№ 331
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Мирослава Кацарска
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20221001001074 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 на ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от
„Електрохолд продажби“ ЕАД, с предишно наименование „ЧЕЗ електро България“ АД
срещу решение № 260 160 от 28.01.2021 г., постановено по т.д .№ 828/20 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил
предявените от „ЧЕЗ електро България“ АД срешу Р. И. Ц., регистрирана като ЕТ „Т. - Р.
Ц.“ и в лично качество искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 92
ЗЗД за сумите съответно от 30 224.52 лв., представляваща главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия през периода от 21.11.2019 г. до 20.02.2020 г. в имот с
клиентски номер 210036384449 и за сумата от 4 234.66 лв., неустойка в размер на законната
лихва за забава върху главницата за периода от 18.01.2018 г. до 07.04.2020 г.
В жалбата се твърди, че с атакуваното решение в нарушение на материалния и
процесуалния закон и на събраните по делото доказателства съдът е приел, че Р. Ц. не е
солидарен длъжник за задълженията на наемателя „Рамдекс фууд“ ЕООД. Твърди, че
същата е собственик на процесния електроснабден имот, поради което по общо прпавило
отговаря за доставената електро енергия, тъй като в това си качество е действителен
контрахент по договора. Твърди, че в качеството си на собственик на имота е подала
заявление, с което е поискала фактурите да се издават на наемателя, както и че същата
декларация е направила изрично волеизявление, че е съгласна да бъде солидарно отговорна.
1
Оспорва извода на съда по отношение на приложението на разпоредбата на чл.4, ал.3 от ОУ,
тъй като правата на потребител на електро енергия могат да се упражняват и от юридическо
лице. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в тази част
и вместо него да постанови ново, с което да бъдат уважени искове изцяло и ответникът бъде
осъден да заплати претендираните суми солидарно. Претендира разноски и прави
евентуално възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.
Въззиваемата страна оспорва жалбата. Твърди, че решението е правилно и
законосъобразно. Развива доводи, че само едно лице може да бъде потребител на енергията,
както и че имота е собственост на физическото лице Р. Ц. и П. К.. Инвокира твърдения, че
не е налице встъпване в дълг, тъй като поемането на солидарната отговорност предхожда
сключването на договора. Поддържа всички наведени в касационната жалба основания за
неправилност на решението на Софийски апелативен съд. Моли съда да постанови решение,
с което да потвърди атакуваното. Претендира разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 260
160 от 28.01.2021 г., постановено по т.д .№ 828/20 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 3 състав, че съдът е осъдил на основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1
ЗЕ и чл. 92 ЗЗД, „Рамдекс фууд“ ЕООД да заплати на „ЧЕЗ електро България“ АД сумата от
30 224.52 лв., представляваща главница за използвана и незаплатена електрическа енергия
през периода от 21.11.2019 г. до 20.02.2020 г. в имот с клиентски номер 210036384449, ведно
със законната лихва върху главницата от 11.05.2020 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 4 234.66 лв., неустойка в размер на законната лихва за забава върху главницата за
периода от 18.01.2018 г. до 07.04.2020 г.; отхвърлил е предявените от „ЧЕЗ електро
България“ АД срешу Р. И. Ц., регистрирана като ЕТ „Т. - Р. Ц.“ и в лично качество искове с
правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 92 ЗЗД за сумите съответно от
30 224.52 лв., представляваща главница за използвана и незаплатена електрическа енергия
през периода от 21.11.2019 г. до 20.02.2020 г. в имот с клиентски номер 210036384449 и за
сумата от 4 234.66 лв., неустойка в размер на законната лихва за забава върху главницата за
периода от 18.01.2018 г. до 07.04.2020 г.; осъдил е „ЧЕЗ електро България“ АД да заплати по
сметка на Софийски градски съд и на основание чл. 77 ГПК сумата от 400 лева - разноски, за
които е останала задължена; осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Рамдекс фууд“ ЕООД
да заплати на „ЧЕЗ електро България“ АД сумата от 1 600 лева - разноски в производството
и е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЧЕЗ електро България“ АД да заплати на Р. И. Ц.,
регистрирана като ЕТ „Т. - Р. Ц.“ и в лично качество сумата от 1 600 лева - разноски в
производството за адвокат.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че процесният
електроснабден обект в процесния имот е собственост на Р. Ц. и е придобит в условията на
2
бездялова съпружеска имуществена общност, по силата на договор за доброволна делба от
02.06.2004 година. Не се спори, а се установява и от представените по делото писмени
доказателства, че имотът представлява работилница за колбаси и ответникът „Рамдекс
фууд“ ЕООД е сключил на 24.03.2016 г. договор с ищеца за продажба на електрическа
енергия за стопанска дейност. Видно от представената декларация за въвод (л. 35 от
първоинстанционното дело), противопоставим на ответника „Рамдекс фууд“ ЕООД, частен
удостоверителен документ, същият е започнал да държи имота и осъществява фактическа
власт по силата на договор за наем от 21.03.2016 г.
