Р
Е Ш Е Н И Е
№ 22
гр. Кюстендил, 10.02.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Светла Кърлова, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 336 по описа на
съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба на П.А.Ф. ***, срещу решение № 2153-09-78/22.07.2022 г. на директора
на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е потвърдено разпореждане № ********** от
09.03.2022 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ –
Кюстендил, с което на жалбоподателката на основание чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 05.11.2019 г.
В
жалбата се твърди, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с
материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се
отмяната му.
Ответникът
– директорът на ТП на НОИ - Кюстендил, чрез процесуалния си представител изразява
становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски.
Административен
съд - Кюстендил, като прецени доказателствата по делото, доводи и възраженията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От
събраните по делото доказателства се установява, че по заявление на
жалбоподателката П.Ф. от 09.01.2015 г. за отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от
ПЗР на КСО
било издадено разпореждане № ********** от 26.01.2015 г., с което е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, считано от
09.01.2015 г. и впоследствие с разпореждане № ********** от 01.04.2015 г. на
основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, пенсията е изменена в действителен
размер.
Във
връзка с извършена рутинна проверка на пенсионното досие на П.Ф. е преценена
необходимост от установяване на
осигурителния й стаж за периода 16.09.1986 г. – 18.09.1989 г. за положения от
нея труд при осигурителя ДФ „Строймашинженеринг“, на длъжност „бояджия на
отливки в леярен цех“, отговарящо на условията и предпоставките за отпускане на
този вид пенсия. Въз основа на проверките е било установено, че Ф. не е
отговаряла към момента на подаване на заявлението си от 09.01.2015 г. на
изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Прието е, че същата си е послужила с
документ със съмнение за неистинност – УП-3 № 140-2 от 08.05.2001 г., като
информацията по посочения образец не е потвърдена от „Осигурителен архив“ с.
Невестино. След уточняване на стажа й е установено, че за периода 16.09.1986 г.
– 18.09.1989 г. няма намерени ведомости за положен от нея труд в ДФ “
Строймашинженеринг“. В резултат на това и на основание чл. 99, ал. 1,
т. 2, б. "а" от КСО е било отменено първоначалното, а и
всички последвали го разпореждания във връзка с отпуснатата пенсия на лицето.
Изготвен е нов опис на действително положения осигурителен стаж и след новата преценка е формиран извод, че лицето не придобива право на лична пенсия по § 4, ал.1 от ПЗР КСО, тъй като е прието за установено, че няма 10 години стаж от първа категория, а има 7 години 06 месеца и 23 дни, поради което и с разпореждане № ********** от 24.07.2019 г. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Разпореждането е било предмет на административен и съдебен контрол, като спорът относно зачитането на осигурителния стаж за периода 16.09.1986 г.-18.09.1989 г., е приключил с решение № 304 от 04.12.2019 г. на Административен съд – Кюстендил, постановено по адм. д. № 459/2019 г., потвърдено с решение № 7667/17.06.2020 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 1310/2020 г.
С оглед на влязлото в сила съдебно решение, от административния орган е направена нова преценка за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно наличния осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението за възобновяване на пенсията на Ф. – 24.11.2021 г. и е било издадено оспореното в настоящото производство решение № 2153-09-78/22.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е потвърдено разпореждане № ********** от 09.03.2022 г. на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кюстендил, с което на основание чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено, считано от 05.11.2019 г.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.
168, ал. 1 във връзка
с чл. 146 от АПК,
намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е постановено от компетентен административен орган по чл. 117, ал. 3 КСО, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 9 от НПОС в първоначалните редакции след влизане в сила на Наредба за пенсиите и осигурителния стаж при изброяване на документите, които са част от пенсионното досие, не включват документите, удостоверяващи осигурителния стаж. Поради това проверката след отпускане на пенсията може да се извърши само след справка с тези документи, върнати на заявителя и по служебен път, когато са посочени осигурителите. За административния орган липсва нормативно установено задължение да съхранява в пенсионните досиета на лицата документите за стаж. Те не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка и подлежат на връщане на лицата след произнасяне по пенсионното правоотношение. Следва да бъде отбелязано, че в правомощията на органа е по чл. 99 КСО да измени или отмени влязло в сила разпореждане по чл. 98, включително и служебно когато има съмнения или доказателства, даващи основание да се приеме, че пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или документ с невярно съдържание - чл. 99, ал. 1, т. 2, б "а" КСО. Това означава проверка на доказателствата за осигурителен стаж и доход и евентуално извеждане на нови фактически и правни изводи относно материалните предпоставки за правото на пенсия, размера и датата на отпускане. Тази проверка се извършва със съдействието на заявителя и/или служебно.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че административният орган се е съобразил с влязлото в сила съдебно решение № 304 от 04.12.2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, постановено по адм. д. № 459/2019 г., потвърдено с решение № 7667/17.06.2020 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 1310/2020 г., като по несъмнен начин е установено, че П.Ф. няма придобит осигурителен стаж 10 години от първа категория, а само 7 години 06 месеца и 23 дни. Не са представени нови доказателства, удостоверяващи стаж и доход, извън зачетения от страна на осигурителния орган, а и представените вече такива са били достатъчни за обосноваване на извода, че Ф. не следва да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Правилно пенсионният орган е изключил като недоказан осигурителния стаж за периода 16.09.1986 г. – 18.09.1989 г. за положения от жалбоподателката труд при осигурителя ДФ „Строймашинженеринг“, на длъжност „бояджия на отливки в леярен цех“ и е приел, че Ф. към 05.11.2019 г. е изпълнила условията на чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По аргумент от чл. 177, ал. 2, изр. първо АПК административният орган при новото произнасяне по заявлението на жалбоподателката от 24.11.2021 г. е обвързан изцяло със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на влязлото в сила решение. Издаден акт в противоречие с влязло в сила съдебен решение е нищожен, доколкото административния орган действа при условията на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност (така вж. решение № 1680 от 31.01.2020 г. по адм. д. № 6081/2019 г., VІ отд. на ВАС).
При съобразяване на посочените обстоятелства, съдът намира, че пенсията за осигурителен стаж и възраст на П.Ф. е определена правилно, при съобразяване на нормите на чл. 68 и сл. от КСО. При съобразяване на тези обстоятелства обжалваният административен акт се определя като законосъобразен, издаден от компетентен орган – съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, като ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията в едномесечен срок от получаването им. В процесния случай, обжалваното решение е издадено от директора на ТП на НОИ - Кюстендил. Разпореждането, което е потвърдено с обжалваното решение, също така е издадено от компетентен орган.
По изложените съображения, оспореният административен акт е законосъобразен, поради което жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода от спора в тежест на жалбоподателката следва да бъдат присъдени заявените от ответника разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 от АПК, съдът определя в размер на 100 (сто) лв.
Водим от горното на
основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд
– Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.А.Ф.
***, срещу решение № 2153-09-78/22.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ -
Кюстендил, с което е потвърдено разпореждане № ********** от 09.03.2022 г. на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Кюстендил.
ОСЪЖДА П.А.Ф.
*** да заплати на ТП на НОИ - Кюстендил, сумата от 100 (сто) лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: