РЕШЕНИЕ
№ 2346
гр. Пловдив, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя Ив. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330108996 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове от "СИАД БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
ЕИК ********* против „ВИНПРОМ- РУСЕ 1956" АД, ЕИК ********* ( с преходно
наименование на търговеца „ВИНПРОМ- РУСЕ“ АД ), с правно основание чл. 327 ТЗ
и чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 228 и чл. 79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: сумата от 3 359,72 лева с ДДС, представляваща
дължимата продажна цена на доставената стока, представляваща течен азот, по
Договор за доставка от 20.05.2020 година, за което са съставени 4 броя фактури в
периода 30.07.2020г.- 29.01.2021г. и сумата от 4200 лева с ДДС, представляваща
дължимата наемна цена на предоставено под наем оборудване, представляващо
стационарен криогенен съд ( резервоар за втечнен газ) за 10 месеца, за периода от
месец юни 2020 година до април 2021 година, за което са съставени 9 броя фактури,
издадени в периода от 31.07.2020г. - 27.04.2021г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /
01.06.2021г. / до окончателното им изплащане.
Ищецът посочва, че с ответника е сключен договор за доставка на течен азот от
20.05.2020 година. Въз основа на сключения договор, ищецът е доставил на ответника
стока, представляваща течен азот, през периода 30.07.2020 година - 29.01.2021 година,
на обща стойност 3 901.53 лева с ДДС, за което били съставени 4 броя данъчни
1
фактури. Ищецът твърди, че е изпълнил точно договорните си задължения да достави
стоката. Доставената от него стока е приета от ответника без възражения, за което са
съставени и подписани отделни приемо- предавателни протоколи. Въпреки
многократните покани, купувачът платил само част от цената по фактура №
********** от 30.07.2020 в размер на 541.81 лева. Предвид това, ответникът дължи на
ищеца общо сумата от 3 359,72 лева, незаплатена продажна цена на доставената стока
по договор за доставка на течен азот от 20.05.2020 година.
Допълнително, по силата на договор за наем от 20.05.2020 година ищецът
предоставил на ответника за временно и възмездно ползване оборудване,
представляващо стационарен криогенен съд (резервоар за втечнен газ), срещу
заплащане на месечна наемна цена в размер на 420 лева с ДДС. Неплатена останала
наемната цена за 10 месеца - от месец юни 2020 година до април 2021 година, в общ
размер от 4 200 лева с ДДС. На основание гореизложеното се моли предявените искове
да се уважат. Претендират се сторените в производството разноски.
Ответникът, макар и редовно уведомен, не е депозирал в законоустановения за
това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата молба. Ответникът не се
явява лично в открито съдебно заседание, не се и представлява. Не е направено и
искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за
процесуалните последици на чл. 238 ГПК.
Преди да се пристъпи към обсъждане на спора по същество, съдът счита за
нужно да акцентира върху факта, че в хода на производството ответникът е сменил
фирмата, под която осъществява търговската си дейност – от „Винпром Русе“ АД на
„Винпром Русе 1956“ АД. Следва да се посочи, че в случая не се касае за различен
правен субект, доколкото е сменена единствено фирмата на търговеца, но не и
неговото ЕИК и/или правноорганизационна форма.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията
на страните, счита следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е
уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с
оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото
доказателства.
Ищецът, в открито съдено заседание от 16.11.2021г. ( л. 76 гръб- л. 77 от делото
), чрез процесуалния си представител, отправя изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно
2
връчени на ответника по седалище и адрес на управление, вписан в Търговски
регистър при Агенция по вписванията на дата 08.07.2021г. (съобщение на л. 54 от
делото ). Допълнително, ответникът е редовно призован за датата и часа на първото
открито съдебно заседание, като призовката отново е връчена по седалище и адрес на
управление ( л. 61 ).
Макар и редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК (видно от
редовно връчената призовка на л. 61 от делото), ответникът не е проявил процесуална
активност под каквото и да било форма.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не
е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за
последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, макар и редовно
призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се
гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба
писмени доказателства, се извежда заключение за вероятната основателност на
предявения иск.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради
това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените
искове с правно основание чл. 327 ТЗ и чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 228 и чл. 79, ал.1
ЗЗД да бъдат уважени изцяло.
Върху главните вземания се дължи и законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда / 01.06.2021г./ до окончателното й погашение.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се
поражда в полза на ищцовата страна. Представени са доказателства за заплатени
разноски в общ размер от 2 841, 79 лв. ( 302, 39 лв.- държавна такса; 1190- адвокатски
хонорар за исковото производство; 40- държавна такса за обезпечение на бъдещ иск;
515, 92лв.- адвокатско възнаграждение в производството по обезпечаване на бъдещ
иск; 102, 50 лв.- държавна такса за образуване на изпълнително дело и 690, 98 лв.-
адвокатско възнаграждение по изп. производство ). Предвид изложеното, ответникът
следва да заплати на ищеца сторени разноски в размер от 2841, 79 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВИНПРОМ- РУСЕ 1956" АД, ЕИК ********* ( с преходно
наименование на търговеца „ВИНПРОМ- РУСЕ“ АД ) да заплати на „СИАД
3
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 327 ТЗ и чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр.
чл. 228 и чл. 79, ал.1 ЗЗД следните суми: сумата от 3 359,72 лева с ДДС,
представляваща дължимата продажна цена на доставената стока, представляваща
течен азот, по Договор за доставка от 20.05.2020 година, за което са съставени 4 броя
фактури в периода 30.07.2020г.- 29.01.2021г. и сумата от 4 200 лева с ДДС,
представляваща дължимата наемна цена на предоставено под наем оборудване,
представляващо стационарен криогенен съд ( резервоар за втечнен газ) за 10 месеца, за
периода от месец юни 2020 година до април 2021 година, за което са съставени 9 броя
фактури, издадени в периода от 31.07.2020г. - 27.04.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /
01.06.2021г. / до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „ВИНПРОМ- РУСЕ 1956" АД, ЕИК
********* ( с преходно наименование на търговеца „ВИНПРОМ- РУСЕ“ АД ), да
заплати на „СИАД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, сума в размер на 2 841, 79
лв, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото исково производство и
във връзка с производството по обезпечаване на бъдещ иск.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд- Пловдив в едномесечен срок от
връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4