Р Е Ш Е Н И Е
№
09.05.2019г., град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски районен съд, дванадесети
наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар: АНЕЛИЯ ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД № 267 по описа за 2019
- та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. І ЗАНН
С Наказателно постановление № 35-0000337/ 19.12.2018
г. на НАЧАЛНИК НА ОБЛАСТЕН ОТДЕЛ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ” - ПЛЕВЕН, на Г.С.Г.
ЕГН: ********** са наложени административни наказания:
-
на
основание чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози – глоба в размер на 200
/двеста/ лева, за извършено нарушение на чл.51 ал.1 ЗАП;
-
на
основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.
Санкционираното лице обжалва така издаденото наказателно
постановление (НП) пред родово и местно компетентния РС – ПЛЕВЕН. Счита, че в частта,
в която му е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено
нарушение на чл.51 ал.1 ЗАП, НП се явява неправилно, тъй като Г. не е страна по
договора за превоз, във връзка с която е съставена процесната товарителница.
Именно в тази част, моли за отмяна на издаденото Наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
За ответната страна – НАЧАЛНИК НА ОБЛАСТЕН ОТДЕЛ
„АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ” - ПЛЕВЕН, представител не се явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока
по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След като обсъди събраните по делото доказателствени
материали поотделно и в съвкупност, Съдът намира за установено следното:
Административнонаказателното производство е
започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) бл.№ 253819/15.11.2018г. от страна на О.И.К. – инспектор при ОО „АА“ -
ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля А.Б.А., както и нарушителя Г.С.Г.. Съставен
е за това, че на 15.11.2018 г. около
11:10 часа на път І-3 *, км.079+627 - разклон с.ГРИВИЦА, като водач на товарен
автомобил „РЕНО“ с рег.№*и полуремарке с рег.№* извършва обществен превоз на
товари /тор/ в страната по маршрут гр.ДИМИТРОВГРАД - с.ОСТРОВ, видно от пътен
лист.с.ВА №* със следните нарушения: водачът представя товарителница №* от
14.11.2018 г., която не е подписана и подпечатана от изпращача – нарушение по
чл.51 ал.1 ЗАП; не представя контролен талон към СУМПС – нарушение по чл.100
ал.1 т.1 ЗДвП. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; не е
представил възражения и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Описаната по – горе фактическа обстановка е
възприета изцяло от административнонаказващия орган. На тази основа, издал
обжалваното Наказателно постановление, с което на Г.С.Г. ЕГН: ********** са
наложени административни наказания: на основание чл.105 ал.1 от Закона за
автомобилните превози – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено
нарушение на чл.51 ал.1 ЗАП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.
Актът за установяване на административно нарушение
е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.10
– 12 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, осъществявана от
въззивната инстанция не разкрива допуснати в хода на
административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила.
Ето защо Съдът намира, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност бяха събрани
гласни доказателствени средства – показания на свидетелите О.К. и А.А. и писмени доказателства /л.8, л.21, л.23 –
24 от делото/. Съдът намира, че свидетелските показания на К. и А., макар и
относително общи, се ползват с убедителност и последователност, като не будят
съмнения в тяхната достоверност. Тези
показания взаимно се потвърждават, като същевременно са изцяло в потвърждение
на фактическата обстановка, изложена в съставения АУАН /и възприета в
издаденото НП/, която беше изложена по-горе. Поради това, Съдът отдава вяра на
показанията на свидетелите К. и А., приема вече изложената фактическа обстановка
за доказана по несъмнен начин и няма да я преповтаря, още повече, че в нейно
опровержение не се събраха доказателствени материали.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.51 ал.1
ЗАП, „Товарителницата се изготвя в три
оригинални екземпляра, подписани и подпечатани от изпращача и от превозвача.“.
Основателно се възразява, че работникът Г., извършващ обществен превоз на
товари за своя работодател „НИКИ ТРАНС“, няма отношение към съдържанието на
товарителниците, придружаващи съответен товар, тъй като оформлението на този
тип документи е възложено върху изпращача и превозвача. Нито със свое действие,
нито – със свое бездействие, Г.Г. би могъл да е нарушил правилото за поведение,
съдържащо се в чл.51 ал.1 ЗАП. Субект на подобно нарушение биха могли да бъдат
съответните изпращач и превозвач. Следва да бъде отбелязано, че липсата на
необходимите реквизити в съставена товарителница, води до извода за нередовна
от формална страна товарителница, а оттук – за невъзможност водача да изпълни
задължението си по чл.89 т.3 от НАРЕДБА № 33 от 03.11.1999 г. Вместо да
ангажира административнонаказателната отговорност на Г.Г. за посочения вид
административно нарушение, актосъставителят неправилно е приел, че се касае за
такова по чл.51 ал.1 ЗАП. На свой ред, като е наложил административно наказание
на основание чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози,
административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя за нарушение,
което не е извършил. Ето защо, в очертаната част, Наказателното постановление е
издадено в противоречие с материалния закон и като неправилно, следва да бъде
отменено.
От друга страна, съобразно чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, „Водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него…“. Налице е задължение за
действие, с което при описаната по-горе фактическа обстановка, жалбоподателят
не се е съобразил, като по този начин е извършил нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП - и същото се явява доказано по убедителен начин.
Следователно, правилно административнонаказващият
орган е наложил административно наказание на основание чл.183 ал.1 т.1 от
Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за
извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. Размерът на същото не следва да
бъде обсъждан, тъй като посочената административнонаказателна разпоредба
предвижда абсолютен размер на санкцията, която е правилно съобразена от страна
на административнонаказващия орган. Нарушението не представлява „маловажен
случай“, тъй като обществената му опасност е типична за обичайния случай на
нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. Ето защо, в коментираната част,
Наказателното постановление е законосъобразно и правилно – и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО
Наказателно
постановление № 35-0000337/ 19.12.2018 г. на НАЧАЛНИК НА ОБЛАСТЕН ОТДЕЛ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ” - ПЛЕВЕН в частта, съобразно която на Г.С.Г. ЕГН: ********** е
наложено административно наказание на основание чл.105 ал.1 от Закона за
автомобилните превози – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено
нарушение на чл.51 ал.1 ЗАП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 35-0000337/ 19.12.2018
г. на НАЧАЛНИК НА ОБЛАСТЕН ОТДЕЛ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ” – ПЛЕВЕН в частта,
съобразно която на Г.С.Г. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на
основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: