Р Е Ш Е Н И Е    №    260415

 

гр. С., 16.07.2021  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     С. РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и първа година в състав: 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 2329/2020  г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 124, ал.1 от ГПК.

Твърди се в исковата молба, че на 30.11.2004 г. с нот. акт № 117, т. IX, дело 954/2004 г. , вписан на същата дата в Агенция по вписванията ищците придобили чрез продажба от П.В.П.поземлен имот: нива с № 052081 в землището на с. Чокоба, общ. С., м. „Герена” с площ 12 999 кв.м., която ползвали и обработвали към настоящия момент. През пролетта на 2019 г. наемателят, обработващ земята отказал да им заплати дължимата рента, тъй като претенция за нея предявил ответника, който представил и документ за собственост. Установили, че върху процесната нива на 06.07.2005 г. била вписана възбрана от ДСИ при СлРС и с постановление за възлагане станала собственост на „Селект-ем” ООД. През м. декември 2006 г. „Селект-ем” ООД продала нивата на „Еко-Фарм” ООД С договор за замяна на 06.06.2007 г. Община С. прехвърлила на „Еко Фарм” ООД собственост върху недвижими имоти в землището на гр. С. срещу недвижими имоти на „Еко Фарм” ООД, включая и процесната нива. На 08.06.2015 г. нивата е продадена на ответника.

Твърди се, че в изпълнителното производство съд. изпълнител наложил възбрана върху имота, като собственост на Панайот Панайотов, без да съобрази факта, че от 30.11.2004 г. имота вече не е бил собственост на длъжника. Публичната продан на чужда вещ не правела купувача собственик и не лишавала от собственост истинския й собственик.

Предвид изложеното, се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на процесния недвижим имот. Претендират се разноски.

В дадения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез адв. М.Р., с който оспорва предявеният иск. Постановлението за възлагане било вписано на 09.03.2006 г. и от вписване на възбраната ищците се считали уведомени за започнатото принудително изпълнение. Не са обжалвали постановлението за възлагане  и не са предявили иск по реда на чл. 496, ал.3 от ГПК. Счита, че е налице процесуална преклузия за предявяване на иска. Дори да се приеме, че ищците са придобили собствеността върху имота през 2004 г., те са изгубили собствеността на 09.03.2011 г. - пет години след издаване на постановлението за възлагане. Евентуално на самостоятелно основание Община С.  е придобила собствеността чрез добросъвестно владение на имота през 2012 г.

Оспорва договорите за наем на земеделска земя, тъй като същите не били вписани, въпреки че не е задължително и защото същите можело да бъдат съставени за целите на делото.

Прави искане за привличане на Община С. като трето лице помагач и би помогнала да докаже, че не е продала чужд имот и че същият е бил в нейния патримониум. Претендира разноски.

    В с.з. ищците редовно призовани се представляват от процесуален представител, който моли съда да постанови решение, с което да уважи така предявения иск като основателен и доказан.

Ответникът редовно призован, се представлява от процесуален представител, който  моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Община С. редовно призована не изпраща представител в с.з. Депозирано е становище, в което се моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

     След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С нот. акт № 117, т. IX, рег. № 9810, дело № 954/2004 г., вписан на 30.11.2004 г. в Агенция по вписванията ищецът А.Д.Н. е придобил чрез договор за покупко- продажба от П.В.П.поземлен имот: нива с № 052081 в землището на с. Чокоба, общ. С., м. „Герена” с площ 12 999 кв.м.

Към датата на сключване на договора купувачът А.Н. е бил в брак с ищцата Д.Н..

На 06.07.2005 г. от  съдия- изпълнител  при СлРС по изп.д. 2238/2005 г.  е изпратено искане до Съдията по вписвания при СлРС за вписване на възбрана върху два недвижими имота на П.В.П.между които и нива от 12.999 декара в м. Герена, имот 052081. Възбраната е вписана под № 123, кт. първи на 06.07.2005 г.

С постановление за възлагане от 15.12.2005 г.   е възложен върху Секлект – ЕМ ООД имотът върху който е вписана възбрана и предмет на настоящото производство.

С договор за покупко- продажба, обективиран в нот. Акт № 170, том трети , дело 362/2006 г. на нотариус Николай Колев Селект- ЕМ ООД е продало на ЕКО – ФАРМ ООД  седем недвижими имоти, между които и нива с площ 12.999 дка в м. Герена, в землището на с. Чокоба, образуващо имот 052081.

