Решение по дело №274/2021 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 287
Дата: 13 декември 2021 г.
Съдия: Бистра Радкова Бойн
Дело: 20217270700274
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

                                                         

№ ...........

град Шумен, 13.12.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

   Шуменският административен съд в публичното заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

                                                         Председател:    Росица Цветкова

                                                                 Членове: 1.Снежина Чолакова                                                                                  2.Бистра Бойн

при секретаря В.Русева

и с участие на прокурор Я.Николова от ШОП

като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 274 по описа на 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производство по чл.63 ал.1 предл. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба от ОД на МВР- Шумен чрез главен юрисконсулт И.С., срещу Решение № 170/30.09.2021г. по АНД № 1155/2021 г. по описа на ШРС.

    В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в противоречие със закона, при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми. Касаторът счита, че липсващо описание на нарушението по КЗ и налично такова за скоростта на движение и посоката на управление на МПС не представлява съществено нарушение при издаване на процесния фиш, понеже няма такова законово изискване към електронните фишове. Фактическият състав на нарушението, което се осъществявало с бездействие за несключване на застраховка „Гражданска отговорност“ е посочен в чл.647 ал.4 от КЗ, като по безспорен начин е установено кое е превозното средство, неговата собственост, липсата на валидно сключена застраховка, къде и кога същото е заснето с АТСС по надлежния ред. Поради изложените съображения, се отправя искане атакуваното Решение на РС Шумен да бъде отменено като незаконосъобразно и да бъде постановено друго такова по съществото на спора, с което да бъде потвърден отменения Електронен фиш за налагане на имуществена санкция в размер на 2000лв. серия ***, издаден от ОД на МВР град Шумен. Претендират се разноски. В открито съдебно заседание се явява представител- главен юрисконсулт С., която поддържа жалбата.

        Ответната страна „Г.Ф.“ ООД– гр.Шумен с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр.Шумен, ул.Добри Войников №9-13, офис 21, представлявано от управителя Д.Д., изпраща надлежно упълномощен представител, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила Решението на РС Шумен, като правилно и законосъобразно. Претендира сторените деловодни разноски пред настоящата инстанция.

         Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Счита, че решението на Районния съд е законосъобразно, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.

         Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

        Шуменският административен съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, приема следното:

        С атакуваното решение Шуменски районен съд е отменил ЕФ серия Г серия ***, издаден от ОД на МВР град Шумен, с който на ответника по касация „Г.Ф.“ ООД– гр.Шумен, за извършено нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, във връзка с чл.638 ал.4 и ал.1 т.2, във връзка с чл.461 т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв.

       От първоинстанционният съд е установено следното: На 11.04.2021г. в 13.56ч. в обл.Шумен, път II-73 км.11+937 с АТСС №11743с3 била констатирана по отношение на МПС– лек автомобил „М.“ с рег. № ***, собственост на касатора, скорост на движение 88км./ч при максимално допустима скорост 60км./ч., въведена с пътен знак В26 и нарушение на Кодекса на застраховането, като на дружеството е наложена имуществена санкция. От приложените доказателства- справка за регистрация на ППС и Разпечатка от сайт на ГФ се установява, че управляваното МПС е без сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че са налице основания за отмяна на оспорения акт. Съдебният състав посочил, че при описанието на извършеното от субекта нарушение са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото му на защита, а именно липсва текстово описание на конкретното административно нарушение. В ЕФ са посочени данни, касаещи различен вид административно нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП и единствено бланкетно е посочено „нарушение по КЗ“, като липсва всякаква конкретизация на същото. Едва в диспозитивната част е посочено цифром, че санкцията се налага за нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, във връзка с чл.638 ал.4 и ал.1 т.2, във връзка с чл.461 т.1 от КЗ.

     Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Настоящият състав намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, поради което същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на осн. чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. 

         Разпоредбата на чл.483 ал.1 от КЗ вменява задължение да бъде сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на всяко лице, което е собственик на МПС, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като неизпълнението му е скрепено със санкция по чл.638 ал.1 т.2 от КЗ. Ал.4 на същата разпоредба предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство е установено управление на МПС, за което няма сключена застраховка "Гражданска отговорност", се налага санкцията по ал.1 „имуществена санкция от 2000 лв. за юридическо лице или едноличен търговец“. Съответно разпоредбата на чл.647 ал.3 от КЗ гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.  В настоящия казус, в ЕФ съставен по отношение на дружеството, са посочени само част от елементите от сложния фактически състав на чл.638 ал.4 от КЗ- собствеността на превозното средство и нарушение на КЗ, установено с АТСС. От съдържанието на ЕФ не може да бъде установено за какво конкретно нарушение на КЗ е бил съставен същия, като са налице посочени данни за нарушение на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, наказуемо по ЗДвП.

          Съдът не споделя посоченото в жалбата твърдение, че липсват изисквания за съдържанието на електронните фишове, понеже КЗ препращал към ЗДвП само по отношение на издаването на наказателни постановления и обикновени фишове. Съгласно нормата на чл.647 ал.3 от КЗ, правилата за издаване на електронен фиш при установено с АТСС нарушение на КЗ са тези по ЗДвП, а нормата на чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП предвижда фишът да съдържа описание на нарушението. В обжалвания ЕФ липсва конкретизация на всички съставомерни от обективна страна елементи на нарушението, съответно няма описание на конкретното нарушение от обективна страна. С посочването в ЕФ на административнонаказателната разпоредба на чл.638 ал.1 т.2 от КЗ, във връзка с чл.638 ал.4, не може да се замества изискуемото от закона описание на нарушението. Това представлява нарушение на особените процесуални правила, предвидени в ЗДвП, към който приложимият КЗ препраща. То е съществено по своя характер, доколкото липсата на описание на обективните признаци на нарушението винаги, дори и при изрично и вярно посочване на нарушените норми, води до нарушение на правото на защита на наказаното лице, респективно до отмяна на санкциониращия го акт.

      Следва да се посочи, че в цитираната в касационната жалба съдебна практика на настоящия съд, Електронните фишове, предмет на проверка, са съдържали пълно описание на нарушението във връзка с липсата на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като КАНД №237/2020г. е постановено по идентичен казус между настоящите страни.     

      С оглед на така изложените съображения, съдът намира, че първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон, поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло, включително в частта за присъдените деловодни разноски.

      Предвид изхода на спора, следва да бъде уважено искането за присъждане на деловодни разноски, сторени от касатора пред настоящата инстанция по представен договор за правна помощ и процесуално представителство и фактура, съгласно които същите възлизат общо на 400.00лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение. 

   Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :

     

      ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 170 /30.09.2021г. на Районен съд Шумен, постановено по АНД № 1155/2021г. по описа на съда.

 

      ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Шумен с адрес гр.Шумен, ул.“Сан Стефано“ № 2 да заплати на „Г.Ф.“ ООД– гр.Шумен с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр.Шумен, ул.Добри Войников №9-13, офис 21, представлявано от управителя Д.Д. разноски по делото в размер на 400,00лв. (четиристотин) лева.

 

      Решението е окончателно.

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                        2.

      ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 13.12.2021г.