РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Монтана, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Людмила Драгомирова
Аделина Тушева
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Людмила Драгомирова Въззивно гражданско
дело № 20211600500227 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. В. и А.В.,трети лица помагачи на
ответника по делото срещу решение №260163/23.03.2021г., постановено по
гр.д.№ 1016/2020г. по описа на Районен съд-Враца,с което на основание
чл.31,ал.1 от ЗЗД са унищожени договор за дарение ,сключен с нотариален
акт за дарение на недвижим имот №*,том *,рег.№*,дело №*/30.01.2020г.на
нотариус В.В.,рег.№*в НК на РБ ,с район на действие РС Враца ; договор за
покупко-продажба,сключен с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №*,том *рег.№ *,дело № */30.01.2020г. на нотариус В.В.,рег.
№*в НК на РБ ; договор за дарение, сключен с нотариален акт за дарение на
недвижим имот №*,том *, рег.№*,дело №*/26.03.2020г.на нотариус А.В.,рег.
№*в НК на РБ ,с район на действие РС Враца и договор за покупко-
продажба,сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№*,том *,рег.№ *,дело № */26.03.2020г. на нотариус А.В.,рег.№*в НК на
РБ,сключени между Д. Т., ЕГН ********** от гр.*и К.М. с ЕГН **********
от гр.*, поради невъзможност Д. Т. да разбира и ръководи действията си.На
1
основание чл.357,ал.2 от ГПК са отменени нотариални актове №*/2020г.и №
*/2020г.на нотариус В.В. и нотариални актове №*/2020г. и № */2020.на
нотариус А.В..Осъден е ответника К.М. да заплати съответни разноски на
ищцата.
В жалбата се излагат доводи за това,че решението на РС-Враца е
недопустимо или евентуално е постановено в нарушение на материалния
закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е
довело и до неговата необоснованост.Твърди се,че решението е постановено
при липсата на положителна процесуална предпоставка, обуславяща
надлежното упражняване на правото на иск при конкретните данни за липса
на гражданска и процесуална дееспособност на ищцата в
производството.Поддържа се нарушение на разпоредбата на чл.31,ал.1 от ЗЗД,
възприетата от съда правна квалификация на предявените искове и
нарушения на процесуалните правила,задължаващи съда да обсъди
обективно всички събрани по делото доказателства.Поддържа се,че
основанието на чл.31,ал.1 от ЗЗД е налице тогава,когато една страна ,макар и
дееспособна към момента на сключване на атакуваната сделка,не е могла да
разбира или ръководи действията си,когато се касае за временно
състояние,дължащо се на обективни причини/напр.хипноза,шок вследствие на
травма,нервна криза/или субективни /напр.пиянство, консумация на
наркотици/,като едва след настъпване на способността за разбиране и
ръководене на действията,дееспособното лице може да предяви иска по
чл.31,ал.1 от ЗЗД. В случая ищцата не сочи в исковата си молба как е
преодоляла временната си неспособност на действа разумно към момента на
сключване на процесните сделки.Изложени са доводи,че съдът не е обсъдил
действията ,извършени от ищцата при изповядване на процесните нотариални
актове на 30.01.2020г.и на 26.03.2020г.с твърдения, че ако това е било сторено
,изводите на съда за това дали ищцата е притежавала нужния интелектуален и
волеви капацитет за сключване на договорите би бил различен от направения
в обжалваното решение-ищцата се е явила лично в нотариалната кантора на
нотариусите при изповядване на четирите договори,по всеки от актовете
нотариусите са проверили самоличността и дееспособността й и са изпълнили
задълженията си по чл.25,ал.1 от ЗННЗ и чл.579,ал.1 от ГПК ,подписала е
лично нотариалните актове и е положила ръкописно пълното си име и върху
представените пред нотариусите декларации.Твърди се,че съдът неправилно е
2
възприел безкритично заключението на приетата психиатрична експертиза и
е изградил правните си изводи изключително върху нея и показанията на
свидетелката Д.С. само в частта,която е в подкрепа на експертното
заключение,а е игнорирал твърденията на ищцата за участието й в процеса на
нотариално удостоверяване по четири нотариални акта в период от три
месеца и останалите събрани по делото доказателства,които са в подкрепа на
обратната от възприетата от съда теза,каквито са част от показанията на
свидетелката Д.С. и показанията на свидетеля С.Й.. Поддържа се
недопустимост на решението и в частта,с която на основание чл.537,ал.2 от
ГПК са отменени процесните нотариални актове за дарение и продажба.
Жалбата е подробно мотивирана. Искането е въззивният съд да обезсили
обжалваното решение и производството по делото да бъде прекратено,респ.да
отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В отговор на жалбата Д.Т. ,ищца в първоинстанционното
производство,чрез пълномощника си адв.К.Т. оспорва доводите в нея и моли
съда да постанови решение,с което да потвърди обжалваното решение като
правилно и законосъобразно.
Депозиран е писмен отговор от К.М., ответник в първоинстанционното
производство ,чрез пълномощник адв. Ц.С. с изразено становище за
основателност на жалбата. Претендира разноски за първата и въззинвната
инстанция.
Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и
такива не са събирани.
Съдът намира, че въззивната жалба е подадена в срок от лица с правен
интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му- в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от надлежен
съдебен състав, в пределите на неговата правораздавателна власт и
компетентност, поради което е валидно.
Същото е допустимо, с оглед произнасянето по надлежно предявен иск в
3
редовно развило се исково производство в рамките на сезиращата съда
претенция. Неоснователно е изразеното в жалбата становище за
недопустимост на решението,като постановено при липсата на положителна
процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото
на иск при конкретните данни по делото за липса на гражданска и
процесуална дееспособност на ищцата в производството.Съгласно правната
теория и трайна практика на ВКС процесуалната правоспособност и
дееспособност на страните са абсолютни процесуални предпоставки, за които
съдът следи служебно по всяко време на процеса. Недееспособност на
пълнолетно лице по право няма, а тя се установява с влязло в сила решение за
поставянето му под запрещение. До влизане в сила на решението за поставяне
под запрещение,физическото лице е дееспособно и съдът няма правна
възможност инцидентно в исков процес да отрече дееспособността на
страната, ако тя не е поставена под запрещение,както и при разглеждането на
друго дело,съдът не може в същото производство да решава и въпроса дали
едно лице да бъде поставено под запрещение.Освен това в конкретния случай
исковата молба е подадена не лично от Д.Т., а от нейн пълномощник, поради
което това дали тя е могла да разбира или ръководи действията си или не, е
без значение за направеното с исковата молба изявление за търсена съдебна
защита. Това състояние на Д.Т. е от значение за валидното възникване на
представителната власт на упълномощения от нея адвокат. Ако тя не е могла
да разбира или ръководи действията си,то упълномощителната сделка ще е
унищожаема на основание чл.31 вр.чл.44 от ЗЗД, но на унищожаемост на
пълномощното може да се позове само Д. Т., не и подпомагащата страна по
делото, каквито са жалбоподателите В.В. и А.В..
При проверка на правилността,въззивният съд намира,че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено в частта ,в която са уважени
предявените искове с правно основание чл.31 ,ал.1 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от Д. против К.М.
искове с правно основание чл.31,ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договори за
дарение и договори за продажба на недвижими имоти.
В исковата молба се твърди,че ищцата е собственик на ид.части от
недвижими имоти-3/16 ид.части от ПИ с идентификатор *и 3/8 ид.части от
построената в този имот сграда с идентификатор *с административен адрес:
4
гр.*, ул.„*” №* и на 6/8 ид.части от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *,находящ се в гр.*,квартал *,бл.*, вх.*, ет.*, ап.*,избено
помещение /мазе/ №*и съответни ид.части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху мястото.Твърди се, че от 2018г.ищцата е с
диагноза : „Съдова деменция”,общо заболяване, мултиинфарктна съдова
деменция , среден психоорганичен синдром, корова атрофия,умерено
изразена вътрешна хидроцефалия,неврит на слуховия нерв ,загуба на слуха за
по-добре чуващо ухо 51Дв,тинуитис,не подлежи на слухопротезиране.Твърди
се,че ищцата е податлива на влияния и често не осъзнавала постъпките си и
не може да взема адекватни решения и често се налагало близките да й
обясняват какво е направила. Уврежданията й са установени с ЕР на ТЕЛК
,като комисията е определила на ищцата 75% трайно намалена
трудоспособност.Твърди се,че на 30.01. 2020г. ищцата е дарила на ответника
М. 1/16 ид.част от притежаваните от нея 3/16 ид.части от посочения ПИ
,заедно с 1/8 ид.част от притежаваните от нея 3/8 ид.части от
сградата,построена в ПИ, находящи се на ул. „*“№ * в гр.*. Същият ден
ищцата продала на ответника останалите притежавани от нея ид.части от ПИ
и построената в него сграда. Сделките са оформени в нотариален акт № *,том
*,рег.№*,дело №*и нотариален акт № *,том *, рег.№*, дело №*на нотариус
В.В.. На 26.03.2020г.ищцата дарила на ответника 1/8 ид.част от притежавания
от нея апартамент в кв.*в гр.*и в същия ден му продала останалите
притежавани от нея ид.части от апартамента .Тези сделки са оформени в
нотариален акт № *, том *,рег.№*,дело №*и нотариален акт №*,том *, рег.
№*,дело №*на нотариус А.В..Твърди се,че ищцата е разбрала за извършените
от нея действия едва през м.април 2020г.,когато видяла да влизат непознати
хора в дома й в кв.*, бл.*, вх.*, ап.*. Обезпокоена се обърнала за помощ към
внука си,който е съсобственик във всичките посочени имоти и към нейна
близка приятелка,които след справки установили извършените сделки.Твърди
се,че заболяванията на ищцата към датата на извършване на сделките са
съставлявали пречка,тя да може да разбира и да ръководи действията
си.Твърди се,че при подписване на нотариалните актове ищцата изобщо не е
разбрала значението на акта,който извършва и последиците от него ,предвид
състоянието й,като вероятно дареният/купувача се е възползвал от
възможността да злоупотреби с нейното имущество.Твърди се и че не е
получила плащане по договорите за покупко-продажба.Моли съда да
5
постанови решение,с което на основание чл.31,ал.1 от ЗЗД да унищожи
изброените договори за дарения и за покупко-продажби.Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК,ответникът К.М. ,чрез пълномощник адв.Ц.С.
е подал писмен отговор,в който изразява становище за нередовност на
исковата молба поради непосочване в нея ясно и пълно основанията от
обективна страна,обуславящи правното основание на предявения иск.
Поддържал е,че искът е недопустим поради липсата на правен интерес у
ищцата от предявяване на исковете за унищожаване на сделките-не са
изложени обстоятелства в исковата молба , обосноваващи такъв ,като е
отбелязал,че ищцата си е запазила право на пожизнено ползване върху
дарените и продадени ид.части от апартамента в кв.*. Изразил е становище за
неоснователност на исковете. Сочи,че сделките са изповядани в различни
периоди от различни нотариуси ,като за изготвянето на нотариалните актове
и за изповядването на сделките е необходимо представянето на скици и
данъчни оценки на имотите,за издаването на които се подават заявления и се
заплащат съответни такси.Твърди,че по всяка от покупко-продажбите е
заплатена съответната цена,напълно и в брой, което е отразено в
нотариалните актове. Твърди,че в периода 02.01.2020г.- 27. 01.2020г. е
изтеглил от сметката си в ОББ сумата 16 000лв.,които е използвал за да
заплати сумите, дължими по извършените сделки. Поддържа искане за
спиране на производството по делото до приключване на производството по
ДП № 477/2020г.по описа на РУП-Враца , образувано по подадена от ищцата
жалба с изложени оплаквания, релевантни за предмета на делото.Заявил е
искане за конституиране като трети лица помагачи на негова страна на
нотариусите В. В. и А.В..
С определения от 11.08.2020г. и 21.08.2020г.съдът е конституирал като
трети лица помагачи на страната на ответника нотариус В. В.,рег.№*в НК към
момента на сделките и нотариус А.В. ,рег.№*в НК,които са представили
писмено становище. Оспорват предявените искове като неоснователни.
Поддържат,че в хипотезата на чл.31,ал.1 от ЗЗД е необходимо да е налице
временно състояние на иначе дееспособно лице ,което може да се дължи на
обективни или на субективни причини,като едва след настъпване на
възстановяване на способността за разбиране и ръководене на действията,
дееспособното лице разполага с възможността да предяви иска по чл.31,ал.1
6
от ЗЗД.Заявяват,че при нотариалното удостоверяване на процесните договори
за дарение и продажба и оформянето им в нотариални актове са спазили
всички правила на нотариалните производство и нормата на чл.25 от ЗННД
.Ищцата се е явила лично в нотариалната кантора при изповядване на
четирите договора,по всеки от тях е проверена самоличността и
дееспособността й,съдържанието на всеки от нотариалните актове е
прочетено на страните от нотариусите,на същите са разяснени техните права
и интереси и след одобрението на нотариалните актове ,те са подписани
лично от страните ,включително ищцата е положила ръкописно пълното си
име по веки от актовете и върху представените декларации за гражданство и
гражданско състояние,с което се доказва ,че към момента на изповядване на
процесните нотариални актове, ищцата е притежавала нужния интелектуален
и волеви капацитет.