Не се спори, а се установява и от представената декларация от Р. Ц.),
действаща като едноличен търговец (л.37 от първоинстанционното дело), е видно, че същата
се е съгласила правата на потребител на ел. енергия в имота да упражнява ответникът
„Рамдекс фууд“ ЕООД, като наемател. От съдържанието на същата декларация се
установява, че Ц. е отправила изявление, че се съгласява да носи солидарна отговорност за
задълженията на потребителя на електроенергия.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ищецът е
доставил, а ответникът търговско дружество е потребил в имота електро енергия за
процесния период, за която са издадени общо 27 фактури на обща стойност от 30 181.42
лева.
От представеният и приет като доказателство приемо-предавателен протокол
от 18.10.2019 г. (л. 95 и сл.), е видно, че наемателят е върнал обратно фактическата власт
върху процесния имот на наемодателите Р. Ц. и съпруга й П. Ц..
Не се спори, а се установява и от представените и приложими в конкретната
хипотеза Общи условия, че в чл. 4 от същите е направено разграничение между
потребителите на битова и електро енергия за стопански нужди, което се определя от
предназначението на обекта, което съотвества на разграничението на потребителите и в ДР
на ЗЕ. Съгласно Общите условия, продавачът продава на потребителите електро енергия на
цени, определени от действащото законодателство.
От заключението на назначената експертиза се установява, че за процесния
период в процесния обект е начислена цена за реално доставеното и потребено количество
електро енергия, при ежемесечно реално отчитане на показанията на електромера. Вещото
лице твърди че отчетените от средствата за техническо измерване количества е възможно да
бъдат доставени в периода. От заключението на съдебно-иконочическата експертиза се
установява, че общо дължимата сума по процесиите фактури е в размер на 30 224.51 лева,
като единичните цени на снабдяване с електрическа енергия и разпределение са отчетени
съгласно действащите в съответните периоди решения на КЕВР, а фактурите са
осчетоводени при ищеца при спазване на действащите нормативни изисквания в ЗСч.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
с решение № 593 от 30.09.2021 г., постановено по в.т.д. № 431/21 г. по описа на Софийски
апелативен съд, Търговско отделение, 15 състав съдът е отменил решение № 260 160 от
3
28.01.2021 г., постановено по т.д. № 828/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, 3 състав в частта, в която съдът е отхвърлил предявените от „ЧЕЗ електро
България“АД срещу Р. И. Ц., регистрирана като ЕТ „ Т.-Р. Ц.“ и в лично качество искове с
правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 98а, а.1 ЗЕ и чл. 92 от ЗЗД за сумите 30 224.52 лв.,
представляваща главница за използвана и незаплатена електрическа енергия през периода
21.11.2019 г. до 20.02.2020 г. в имот клиентски номер 210036384449 и за сумата от 4 234.66
лв., неустойка в размер на законната лихва за забава върху главницата за периода 18.01.2018
г. до 07.04.2020 г. и вместо него е постановил ново, с което е уважил предявените искове
срещу Р. И. Ц., регистрирана като ЕТ „Т.-Р. Ц.“ и в лично качество. Недоволни от така
постановеното решение са останали ответниците, поради което са го обжалвали с
касационна жалба.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
с решение № 50 226 от 15.12.2022 г., постановено по гр.д. № 4 930/21 г. по описа на
Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение съдът е отменил решение № 593 от
30.09.2021 г., постановено по в.т.д. № 431/21 г. по описа на Софийски апелативен съд,
Търговско отделение, 15 състав и е върнал делото за ново разглеждане със задължителни
указания съдът предварително да информира страните в процеса на въпроса относно
евентуалната нищожност на поемането на задължение за солидарна отговорност от ЕТ „Т.-
Р. Ц.“ с подписването на изисканата от „ЧЕЗ електро България“ АД декларация, предвид
императивната разпоредба на чл.21, ал.4 от ЗЗК, както и да предостави възможност на
страните да изразят становище и ангажират доказателства.