На 06.06.2007 г. е сключен договор за замяна на земеделски земи , по силата на който Община- С. е прехвърлила на ЕКО- ФАРМ ООД 60 недвижими имота.

Съставен е на  13.08.2007 г. Акт № 35 за общинска частна собственост с пр. осн. чл. 56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС и Договор за замяна № 157/25.06.2007 г. на нива, представляваща имот № 052081 с площ 12.999 дка, трета категория, находящ се в м. Герена, землището на с. Чокоба.

На 08.06.2015 г. е сключен договор за продажба на имот- частна общинска собственост, по силата на който Община- С. е продала на М.Г.С. имота, предмет на производството.

Между Ищецът и П.М.М.на 25.09.2014 г., на 01.07.2015 г. и на  22.07.2016 г. са сключени договори за наем на земеделска земя, а именно: нива от 12.999 дка, имот 052081.

Открито е производство по оспорване на посочените договори относно положените подписи за наемодател и наемател.

От назначената и приета по делото съдебно- графологична експертиза се установи, че подписите в договорите са положени от А.Н. и П.М..

От показанията на разпитания по делото св. М.се установи, че неговият баща е обработвал земята на ищците до 2010 г., а след това той е започнал да я обработва Посочва имотите с номера 052081 и 052082  Плащали рента. Сключили и договори. В един момент му звъннал скмета и му казал, че някакво момче М. от с. Крушаре има претенции към земята. Разбрали се, докато си уточнят нещата да не дава на никого рента. После дал рента на едно момче Г., който се представил за братовчед на М..

Не може да се сети за кои стопански години му е дал рентата. Докато обработвал земите, никой не е предявявал претенции за тези земи. Той лично бил контактувал само с А., за баща си не може да каже.  В с.з. на свидетеля са предявени Договори за наем на земеделска земя от 25.09.2014 г., 01.07.2015 г. и 22.07.2016 г., като той заявява, че неговият подпис е този в дясно на всички договори.  

     Горната фактическа обстановка  съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства ценени, както по отделно, така и в тяхната съвкупност и способстващи за установяване на спорните факти и обстоятелства.  

    Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск с пр. осн. осн. чл. 124 от ГПК е основателен и като такъв следва да се уважи по следните съображения:

          За да бъде уважен един установителен иск за собственост, ищецът следва да докаже, при условията на главно и пълно доказване, претендираното от него право на собственост, придобито на годно правно основание.

            Установи се, че с нот. акт № 117, т. IX, рег. № 9810, дело № 954/2004 г., вписан на 30.11.2004 г. в Агенция по вписванията ищецът А.Д.Н. е придобил чрез договор за покупко- продажба от П.В.П.поземлен имот: нива с № 052081 в землището на с. Чокоба, общ. С., м. „Герена” с площ 12 999 кв.м.

Към датата на сключване на договора купувачът А.Н. е бил в брак с ищцата Д.Н..

На 06.07.2005 г. от  съдия- изпълнител  при СлРС по изп.д. 2238/2005 г.  е изпратено искане до Съдията по вписвания при СлРС за вписване на възбрана върху нива от 12.999 декара в м. Герена, имот 052081 на  продавача по сделката Панайот Василев Панайотов.

Процесният недвижими имот е възложен на Селект – ЕМ ООД с постановление за възлагане от 15.12.2005 г.

Впоследствие имотът е прехвърлен с договор за покупко- продажба на ЕКО – ФАРМ ООД  .

На 06.06.2007 г. е сключен договор за замяна на земеделски земи , по силата на който Община- С. е прехвърлила на ЕКО- ФАРМ ООД 60 недвижими имоти. Съставен е на  13.08.2007 г. Акт № 35 за общинска частна собственост с пр. осн. чл. 56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС за процесния недвижим имот ,който на 08.06.2015 г.  Община- С. е продала на М.Г.С..

            Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест, настоящия състав счита, че при условията на пълно и главно доказване ищците безспорно установиха собствеността върху процесния недвижим имот, който е придобит чрез договор за покупко-продажба, което обстоятелство удостоверява възникналата собственост по силата на транслативна сделка, обективирана в посочения по- горе нотариален акт, който не е оспорен по реда на чл. 193 от ГПК.       

Ответникът  се легитимира като собственик на процесния недвижим имот с договор за покупко- продажба, сключен между него и Община С. на 08.06.2015 г. 

Договорът за покупко- продажба е предшестван от постановление за възлагане на съдебен изпълнител по изпълнително дело, договор за продажба на друго юридическо лице, договор за замяна  и Акт № 35 за общинска частна собственост .         

Тъй като публичната продан е деривативен способ за придобиване правото на собственост, а възлагателното постановление няма транслативен ефект, Селект- ЕМ ООД не е станал собственик на продавания имот, защото и длъжникът по изпълнителното дело  П.В.П.не е бил такъв нито към дата на възлагането ,нито към датата на вписването на възбраната върху имота по изпълнителното дело.    

Купувачът по постановление на съдебния изпълнител за възлагане на недвижим имот не може да придобие нещо, което длъжникът не е притежавал към момента на влизане в сила на възлагателното постановление. Ето защо и правата на трети лица, придобити до този момент могат да се противопоставят на купувача само при условие, че са могли да бъдат противопоставени на длъжника- собственик преди вписването на възбраната в процеса на предприетото принудително изпълнението.

Неоснователно е направеното от ответника възражение, че ищците са изгубили собствеността върху процесния недвижим имот на 09.03.2011 г. , поради присъединеното добросъвестно владение на купувача по публичната продан, неговия правоприемник и следващия приобретател Община С..

От показанията на разпитания по делото св. М.се установи, че неговият баща е обработвал земята на ищците до 2010 г., а след това той е започнал да я обработва Посочва имотите с номера 052081 и 052082  Плащали рента. Сключили и договори. В един момент му звъннал кмета и му казал, че някакво момче М. от с. Крушаре има претенции към земята. Разбрали се, докато си уточнят нещата да не дава на никого рента. После дал рента на едно момче Г., който се представил за братовчед на М..

Докато обработвал земите, никой не е предявявал претенции за тези земи. Той лично бил контактувал само с А., за баща си не може да каже.  В с.з. на свидетеля са предявени Договори за наем на земеделска земя от 25.09.2014 г., 01.07.2015 г. и 22.07.2016 г., като той заявява, че неговият подпис е този в дясно на всички договори. 

Не се установи в хода на  производството купувачът по публичната продан  Селект – ЕМ ООД, последващия приобретател  Еко- Фарм ООД и Община- С. да са осъществявали владение върху имота, поради което възражението за придобиване на имота по давност е неоснователно и недоказано.

Ищците разполагат с придобивен акт за собственост, който да може да противопоставят според нормата на чл. 113 вр. чл. 112 ЗС на трети лица, които по-късно след вписването са придобили вещни права върху същия имот. Т. е ответникът се явява приобретател на чужд имот и не може да стане негов собственик, макар и да черпи права от вписан акт. Така, защото съгласно съдебната теория и практика вписването, дори и да е съпроводено с обективна добросъвестност, не може да покрие липсата на собственост у приобретателя

            Предвид изложеното, предявеният положително установителен иск следва да се уважи, като съдът признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на процесния недвижим имот.

            Съдът следва да приеме за недоказано оспорването на договори  за наем на земеделски земи от 25.09.2014 г., 01.07.2015 г. и 22.07.2016 г. , тъй като се установи от приетата по делото съдебно графологична експертиза, че подписите са положени от страните по договора.

            На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищците и направените разноски в производството в размер на 50 лева д.т. , депозит за вещо лице в размер на 150 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, такса съд. удостоверение 10.97 лева, такса скица и дан. оценка 16 лева и такса вписване на ИМ 16 лева.

            Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                            Р        Е        Ш       И   :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Г.С. с ЕГН ********** ***, че А.Д.Н. с ЕГН ********** *** и Д.И.Н. с ЕГН ********** *** са собственици на  нива с № 052081 в землището на с. Чокоба, общ. С., м. „Герена” с площ 12 999 кв.м., ІІІ категория, при граници: имот № 000676 – полски път, имот № 052080, иот № 000679 – полски път, имот № 052082.

            ОСЪЖДА М.Г.С. с ЕГН ********** ***-51 ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.Н. с ЕГН ********** и Д.И.Н. с ЕГН ********** направените по делото съдебни и деловодни разноски в общ размер на  1042.97  лева.

             ПРИЕМА за недоказано оспорването на договори  за наем на земеделски земи от 25.09.2014 г., 01.07.2015 г. и 22.07.2016 г.

Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника ОБЩИНА С..

            Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в  двуседмичен  срок от съобщаването на страните.

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: