Р
Е Ш Е
Н И Е 803/13.11.2019г.
гр.Ямбол........13.11........2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На.............................четиринадесети...октомври........................................
През две хиляди и деветнадесета
година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове:
........................
........................
При секретаря................И.Г......................и
в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия
Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 1879
за 2019
година............................................................................................
Производството по делото е
образувано по искова молба на М.И.З. ***, с която се желае да бъде прието за
установено, че не дължи на ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД сумата
588,02 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2013 г. до
окончателното й изплащане, 53,66 лв. възнаградителна
лихва за периода 15.03.2012 г. до 13.07.2012 г., 73,77 лв. мораторна
лихва за периода 13.04.2012 г. до 2.07.2013 г. и 125 лв. разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 24.09.2013 г. по ч.гр.д. №***г. по описа на
ЯРС, въз основа на който е образувано и.д.№ ***г. по описа на ЧСИ И.Х., рег.№ ***поради
изтекла погасителна давност. Ищецът
твърди ,че по гр.д №***г. е осъден да заплати на БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД процесните суми и след снабдяване с изпълнител лист
дружеството е образувало ИД №***г. по описа на ЧСИ №*** с район ан действие ОС Ст. З. По това дело няма събрани суми и
същото е прекратено на 05.02.2019 г., а Изпълнителния лист върнат на взискателя. След този момент на 15.05.2019 г. З. е получил
покана за доброволно изпълнение че дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД
сумите по изпълнителния лист по ч. гр.д. № ***г.Тогава З. разбрал също така че
вземането му към първоначалния кредитор БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е било
продадено на ответника по делото по силата на сключен договор за цесия от
22.04.2016 г. Вземането се счита погасено по давност, тъй като същото ищецът
твърди се е погасило предвид неизвършване на изпълнителни действия по първото
изпълнително дело още на 04.01.2019 г. С договора за цесия давността не се
прекъсва и към момента на образуване на новото изпълнително дело давността за
вземането вече е изтекла. По тези съображения се желае уважаване на иска и
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК писмен
отговор от ответника е постъпил като се оспорва изцяло предявения иск като
неоснователен и се желае отхвърлянето му. Според ответното дружество същото по
надлежния ред е придобило вземането срещу ищеца З. по силата на договора за
цесия и е универсален правоприемника на първоначалния кредитор. Счита се, че
въпреки обстоятелството, че длъжника З. не е надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на вземания следва да се приеме, че с настоящия писмен отговор и
приложеното към него уведомление се уведомява за цесията. Ответникът твърди, че
след извършената цесия още преди да бъде прекратено първото образувано
изпълнително производство, е бил включен в същото в качеството си на частен
правоприемник и след прекратяване на това дело е образувал настоящото
изпълнително производство въз основа на същия изпълнителен лист. Според
ответника не са налице основанията съгласно ТР от 26.06.2015 г. относно
неизвършване на изпълнителни действия - от образуване на и.д. № ***г. до
26.06.2015 г. погасителна давност не тече с оглед приложението на ППВС №*** г.
независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент,
от който започва да тече погасителната давност според ответника е 26.06.2015
г., на която е постановено ТР № *** от 26.06.2015 г. и евентуално същата би
изтекла на 26.06.2020 г. По тези съображения се желае отхвърляна иска и
присъждане на разноските по делото.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от заповед № ***г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № ***г. по
описа на ЯРС е разпоредено
длъжникът М.И.З. да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата
588,02 лв. главница, сумата 53,66 лв. възнаградителна
лихва за периода 15.03.2012 г. -13.07.2012 г., сумата 73,77 лв. мораторна лихва за периода от 13.04.2012 г.- 02.07.2013 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 17.07.2013 г. до изплащане на
вземането, както и разноски 125 лв. Видно от тази заповед, фактът на предсрочна
изискуемост е настъпил на 13.04.2012 г. – датата на втората пропусната месечна
вноска, от която вземането на кредитора е станало ликвидно и изискуемо в целия
му размер. Съгласно направеното отбелязване върху заповедта кредиторът се е
снабдил с изпълнителен лист за сумите на 24.09.2013 г.
Въз основа на изпълнителния
лист „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
предприел действия за събиране на присъдените суми и е образувал пред ЧСИ Ц. № ***
гр. К. и.д. № *** г., което е приложено по делото. От ЧСИ Ц. е издадено
удостоверение от 23.05.2019 г. за това, че в изпълнителното производство е бил
конституиран взискател - цесионер
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД. ЧСИ сочи още, че от извършеното пълно имуществено
проучване на длъжника не е установено секвестируемо
имущество и на 05.02.2019 г. изпълнителното дело е прекратено, а изпълнителният
лист е предаден на взискателя „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД. След като е бил върнат изпълнителния лист, ответникът в
настоящото производство е депозирал молба пред ЧСИ И.Х. № *** с район на
действие ОС Я. и на 11.04.2019 г. е било образувано и.д. № ***г. за събиране на
сумата по прехвърленото с цесия вземане срещу ищеца З.. За образуването на това
изпълнително производство, както и за задължението му към новия кредитор, З. е
бил уведомен със съобщение от 22.04.2019 г., получено на 15.05.2019 г.
Към отговора си по исковата молба,
ответникът е представил договора за кредит, от който произтича задължението на З.
– договор за потребителски паричен кредит от 17.10.2011 г. с предоставен кредит
от първоначалния кредитор, както и договор за продажба и прехвърляне на
вземания, по който на 22.04.2016 г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД е
закупило от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД вземанията, произтичащи от договори за
потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници,
които не изпълняват задълженията си на заемополучатели
по тях, включително и вземането към М.З.. Купувачът на вземанията е бил
упълномощен от продавача на същите да уведоми длъжниците.
Представено е и потвърждение за извършена цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД.
Съгласно упълномощаването ответникът е изпратил до З. уведомлението за цесия,
но видно от представената разписка същият не го е получил и пратката е била
върната като непотърсена.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.439 от ГПК. Съгласно текста на тази разпоредба длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението като този иск може да се основава само на факти
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Искът е допустим, тъй като ищецът М.З. като
длъжник по и.д. № ***г. се позовава именно на обстоятелства настъпили след
издаване на изпълнителния лист – погасяване на вземането по давност.
Съдът намира искът и за основателен, тъй като
действително вземането на кредитора на З. - „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД,
в качеството му на придобил това вземане по силата на договор за цесия е
погасено по давност. Както се посочи по-горе първоначалния кредитор на З. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД се е снабдил със заповед за вземането от
18.07.2013 г. и изпълнителен лист от 24.09.2013 г. като в заповедта е
отбелязано, че вземането е станало ликвидно и изискуемо на 13.04.2012 г. При
това положение погасителната давност по отношение на главното задължение за
главница би следвало да изтече след пет години на 13.04.2017 г., а това за
лихвите след три години на 13.04.2015 г. В срока преди изтичане на давността
кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и
е завел изпълнително производство за събиране на вземането. Безспорно е, че към
05.02.2019 г. никаква част от вземането не е била събрана по и.д. №***г., както
и че на тази дата производството е било прекратено. При тези установени
обстоятелства съдът не коментира съображенията и на двете страни по настоящото
производство за изтичане или не на погасителна давност във връзка с извършени
или не изпълнителни действия в двете изпълнителни производства – и.д. № ***г. и
и.д. № *** г. Касае се за снабдяване с изпълнителен лист в заповедно
производство, което не е същинско исково производство и поради това
разпоредбата на чл.116 б.“б“ от ЗЗД относно прекъсване на давността с
предявяване на иск е неприложима. По време на действие на стария ГПК относно
вземанията, въз основа на които кредиторът се снабдява с изпълнителен лист по
реда на чл.237 /отм./, е налице решение № *** г. по т.д. № *** г., т.к., първо
отделение, по което съдът се е произнесъл относно това, че с определението за
издаване на изпълнителен лист и издадения въз основа на него изпълнителен лист
на несъдебно изпълнително основание нямат последиците на съдебно решение за
установяване на съществуването на вземането по смисъла на чл.117 ал.2 от ЗЗД,
т.е. не следва да бъде прилагана нова петгодишна давност, тъй като не е налице
издадено съдебно решение, което е прекъснало преди това давността. В това
решение е направен извода, че от прекъсване на давността по чл.116 б.“б“ от ЗЗД
с подаване на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително
основание, срокът на новата давност по чл.117 ал.1 от ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането предмет на това
производство, като разпоредбата на чл.117 ал.1 от ЗЗД не намира приложение.
След приемане на новия ГПК и отмяната на стария е налице близък до
производството по чл. 237 от ГПК /отм./ ред за снабдяване с изпълнителен лист
по облекчена процедура за това, а именно заповедното производство по чл.410 от ГПК и чл.417 от ГПК. Независимо от това правната доктрина е на същото становище
относно действието, силата на пресъдено нещо и
изпълнителната сила на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз
основа на нея, каквото е било становището при прилагането на предходния ред за
извънсъдебни изпълнителни основания. Съгласно т.14 на ТР от 26.06.2015 г. по тълк.д. №*** г. на ВКС относно изпълнителното производство,
е установено, че новият ГПК урежда заповедното производство като част от
изпълнителния процес и за това заявлението за издаване на заповед за изпълнение
не прекъсва давността. Тя би могла да бъде прекъсната с предявяване на иск за
съществуване на вземането, но предявяването на този иск има обратно действие
само, ако е спазен срока по чл. 415 от ГПК. В настоящия случай няма данни
длъжникът да се е възползвал от възможността за възражение по чл.414 от ГПК и
респ. да е бил заведен установителен иск, а напротив
заповедта по чл.410 от ГПК е влязла в сила и въз основа на нея е издаден
изпълнителен лист.
С оглед изложеното съдът приема, че
давността за вземането за главница е изтекла на 13.04.2017 г., което се е
случило след прехвърляне на вземането по силата на договора за цесия от
22.04.2016 г. и преди прекратяване на и.д. № *** г. В този случай съдът счита,
че ищцовата претенция е основателна и следва да бъде
прието за установено, че ищецът не дължи на ответника процесното
вземане като не се обсъждат възраженията относно наличието на условия за
прекъсване на давността и изтичането й в изпълнителното производство поради
неизвършване на изпълнителни действия, на които се позовава ищеца и по които
възразява ответника. Същите са неприложими, тъй като е изтекла давността за
събиране на самото вземане още докато е било висящо първото изпълнително дело.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 392 лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, че М.И.З. ЕГН ********** ***
не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, ЕИК *********, гр.***, сумата
588,02 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2013 г. до
окончателното й изплащане, 53,66 лв. възнаградителна
лихва за периода 15.03.2012 г. до 13.07.2012 г., 73,77 лв. мораторна
лихва за периода 13.04.2012 г. до 2.07.2013 г. и 125 лв. разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 24.09.2013 г. по ч.гр.д. №***г. по описа на
ЯРС, въз основа на който е образувано и.д.№ *** г. по описа на ЧСИ И.Х., рег.№ ***
поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД да заплати на М.И.З. с посочени данни на основание чл.78,
ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер 392 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: