услуги, напротив
в исковата молба ищцовото дружество твърди, че са изтекли сроковете на сключените два
договора от ответницата. Не се доказа волеизявление на ищцовото дружество, с което да е
прекратило договора.С оглед изложеното предявения иск ще следва да бъде отхвърлен.
По предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответника
дължи на ищцовото дружество 40.99лв, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги, съдът приема предявеният иск за
неоснователен и недоказан. Безспорно се установи в производството, че страните са се
уговорили, че при прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една сим карта до края на срока, както и неустойка в размер на
разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа, действаща
към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му. В
настоящия случай няма твърдение за прекратяване на договора за мобилни услуги, напротив
в исковата молба ищцовото дружество твърди, че са изтекли сроковете на сключените два
договора от ответницата.Не се доказа волеизявление на ищцовото дружество, с което да е
прекратило договора.С оглед изложеното предявения иск ще следва да бъде отхвърлен.
По предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответника
6
дължи на ищцовото дружество 105.19лв, представляваща неустойка за предоставено
устройство, представляващо разлика между стандартната цена на устройството и
преференциялна лизингова цена на устройството, съдът приема предявеният иск за
неоснователен и недоказан. Безспорно се установи в производството, че страните са се
уговорили, че при прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една сим карта до края на срока, както и неустойка в размер на
разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа, действаща
към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му. В
настоящия случай няма твърдение за прекратяване на договора за мобилни услуги, напротив
в исковата молба ищцовото дружество твърди, че са изтекли сроковете на сключените два
договора от ответницата. Не се доказа волеизявление на ищцовото дружество, с което да е
прекратило договора.С оглед изложеното предявения иск ще следва да бъде отхвърлен.
По предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.342 от ТЗ за признаване за установено, че ответника дължи на
ищцовото дружество лизингови вноски по договора за лизинг от 27.03.2019г. в размер на
404.57 лв., съдът приема предявеният иск за основателен и доказан. Безспорно се установи в
производството, че страните са сключили договор за лизинг, уговорили са размер и брой на
лизинговите вноски и съответно ответника дължи заплащането им на ищцовото дружество.
Предявения иск следва да бъде уважен.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищцовото дружество направените по заповедното и исковото производство разноски в
размер на 836.16лв.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. АЛ. АНГ., ЕГН ********** от гр........ дължи
на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: IBANBG 52 CITI
92501000104111 на основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1
от ГПК вр. чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД сумата от 39.84лв, представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 27.03.2019г.,
ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаване на заявлението
2.08.2021г. до окончателното й плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. АЛ. АНГ., ЕГН ********** от гр........
дължи на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: IBANBG 52
CITI 92501000104111 на основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124,
ал. 1 от ГПК вр. .чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД сумата от 16.85лв,
7
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от
30.12.2019г., ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаване на
заявлението 2.08.2021г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установител иск от Теленор България
ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4,
бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: IBANBG 52 CITI 92501000104111
за признаване за установено, че С. АЛ. АНГ., ЕГН ********** от гр........ им дължи на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1
от ЗЗД сумата от 40.99лв, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги от 27.03.2019г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установител иск от Теленор България
ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4,
бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: IBANBG 52 CITI 92501000104111
за признаване за установено, че С. АЛ. АНГ., ЕГН ********** от гр........ им дължи на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1
от ЗЗД сумата от 32.46лв, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги 32.46лв, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за мобилни услуги от 30.12.2018г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установител иск от Теленор България
ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4,
бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: IBANBG 52 CITI 92501000104111
за признаване за установено, че С. АЛ. АНГ., ЕГН ********** от гр........ им дължи на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1
от ЗЗД сумата от 105.19лв, представляваща неустойка за предоставено устройство,
представляващо разлика между стандартната цена на устройството и преференциялна
лизингова цена на устройството.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. АЛ. АНГ., ЕГН ********** от гр........ дължи
на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: IBANBG 52 CITI
92501000104111 на основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1
от ГПК вр. чл.342 от ТЗ сумата от 404.57лв, представляваща неизплатени лизингови вноски
по договор за лизинг по договор за лизинг от 27.03.2019г.
ОСЪЖДА С. АЛ. АНГ., ЕГН ********** от гр........ да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова
сметка: IBANBG 52 CITI 92501000104111 направените по делото разноски в размер на
836.16 лв, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред СлОС.
8
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9