№ 13294
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110135210 по описа за 2024 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу Д. Н. К. лично и в качеството и на наследник на Ц. Б. К. и Л. Б.
К. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят следните вземания: главница в размер на
484,02лева цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: *** за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законна лихва от 13.06.2024г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 22.05.2024 г. в размер на
73,43лв., главница в размер на 30,39лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 13.06.2024г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периодаот 16.07.2021г. до 22.05.2024 г. в размер на6,97лв. дължима
върху цената на услугата за дялово разпределение при квот 5/6 за първия ответник и 1/6 за втория.
Ответниците Д. К. и Л. К., чрез назначения особен представител дават становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с
ответниците. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание ищецът „Т.С.” ЕАД, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните
състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковата претенция.
Претендира направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК. В
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответниците се представляват от особен представител, който
оспорва предявените искове.
Третото лице – помагач „Б.” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в
тежест на ищеца е докаже по делото следните обстоятелства: 1) по иска за главница
(главното вземане - за стойността на топлинната енергия): договорните отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, количеството на реално доставената топлинна
енергия за процесния период и размера на нейната цена; 2) по иска за лихва за забава:
1
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответната страна е да докаже обстоятелства, които
изключват или намаляват задълженията му за плащане на цената на доставена в имота му
топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
По делото е приложен препис от Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда
на чл.117 ЗТСУ видно от който Б. Ц.ов К. и Д. Н. К. са придобили право на собственост върху
недвижим имот представляващ апартамент *, находящ се в ***, находящо се в жилищна сграда
***., като е предоставено удостоверение за идентичност на адреси, видно от което посоченият в
цитирания по-горе договор апартамент е идентичен с процесния.
Видно от приетата по делото и неоспорена от страните справка по реда на Наредба
14818.11.2009г. след смъртта си Б. Ц.ов К. е оставил за свои наследници Д. Н. К., Ц. Б. К. и Л. Б. К..
От приетото по делото удостоверение за наследници на Ц. Б. К., починал на 13.02.2023г. се
установява, че негов наследник е майка му Д. К..
С оглед събраните по делото доказателства, и предвид липсата на оспорване на правото на
собственост върху процесиня имот съдът приема, че ответниците имат качеството клиенти на
ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице „Б.“ ООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
От заключението на вещото лице по съдебно–техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че през целия процесен
период редовно е била отчислявана ТЕ за технологични разходи в АС в СЕС. Експертът
подробно е изложил, че ТЕ за отопление на имота е отчитана в съответствие с действащата
нормативна уредба, като ТЕ за отопление не е отчитана/потребявана поради
демонтирани/затапени радиатори; ТЕ, отдадена от сградна инсталация за процесния период
2
е определяна за СЕС като част от общото количество ТЕ за отопление на СЕС. ЕС на адрес
*** e сключила договор за услугата Дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „ Б. ”
ООД.. По данни на фирма ФДР „ Б. ” ООД е извършвала разпределението на ТЕ в блока след отчет
на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите
в СЕС. За процесният период от 01.05.2021-30.04.2023 г. , Фирмата за ДР е посещавала имота само
05.2023 г. По данни на ФДР в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и
съответно не са монтирани топлоразпределители. В имота не се ползва топла вода. Отразено е в
експертизата, че процесният имот с адрес *** ап.8 , с абонатен номер ***, има отопляем обем по
проект 194,41 м3, съгласно Списък за разпределение на 3 кубатурата в жилищната сграда от 1998 г.,
предаден от председателя на домсъвета на ищеца „Т.С.” ЕАД. През 02.2004 г. е направена промяна
на обемите в сградата и на процесния имот ап.8 пълния отопляем обем е 200 м3. На базата на този
отопляем обем се разпределя енергия отдадена от сградна инсталация съгласно наредбата за
топлоснабдяване (НТ). За периода от 1.05.2021 г. до 30.04.2023 г. количеството топлинна енергия
отдадена от сградна инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението
към чл. 61 т. 6.1.1 от Наредбата за топлоснабдяване. Изчисленото количество топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите
по проект в сградата. През процесният период отчитането на топлинната енергия и
разпределението и в сградата ЕС, където се намира процесния имот се извършва съгласно
действащите ЗЕ и наредба за топлоснабдяване. Вещото лице посочва, че отчитането на ТЕ се
извършва от топлофикация по топломер монтиран в абонатната станция. От отчетената ТЕ по
