Решение по дело №3394/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2327
Дата: 15 ноември 2019 г.
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20197180703394
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

2327

 

Град Пловдив, 15 ноември 2019 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отд, ХІV състав, в публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

         

        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №  3394 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Т.Б. ***, против решение № МИ-205 от 29.10.2019 г. на Общинска избирателна комисия Карлово, с което е обявен за избран за кмет на община Карлово Е.С.К..

Според жалбоподателя оспореното решение е незаконосъобразно, защото назначаването на новоизбрания кмет е в нарушение на Конституцията на Република България и на чл.7 от Международната харта за правата на човека, а именно - назначаване по некомпетентност. Твърди също, че е налице дискриминация по имуществено състояние, защото като кандидат не разполагал със средства за кампанията си както другите кандидати. Налице е нарушение, което е основание за касиране на изборите поради нарушаване на правилата на предизборната кампания – основно поради липсата на място за залепване на афишите. Иска се отмяна на решението и касиране на изборите за кмет на гр. Карлово.

Ответникът – Общинска избирателна комисия Карлово чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Счита желанието на избирателите за обективно пренесено в протоколите на СИК и ОИК. Редът за провеждане на агитация е посочен в изборния кодекс, а освен това за жалбоподателя са гласували 144 граждани, което е по-малко от един процент. Счита, че не се посочват от жалбоподателя основания, на които да бъдат касирани изборите.

Заинтересованите страни – Е.С.К. и Местна коалиция ПП СДС(ПП ГЕРБ) чрез процесуалния си представител в представените писмени билежки намират жалбата за неоснователна. Счита, че нито Хартата за основаните права на ЕС, нито Всеобщата декларация за правата на човека кореспондират с надевените от жалбоподателя оплаквания. Посочва като несъстоятелни твърденията на жалбоподателя, че избраните кмет и общински съветници не са избрани по компетентност, като намира, че тези обстоятелства се преценяват от избирателя, което се е случило, следствие на протекъл нормален изборен процес. Посочва се, че с решение на ОИК кандидатите са допуснати до участие в изборите като отговарящи на изискванията на изборното ни законодателство и не са посочени основания за несъвместимост с това им качество от жалбоподателя. Твърди, че не е посочено конкретно нарушение на Изборния кодекс, което да води до незаконосъобразност на проведените избори. Относно липсата на равни технически възможности  счита, че установеният за кандидатите за кмет за поставяне на агитационни материали се е отнасял до всички, а относно късането на плакати на жалбоподателя, същите не са доказани, тъй като не е имало оплаквания от такъв характер.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице с правен интерес като подадена от кандидат за кмет на община Карлово,  който не е избран за такъв, поради което има правен интерес да оспорва процесното решение, и в преклузивния седемдневен срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по чл.459 и следващите от ИК, в което се обжалва решението на Общинската избирателна комисия за определяне на изборните резултати, се осъществява контрол за законосъобразност на избора, изразяващ се в проверка за наличието на нарушения в изборния процес и преценка за тяхното влияние върху крайния резултат.

За да бъде преценена жалбата като основателна, съдът следва да установи такива нарушения при провеждане на избора, които биха довели до опорочаване волята на избирателя и промяна на вота, което в крайна сметка да направи невъзможно определянето на резултата от избора. В този ред на мисли важно е да се отбележи, че не всяко нарушение на този процес води до недействителност на избора, а само съществено нарушение на процеса на гласуване. Това са тези нарушения, които, ако не бяха допуснати, констатираният изборен резултат би бил различен. Следователно под недействителност на изборния резултат трябва да се разбира или недействителен избор поради нарушения на изборния процес, които са се отразили на валидността на вота, или незаконосъобразност на самото решение на ОИК, поради нарушения при отчитане на действителен избор.

Въпреки указанията на съда по чл.171, ал.4 от АПК, жалбодателят не е представил доказателства за твърдянените съществени нарушения, поради което в съответствие с правилата за тежестта на доказване на фактите, същите следва да се приемат за неслучили се, а нарушението – за несъществуващо.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се направи извод за порочно отразяване на изборния резултат и за недействителност на избора за кмет на община Карлово.

Съобразно правната уредба по ЗМИ, изборният процес представлява сложен фактически състав, обхващащ различни фази – от регистрацията на кандидатите и провеждане на избора, до определяне на резултатите и тяхното обявяване, като всеки етап включва определени действия и предпоставки, осъществявани в последователност, предвидена в закона.

В този смисъл твърденията на жалбоподателя, че са налице нарушения, изразяващи се в неспазване правилата на агитация, а именно късане на негови плакати или залепяне на други плакати върху поставените от него преди това, съдът намира за неоснователни и недоказани. Не се представят доказателства, от които да е видно някое от сочените обстоятелства, нито има данни за постъпили жалби в хода на кампанията с такива твърдения, още повече, че Изборният кодекс предвижда изрична възможност за защита на подобни прояви още в хода на изборната кампания, именно с цел да се предотвратят по най-бързия начин подобни злоупотреби. Представените от жалбоподателя на фотокопия от разлепени плакати – негови и такива на опонентите му, с нищо не подкрепя изложената в жалбата теза.

На следващо място, за да се обоснове основателност на жалбата, съдът следва да установи такива нарушения при провеждане на избора, които биха довели до опорочаване волята на избирателя и промяна на вота, което в крайна сметка да направи невъзможно определянето на резултата от избора. Предвид контролно-отменителния характер на съдебното производство пред първата инстанция съдът осъществява контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, при който задължението му се свежда до преценка на заявените нарушения на изборния процес и доколко същите се определят за съществени, в който случай водят до съмнение за гарантиране правото на избирателите да упражнят свободно своя вот или за действия относно манипулиране на изборния резултат.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се направи извод за порочно отразяване на изборния резултат. Съгласно чл.432 от ИК, Секционната избирателна комисия установява резултатите от гласуването за съответния вид избор и ги отразява в протокол. Протоколът на СИК съставлява официален документ и е годно доказателствено средство, ползващо се с материална доказателствена сила за отразените факти. Протоколът на СИК от изборите е единственото пряко доказателство по делото за получените и обявени резултати от гласуването, поради което следва да се приеме, че отразява действителния вот на избирателя за избор на кмет на общена Карлово и действителното положение за броя на гласувалите лица, броя на недействителните гласове, броят на действителните гласове, броят на гласовете, подадени за всяка кандидатска листа.

По делото не бяха оспорени съставените протоколи от секционните избирателни комисии и общинската изирателна комисия, нито жалбоподателят навежда доводи относно тяхната незаконосъобразност и неправилност при съставяне и отразяване на изборните резултати.

Твърденията на жалбоподателя в тази връзка са за нарушение на международно признати права на човека, приложими по силата на чл.5, ал.4 и чл.6 от Конституцията на Република България относно компетентността на избрания кандидат. В тази връзка съдът намира, че направените възражения са ирелевантни в производството по избор на местни органи на властта. На първо място сочените права на човека в Хартата за основните права на ЕС и залегналите такива във Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН нямат никакво отношение към компетентността на кандидатите при провеждането на изборите за централни или местни органи. Изискванията към кандидатите за местни органи на властта, в това число и за кмет на община, са посочени в Конституцията и Изборния кодекс, а условие за компетентност в смисъла, който влага жалбоподателят, не е поставено. След като лицата вече са били допуснати до избор като кандидати за местни органи на власт като отговарящи на законовите условия, то в това производство по оспорване на резултатите от изборите не може да се поставя въпросът относно тяхната несъвместимост, а най-малкото поради некомпетентност.

Въпрос на политическа култура и уважение е кандидатите да се въздържат да правят изявления от личен характер срещу когото и да било от кандидатите, които нямат нищо общо с изборния процес и с изискванията на Изборния кодекс. Изборният резултат не може да бъде обявен за недействителен на база "некомпетентност“ на определен кандидат, още повече изборът на кмет на община е мажоритарен по своя характер и следователно всеки кандидат в предизборната си кампания, особено в по-малките населени места, следва да положи усилия да направи толкова много срещи и дискусии с избиратели, че последните да са имали възможност да си изградят ясна и пълна представи за личността и достойнствата на кандидата и неговата програма. Ако това е така не би съществувало притеснението, че един кандидат като по-компетентен би бил предпочетен пред друг.

В тази връзка съдът констатира, че подадените за жалбоподателя гласове са едва 144 на брой, а за спечелилият кандидат – 11426 броя гласа, което не може да обоснове като цяло идеята на жалбоподателя, че не е направена преценка от страна на избирателите спрямо кандидатите за кмет на община Карлово.

В чл. 3 от ИК законодателят е обективирал основният принцип при провеждането на местните избори - изборите се провеждат на основата на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване и осигуряват свободно изразяване на волята на избирателите. С други думи преценката за законосъобразността на избора и като избирателен процес изхожда от наличието на правото на глас и неговото упражняване съобразно закона. Като не се установиха в случая допуснати нарушения на избирателния процес, съдът намира, че не е нарушен вотът на избирателите и не са налице  основания за обявяване на изборния резултат за недействителен.

Относно твърденията на жалбоподателя, че е дискриминиран при участието си в изборния процес като кандидат, съдът намира тези твърдения за ирелевантни в настоящия спор. За тези обстоятелства законодателят е предвидил друг вид административни и съдебни производства в защита на интересите на лицата.   

Налага се извода за отхвърляне на заявената от жалбоподателя претенция, а атакуваното решение на ОИК – Карлово следва да бъде потвърдено.

От страните по делото не са поискани разноски, поради което такива не се присъждат.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе Административен съд - Пловдив – ХІV състав :

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № МИ-205 от 29.10.2019 г. на Общинска избирателна комисия Карлово, с което е обявен за избран кмет на община Карлово.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в седемдневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: