Решение по дело №557/2018 на Софийски окръжен съд

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                  гр. София, 21.01.2019 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.

                                                                                              ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 557 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

          С решение № 206 от 22.12.2017 г., постановено по гр. д. № 263/2017 г. по описа на Елинпеленски районен съд, е отменено като незаконосъобразно решение по т. 1 от дневния ред на ОС на З. „С.”***, проведено на 18.03.2017 г., в частта „Освобождаване на член кооператори”, с което решение се утвърждава прекратяване членството на Д.Ц.Б., А.П.Г. и Я.Ц.Н., обективирано в протокол от проведено на 18.03.2017 г. годишно отчетно събрание на кооперацията.

            Решението е обжалвано от ответната кооперация като неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи се в жалбата, че по делото са представени доказателства, от които е видно, че ищците не са член-кооператори, поради напускането им на кооперацията. Излага се възражение срещу позоваването от първионстанционния съд на решението по гр. д. № 210/2015 г. на ЕПРС, в което според жалбоподателя, не е разгледан по същество въпроса за прекратяване на членството на ищците поради напускане на кооперацията. Излага се довод, че законосъобразно с решението на ОС от 18.03.2017 г. е прекратено членството на ищците, с оглед констатираното фактическо напускане на кооперацията от тях, както и предвид факта, че на всеки от тях е върнат дяловия капитал. Сочи се в тази връзка, че ищецът Д.Б. изрично е поискал прекратяване на членството му, а останалите ищци са „изтеглили” земите си от кооперацията, които заявления не са оттеглени от тях. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго,  с което предявените искове се отхвърлят.

            Ответниците по жалба не са представил писмен отговор. Пред съда заявяват становище за неоснователност на жалбата и настояват за потвърждаване на обжалваното решение.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            Производството пред районния съд е образувано по предявени от Д.Ц.Б., А.П.Г. и Я.Ц.Н. срещу Земеделска кооперация за производство и услуги „С.”, с. А., за отмяна на взетото от проведеното на 18.03.2017 г. общо събрание решение на кооперацията в частта по т. 1 от дневния ред – „освобождаване на член-кооператори”. В исковата молба ищците твърдят, че взетото решение е незаконосъобразно поради  наличието на влязло в сила решение по гр.д. № 210/2015 г. на ЕПРС, по силата на което ищците са редовни член-кооператори, поради което не могат отново да бъдат освобождавани от кооперацията. Решението е незаконосъобразно, тъй като е взето „анблок” – общо за всички лица от списъка, предложен за освобождаване, при наличието на различни основания за освобождаване на всяко от лицата, както и поради това, че ОС и УС нямат правомощия да освобождават член-кооператори на основание, че „са изтеглили земята”. Сочи се, че не са налице основания от визираните в чл. 12, ал.1 от ЗК и в чл. 12, ал. 1 от Устава на кооперацията, за прекратяване на членствени правоотношения. Навежда се и довод за нарушение на процедурата по чл. 18, ал. 5 от ЗК и непровеждане на задължителната процедура по чл. 13 от ЗК.

            С отговора на исковата молба ответникът – З. „С.”, изразява становище за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, тъй като е предявен от лица, прекратили членството си в кооперацията още през 2012 г.  Излагат се и доводи за неоснователност на иска – общото събрание на кооперацията на 18.03.2017 г. е свикано и проведено съобразно закона и устава на кооперацията; първият ищец на 06.07.2012 г. е подал заявление за прекратяване на членството си в кооперацията, което заявление не е оттеглено и на същата дата е „изтеглил” земеделските си земи от кооперацията; третата ищца е поискала „изтеглянето” на притежаваните от нея земеделски земи от кооперацията, която от своя страна е прекратила обработката на земеделските земи на тази ищца; вторият ищец  със заявление от 06.07.2012 г. е поискал да му бъде върната притежаваната от него земеделска земя в кооперацията. Според ответника, „изтеглянето на земеделските земи” или „връщането” им на член-кооператорите, по смисъла на чл. 1 и чл. 3 от Устава на кооперацията, е прекратяване на членството на член-кооператора – собственик на земеделските земи. Отделно от това, в действащия Устав на кооперацията не се предвижда УС да взема отношение по постъпилите искания за прекратяване на членството. Сочи се също, че в С. в посочените разпоредби на Устава и предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от ЗК, общото събрание е освободило от членство член-кооператорите, които са предоставили притежаваните от тях земеделски земи на други лица, което представлява напускане на кооперацията по собствено желание.

Въззивният съд като взе предвид изложените в жалбата доводи и прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.07.2017 г. е проведено заседание на УС на ответната кооперация, на което е взето решение за приемане на нови членове на кооперацията и прекратяване на членството на кооператори, които са подали молби-предизвестия и такива, които фактически не участват в стопанската дейност на кооперацията, сред които са тримата ищци.

На проведено на  21.02.2017 г. заседание на УС на кооперацията е взето решение за свикване на годишно отчетно събрание, което да се проведе на 18.03.2017 г. от 10,00 ч. в салона на читалище „С.” в с. А., като в т. 1 от дневния ред е посочено: прием на нови членове и освобождаване на починали и доброволно напуснали.

Представена е покана до член-кооператорите на З. „С.” за провеждане на годишно отчетно събрание на кооперацията на 18.03.2017 г. от 10,00 ч. в салона на читалище „С.”, с. А., при следния дневен ред:  1. Приемане на нови член-кооператори и освобождаване на такива /починали по списък/ и доброволно напуснали; 2. Отчетен доклад на УС за 2016 г.; 3. Отчетен доклад на КС за 2016 г.; 4. Приемане на годишен финансов отчет за 2016 г.; 5. Приемане на план за производствената дейност на кооперацията за 2017 г.

Видно от представения констативен протокол от 14.03.2017 г. на УС, поканата е разгласена по посочените в нея начини на 01.03.2017 г.

            Видно от представения протокол за проведено годишно отчетно събрание на З. „С.” на 18.03.2017 г., поради липса на кворум, същото е започнало в 11,00 ч. По т. 1 по дневния ред е взето решение за утвърждаване на решението на УС от 15.02.2017 г., а именно: 1. за приемане на нови членове; 2. прекратено членство поради смърт на член-кооператори; 3.  прекратено членство по искане на член-кооператари, сред които: Д.Ц.Б. – подадена молба – предизвестие, А.П.Г. – подадена молба – предизвестие , и Я.Ц.Н..

            Представено е заявление вх. № 14/06.07.2012 г. на Д.Ц.Б., с което същият заявява, че прекратява членствените си правоотношения със З. „С.”***, считано от 2012/2013 стопанска година, както и заявление със същия номер и дата, с което същият заявява, че от следващата стопанска година „изтегля” земята си от кооперацията. Прието е за ненуждаещо се от доказване, че посочените молби са подписани от Д.Б..

            Представено е заявление вх. № 16/06.07.2012 г. на А.П.Г., с което същият моли да му се върне земята от З. „С.”, тъй като не е доволен от рентата.

            Представени са 3 бр. разписки за пощенски записи за преведени на 12.09.2017 г. на Д.Ц.Б., А.П.Г. и Я.Ц.Н. от З. „С.” суми.

            На въпроси по реда на чл. 176 от ГПК ищецът Д.Б. е отговорил, че от 2013 г. – 2014 г. е регистриран земеделски производител и кооперацията не участва в обработването на земите му, но е оставил дялов капитал в кооперацията в размер 280-290 лв. Ищцата Я.Н. е заявила, че внесените от нея в кооперацията земеделски земи се обработват от няколко години от Д.Б. и няма имущество в кооперацията. Сочи, че има дялов капитал в кооперацията.

            По делото е приобщено гр.д. № 210/2015 г. на ЕПРС, образувано по предявени от Д.Ц.Б., С. А. К., А.П.Г. и Я.Ц.Н. срещу З. “С.” искове с правно основание чл. 58 от ЗК за отмяна на всички решения на ОС на кооперацията, проведено на 22.03.2015 г. Видно е от приложения протокол за проведеното ОС, по т. 1 от дневния ред е взето решение за освобождаване на доброволно напуснали член-кооператори съгласно списък, утвърден с протокол № 35/06.03.2015 г. на УС на кооперацията, в който списък фигурират четиримата ищци. С влязло в сила решение от 18.10.2016 г. по делото са отменени като незаконосъобразни взетите от ОС на 22.03.2015 г. решения.

            С оглед така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 58 от ЗК. Предмет на исковете  взетото на проведеното на 18.03.2017 г. годишно отчетно събрание на ответната кооперация решение в частта по т. 1 от дневния ред, а именно „освобождаване на член-кооператори”, с което е утвърдено прекратяването членството на член-кооператори, сред които ищците Д.Ц.Б., А.П.Г. и Я.Ц.Н.. Видно от посоченото в решението на УС от 15.07.2017 г и в утвърждаващото го решение на ОС от 18.03.2017 г., основание за прекратяване на членството на тримата ищци е доброволното им напускане.  

С оглед на това съдържание на оспорваното решение на ОС на кооперацията, с което се прекратяват членствените правоотношения с ищците, несъстоятелен е неправеният от ответника в отговора на исковата молба и поддържан във въззивната жалба довод за липса на правен интерес от предявяване на исковете поради това, че ищците не са член-кооператори. Според чл. 23.11 от действащия към момента на вземане на оспорваното решение на ОС устав на З. „С.”, обявен в ТР през 2008 г. /представен към исковата молба по приобщеното гр.д. № 210/2105 г. на ЕПРС/, общото събрание на кооперацията изключва членове и освобождава членове, подали молби за напускане по свое желание. Тази разпоредба на устава предвижда, че прекратяване на членството в кооперацията поради напускането й от член-кооператори се осъществява с решение на ОС, т.е. такова решение е част от фактическия състав на прекратяването на членството. Действително, законът за кооперациите не обвързва прекратяването на членството с взето решение от орган на кооперацията /такова правомощие на кооперацията не е сред изброените чл. 15, ал. 4 от ЗК, а и в чл. 12, ал. 3 от ЗК като условие за прекратяване на членството е предвидено подаване на едномесечно писмено предизвестие/. Тези разпоредби обаче са диспозитивни, като е налице възможност с устава на кооперацията да се предвиди друг ред за прекратяване на членството. Аргумент в тази насока се извежда от съдържанието на разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от ЗК, както и от разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от ЗК. С оглед установеното в устава изискване за вземане на решение от ОС за освобождаване на подалите молби за напускане членове, прекратяването на членството настъпва след вземането на това решение.

Тук е мястото да се отбележи, че взетото на 22.03.2015 г. от ОС предходно решение, включващо освобождаване на ищците като член-кооператори на същото основание /доброволно напускане/ е било отменено с влязло в сила решение по гр.д. № 210/2015 г. на ЕПРС, поради което и предвид липсата на данни за наличие на друго влязло в сила решение на ОС за прекратяване на членството на ищците на каквото и да било основание преди оспорваното по настоящото дело решение от 18.03.2017 г., следва да се приеме, че към момента на вземане на това решение между всеки от ищците и ответната кооперация е съществувало членствено правоотношение.

С оглед на горното, следва да се приеме, че предявените искове са допустими като подадени от легитимирани лица по чл. 58, ал. 2 от ЗК, които имат качеството на член-кооператори към момента на вземане на обжалваното решение. Исковете са предявени в сроковете по чл. 58, ал. 3 от ЗК.

Годишното общо събрание, на което са били взети атакуваните решения, е свикано и проведено при спазване на предвидените в закона процесуални правила. Същото е свикано от УС при спазване на изискванията на чл. 16, ал. 1 – събранието е свикано с писмена покана, съдържаща дневния ред, датата, часа и мястото на провеждане. Спазено е изискването на чл. 24.2 от устава на кооперацията за начина на оповестяване на насроченото общо събрание

 Спазени за изискванията на чл. 16, ал. 1 от ЗК  - събранието е свикано с писмена покана, съдържаща дневния ред, датата, часа и мястото на провеждане. Спазени са изискванията на чл. 10 от устава на кооперацията за начина на оповестяване на насроченото общо събрание в предвидения в чл. 16, ал. 1 от ЗК 14-дневен срок преди провеждането му. Събранието е проведено в хипотезата на т.нар. спадащ кворум, предвиден в чл. 17, ал. 2 от ЗК, който се формира при отлагане на събранието с едни час, ако в часа на насрочването му не са се е явил необходимия брой членове.

От мотивите за вземане на решение по т. 1 от дневния ред на ОС на 18.03.2017 г. – „освобождаване на член-кооператори”, става ясно, че ищците са освободени от членство поради напускането им на кооперацията. Напускането на кооперацията е едно от лимитативно посочените в чл. 12 от ЗК основания за прекратяване на членството. В чл. 12, ал. 3 от ЗК е посочено, че напускането на кооперацията се извършва с едномесечно писмено предизвестие до управителния съвет, освен ако в устава не е предвидено друго. Разпоредбата е диспозитивна и дава възможност с устава на кооперацията да се предвиди и друг начин за напускане на кооперацията, освен с предвиденото в закона  едномесечно предизвестие до УС. В чл. 12.5 от устава на З. „С.” е предвидено, че напускането на кооперацията по собствено желание става с писмена молба един месец преди датата на напускане. Не е предвиден в устава друг начин за напускане на кооперацията по собствено желание, различен от предвидения в чл. 12, ал. 3 от ЗК – едномесечно писмено изявление /”предизвестие”/.  