По делото са приети представените от страните писмени доказателства,
разпитани са посочените от тях свидетели , изслушана е съдебно-
психиатрична експертиза,приложени са заверени копия на материалите,
събрани по ДП № 477/2020г.по описа на РУП на МВР –Враца и ксерокс
копия със заверка на всички документи по нот.дела № *и №*/ 2020г.на
нотариус В.В. и по нот.дела № *и №*на нотариус А.В.,както и заверени копия
на документи по издаването на удостоверения за данъчна оценка и по
издаването на скиците на процесните имоти.
Установява се от доказателствата по делото,че на 30.01.2020г.,с
нотариален акт № *,том *,рег.№ *,дело № *на нотариус В.В., ищцата Д. Т. и
ответникът К.М. са сключили договор за дарение на недвижим имот,
представляващ 1/16 ид.част от притежаваните от нея 3/16 ид.части от
поземлен имот с идентификатор * заедно с 1/8 ид.част от притежаваните от
нея 3/8 ид.части от построената в същия имот сграда с идентификатор *.В
същия ден с нотариален акт № *,том *, рег.№*, дело № *на нотариус В.В.
,ищцата е продала на ответника М. и останалите притежавани от нея 2/16
ид.части от терена и 2/8 ид.части от сградата за сумата 6 000лв. На
26.03.2020г. ищцата Д. Т. и ответникът К.М. са сключили поредни сделки-с
нотариален акт № *,том *, рег.№ *,дело №*на нотариус А.В., ищцата е дарила
на ответника М. недвижим имот,представляващ 1/8 ид.част от недвижим
имот-апартамент №*, находящ се в гр.*,ж.к.*,бл.№ *,вх.*,ет.* ,а с нотариален
акт № *,том *, рег.№*,дело № *на нотариус А.В. е продала на ответника М.
7
останалите притежавани от нея 5/8 ид.части от апартамента за сумата 6 500
лв.,като си е запазила правото на ползване върху този имот ,докато е жива.
Установено е ,че с ЕР на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Х.Б.”АД гр.*№
*/08.11.2018г.на ищцата е призната 75 % ТНР, обусловена от множество
заболявания: Мултиинфарктна съдова деменция. Среден психоорганичен
синдром. Корова атрофия. Умерено изразена вътрешна хидроцефалия.Неврит
на слуховите нерви. Загуба на слуха за по-добре чуващото ухо 51Дв.
Тинуитис. Не подлежи на слухопротезиране. Тези обстоятелства не са и
спорни между страните.Спорно е било налице ли е правен интерес у ищцата
да води предявените искове и налице ли са основанията за унищожаемост по
чл.31,ал.1 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства и е възприел правилна фактическа обстановка, въз основа на
която е направил обосновани изводи за основателност на исковите претенции,
като с обжалваното решение е уважил изцяло предявените искове с правно
основание чл.31,ал.1 от ЗЗД.Съдът е приел,че към момента на изповядване на
процесните сделки-30.01.2020г. и 26.03.2020г. ищцата страда от психично
заболяване Мултиинфарктна съдова деменция.Корова атрофия.Умерено
изразена вътрешна хидроцефалия-заболяване от групата „придобито
слабоумие”, със задълбочаващ се ход във времето и необратимост на
болестния процес,поради което и след извършване на сделките ,ищцата не е в
състояние да разбира свойството и значението на деянията си ,както и да
ръководи постъпките си ,не е в състояние сама да се грижи за своите интереси
и дела и да ги защитава адекватно.
Фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния
съд се споделят изцяло от настоящият съдебен състав, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК,въззивният съд препраща към мотивите, изложени
в обжалваното решение.