В показанията си разпитания пред настоящата инстанция свидетел П. К.,
съпруг на Р. Ц. твърди, че заедно с нея е сключил договор с „Рамдекс фууд“ ЕООД, след
което са посетили приемна на ЧЕЗ за да подпишат смяна на собствеността на партидата.
Твърди, че там е представена и процесната декларация, която първоначално е отказано да
бъде подписана, но след обяснения от страна на служител на ищцовото дружество същата
декларация е подписана, с оглед възможността да бъде прехвърлена партидата.
Не се спори, а се установява и от представените по делото решение № 16 132
от 18.01.20 г., постановено по гр. д. № 45 803/18 г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 145 състав и решение от 29.12.21 г., постановено по в.гр.д. №
10 762/20 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение 4 д състав, че за
същия електроснабден имот, между същите страни, за период предхождащ процесния
предявеният от ищеца иск, основан на подписаната декларация за поемане на солидарна
отговорност е отхвърлен.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът е
предявил субективно и обективно съединни при условията на кумулативното обективно
4
съединяване искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 92 ЗЗД,
заплащане на сумата от 30 224.52 лв., представляваща главница за използвана и незаплатена
електрическа енергия през периода от 21.11.2019 г. до 20.02.2020 г. в имот с клиентски
номер 210036384449, ведно със законната лихва върху главницата от 11.05.2020 г. до
окончателното изплащане, както и за сумата от 4 234.66 лв., представляваща обезщетение за
забава, отразено като неустойка в размер на законната лихва за забава върху главницата за
периода от 18.01.2018 г. до 07.04.2020 г.
С атакуваното решение № 260 160 от 28.01.2021 г., постановено по т.д .№
828/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, съдът е осъдил
на основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 92 ЗЗД, „Рамдекс фууд“ ЕООД да заплати
на „ЧЕЗ електро България“ АД сумата от 30 224.52 лв., представляваща главница за
използвана и незаплатена електрическа енергия през периода от 21.11.2019 г. до 20.02.2020
г. в имот с клиентски номер 210036384449, ведно със законната лихва върху главницата от
11.05.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4 234.66 лв., неустойка в
размер на законната лихва за забава върху главницата за периода от 18.01.2018 г. до
07.04.2020 г.; отхвърлил е предявените от „ЧЕЗ електро България“ АД срешу Р. И. Ц.,
регистрирана като ЕТ „Т. - Р. Ц.“ и в лично качество искове с правно основание чл. 79 ЗЗД,
вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 92 ЗЗД за сумите съответно от 30 224.52 лв., представляваща
главница за използвана и незаплатена електрическа енергия през периода от 21.11.2019 г. до
20.02.2020 г. в имот с клиентски номер 210036384449 и за сумата от 4 234.66 лв., неустойка
в размер на законната лихва за забава върху главницата за периода от 18.01.2018 г. до
07.04.2020 г.; осъдил е „ЧЕЗ електро България“ АД да заплати по сметка на Софийски
градски съд и на основание чл. 77 ГПК сумата от 400 лева - разноски, за които е останала
задължена; осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Рамдекс фууд“ ЕООД да заплати на „ЧЕЗ
електро България“ АД сумата от 1 600 лева - разноски в производството и е осъдил на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЧЕЗ електро България“ АД да заплати на Р. И. Ц., регистрирана
като ЕТ „Т. - Р. Ц.“ и в лично качество сумата от 1 600 лева - разноски в производството за
адвокат. Така постановеното решение е обжалвано от ищеца в частта, в която съдът е
отхвърлил предявените от „ЧЕЗ електро България“ АД срешу Р. И. Ц., регистрирана като ЕТ
„Т. - Р. Ц.“ и в лично качество искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и
чл. 92 ЗЗД за сумите съответно от 30 224.52 лв., представляваща главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия през периода от 21.11.2019 г. до 20.02.2020 г. в имот с
клиентски номер 210036384449 и за сумата от 4 234.66 лв., неустойка в размер на законната
лихва за забава върху главницата за периода от 18.01.2018 г. до 07.04.2020 г., поради което в
останалата част същото е влязло в сила.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената жалба съдът намира, че
същата е процесуално допустима, като подадена от лица с представителна власт и в
установените от закона срокове. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните от въззивника основания са свързани с твърдението, че съдът
5
неправилно е възприел фактическата обстановка, относно възникването на солидарната
отговорност, поради което е направил погрешни изводи. В тази връзка се твърди, че
ответницата, в качеството си на собственик на процесния електроснабден имот по общо
правило е клиент на ищеца и може да преотстъпва правото си за определени периоди.