 В случая е установено, че на 06.07.2012 г. ищецът Д.Б. е подал до УС на кооперацията писмена молба /”заявление”/, с която е заявил, че прекратява членствените си правоотношения с кооперацията, авторството на която молба не е оспорено от него. Няма данни по делото тази молба да е била оттеглена от този ищец към момента на вземане на оспореното решение на ОС от 18.03.2017 г., с която същият е освободен поради напускане. С оглед на това, решението на ОС в частта му относно прекратяването на членството на ищеца Д.Б., е законосъобразно, а предявеният от него иск по чл. 58 от ЗК за отмяна на това решение е неоснователен.

Не са налице доказателства за подадени от останалите двама ищци - А.Г. и Я.Н. изрични писмени молби за напускането им на кооперацията. Представеното заявление от ищеца А.Г. вх. № 16/06.07.2012 г., с което същият моли да му се върне земята от З. „С.”, не обективира негово изрично искане за напускане на кооперацията и не може да се приравни на писмено предизвестие по смисъла на чл. 12, ал. 3 от ЗК, респ. на писмена молба по смисъла на чл. 12.5 от устава. Фактическото „оттегляне” на внесените от член-кооператор земи и прекратяване на тяхното обработване от кооперацията, не е предвидено в устава като начин за напускане на кооперацията. Напускането на кооперацията може да се извърши само и единствено с обективирано в писмена форма изрично волеизявление на член-кооператора за прекратяване на членството. „Фактическото неучастие в стопанската дейност на кооперацията”, каквото е посочено като основание за прекратяването на членството в решението на УС, утвърдено с оспорваното решение на ОС, не може да се отъждестви с волеизявление за напускане на кооперацията. Разпоредбите на чл. 12, ал. 3 от ЗК, респ. на 12.5 от устава, предвиждащи способ за напускане на кооперацията чрез изрично писмено искане за това, са императивни и не могат да се тълкуват разширително. Следва да се отбележи само за пълното, че членството в кооперацията като съвкупност от права и задължения на кооператора не се изчерпва само с предоставяне на земи за обработване на кооперацията. Отделно от това, „фактическото неучастие в дейността на кооперацията”, би могло да обуслови приложимост на друго основание за прекратяване на членственото правоотношение, ако се основава на виновно неизпълнение на установени с устава задължения на член-кооператора. Такова бездействие обаче не може да се приравни на С. за напускане на кооперацията.

С оглед на горното, решението на ОС в частта, с която е прекратено членството на ищците А.П.Г.  и Я.Ц.Н., е незаконосъобразно, а предявените от тях искове по чл. 58 от ЗК са основателни.

Поради частичното несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тази на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е отменено като незаконосъобразно решение по т. 1 от дневния ред на ОС на З. „С.”***, проведено на 18.03.2017 г., за прекратяване членството на Д.Ц.Б., и вместо него постановено друго, с което се отхвърли предявения от Д.Ц.Б. иск за отмяна на решението в тази му част. В останалата му част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направените искания за разноски, ответникът по жалба Д.Ц.Б. следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя З. „С.“ направените от него разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от жалбата, а именно 167 лева. Независимо от изхода на делото, на ответниците А.П.Г.  и Я.Ц.Н. не следва да се присъждат разноски поради липсата на доказателство за заплатено от тях адвокатско възнаграждение.

 

Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ  решение № 206 от 22.12.2017 г. по гр. д. № 263/2017 г. на Елинпелински районен съд, В ЧАСТТА, с която е отменено като незаконосъобразно решение по т. 1 от дневния ред на ОС на З. „С.”***, проведено на 18.03.2017 г., за прекратяване членството на Д.Ц.Б. поради напускане на кооперацията, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Ц.Б. срещу З. „С.”***, иск с правно основание чл. 58 от ЗК за отмяна на решение по т. 1 от дневния ред на ОС на З. „С.”***, проведено на 18.03.2017 г., в частта, с която е прекратено членството на Д.Ц.Б. поради напускане на кооперацията.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 206 от 22.12.2017 г. по гр. д. № 263/2017 г. на Елинпелински районен съд в останалата му част, с която е отменено като незаконосъобразно решение по т. 1 от дневния ред на проведеното на 18.03.2017 г. ОС на З. „С.”, с. А., в частите, с които е прекратено членството на А.П.Г.  и Я.Ц.Н. поради напускането им на кооперацията.

ОСЪЖДА Д.Ц.Б. да заплати на З. „С.“*** сумата 167 лв. за розноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.