Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260003 9.01.2023 година град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на девети
декември две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена
Назарева като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13381 по описа
на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ЕВН
„България Електроснабдяване” ЕАД против Н.Т.Т., ЕГН ********** кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 98а от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните
притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9484/2017 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХІV граждански състав,
представляващо стойността на доставена за периода от 18.11.2016г. –
15.02.2017г. до обект с ИТН ******, находящ се в гр. П., ул. „******“ №*****
електрическа енергия в размер на сумата от 1578,56 лв., както и за установяване
на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от
5.01.2017-22.06.2017г. в размер на сумата от 34,75 лв., ведно със законната
мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение –23.06.2017
г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че по силата на договор за
покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия, е доставил
до обект с ИТН ******, електрическа енергия за периода от 18.11.2016г. –
15.02.2017г. Твърди, че ответникът има
качеството на потребител по отношение на процесния имот, в качеството му на битов клиент.
Последният бил клиент на електроснабдителното предприятие с открит кл. № ******.
Поради забава в заплащането на главницата, претендира обезщетение за забава на
основание чл. 27, ал. 1 от Общите условия за всеки ден забава в размер на
законната лихва.
Моли за уважаване на предявените искове и присъждане
на разноски.
Ответната страна е депозирала в законоустановения за
това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата молба, в който излага
съображения за нейната неоснователност.
Твърди, че в производството по делото не се
установява, че ответната страна представлява потребител на електрическа енергия
в качеството й на собственик или на титуляр на ограничено вещно право по
отношение на процесния обект.
По така изложените съображения се моли за отхвърляне
на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 98а от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .
В доказ. тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване наличие на валидно правоотношение по договор за
доставка на електрическа енергия между страните, по силата на което ищецът се е
задължил да достави и снабди с ел. енергия обект на потребителя, че е доставил
до обект на потребителя посоченото количество ел. енергия, стойността на
консумираната ел. енергия, забавата на ответника и размера на мор. лихва.
По делото са представени в препис Общите условия,
одобрени от ДКВЕР с Решение № ****** г. чрез копие от ежедневника, в който
последните са били публикувани при приемането им. Съгласно разпоредбата на чл.
98а, ал. 3 ЗЕ Общите условия са част от поетите задължения по учреденото
договорно правоотношение. В нормата на ал. 4 на чл. 98 а ЗЕ е установено,
че публикуваните общи условия влизат в
сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично им писмено приемане, като в
ал. 5 е установена възможност за клиентите в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия, ако не са съгласни с тях, да внесат при съответния
краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат
специални условия. От приложените по делото доказателства се установява, че
ищцовото дружество е изпълнило процедурата по чл. 98 а ЗЕ, ето защо съдът
намира за установено, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка, по силата на който крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни Общи условия.
Страна
(купувач, клиент) по договора за продажба на електроенергия е битовият клиент
или този клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди -
арг. пар. 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ. С разпоредбата на чл. 1, т. 4 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия е установено, че
потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик
или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН
България Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си. Следователно, страна по
сключения договор за доставка на електроенергия до процесния имот,
представляващ обект с ИТН********, е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. В производството по делото е
представен нот. акт за покупко-продажба на недв. имот от 22.07.2014г., който
легитимира ответникът като собственик на недв. имот, находящ се в гр. П. ул. „*****“
№ ****.
Съгласно член 13, ал. 2 от ОУ снабдяването с ел.
енергия започва след подаване на заявление за започване на продажба на ел.
енергия до крайния снабдител и декларация за достъп до мрежата на оператора на
разпределителната мрежа, като с тези документи клиентът заявява желанието си да
бъде снабдяван с ел. енергия от крайния снабдител, идентифицира се като клиент
и индивидуализира обекта си. Установява се от представените
заявление-декларация за започване продажба на ел. енергия и декларация за
достъп до мрежата за обект с ИТН 1497057, подадени от адв. К., упълномощен от
ответника с нот. заверено пълномощно, че са изпълнени изискванията на член 13,
ал. 2 от ОУ.
От ответника са представени писмени доказателства, от
които се установява, че от лицето Ф.М.срещу ответника има образувано гр.д. №
1464 по описа за 2016г. за признаване за установено спрямо ответника, че
собственик на имота, находящ се в гр. П., ул. ******* е Ф. М.. С влязло в сила
решение съдът е признал за установено по
отношение на ответника, че собственик на имота е Ф. М..
Правно ирелевантно в случая е кой е действителният
собственик на имота, тъй като ответникът е този, който е представил нот. акт за
собственост върху имота пред дружеството-краен снабдител, и който е достатъчен
за извършване на смяна на партидата, последният е подал заявление-декларация за
започване на продажба, с която е изразил съгласието си да купува ел. енергия за
собствени нужди в процесния обект. Освен
това ЗЕ не обвързва категорично ползването на ел. енергия за битови нужди само
и единствено със собственост върху имот.
Доколкото ответникът не е оспорил доставената ел.
енергия, която до този момент не е
заплатена, исковете се явяват основателин и доказани.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените разноски за държавна такса от 80,87 лв. и 100 лева
юрк. възнаграждение, или общо разноски в исковото производство в размер от
180,87 лв. Тъй като установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е част от
заповедното производство – по установяване съществуването на удостовереното в
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземане, съдът следва
окончателно да се произнесе по дължимите по производството разноски, които са в
размер на 32,27 лва за държавна такса и 50 лева за юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 98а от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Н.
Т.Т., ЕГН **********, че същият дължи на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК *******, стойността на доставена за периода от 18.11.2016г. – 15.02.2017г.
до обект с ИТН ******, находящ се в гр. П., ул. *******“ № ***** електрическа
енергия в размер на сумата от 1578,56 лв., мораторна лихва за периода от
5.01.2017 г. - 22.06.2017 г. в размер на сумата от 34,75 лв., ведно със
законната лихва върху сумата от 1578,56 лева,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение –23.06.2017 г., до окончателното й заплащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 9484/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV граждански състав.
ОСЪЖДА Н. Т.Т., ЕГН ********** да заплати на “ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал;. 1 ГПК
сумата от 82,27 лв. – разноски в заповедното производство по и сумата от
180,87 лв. – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Анета Трайкова