топломер се приспадат технологичните разходи за АС и така изчислената ТЕ се разпределя между
потребителите в сградата. Разпределението на ТЕ в сградата ежемесечно съгл. чл.71 от НТ е по
прогнозни данни от предходен изравнителен период. След приключване на отоплителния период се
извършва отчитане на индивидуалните уреди в имотите на потребителите от ФДР и изготвяне на
изравнителни сметки. ТЕ в сградата се разпределя на ТЕ отдадена от сградна инсталация, ТЕ
отдадена от имотите и ТЕ за подгряване на топла вода съгл. от чл. 61 до чл. 69 от НТ и методиката
за ДР към приложението на чл.61. Сумите за топлинна енергия за имота на ответниците са
начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба. Действащите за периода наредба за
топлоснабдяване и ЗЕ са посочени по-горе. Обща сума от ответниците според изчисленията на
вещото лице е единствено за сградна инсталация и възлиза на 482,62лв.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза за
процесния период не са извършени плащания. Вещото лице е посочило, че по данни от
изготвени отчети и изравнителни сметки от ФДР за периода 05.2021 г. – 04.2023г., размерът
на задълженията за процесния период вещото лице сочи, че е както следва: 471,08 лева за ТЕ
и 30,39 лева за дялово разпределение; 72,83 лева – мораторна лихва върху главницата за ТЕ
и 6,93 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
С оглед изложеното съдът достига до извода, че ищецът е доставил до процесния
имот през процесния период ТЕ, чиято стойност възлиза на претендираната от ищеца сума.
При формиран извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледано
възражението за давност. Задълженията за заплащане стойността на топлинна енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Същите се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване
на иск относно вземането. В случая исковата молба е подадена на 13.06.2024г., когато е
прекъснат давностният срок. С решение по протокол №7/23.10.2014 г. на съвета на
директорите на 4 „Т.С.“ ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, влезли в сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в
настоящия случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по
отношение на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид датата на подаване на
исковата молба съдът намира, че не са налице непогасени по давност вземания.
3
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ, услугата е действително предоставена,
поради което се дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за
дялово разпределение за процесния период е 30,39 лева, която сума не се явява и погасена
по давност с оглед датата на депозиране на исковата молба, поради което съдът намира, че
искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури. Съгласно заключението на ССЕ дължимата лихва върху главницата за ТЕ в размер
на 72,83 лева за периода от 15.09. 2022 г. до 22.05.2024г., до който размер предявеният иск
следва да бъде уважен, а за разликата над него подлежи на отхвърляне.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.
Ищецът претендира разноски в размер на в общ размер от 1350 лева, от които 50 лева
за заплатена държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, 300 лева за депозит по допуснатата съдебно счетоводна експертиза, 300 лева
депозит по допуснатата съдебно техническа експертиза и 600 лева депозит за особен
представител.
Съобразно уважената част от исковете на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на ищеца се
дължи сумата 1334,18 лева
Ответниците не представят доказателства за направени разноски по делото, поради
което такива не следва да ми се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Н. К. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумите от сумите от 403,35 лв. - главница, представляваща 5/6 части от стойността на
незаплатената топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *** с абонатен номер *** за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., 61,16лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до
22.05.2024г., както и 25,32 лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до
30.04.2023г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на постъпване на исковата
молба в съда – 13.06.2024г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1111,81 лева за разноски по делото, като отхвърля като неоснователен искът за заплащане
на сумата от 5,81лева представляващ мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 22.05.2024г.
ОСЪЖДА Л. Б. К. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумите от сумите от 80,67лв. - главница, представляваща 1/6 част от стойността на
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *** с абонатен номер *** за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., 12,24лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до
25.05.2024г., както и 5,07 лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.04.2021г. до
30.04.2023г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на постъпване на исковата
молба в съда – 13.06.2024г. както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 222,36лева разноски по
4
делото, като отхвърля като неоснователен искът за заплащане на сумата от 5,81лева представляващ
мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от
16.07.2021г. до 22.05.2024г.
Решението е постановено при участието на „Б.“ ЕООД като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5