РЕШЕНИЕ
№ 22888
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110115397 по описа за 2022 година
Ищецът ... е предявил срещу В. Д. Т., осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 4063,30 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот
представляващ АПАРТАМЕНТ № ..., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 24.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 699,53
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 04.03.2022 г., 23,55
лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.02.2019 г. до м.04.2020
г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
24.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 4,95 лева – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 04.03.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя
на ответника Л. М. С. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане, защото наследодателят на ответникът е имал
качеството на потребител на ТЕ – наемател на общинско жилище. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на потребителя топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия, купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като длъжникът
1
изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка, която е със
срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Сочи, че потребителят дължи и
заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура
със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответницата чрез адв. Р., в който оспорва предявените искове. Оспорва основанието, на
което са начислявани сумите. Оспорва, че има качеството на потребител на ТЕ. Възразява
за изтекла погасителна давност. Възразява, че не е поставен в забава. Оспорва
основанието за начисляване на услугата дялово разпределение. Прави искане претенцията да
бъде отхвърлена. Не претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца ... взема становище, че дяловото
разпределение е извършвано надлежно.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
докаже, че наследодателят на ответника по иска е бил потребител на топлинна енергия на
посоченото основание, че сградата, където е имотът e топлофицирана, монтиран е топломер,
преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество
доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на
извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти,
съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
За да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови
задължения е необходимо те да са приели наследството, ето защо в тежест на ищеца с оглед
наведените твърдения, от които произтича претенцията му срещу ответницата, е да установи
и че последната е приела направо или по опис наследството на Л. М. С., част от което са
възникналите задължения за заплащане на ТЕ.
В настоящият случай безспорно се установява, че ответницата В. Д. Т. се е отказала от
наследството на Л. М. С., част от което наследство са били и пасивите, предмет на спора –
възникнали в нейна тежест задължения за заплащане на ТЕ в полза на ищеца. Отказът е
вписан в книгата по чл. 49 от ЗН. По делото не са събрани доказателства, от които да се
установи ответницата да е приела оставеното наследство изрично по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН
или мълчаливо по смисъла на чл. 49,ал. 2 ЗН, преди вписания отказ.
Ето защо В. Д. Т. не отговаря за задължението на Л. М. С., произтичащо от
облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
2
енергия при Общи условия от 2016 г., поради което предявените искове са неоснователни и
като такИ. следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу В. Д. Т., ЕГН **********, с адрес в ..., искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 4063,30 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден
имот представляващ АПАРТАМЕНТ № ..., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 24.03.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, 699,53 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до
04.03.2022 г., 23,55 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от
м.02.2019 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 24.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 4,95 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г.
до 04.03.2022 г., като неоснователни.
Решението е постановено при участието на ..., ЕИК ..., като трето лице помагач на
страната на ..., ЕИК ....
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3