№ 49
гр. Велико Търново, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000372 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозиранa въззивнa жалба от ЗАД „Даллбог: Живот и
здраве“ срещу Решение № 68/ 20.05.2021 г. по Т.д. № 42/ 2019 г. по описа на ВТОС в
частта, с която съдът е осъдил дружеството да заплати на И. И. И. застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 16.05.2016 г. на път
Велико Търново – Гурково, за разликата над 45 000 лв. до присъдената сума от 95 000
лв., ведно със законната лихва, считано от 13.09.2017 г. до окончателното изплащане.
Излага, че съдът при определяне на обезщетението е нарушил изискването на чл.52
ЗЗД, като е определил размер, който значително надвишава справедливия и достатъчен
да компенсира претърпените вреди. Съдът надценил търпените от ищеца болки и
страдания, не съобразил, че възстановителният период при него протекъл обичайно за
такъв род травми, факта, че ищецът не е провеждал рехабилитационни процедури и
недоказаността по безсъмнен начин, че е получил психологическа травма. Съдът
допуснал процесуално нарушение, като не обсъдил наведеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия поради непоставяне на
обезопасителен колан. Приетата по делото експертиза не установявала по категоричен
начин, че И. е бил с поставен колан. Съдът не отчел и конкретната социално-
икономическа обстановка в страната към датата на ПТП като един от критериите за
определяне на справедливо обезщетение. Твърди, че след постановяване на
1
първоинстанционното решение, на 27.07.2021 г. е заплатил на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 45 000 лв. със законната лихва върху тази главница,
считано от 13.09.2017 г. до 27.07.2021 г., пълния присъден от ВТОС размер на
обезщетението за имуществени вреди с лихвата върху него, присъдените разноски по
делото, в това число и адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено с отхвърляне на иска на
И. в тази му част или дължимото обезщетение да бъде намалено. Претендира разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна не е подала отговор на
въззивната жалба. В съдебно заседание процесуалният представител на И. И. И. заема
становище за нейната неоснователност. В представените писмени бележки по
същество на спора излага подробни съображения, че размерът на определеното от съда
обезщетение не е завишен, а е съобразен с получените от ищеца изключително тежки
травматични увреждания, продължилото година и три месеца лечение на травмата на
лявото коляно с проведени четири оперативни интервенции, 4-5 месеца обездвижване с
интензивни болки, забавения и с усложнения възстановителен период, значителния
двигателен дефицит от 40 % при приключило лечение и трайност на това състояние до
края на живота му, изразената болкова симптоматика, налагаща прием на
обезболяващи, преживяната психическа травма. Счита, че правилно съдът е отхвърлил
като неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, защото доказателствената тежест за установяване на този принос е на
застрахователя, последният не доказал наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилите вреди, а изводите на съда не могат да
почиват на предположения. Вещото лице по приетата експертиза дало заключение, че и
при поставен, и при непоставен колан удар в коляното е възможен, а също и травми на
главата, тъй като претърпените удари са с концентрация откъм страната на
пострадалия. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на
първоинстанционния съд – потвърдено. Процесуалният представител претендира
адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост. Решението в частта, с която застрахователят е осъден да
заплати на И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000 лв. със
2
законната лихва върху него е влязло в сила поради необжалването му.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в
рамките на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира
следното:
Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени
документи, свидетелски показания и експертизи – по делото са безспорно установени
като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства,
изложени в исковата молба: настъпилото по време – на 16.05.2016 г. около 15.30 ч.,
място – на път № II-55 Велико Търново – Гурково и като механизъм ПТП – водачът на
лек автомобил „Пежо“ И. П. загубва контрол върху управлението му, при което
автомобилът навлиза в насрещната лента, пресича я и се удря с предната си лява част
първо в мантинелата, а след това и в насрещно движещия се в своята пътна лента лек
автомобил „Форд“. Установено е, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът
на лекия автомобил „Пежо“ И. П., чиято гражданска отговорност е предмет на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена
със ЗАД „Даллбог: Живот и здраве“ и валидна към датата на ПТП. При реализираното
ПТП е пострадал пътникът на задната седалка в управлявания от Павлева автомобил И.
И. И., на когото са причинени твърдените от него и установени от съдебно-
медицинската експертиза и представените медицински документи телесни увреждания.
Въззивният съд изцяло възприема фактическите констатации, изложени в
мотивите на обжалваното решение относно тези обстоятелства, и намира за ненужно
детайлно да ги преповтаря. ВТАС напълно споделя и формираните въз основа на
изяснената фактическа обстановка правни изводи на първоинстанционния съд за
основателност на предявения иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, поради което на
основание чл.272 ГПК препраща към изложените в тази насока мотиви. Доказани са
изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за
обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТП – налице е
виновно противоправно поведение на водач, чиято отговорност е предмет на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, вследствие на това
поведение са причинени вреди на ищеца и при наличието на застрахователно събитие
по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ застрахователят следва да заплати застрахователно
обезщетение. Застрахователят не е упражнил правото си да обжалва решението във
връзка с така формирания извод, при което страните са преустановили спора по този
материалноправен въпрос. Спорът по делото пред въззивния съд е сведен само до
справедливия размер на дължимото обезщетение при преценяване обема и степента на
засягане на телесния интегритет на пострадалия ищец и относно наличието на принос
от негова страна за настъпване на вредоносния резултат.
3
За да определи справедливия размер на обезщетението, съобразно указанията,
дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, въз
основа на събраните писмени и гласни доказателства и при кредитиране заключението
на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза, съдът в настоящия казус
отчете следните фактори:
На ищеца, който към датата на ПТП е на 35 г., са причинени една сериозна
травма, представляваща среднa телеснa повредa по смисъла на чл.129 ал.2 НК –
закрито многофрагментно счупване в долната една трета на лявата бедрена кост и
разкъсно-контузна рана на брадичката. Раната на брадичката е била хирургически
обработена и зашита, а във връзка с фрактурата в болница в гр. Горна Баня му е
извършена оперативна интервенция при спинална упойка за открито наместване и
вътрешна фиксация с метална остеосинтеза. Оздравителният период за брадичката е
приключил в рамките на 20 дни, но възстановяването на крайника е протекло затегнато
и с усложнения в период повече от 1 г. и 3 месеца при нормална продължителност
според вещото лице от 8 м. до около година. Видно е от медицинските документи, че в
рамките на периода от инцидента до м.07.2027 г. ищецът е лежал в болница общо 33
дни и възстановяването му не е протекло с постепенно подобрение и отшумяване на
оплакванията и болковата симптоматика, а с възникващи в различен последващ момент
усложнения, довели до три операции след първоначалната, като през целия период той
е изпитвал сериозни, документирани в епикризите болки и страдания и ограничения в
движението и се е предвижвал с помощни средства. Първоначално ищецът е лежал в
болницата 14 дни, а след изписването му лечението е продължило в домашни условия.
Три месеца след операцията в болнично заведение му е проведена рехабилитация за 7
дни, като видно от епикризата при постъпването му той се е придвижвал с патерици,
самообслужването му е било силно затруднено, имал е значително – 50 – 55 градуса
ограничение в движението на лявата колянна става, като е изписан с подобрение и
препоръки за продължаване на рехабилитационнен комплекс от упражнения в
амбулаторни условия. Месец по-късно той е постъпил отново в болница за 9 дни
поради констатирана забавена консолидация на лявото бедро и му е извършена нова
операция – остеопластика. На 09.03.2017 г. е поредният му болничен престой за 4 дни
поради оплаквания от болки, подуване, прещраквания, куцаща походка и ограничени
движения в коляното. Установени са ограничения от 30 градуса във флексията на
коляното и 15 градуса дефицит на екстензията. Констатирана е увреда на медиалния
мениск, извършена му е оперативна интервенция, при която са установени масивни
фиброзни сраствания, обхващащи цялата ставна кухина и същите са отстранени.
Четири месеца по-късно отново е постъпил в болница за 6 дни със същите като
предходните оплаквания, силно болезнен долен ляв крайник, отток над лява колянна
става, невъзможни активни движения в нея и му е направена операция, при която е
почистен фиброзен калус, отстранен е един от поставените винтове, направена е
4
костна пластика, като му е взет костен материал. При извършения от вещото лице
преглед на пострадалия на 15.05.2020 г. – точно 4 години след ПТП – е установена
силно накуцваща походка с ляв крак, дефицит в сгъването на коляното от 40 градуса и
на лявата тазобедрена става от 30 градуса, невъзможност за пълноценно клякане и
наличие на остатъчен болков синдром дори при леко натоварване в колянната става.
Заключението на експерта е, че процесът на възстановяване вече е приключил и
състоянието, в което е лявата колянна става е дефинитивно, т.е. ще остане за цял
живот. Причиненото на ищеца травматично увреждане и свързаните с него усложнения
е наложило продължителен период първоначално на пълно обездвижване /около месец
и половина/, а след това на затрудненията в движението на снагата му и съответно това
е довело до съществено влошаване на качеството му на живот, защото в
продължителен период от време ежедневието му е изисквало получаване на чужда
помощ за задоволяване на най-екзистенциални нужди, а впоследствие, след
приключване на лечението, инцидентът рефлектирал и върху възможността му да
полага труд, в каквато насока са показанията на разпитания св. Л. В. Последният
свидетелства и за негативното отражение на случилото се върху психиката на ищеца,
защото той се страхувал, че ще остане инвалид за цял живот, спрял да шофира и се
страхувал дори да пътува.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, въззивната инстанция намира за
основателно оплакването на жалбоподателя за неправилно приложение на
разпоредбата на чл.52 ЗЗД и определяне на завишен размер на дължимото
обезщетение. Според настоящия съд справедливото обезщетение в настоящия казус
възлиза на 70 000 лв. Този размер е съобразен с принципа, че обезщетението следва да
служи единствено за репариране на причинените вреди, а не да представлява средство
за повишаване на стандарта на живот на пострадалия, като за целта е взета предвид
икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП. Критерии за нея са
лимитът на застрахователно покритие по чл.492 КЗ, който е 10 000 000 лв. за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за
всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, минималната работна
заплата през 2016 г. – 420 лв. и средната работна заплата в страната към средата на
2016 г.– около 950 лв. по данни на НСИ. При определяне на размера съдът съобрази и
съдебната практика при сходни травматични увреждания, причинени при ПТП през
2016 г., с извършени оперативни интервенции, поставена остеосинтеза , усложнения
при възстановяването и остатъчни последици с траен характер. По-високи обезщетения
са присъждани от съдилищата в случаи, когато наред с травматичното увреждане,
идентично или сходно с настоящото, са причинени повече травми, локализирани в
различни части на тялото, което е повлияло на лечението и възстановяването,
настъпили са дегенеративни усложнения или усложнения, опасни за живота,
констатирани са и лекувани психически проблеми, извършена е ампутация на крайник,
5
каквито обстоятелства в казуса не са налице.
Окончателният размер на дължимото обезщетение е обусловен от
основателността на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца поради непоставен предпазен колан. Настоящата инстанция намира
за основателно оплакването на застрахователя, че първоинстанционният съд е
допуснал процесуално нарушение, като не е обсъдил това наведено от него
възражение,но разгледано по същество, същото е неоснователно. Съдебната практика е
категорична, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД не
може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на соченото основание изисква доказвани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за настъпването на вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неблагоприятните последици. Съпричиняването подлежи на доказване от
застрахователя, който с позоваване на него цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. В настоящия казус събраните доказателства не установяват по
категоричен и несъмнен начин твърденията на жалбоподателя, че пострадалият е бил
без поставен обезопасителен колан, но по-съществено е, че според вещото лице и при
поставен такъв е възможно получаването на констатираните травматични увреждания.
Коланът фиксира тялото към седалката и не позволява то да се придвижи напред и
свободно из купето на автомобила, но не предпазва крайниците, които остават
свободно движещи се, поемат инерционните сили и могат да търпят удари в купето и в
частите от интериора на автомобила. По тези съображения не са налице основания за
редуциране на определения размер на обезщетението.
Аргументиран от изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която на И. е присъдено застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вреди за разликата над 70 000 лв. до
присъдената сума от 95 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.09.2017 г. до
окончателното изплащане, като искът му в тази част следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. В останалата му част решението на ВТОС е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските: При този изход на делото пред въззивния съд решението на
ВТОС следва да бъде отменено в частта, с която застрахователното дружество е
осъдено да заплати на адв. М. М. сумата над 2 500 лв. до 3 561.45 лв. – адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. съразмерно на уважената част от иска.
При цена на иска 120 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2 т.5
от Наредбата възлиза на 2 292.50 лв., но с оглед фактическата сложност на спора,
проведените три съдебни заседания и обема на събраните доказателства, съдът
определя възнаграждението в размер на 2 500 лв. Решението следва да бъде отменено и
6
в частта, с която застрахователят е осъден да заплати по сметка на ВТОС държавна
такса за производството над 3062.91 лв. до 4 062.91 лв.
За първоинстанционното производство следва да бъдат присъдени
допълнителни разноски на ЗАД „Даллбог: Живот и здраве“ съразмерно на
отхвърлената част от иска, а именно сумата 221.17 лв., в която съдът е включил и
претендираното от процесуалния представител на застрахователя юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 300 лв. За въззивното производство
направените от дружеството разноски са в размер на 1 000 лв. за заплатена държавна
такса. Съразмерно на уважената част от жалбата на застрахователя следва да се
присъди сумата 500 лв. Следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв. Същевременно на основание чл.38 ал.2 ГПК следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение и на процесуалния представител на И. адв. М.
М. за осъществената защита срещу въззивната жалба на насрещната страна съразмерно
на отхвърлената част от жалбата – сумата 1 015 лв. /при обжалваем интерес 50 000 лв.
и уважена жалба в размер на 25 000 лв./
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 68/ 20.05.2021 г. по Т.д. № 42/ 2019 г. по описа на ВТОС
в частта, с която ЗАД „Даллбог: Живот и здраве“ е осъдено да заплати на И. И. И. с
ЕГН ********** застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени
при ПТП на 16.05.2016 г. на път Велико Търново – Гурково, за разликата над 70 000 лв.
до присъдената сума от 95 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.09.2017 г.
до окончателното изплащане, в частта, с която ЗАД „Даллбог: Живот и здраве“ е
осъдено да заплати на адв. М. М. сумата над 2 500 лв. до 3 561.45 лв. – адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. и в частта, с която ЗАД „Даллбог:
Живот и здраве“ е осъдено да заплати по сметка на ВТОС държавна такса за
производството над 3062.91 лв. до 4 062.91 лв., вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. И. И. с ЕГН ********** от гр. Троян, *********,
срещу ЗАД „Даллбог: Живот и здраве“ иск за заплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 16.05.2016 г. на път
Велико Търново – Гурково, за разликата над 70 000 /седемдесет хиляди/ лв. до
присъдената сума от 95 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от
13.09.2017 г. до окончателното изплащане, като неоснователен в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА И. И. И. с ЕГН ********** от гр. Троян, *********, да заплати на
ЗАД „Даллбог: Живот и здраве“ сумата 221.17 лв. /двеста двадесет и един лв. и 17
7
ст./ – допълнителни разноски за производството пред ВТОС съразмерно на
отхвърлената част от иска, сумата 500 /петстотин/ лв. – разноски за производството
пред ВТАС съразмерно на уважената част от въззивната жалба и сумата 150 /сто и
петдест/ лв. – юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбог: Живот и здраве“ да заплати на основание чл.38 ал.2
ГПК на адв. М.М. от САК адвокатско възнаграждение за осъществената защита на И.
И. И. по В.т.д. № 372/ 2021 г. по описа на ВТАС съразмерно на отхвърлената част от
жалбата – сумата 1 015 /хиляда и петнадесет/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8