Решение по дело №726/2019 на Районен съд - Карлово

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Гр. Карлово, 13.01.2020 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                  

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова

 

с участието на секретаря Петя Василева, като разгледа НАХД № 726 по описа на Карловски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН, във връзка с чл. 416 от КТ.

         С наказателно постановление № ****/10.10.2019 г. на Директора на Д. „И. по т.”, гр. П., на „М.т.“ ЕООД, ЕИК *** в качеството на работодател, със седалище и адрес на управление ***2, представлявано от Б.Т.М.,  на основание чл. 414 ал. 3 от КТ е  наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв. за нарушение на чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 от КТ.

         Недоволен от наказателното постановление е останал представляващият дружеството жалбоподател и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок. Счита, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на наказателното постановление, алтернативно за изменение на същото с прилагане на минималнопредвидената за нарушението имуществена санкция. В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

         Ответната по жалбата страна – Дирекция „И. по т.”, гр. П. моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

         Разгледана по същество е частично основателна.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита като свидетели на актосъставителя Б.Д. и приложените и приети писмени такива – декларация на основание чл. 402 ал. 1 т. 3, чл. 402 ал. 2 от КТ, договор № ** от 30.04.2019г., обяснение, известие за доставяне, Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изп. директор на ИА „***”, гр. С.,  АУАН  № ****/24.09.2019г., съдът установи следното:

         На 24.09.2019 г. свидетелят Д. е съставил акт за установяване на административно нарушение № **** срещу „М.Т.” ЕООД, в качеството на работодател, в който е отразил, че при извършената проверка на 12.09.2019г. на сечище в обект 1938 „С“ отдел 2186 „а“ в землището на с. С., община К., където добива дървесина „М.Т." ЕООД съгласно договор № ** от 30.04.2019г. с Териториално поделение Държавно горско стопанство К., е установено, че работи като извозвач Н. Н. Ч. с установено работно време от 8 часа до 16 часа, уговорено трудово възнаграждение в размер на 14 лв. на кубик добита дървесина и работно място сечището, обект на проверката. Посочените обстоятелства Н.Ч. е декларирала в разговор и писмено в декларация по чл.402 от Кодекса на труда. От извършената проверка на сечището и от представени на 24.09.2019г. от управителя на „М.т.“ ЕООД документи, а именно договор № ** от 30.04.2019г. и писмени обяснения, е установено, че на 12.09.2019г. работодателят „М.Т.“ ЕООД е приел да работи Н. Н. Ч. при съществуващи елементи на трудово правоотношение - работно време, трудово възнаграждение и работно място, сечище в обект 1938 „С“ отдел 2186 „а“  без да е сключен с нея писмен трудов договор,  с което нарушен чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 от КТ.

         Въз основа на така съставения акт, компетентният за това орган съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ и Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изп. директор на ИА „***“, гр. С. е издал обжалваното наказателно постановление.

         Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност.

         Издаденият АУАН  съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, съставен е в присъствието на свидетели на съставянето му, посочени  в него и е връчен на нарушителя с разяснени му права на възражения  в 3 –дневен срок. Обжалваното НП съдържа всички изискуеми реквизити, изискуеми от чл. 57 от ЗАНН. Съгласно чл. 416 ал.1 от КТ,  редовно съставените актове по КТ имат доказателствена сила до оборване на изложеното в тях. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН .

След преценка на събраните доказателства, по фактите съдът прие следното:

На 12.09.2019г. на сечище в обект 1938 „С“ отдел 2186 „а“ в землището на с. С., община К., където добивало дървесина „М.Т.“ ЕООД по договор от 30.04.2019г. с Териториално поделение Държавно горско стопанство К., била извършена проверка от служители към ДИТ- П., сред които актосъставителят, които констатирали, че на сечището работят шест лица, участващи в дърводобива, едно от които секач, а останалите извозвачи. Един от извозвачите било лицето Н.Ч.. При проведения разговор между проверяващите и работещите, последните обяснили, че управителят на дружеството ги е наел на работа и всички те нямат сключен трудов договор. Ч. попълнила и декларация на основание чл. 402 ал. 1 т. 3, чл. 402 ал. 2 от КТ, в която посочила длъжността си, работното време, почивните дни и уговореното трудово възнаграждение, както и че няма сключен трудов договор.

При така установените факти, от правна страна се прие следното:

Дружеството  жалбоподател е санкционирано  в качеството на работодател, каквото безспорно има съгласно  § 1 т.1 от КТ. На датата на проверката Ч. е полагала труд на сечището. В случая е налице нарушение на правилата, установени в състава на чл. 62 ал.1 от КТ. Ч. заедно с останалите лица е била на сечището и е полагала труд от два месеца, при уговорено възнаграждение 14 лв. на кубик и последно получено възнаграждение от 300лв., почивни дни – събота и неделя,  уведомила  е проверяващите, че няма сключен договор, попълнила е декларация по чл. 402 КТ. Съобразно АУАН, който е редовно съставен и има доказателствена сила до доказване на противното съгласно чл. 416 ал.1 от КТ и доказателствата по делото, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил нарушението, за което е санкциониран. Доказателствата не опровергават доказателствената сила на АУАН, а и извършването на нарушението не се оспорва. Контролните органи лично са се убедили, че Ч. престира работна сила, обяснила е, че работи там като извозвач, попълнила е предоставената й декларация, в която е посочила от колко време работи там, работно време, почивни дни, както и следващото се трудово възнаграждение и последното получено такова. Съдът ползва показанията на актосъставителя като вътрешнонепротиворечиви и пряко относими към предмета на доказване по делото. Показанията му не са повлияни от някакви отношения с дружеството жалбоподател, които да повлияват безпристрастността му. Подкрепени са и от писмените доказателства по делото.

    При така изложеното съдът намира, че административното нарушение е надлежно установено. Безспорно се установява от доказателствата по делото, че на датата на проверката Ч.  е престирала  работна сила при наличие всички елементи на трудовото правоотношение, за което е нямало сключен писмен трудов договор. Съгласно нормата на чл. 1 ал. 2 от КТ  отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения и е недопустимо същите да се уреждат без трудов договор. При това положение дружеството – жалбоподател правилно е санкционирано за нарушение на чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 от КТ. Правилно нарушението е съотнесено и към санкционната норма на чл. 414 ал. 3 от КТ.   Законосъобразно административно- наказващият орган е наложил имуществена санкция, съобразно вида на нарушителя - юридическо лице. Тъй като обаче до настоящия момент дружеството- жалбоподател не е наказвано за неспазване на трудовото законодателство и нарушението за него се явява първо, както и липсват данни за настъпили съществени вредни последици за работника от това нарушение, съдът счита, че следва да намали размера на наложената имуществена санкция до минималната предвидена 1500.00лв. и в този смисъл следва да измени наказателното постановление.

Съдът не счита, че  се касае за маловажен случай, тъй като се установи, че се касае за нарушение, извършено по отношение на повече работници, както и периодът на засягане на съответните обществени отношения не е бил незначителен, което сочи на поведение на работодателя, неглижиращо нормите на трудовото законодателство. Не може да се счете при това положение, че липсват каквито и да било настъпили вредни последици за работника и за приложение на нормата на чл. 415в от КТ, която е и неприложима за това нарушение по силата на ал. 2 от нея.

Мотивиран от горното КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД

        

Р  Е  Ш  И

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № ****/10.10.2019 г. на Директора на Д. „И. по т.”, гр. П., с което на „М.т.“ ЕООД, ЕИК **** в качеството на работодател, със седалище и адрес на управление ***2, представлявано от Б.Т.М.,  на основание чл. 414 ал. 3 от КТ е  наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв. за нарушение на чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2500.00 лева на 1500.00  (хиляда и петстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му.

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

П.В.