Твърди се, че с подписването на декларацията от ответника е възникнала солидарната
отговорност (договор сключен при условията на чл.14, ал.1 ЗЗД). Оспорва изводите на съда
по отношеншие на приложението на чл.4, ал.3 от ОУ, като твърди, че е налице изрично
волеизявление от страна на ответницата за поемане на солидарна отговорност. С оглед на
така изложеното във въззивната жалба съдът намира, че спорно пред настоящата инстанция
е възникването и съществуването на солидарна отговорност, както и приложението на чл.4
от ОУ на ищеца, действали към момента на възникване на задълженията. Наведените
доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение съдът в настоящия си състав намира
за неоснователни по следните съображения:
В практиката си ВКС многократно подчертава, че съдът е длъжен да обсъди
всички искания, възражения, оплаквания и доводи на страните, които имат значение за
решаването на делото. В този смисъл са решение № 388/17.10.11 г. по гр. д. № 1975/10 г. на
ВКС, ІV ГО, решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/10 г. на ВКС, №І ГО и
решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 196/14 г. на ВКС, ІІІ ГО, но и други - решение №
802 от 23.02.11 г. по гр. д. № 1783/09 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 283/14.11.14 г. по гр. д.
№ 1609/14 г. на ВКС, ІV ГО. В последното решение е подчертано, че дори и препращането
към мотивите на първата инстанция съгласно чл. 272 ГПК не освобождава въззивната
инстанция от задължението и да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките
на проверката по чл. 269 ГПК.
В определени случаи въззивният съд има задължението да се произнесе
служебно по дадени въпроси, дори те да не са повдигнати в жалбата, с която е сезиран. Част
от тези въпроси са изброени в т. 1 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. Освен това
въззивният съд следи служебно за валидността и допустимостта на първоинстанционното
решение, съгласно чл. 269 ГПК.
Въззивното производство се развива в рамките на обжалваната част от
първоинстанционното решение и заявените в срок от въззивника оплаквания. Тъй като
въззивният съд е такъв по съществото на спора, посочването на оплаквания, обуславящи
порочността на първоинстанционното решение не е задължителен елемент от въззивната
жалба (арг. чл. 262, ал. 1 ГПК), но очертава предмета на въззивното обжалване.
Жалбоподателят трябва да посочи конкретните фактически доводи на първата инстанция,
които смята за неправилни, както и основанията за това - процесуални нарушения,
включително доказателствена и/или фактическа непълнота, резултат от тези нарушения и
искания във връзка с това, необоснованост, неточно приложение на материален закон.
Въззивният съд не е ограничен от оплакванията в жалбата само, когато служебно проверява
допустимостта на въззивното производство, валидността на цялото първоинстанционно
решение и неговата допустимост в обжалваната част, правилността в случаите, когато това
6
се следва от разпореденото в закон с оглед вида или характера на заявеното искане, както и
за точното приложение на императивните материалноправни норми и за правната
квалификация на спора. Във всички останали случаи, въззивният съд е обвързан от
обективните и субективни предели на въззивната жалба и изложените в нея конкретни
оплаквания, като не може да ги заменя, нито да въвежда нови факти и обстоятелства в
предмета на иска и в предмета на въззивното производство. Бланкетната въззивна жалба е
допустима, но сезира въззивния съд да извърши проверка само в рамките на служебните му
задължения; може да бъде допълнена до изтичане на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, но след
това възможностите на въззивника да сочи пороци на решението, обуславящи неговата
неправилност и във връзка с това да прави доказателствени искания, са преклудирани. Ако
бъде сторено, недопустимо е въззивният съд да се произнася по нововъведените оплаквания,
както и по доказателствените искания, свързани с установяването и преодоляването на
уточнените пороци на първоинстанционното решение, без значение дали се въвеждат
фактически твърдения и/или се сочат и представят доказателства. В този см. решение № 101
от 09.07.2018 г., постановено по гр.д. № 2 191/17 г., по описа на Г.К., ІV Г.О. на ВКС. С
оглед на така цитираната безпротиворечива практика относно правомощията и
задълженията на въззивния съд, както и задължителните указания дадени с отменителното
решение на Върховен касационен съд настоящият съд приема, че в рамките на настоящето
въззивно производдство следва да се произнесе и обсъди всички възражения наведени от
страните относно действителността и съществуването на поетото солидарно задължение от
ответника физическо лице, собственик на на процесния електроснабден имот. В останалата
част по отношение на наличието на валидно правоотношение между ищеца и ответника
търговско дружество, както и по отношение на размера на присъденото страните не спорят.
По отношение на задължителните указания дадани с отменителното решение
на Върховен касационен съд настоящият състав намира, че следва да се произнесе по
наведеният довод относно нищожността на подписаното спозумение. Видно от указанията
ответникът е навел твърдения за нищожност на споразумението, произтичащи от
разпоредбата на чл.21, т.4 от ЗЗК. Това задължение произтича и от разясненията, дадени с
ТР 1/20 от 27.04.22 г. на ОСГТК съобразно които, съдът е длъжен да се произнесе в
мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните
по делото доказателства; констатацията за нищожност на правна сделка, която е от значение
за решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното
решение; за да бъде спазен принципът на състезателното начало, страните следва да са
информирани преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността и
може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи,
както и да имат възможност да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат
доказателства. Ето защо съдът с определението си за насрочване на делото даде указания на
страните и предостави възможност на същите да ангажират доказателства.
7
Съгласно разпоредбата на цитираният текст от Закона за защита на
конкуренцията е забранено поведението на предприятия с монополно или господстващо
положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение,
което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на
потребителите, като се поставя сключването на договори в зависимост от поемането от
другата страна на допълнителни задължения или сключване на допълнителни договори,
които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с
предмета на основния договор или с неговото изпълнение. За да е налице
правопораждащият фактически състав на нарушението по чл. 21 ЗЗК следва да е установено
поведението на предприятията на пазара, да се определи съответния пазар, на който те
осъществяват своята дейност, да е налице господстващо положение по смисъла на чл. 20
ЗЗК, поведението на стопанските оператори да е едностранно такова, че с него да се
злоупотребява, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията (т.е. да има
реален или потенциален ефект от антиконкурентното поведение) и да засегне интересите на
потребителите. Законът за защита на конкуренцията не съдържа способите, чрез които
следва да бъде доказано осъществяването на посоченото поведение във всяка една от тези
хипотези. За да бъде отговорено на поставения въпрос относно нищожността на
подписаното споразумение следва да бъдат изследвани предпоставките на чл.21 от ЗЗК.
Предмета на дейността на "ЧЕЗ България" ЕАД, е търговско консултиране,
закупуване и продажба на съоръжения и материали, както и извършване на всяка друга
дейност, незабранена от закона. Установено е, че дружеството не осъществява лицензионна
дейност и не притежава лицензии, издадени по Закона за енергетиката. Второто дружество
от групата "ЧЕЗ електро България" АД е с предмет на дейност - обществено снабдяване с
електрическа енергия съгласно ЗЕ след получаване на лицензия за Обществено снабдяване с
електрическа енергия и съгласно условията на тази лицензия. Всяка друга дейност
незабранена от закона и/или от лицензията за обществено снабдяване с електрическа
енергия. Дружеството е краен снабдител по смисъла на ЗЕ и осъществява всички дейности
по издадената му ДКЕВР - Лицензия за дейността обществено снабдяване с електрическа
енергия № Л-135-11/29.11.2016 г., на следващо място притежава лицензия за дейността
"Доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция", както и лицензия
за търговия с електрическа енергия № Л-229-15/17.05.2007 г. издадена от ДКЕВР, но
дружеството не осъществявало лицензионна дейност по същата. Третото дружество от
групата "ЧЕЗ разпределение България" АД е с предмет на дейност: експлоатация на
електроразпределителната мрежа, представляваща съвкупност от електропроводни линии и
електрически уредби със средно, ниско и високо напрежение, която служи за пренос и
разпределение на електрическа енергия с цел доставка на потребителите, присъединени към
тази мрежа на територията, на която извършва своята дейност при наличието и
поддържането на валидна лицензия за извършване на разпределителна дейност по
определената територия; на територията, обхваната от разпределителната мрежа,
дружеството осигурява: доставка и продажба на електрическа енергия на потребителите,
които са присъединени към разпределителната мрежа, управление на разпределителната
8
мрежа, поддържане на обектите и съоръженията в съответствие с техническите изисквания
развитието на разпределителната мрежа в съответствие с перспективите за икономическо
развитие и прогнозите за изменение на електропотреблението в региона, поддържане и
развитие на спомагателни мрежи, непрекъснатост на електроснабдяването и качеството на
подаваната електроенергия, други услуги за потребителите. Дружеството не може да
извършва друга дейност, освен тази, предмет на лицензиране по ЗЕЕЕ. Дружеството е
оператор (и собственик) на електроразпределителната мрежа и осъществява всички
дейности по издадената му от ДКЕВР лицензия за дейността разпределение на електрическа
енергия № Л-135-07/13.08.2004 г. за обособена територия на страната. Четвъртото
дружеството от групата "ЧЕЗ трейд България" ЕАД е с предмет на дейност - търговия с
електрическа енергия след получаването на лицензия за търговия с електрическа енергия
съгласно ЗЕ, както и извършването на всяка друга дейност незабранена от закона.
Дружеството е търговец на електроенергия по смисъла на ЗЕ и осъществява в пълен обем
всички дейности по издадената му от ДКЕВР - Лицензия за търговия с електрическа енергия
№ Л-191-15/04.07.2005 година. "ЧЕЗ трейд България" ЕАД е регистрирано при "ЕСО" ЕАД
със статус активен, както и като координатор на стандартна балансираща група. В рамките
на условията на издадената лицензия и съгласно ЗЕ дружеството извършва своята дейност
изцяло като търговец на електроенергия по свободно договорени цени. Съгласно чл. 43, ал. 2
от ЗЕ се предвижда, че за една обособена територия се издава само по една лицензия за
разпределение и за снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители. Ето защо
следва да се приеме, че законовата разпоредба представлява съществена правна бариера, по
силата на която дружествата "ЧЕЗ разпределение България" АД и "ЧЕЗ електро България"
АД са единствените участници на определените пазари. За да е налице съставът на
злоупотреба с господстващо положение по чл. 21 от ЗЗК, следва да са включени
кумулативно следните елементи: качеството "предприятие" на ответната страна;
господстващо положение на това предприятие на определения съответен пазар; едностранно
поведение на господстващото предприятие; реален или потенциален антиконкурентен ефект
от поведението и засягане на потребителските интереси. В чл. 20 от ЗЗК се съдържа легална
дефиниция на понятието "господстващо положение". Такова е положението на предприятие,
което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара,
технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на
конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти,
доставчици или купувачи. От описаната законова рамка и издадените лицензии може да се
направи извод, че "ЧЕЗ разпределение България" АД, поради естествено монополния
характер на осъществяваната от него дейност, притежава господстващо положение на пазара
на услугите по разпределение на електрическа енергия на стопански потребители на СрН и
НН през разпределителната мрежа на "ЧЕЗ разпределение България" АД. По отношение на
"ЧЕЗ електро България" АД, следва да се отчете, че е единственото дружество, притежаващо
лицензия за съответната дейност. Поради спецификите на лицензионната дейност, както и
техническата и законово обусловена невъзможност за други предприятия да извършват
дейността по снабдяване за тази територия, е безспорно, че "ЧЕЗ електро България" АД не
9
среща никакъв конкурентен натиск при упражняване на посочената дейност. Поради тази
причина и "ЧЕЗ електро България" АД следва да бъде определено като предприятие с
господстващо положение по смисъла на чл. 20 от ЗЗК, т.е. налице е първата предпоставка на
разпоредбата на чл.21 от ЗЗК. В този см. решение № 15 629 от 13.12.2018 г., постановено по
адм.д. № 1 262/18 г., по описа на ІV отд. на ВАС. Настоящият състав намира, че не е налице
втората предпоставка, изпълваща съдържанието на чл.21, т.4 от ЗЗК. За да е налице същата е
необходимо сключването на договора за доставка на електроенергия с търговското
дружество да е поставено в зависимост от поемането от търговсокото дружество на
допълнителни задължения или сключване на допълнителни договори, които по своя
характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на
основния договор или с неговото изпълнение. Видно от доказателствата по делото не е
налице сключването на договор (поемане на задължение), което не е свързано с предмета на
основния договор и/или с неговото изпълнение, тъй като с направеното волеизявление от
страна на ответника се поема солидарно задължение, свързано с изпълнение на
задълженията по основния договор. В тази връзка не следва да се кредитират показанията на
разпитания пред настоящата инстанция свидетел, тъй като същият е съпруг на ответника и
дадените от него показания не се подкрепят от другите доказателства по делото.
Като неоснователно следва да се възприеме и второто наведено основание за
незаконосъобразност на атакуваното решение, свързано с оспорването на изводите на съда
по отношение на възникването на солидарната отговорност и приложението на чл.4, ал.3 от
ОУ на ищеца, действали към момента на подписването на споразумението.
Съгласно чл. 121 ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата
на закона или ако е уговорена между страните. Солидарната отговорност е налице във
всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците
цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички
длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите правила, уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са приложими за
всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено.
Разликите се следват, както от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от
основанието за възникване на солидарността. Съдът трябва да установи вида на солидарната
отговорност, според основанията за нейното възникване, за да определи спецификата на
конкретните облигационни отношения. В този см. решение № 213 от 06.01.2017 г.,
постановено по гр.д. № 5 864/15 г., по описа на Г.К., ІV Г.О. на ВКС.
Една от формите на възникване на пасивната солидарност е встъпването в дълг.
Встъпването в дълг е договор, по силата на който трето лице се съгласява да поеме едно
задължение като солидарен длъжник. При този договор кредиторът запазва правата си
срещу стария длъжник и става кредитор на още едно лице, като отговорността на двамата е
солидарна. Законът не урежда ограничения относно вида на вземанията, в които встъпва
новия длъжник, с изключение на тези със строго личен характер. Съобразно чл. 101 ЗЗД
трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с
кредитора или с длъжника. Задължението може да бъде и бъдещо като действието му в този
10
случай се проявява след като главната сделка породи правни последици, т.е. то се намира
във висящо положение. Ето защо то ще породи действие, след като главната сделка породи
своите правни последици. Когато съдържанието на дължимата престация не е определено,
то тогава няма и задължение, което трябва да бъде изпълнено. В случаите, при които
предметът на задължението не е определен, но е определяем, точното му съдържание се
установява чрез тълкуване. Според разпоредбата на чл. 20 ЗЗД при тълкуването на
договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки
трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. Смисълът на конкретното задължение, ако то може да бъде разбирано
различно, трябва да се установява не само от обичайното значение на употребените думи, но
и от връзката им с останалите уговорки с оглед логическите правила, целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността. В този см. решение № 378 от 30.12.2014 г.,
постановено по гр.д. № 3 020/14 г., по описа на Г.К., ІV Г.О. на ВКС.
В конкретния случай настоящият съдебен състав следва да се съобрази с
влязлото в сила решение № 16 132 от 18.01.20 г., постановено по гр. д. № 45 803/18 г. по
описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 145 състав. В тази връзка
неоснователни са наведените в отговора на касационната жалба, както и пред настоящата
инстанция твърдения за невъзможност за приложение на разпоредбата на чл.297 от ГПК,
предвид липсата на предпоставките за това. Съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК
влезлите в сила решения са задължителни за страните, съда, който е постановил решението,
както и всички останали съдилища и държавни и общински органи, поради което е налице
забрана за пререшаването им (чл. 299 ГПК). Пределите на силата на пресъдено нещо са
обективни и субективни (чл. 298 ГПК). Първите са свързани с предмета на делото, който е
бил разгледан с влязлото в сила решение. Съгласно разясненията даденив т. 18 от ТР №
1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС, източник на силата на пресъдено нещо е правораздавателната
воля на съда, изразена в диспозитива на съдебното решение, която се формира по
отношение на спорното право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на исковата
молба. В основанието на иска се включват всички факти, очертани в хипотезата на правната
норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право с всички негови
характеризиращи белези (правопораждащ факт, съдържание, носители). В същия смисъл е и
формираната въз основа на него практика на ВКС, споделена и от настоящия съдебен състав
(част, от която са решения по т.д. № 561/10 г., I т.о. на ВКС, т.д. № 883/10 г., I т.о. на ВКС и
по г.д. № 4 301/14 г., ІV г.о. на ВКС, г.д. № 2 488/13 г. на ІVг.о. на ВКС; т.д. № 6 421/13 г. на
ІІ г.о. на ВКС). Субективните предели на силата на пресъдено нещо определят кръга от
лица, които не могат да оспорват установеното с влязлото в сила решение - страните по
делото и техните правоприемници (чл. 298, ал. 2 от ГПК), а в изрично предвидените от
закона случаи и третите лица, каквито са решенията постановени по искове за гражданско
състояние и брачните искове (чл. 298, ал. 3 от ГПК). Когато между едни и същи страни са
възникнали няколко спора, основани на едни и същи правопораждащи факти, и по някой от
тях има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно общите факти съдът се
11
е произнесъл окончателно. В отношенията между страните е формирана сила на пресъдено
нещо по тези въпроси, която следва да бъде зачетена при всеки следващ спор. С оглед
установеното по делото, че с влязло в сила решение между същите страни по по-рано
възникналия спор (за предходен период), основан на идентичен правопораждащ факт
(подписана от ответника декларация, с която е поето солидарно задължение) следва да се
приеме, че вече е налице формирана сила на присъдено нещо, с която настоящият състав
следва да се съобрази, съобразно правилата на чл.297 от ГПК.
В останалата част и на основание чл.272 от ГПК следва да се споделят
изводите на първоинстанционния съд.
По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното
решение, в частта, в която е оспорено е правилно и законосъобразно и като такова следва да
се потвърди.
С оглед изхода на спора и предвид направените изявления за присъждане на
разноски във въззивното производство, настоящият състав намира, че такива се дължат на
ответника. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 719.18 лв.,
представляваща размера на внесената държавна такса за касационното обжалване, както и
сумата от 1 563.77 лв. и сумата от 1 563.77 лв., представляваща разноски за един адвокат
пред въззивната и касационната инстанция, предвид релевираното пред Върховен
касационен съд възражение за прекомерност от ищеца.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 160 от 28.01.2021 г., постановено по т.д .№ 828/20 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, в частта, в която съдът е
отхвърлил предявените от „ЧЕЗ електро България“ АД срешу Р. И. Ц., регистрирана като ЕТ
„Т. - Р. Ц.“ и в лично качество искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и
чл. 92 ЗЗД за сумите съответно от 30 224.52 лв., представляваща главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия през периода от 21.11.2019 г. до 20.02.2020 г. в имот с
клиентски номер 210036384449 и за сумата от 4 234.66 лв., неустойка в размер на законната
лихва за забава върху главницата за периода от 18.01.2018 г. до 07.04.2020 г., като
законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА „Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК *********, с предишно
наименование „ЧЕЗ електро България“ АД да заплати на Р. И. Ц., ЕГН: **********,
регистрирана като ЕТ „Т. - Р. Ц.“, ЕИК: ********* и в лично качество сумата от 719.18
(седемстотин и деветнадесет лв. и осемнадесет ст.) лв., представляваща размера на
внесената държавна такса за касационното обжалване, както и сумата от 1 563.77 (хиляда
петстотин шестдесет и три лв. и седемдесет и седем ст.) лв. и сумата от 1 563.77 (хиляда
петстотин шестдесет и три лв. и седемдесет и седем ст.) лв., представляващи разноски за
12
адвокат, пред Върховен касационен съд и Софийски апелативен съд, на основание чл.78 от
ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните, пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13