В допълнение към изложените от първоинстанционния съд мотиви и в
отговор на наведените доводи в жалбата,въззивният съд приема следното:
Съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК, разгледан във връзка с чл. 6, ал. 2
от ГПК, въззивният съд е обвързан от изрично посочените във въззивната
жалба доводи на страната, обжалваща първоинстанционното решение.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо поради
8
липсата на процесуална дееспособност на ищцата.Решението е постановено в
нарушение на чл.31,ал.1 от ЗЗД.Съдът не е съобразил и не е обсъдил всички
доказателства по делото,каквито са действията на ищцата при изповядване на
процесните нотариални актове ,неправилно е възприел безкритично
заключението на приетата психиатрична експертиза, изградил е правните си
изводи изключително върху нея и върху част от показанията на свидетелката
Д.С. и е игнорирал останалите събрани по делото доказателства ,които са в
подкрепа на обратната на приетата от съда теза , включително показанията на
свидетеля С.Й..Твърди се недопустимост на решението в частта,с която съдът
е отменил процесните нотариални актове на основание чл.537,ал.2 от
ГПК,тъй като исковата молба не съдържа такова искане и поради това,че
нормата е неприложима по отношение на нотариалните актове,чрез които се
оформят правни сделки.
Въззивният съд намира, че изложените в жалбата доводи са
неоснователни с изключение на доводите за приложение разпоредбата на
чл.537,ал.2 от ЗЗД .
Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл.31,ал.1 от
ЗЗД за унищожаване на договори за дарения и покупко-продажби на
недвижими имоти,материализирани в нотариални актове № *и № */2020г. на
нотариус В.В.,рег.№ *в НК и нотариални актове № *и №*/2020г.на нотариус
А.В. с рег.№ *в НК.
Исковете са основани на твърдения,че предвид заболяванията на
ищцата,тя не е могла да разбира и ръководи действията си към момента на
сключване на договорите-30.01.2020г. и 26.03.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл.31,ал.1 от ЗЗД унищожаем е договор,
сключен от дееспособно лице, ако при сключването му то не е могло да
разбира или да ръководи действията си. Разпоредбата на чл.32,ал.1 от ЗЗД
изрично посочва, че иск за унищожаване може да бъде предявен само от
страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Искът за
унищожаване на сделки е конститутивен и се предявява от страната, чиято
воля е опорочена, а след смъртта й-от нейните наследници. В конкретния
случай ищцата твърди, че порокът във волята й е съществувал към момента
на извършените сделки-дарения и покупко-прдажби на недвижими имоти-
30.01.2020г. и 26.03.2020г.,поради което има правен интерес от предявяване
9
на исковете по чл.31,ал.1 от ЗЗД и е активно легитимирана да предяви такива
за унищожаване на процесните договори за дарения и покупко-продажби,
поради което и възражението за недопустимост на исковете поради липса на
правен интерес е неоснователно.
Неоснователно е и възражението за недопустимост на решението,като
постановено при липса на гражданска и процесуална дееспособност на
ищцата в производството по изложените по-горе съображения.
Основният факт на доказване в процеса е какво е било психическото
състояние на ищцата към момента на сключване на процесните сделки и това
й състояние позволявало ли е тя да извършва правно значими действия ,т.е.да
разбира и да ръководи действията си.
По делото са събрани множество доказателства-писмени,гласни и
съдебно-психиатрична експертиза.От приложеното ЕР на ТЕЛК №
158/08.11.2018г.се установява,че на ищцата е призната 75% ТНР, обоснована
с множество заболявания-водеща диагноза:съдова деменция и общо
заболяване:Мултиинфарктна съдова деменция.Среден психоорганичен
синдром.Корова атрофия.Умерено изразена вътрешна хидроцефалия. Неврит
на слуховите нерви.Загуба на слуха за по-добре чуващото ухо 51Дв.
Тинуитис.Не подлежи на слухопротезиране.Решението съдържа
анамнестични данни за високо кръвно налягане от няколко години. От 3-4
години с постоянно засилващи се паметови нарушения.От няколко години
слухът й прогресивно намалял.Не е представена медицинска документация.
Установено е от заключението на съдебно-психиатричната експертиза
по делото,че ищцата Д. Т. страда от психично заболяване Мултиинфарктна
съдова деменция.Корова атрофия. Умерено изразена вътрешна
хидроцефарлия,което е от групата на „придобито слабоумие”с постепенно
начало,обективирано в ЕР на ТЕЛК от 08.11.2018г.,протичащо
проградиентно.Според вещото лице в резултат на деменцията ,при ищцата
постепенно се е достигнало до увреждане на множество висши корови
функции,включително памет,мислене, ориентация,
разбиране,съждение,възможност за ориентиране в
непозната и по-сложна обстановка,промяна в мотивацията
на поведението .Поради нарушение на абстрактното мислене ищцата не е в
състояние да обмисли в цялост житейските ситуации,трудно мотивира и
10
оценява поведението си в по-сложна обстановка и не е в състояние правилно
да схване сложните взаимовръзки и последици от своите или на другите
действия. Според вещото лице при тези състояния понякога са запазени
външните форми на поведение и на изработените в течение на живота
навици,често е запазена „външната фасада”на поведение, но при поставяне в
по-сложна обстановка, където трябва да се правят изводи ,да се оценяват
взаимовръзки проличава недостатъчността на личността.В съдебно заседание
вещото лице е пояснило,че и при подписване на договора за правна защита и
съдействие и упълномощаването за унищожаване на разпоредителните
сделки ,ищцата не е могла да разбира свойството и значението на действията
си.Заключението е оспорено от ответника като необосновано и
неправилно.Районният съд правилно е отказал допускане на повторна
съдебно-психиатрична експертиза ,която да отговори на същите
въпроси,както първоначалната ,тъй като не са били налице предпоставките на
чл.201 от ГПК.Оспорването е формално ,без да са посочени конкретни
непълноти или неясноти в заключението .Същото е изчерпателно и
компетентно дадено,а при изслушване в съдебно заседание, вещото лице е
отговорило на всички поставени въпроси. Съгласно чл.202 от ГПК при
постановяване на решението,съдът не е длъжен да възприеме заключението
на вещото лице,а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото,както е
сторил първоинстанционният съд. Доказателствата по делото извън
медицинските данни ,макар да установяват странични
обстоятелства,преценени в съвкупност ,могат да служат за установяване на
основният факт.Относно здравословното състояние на ищцата към момента
на извършване на процесните сделки са събрани и гласни доказателства,които
не опровергават установеното от експерта.Разпитана като свидетел
Д.С.,близка позната на ищцата установява,че се познават от 1982г.и до
настоящия момент поддържат връзка, през последните 2-3 години по
телефона и през лятото. Направило й впечатление,че последните 2-3 години
ищцата не можела да се ориентира във времето и пространството. Знаела къде
живее свидетелката,но когато се уговаряли да й отиде на гости,не можела да
се ориентира.Нямала представа,че е подписвала документи,че си е продала
апартамента, нямала спомен. Споделяла й,че са я държали в мазе цял
ден.След това е подписвала документи.Разпитан като свидетел е и
С.Й.,наемател в имота, с който се е разпоредила ищцата на
11
30.01.2020г.Твърди,че ищцата ходела в края на всеки месец да й дава парите
за наема.Не провеждали никакъв разговор.Към края на м.януари отишла при
него и му казала,че няма да взима повече пари,тъй като е дарила и продала
имота си на някакво момче К..Свидетелят твърди,че откакто познава
ищцата,тя е в едно и също състояние-идвала засмяна,не се е случвало да
пропуска или да забравя за наема .Според него ищцата била в нормално
състояние и разбирала всичко ,което прави.Първоинстанционният съд е
приел,че не следва да кредитира показанията на свидетеля Й. поради липсата
на медицински познания от негова страна да установи душевното състояние
на ищцата и поради противоречие с експертните заключения по съдебно-
психиатричната експертиза.Въззивният съд приема,че показанията на св. Й.
касаят преди всичко физическото състояние на ищцата и в този аспект следва
да се приеме,че няма основание да не се кредитира изложеното от него
относно състоянието на ищцата,но на практика то е неотносимо към предмета
на спора и не опровергава нито показанията на свидетелката С.,нито
заключенията на експерта.
Ищцата не оспорва,че се е явила лично при всеки от нотариусите В.В. и
А.В. ,нито че е положила саморъчно подписите си и е изписала трите си
имена.Не оспорва процедурата по изповядване на процесните сделки и
извършените от нотариусите действия ,но всичко това също не разколебава
извода за наличие на психично заболяване , установено от вещото лице като
Мултиинфарктна съдова деменция.Корова атрофия.Умерено изразена
вътрешна хидроцефалия,което не й пречи да положи подписите си и да
изпише трите си имена ,но в резултат на пораженията от което заболяване са
настъпили трайни и с необратим характер мозъчни увреди ,при което
състояние ищцата не е могла да разбира и да ръководи действията си.Факт
е,че в един кратък период от време ,сключвайки процесните сделки ,ищцата
Д. Т. се е разпоредила с притежаваното от нея недвижимо имущество,
включително единственото си жилище.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от
двете инстанции изводи, обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено в частта,в която на основание чл.
31,ал.1 от ЗЗД са унищожени: договор за дарение ,сключен с нотариален акт
за дарение на недвижим имот №*,том *,рег.№*,дело №*/30.01.2020г.на
нотариус В.В.,рег.№*в НК на РБ; договор за покупко-продажба,сключен с
12
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №*,том *,рег.№ *,
дело № */30.01.2020г. на нотариус В.В.,рег.№*в НК на РБ ; договор за
дарение, сключен с нотариален акт за дарение на недвижим имот №*,том*,
рег.№*,дело №*/26.03.2020г.на нотариус А.В.,рег.№*в НК на РБ и договор за
покупко-продажба,сключен с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №*,том *,рег.№ *,дело № */26.03.2020г. на нотариус А.В.,рег.
№*в НК на РБ,сключени между Д. Т., ЕГН ********** от гр.*и К.М. с ЕГН
********** от гр.*.
В частта,в която на основание чл. 537, ал.2 от ГПК са отменени
нотариален акт №*,том *,рег.№*,дело №*/30.01.2020г.и нотариален акт
№*,том *,рег.№ *,дело № */30.01.2020г. на нотариус В.В.,рег.№*в НК на РБ,
нотариален акт №*,том*,рег.№*,дело №*/26.03.2020г. и нотариален акт имот
№*,том *, рег.№ *,дело № */26.03.2020г. на нотариус А.В.,рег.№*в НК на РБ,
решението е неправилно и следва да бъде отменено. Съгласно ТР № 3 от
29.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС на отмяна по реда на чл.
537, ал. 2 от ГПК подлежат само констативните нотариални актове, с които се
удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези
удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно
право върху недвижим имот, поради което и отмяната на процесните
нотариални актове, не следва като законна последица от уважаване на иска по
чл. 31 от ЗЗД.
По разноските:
На въззивниците не се следват разноски за производството по делото.
Въззиваемата страна-ищец в първоинстанционното производство има право
на разноски,но не е поискала присъждане на такива в нейна полза.
Водим от гореизложеното ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260163/23.03.2021г., постановено по гр.д.
№ 1016/2020г. по описа на Районен съд-Враца в частта, в която на основание
чл. 31,ал.1 от ЗЗД са унищожени: договор за дарение ,сключен с нотариален
акт за дарение на недвижим имот №*,том *,рег.№*,дело №*/30.01.2020г.на
нотариус В.В.,рег.№*в НК на РБ ,с район на действие РС Враца ; договор за
покупко-продажба,сключен с нотариален акт за покупко-продажба на
13
недвижим имот №*,том *,рег.№ *,дело № */30.01.2020г. на нотариус В.В.,рег.
№*в НК на РБ ; договор за дарение ,сключен с нотариален акт за дарение на
недвижим имот №*,том *,рег.№*,дело №*/26.03.2020г.на нотариус А.В.,рег.
№*в НК на РБ ,с район на действие РС Враца и договор за покупко-
продажба,сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№*,том *,рег.№ *,дело № */26.03.2020г. на нотариус А.В.,рег.№*в НК на
РБ,сключени между Д.Т. ,ЕГН ********** от гр.*и К.М. с ЕГН ********** от
гр.*.
ОТМЕНЯ решение №260163/23.03.2021г., постановено по гр.д.№
1016/2020г. по описа на Районен съд-Враца в частта, в която на основание чл.
537, ал.2 от ГПК са отменени нотариален акт №*,том *,рег.№*,дело
№*/30.01.2020г.на нотариус В.В.,рег.№*в НК на РБ, нотариален акт №*,том
*рег.№ *,дело № */30.01.2020г. на нотариус В.В.,рег.№*в НК на РБ,
нотариален акт №*,том *, рег.№*,дело №*/26.03.2020г.на нотариус А.В.,рег.
№*в НК на РБ и нотариален акт имот №*,том *, рег.№ *,дело №
*/26.03.2020г. на нотариус А.В.,рег.№*в НК на РБ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието в процеса на В. В. и А.В. , като
трети лица помагачи на ответника К.М..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14