Р Е Ш Е Н И Е
№ 680
гр. Пловдив, 19.04.2022
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от
съдията Янко Ангелов административно дело №504 по описа за 2022 година и взе предвид следното:
Делото е образувано
по жалбата на „Самуилови 2019“ ЕООД, с ЕИК *********,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-422-0012286
от 29.12.2021 г. издадена от И.Д Началник
отдел „Оперативни дейности“
Пловдив при ЦУ на НАП – запечатване на
търговски обект – Магазин за хранителни стоки, находящ се в село Певците,
Община Карлово, ул.“Първа“№10 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Според дружеството-жалбоподател заповедта
е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалния закон. Обосновават се твърдения, че поради ниския
размер на сумата 0,50лв., за която не е издадена касова бележка, се засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта. Сочи се,
че не е издадено Наказателно постановление за извършеното нарушение, което
препятствало заплащането на имуществената санкция и прекратяване на
производството по налагане на ПАМ. Иска се отмяна на оспорената заповед и
присъждане на разноските.
В съдебно заседание - „Самуилови 2019“
ЕООД се представлява от адв. Т., който поддържа жалбата, претендира разноски.
Ответникът чрез процесуалния си
представител юрк.З. моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се
потвърди заповедта като правилна и законосъобразна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд Пловдив в настоящия си
състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на
оспорената заповед, чийто права са неблагоприятно засегнати от тази заповед, и
в 14-дневния преклузивен срок от съобщаването на Решение № ГДФК-4 от 21.01.2022
г. с което горестоящият административен орган – Директор на дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, е отхвърлил жалбата
на дружеството срещу заповедта.
Жалбата е против заповед за налагане на
принудителна обезпечителна мярка запечатване на обект, която съгласно нормата
на чл.186, ал.4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата е допустима, а разгледана по
същество тя е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от
компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са
административно производствените правила и материалноправните разпоредби по издаването
му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспорената заповед е издадена от
компетентния за това административен орган. Разпоредбата на чл. 186, ал. 3 и 4
от ЗДДС дава възможност на Изпълнителния директор на НАП да делегира правомощия
на началниците на отдели "Оперативни дейности да издават заповеди за
налагане на принудителни административни мерки-запечатване на търговски обект.
От представената административна преписка
се установява, че е извършена оперативна проверка на 22.12.2021 г. на търговски
обект по смисъла на пар. 1, т.41 от ДР на ЗДДС – Магазин за хранителни стоки,
находящ се в село Певците, Община Карлово, ул.“Първа“№10, стопанисван от „Самуилови
2019“ ЕООД, с ЕИК *********, за която е съставен Протокол за извършена проверка
- серия АА № 0012286 от 22.12.2021 година.
Констатирано е, че от страна на дружеството
е въведено в обекта фискално устройство с възможност да издава фискална касова
бележка на хартиен носител, но при продажби не се издава фискален бон, като е
отчетена и установена положителна
разлика от 216,60 лева, между отразената касова наличност с ФУ, и наличните в
касата 330,20 лева. Изрично Б.С. /продавач-консултант в обекта/ е посочила в
Описа на паричните средства в касата към момента на започване на проверката
/л.33/, че разликата между фактическа наличност и разчетена касова наличност от
ФУ в размер на 216,60 лв. се дължи на неиздаване на бележки.
Това
обстоятелство е установено и чрез контролна покупка на една бутилка минерална
вода на стойност 0,50 лева, за която не е издаден хартиен касов бон.
В
съдебното производство протоколът не е оспорен по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК.
Протоколът е официален свидетелстващ документ, съставен по установения ред и
форма от органите по приходите в кръга на правомощията им и е годно
доказателствено средство за извършените от органите по приходите действия и за
установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. В заповедта
за налагане на ПАМ са посочени фактическите и правни основания за издаването й.
Посочено е, че е установено нарушение на реда за отчитане на продажбите в
търговските обекти, за което нарушение се налага ПАМ. Дружеството не е издало
фискална касова бележка, поради което е нарушен чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във
връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и е издадена процесната
заповед. В заповедта се съдържат и мотиви защо срокът за налагане на мярката е 14
- дневен – продължителността на срока е определена с оглед начина и вида на
организиране на отчетността и продължителността на извършване на търговска
дейност на дружеството. Отчетени са локацията на обекта, продължителността на
работното време, вида на продаваните стоки – бързоликвидни. Изведен е извод, че
в обекта стопанисван от „Самуилови 2019“ЕООД е налице системност при
„неиздаване на бележки“
За издаването на
индивидуалния административен акт по чл. 186 ал. 1 ЗДДС е достатъчно да е
установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на
продажбите в търговските обекти. Заплащането на имуществената санкция води до
прекратяване изпълнението/действието на ПАМ, но няма отношение към
законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието за
налагането на ПАМ е самото нарушение, а изпълнението на наложената имуществена
санкция не води до отпадане на нарушението. Текстът на чл. 186, ал. 1 ЗДДС
изрично сочи, че ПАМ се прилага независимо от имуществените санкции.
Материално-правната разпоредба на чл. 186 ал.1 от ЗДДС не изисква като
предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран правораздавателен акт,
установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва
в нейната хипотеза.
Защита интересите на
фиска с основание е обвързан с фискалната политика на държавата, тъй като
неизпълнението на задължението за регистриране и отчитане на извършената
продажба в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка на хартиен
носител във вр. с изискването на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. препятства
контролната дейност на НАП, а от друга страна – се създават предпоставки за
некоректна търговия. Установените факти разкриват начин на организиране на
отчетност, който обосновава тезата на административния орган, тъй като
независимо, че търговецът е запознат с упражнявания вид дейност, е извършил
нарушение. Налагането на ПАМ има преустановителен и превантивен характер и цел,
като отлагането й във времето би попречило за постигане на тези цели. В този смисъл
охраняването на значими обществени отношения обосновава наличието на хипотеза
на защита на важен държавен интерес, изразяваща се в гарантиране и осигуряване
на постъпленията в бюджета чрез спазване на установения ред за регистрация и
отчетност на продажби.
Срокът на наложената ПАМ е съобразен с
целевата превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта,
както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане
дейността на търговеца.
Целта на всяка, включително и на
настоящата, принудителна административна мярка винаги е да се предотвратят и
преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и
преустановят вредните последици от тях, чрез коригиране на поведението на
задължените лица и мотивирането им да спазват нормативно разписаното поведение.
Следва
да се отбележи, че административния акт, постановен в писмена форма, какъвто в
случая е заповедта, следва да съдържа фактическите и правни основания послужили
за издаването му, т. е. административния акт следва да бъде мотивиран.
Фактическите основания за издаване на акта са юридическите факти, релевантни за
формиране на властническото волеизявление, които от една страна дават
възможност на адресата на акта да узнае какво е мотивирало административния
орган да приеме именно това решение и съответно ефективно да упражни правото си
на защита, а от друга страна позволяват на съда да извърши проверка за
законосъобразност на акта.
Законосъобразно заповедта е издадена на
основание чл.186, ал.1,т.1, б. ”а” от ЗДДС, на което съответстват изложените в
заповедта фактически основания за налагане на мярката. Съдът намира, че при безспорно установените факти
органът по приходите по чл.186, ал.1 от ЗДДС действа в условията на обвързана
компетентност и следва да наложи предвидената в чл.186 от ЗДДС принудителна
административна мярка. Определената продължителност на мярката от 14 дни е
съответна на установеното нарушение. В процесния случай е налице неотразяване
на приходи от извършената контролна покупка, след като е нарушен реда за
издаване на фискална касова бележка за извършената продажба.
Продължителността на срока на наложената
принудителна мярка в заповедта е обоснована с конкретните фактически
обстоятелства, в съответствие с изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Прилагайки принудителна административна мярка за 14-дневен срок,
административният орган е действал в съответствие с принципа за съразмерност по
чл.6, ал.2 от АПК.
При установените факти по делото
административният орган обосновано е приел, че допуснатото нарушение на чл.3,
ал.1 от Наредба № Н – 18/2006 съставлява основание за издаване на заповед по
чл.186, ал.3 във вр. с ал.1,т.1,б. „а“ ЗДДС за налагане на принудителна
административна мярка.
При действието на чл.
170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите
основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за
разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа
по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. „а“ ЗДДС „запечатване на обект“ е неспазването от задълженото лице на
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС
всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира
и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и
съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от
чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които осъществяват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1,
т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка
от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Налице е неизпълнение
на задължението на търговеца за издаване на фискална бележка за извършена от
него продажба на стоки.
Доказателствено средство
за правно релевантния факт на получаване на плащането и момента му е протоколът
за проверка от 22.12.2021 г., а тогава възниква задължението на лицето по чл. 3
от Наредба № Н-18 за издаване на фискалната бележка /чл. 25, ал. 3 от
Наредбата/. Неизпълнението на задължението за издаване на фискален бон се
установява от същия протокол и от изведения при проверката дневен финансов
отчет с номер, под който е следвало да бъде издадена фискалната бележка.
Положителната касова разлика сочи на неизпълнение и на задължението по чл. 33,
ал. 1 от Наредбата.
Щом е установено извършването на плащане, за лицето по чл. 3 от Наредбата е
възникнало задължението за документиране на продажбата, чието неизпълнение е
основание на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“
и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Заповедта за налагане на ПАМ съдържа фактическите
основания, представляващи материални предпоставки за налагане на мерките.
От събраните доказателства и мотивите изложени в оспорената заповед не се установява превратно упражняване на
властнически правомощия.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и направеното
искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като частично основателно следва да бъде
уважено и да бъде осъдено дружеството да заплати на НАП сумата 100 лева на основание чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Затова
и на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.1 АПК Административен съд Пловдив,
десети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Самуилови 2019“ ЕООД, с ЕИК *********,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-422-0012286 от 29.12.2021 г. издадена от И.Д Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ
на НАП – запечатване на търговски обект – Магазин за хранителни стоки,
находящ се в село Певците, Община Карлово, ул.“Първа“№10 и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА „Самуилови 2019“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати
на Националната агенция по приходите, сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Върховния
административен съд на Република България, в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: