Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000 / 28.8.2020г.
година град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На шести август две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………ДАРИНА
ЕНЕВА…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер....104....по описа за............2020…...............година
Производството по настоящото
дело е образувано по повод подадената искова молба от Р.Р.К. чрез неговия пълномощник и процесуален
представител адв. В. с която същата ищца е предявила установителен иск с правно
основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК срещу Р.Х.Р. .Със същият иск горепосочения ищец моли съда да постанови решение с което да приеме за
установено по отношение на горепосочения ответник , че същият му дължи паричната
сума в размер на 5 000 лв. , което задължение представлява
неплатена сума по договор за заем от първата половина на месец ноември
2014 година , сключен между тях , , както и законовата лихва върху главницата , начиная от датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 882
от 10.12.2019 г. по ч. гр.д. № 1389 / 2019 година по описа на Районен съд Карнобат до окончателното
изплащане на горепосочената главница . Със същата искова молба ищцовото дружество моли съда да осъди ответника
да му заплати и сумата
представляваща всички направени от
него по настоящото съдебно производство
съдебни разноски на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК,както и направените от
дружеството съдебни разноски присъдени му по заповедното производство по
ч.гр.д. № 1389 / 2019 г. по описа на Районен съд Карнобат.
В съдебно
заседание ищецът редовно призовано се явява лично и чрез неговия процесуален представител поддържа така предявения от него
иск и иска уважаването му , ведно с
всички законни последици от това.
Ответникът в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК чрез
процесуалния си представител е подал
отговор по исковата молба с която е
предявен горепосочения установителен иск срещу него и по този начин е взел становище по същия иск в същия отговор като
счита същият за допустим за разглеждане , но за изцяло неоснователен и моли
съда да го отхвърли изцяло .
Същият ответник редовно
призован не се явява лично в
съдебно заседание , като се явява неговия процесуален представител който пак заявява по повод на предявения срещу него иск ,
че не дължи сумата претендирана за установяване с него и по този начин моли той
да бъде отхвърлен изцяло.
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Горепосоченият
предявен от ищеца Р.К. иск се явява по
своята същност положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1
във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника Р.Р. съществуването в полза на ищеца К. на
твърдяното от него вземане за посочената
от него сума. За да бъде уважена тази
претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от
ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно :
между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице
валидно правоотношение обективирано в твърдения твърдения от страните договор за заем ,
ищецът като страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от
него задължения – да е предоставил в собственост твърдяната от него парична
сума от 5000 лв. по процесния договор на ответника , ответникът също като страна в
това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил
задължителните плащания респ. да не е върнал на ищеца заетата от него парична
сума в уговорения между страните срок затова и
затова в полза на ищеца да е възникнало правото на претенция за същата сума в претендирания за установяване размер и период и последно в полза на ищеца по делото при условията на
чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.
В исковата си
молба ищецът Р.К. твърди, че в първата половина на месец ноември 2014 година между
нея и ответника Р.Р. е бил сключен
договор за заем по силата на който ишцата в качеството й на заемодател е
предоставила на ответника който тогава е бил неин съпруг в заем сумата от 5000
лв., а последният ответник се е задължил да върне същата заета сума т.е между тях от първата половина на месец
ноември 2014 година е било налице правоотношение по повод на сключения между
тях договор з а заем .Ищецът твърди , че
предвид допуснатото неизпълнение на същия
договор от страна на ответника изразяващо се в неплащането от негова страна
на заетата от него сума от 5000 лв. , затова
ищецът по този
начин е получил правата на кредитор по
процесния договор за заем и с подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за горепосочената сума респ. ищецът
е
инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това
заявление е образувано ч.гр.д. № 1389 / 2019 г. по описа на КРС по което последният
съд е издал заповед № 882 от 10.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил
ответника Р.Р. , явяващ се длъжник по сключения договор за заем
посочен по- горе да заплати на кредиторът
– ищецът по делото Р.К. , горепосочена сума посочена в и в диспозитива
на исковата молба, а именно: парична
сума в размер на 5000 лв., както и
законната лихва върху главницата , считано от дата 06.12.2019 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за
изпълнение до окончателното им изплащане
, както и сумата от 500 лв. представляваща всички направени по заповедното производство съдебни разноски от
които сумата от 100 лв. държавна такса и
сумата от 400 лв. представляваща адвокатски хонорар. С оглед на това съдът
намира, че спрямо ищецът по настоящото
дело е налице една от императивните кумулативни предпоставки за уважаването на
настоящия иск- в негова полза да има образувано заповедно производство за
процесната сума дължаща се от ответника, която е и предмет на настоящото
производство.
Ответника Р. е изразил становище обективирано
в направеното от него възражение по чл. 414 от ГПК издадената срещу него горепосочена заповед за изпълнение на парично
задължение и тъй като по отношение на него заповедта за изпълнение не е влязла
в сила , съдът с нарочно разпореждане № 1273
от 19.12.2019 г. по същото ч.гр.д. № 1389
/ 2019 г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че може да предяви настоящия
установителен иск за горепосоченото задължение срещу ответника , което
с настоящата си искова молба сегашния ищецът
е сторил. Горепосочените факти така установени от настоящия съд не се
спорят от страните по делото.
Ответникът по
делото чрез пълномощника си и процесуален представител оспорва , че се е намирал с ищеца по делото в облигационно-
правна връзка респективно отношения с оглед на сключен между тях договор за
заем за процесната сума , тъй като твърди , че такъв не съществува тъй като не е получавал процесната
сума и не е купувал с нея твърдяния от
ищцата автомобил , а твърди , че всички
средства получавани от семейството им са послужили за пътуването на ищцата до Р
Турция и нейното лечение там. По настоящото дело не се приложиха писмени или
каквито и да е други доказателства опровергаващи твърденията на ответника в тази им част , а тяхната липса удостоверяват
по един несъмнен и безспорен начин и водят съда до правния му извод , че
страните по делото през процесния период
не са били в правоотношения уредени по
силата на сключен между тях договор за заем за процесната сума . Това е
така тъй като съдът намира , че ищеца
трябва да докаже сключването на процесния
договор между страните по делото по един категоричен и безспорен начин , както
и дължимостта и неплащането на
процесната сума от страна на ответника ,
която да се явява наистина дължима преди
инициирането на заповедното производство пред Районен съд Карнобат , с оглед
уважаването на тази претенция,
установителна такава която е обвързана от тази дължимост на плащанията на
длъжника по процесния договор . Във връзка с горните задължения за ищеца върху
когото лежи тази доказателствена тежест на тези обстоятелства , същият е
ангажирал само гласни доказателства и то
показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Шукрие Вейсал – майка на
ищцата която разпитана в съдебно заседание твърди , че не е видяла страните по
делото да са сключили горепосочения процесен договор за заем , а твърди , че
ищцата й е казала , че е дала на ответника
процесната сума пари и то през
месец март 2015 година и с тях ответника
си бил купил микробус и кола за да започне някъде работа. Съдът обаче не
кредитира тези свидетелски показания като достоверни тъй като на първо място с тях свидетелят
възпроизвежда твърдения на самата ищца по делото , а не свои лични възприятия относно
отношенията между страните по делото , второ показанията на същата свидетелка
се разминават с твърденията на ищцата в самата й искова молба относно времето
на сключването на твърдяния договор за заем / ищцата твърди , че е сключила
същия с ответника в първата половина на месец ноември 2014 г. за което е представила
и сключен между нея и Банка ДСК ЕАД
договор за кредит за текущо потребление
от дата 21.10.2014 година , а
свидетелката твърди , че ищцата е дала процесната сума на ответника през месец
март 2015 година / , както и това , че същата свидетелка явявайки се майка на
ищцата свидетелства само за факти явяващи се благоприятни за ищцата , с оглед
домогването й да помогне на дъщеря си
за постигането на един благоприятен
резултат от делото в нейна полза. Затова съдът кредитира тези показания с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК и във
връзка с това , че по делото липсват
каквито и да са убедителни доказателства доказващи сключен между страните
договор за заем – твърдян такъв , като намира , че същите са изцяло в полза на
ищцата по делото , поради явната заинтересованост на свидетелката от това ,
както бе посочено , не ги кредитира като достоверни и с тях съдът приема , че ищцата не може да
се докаже наличието на
предпоставките въз основа на които е
възникнало твърдяното от нея задължение на ответника . Освен това следва да се спомене
от съда , че настоящата заповед за изпълнение не е издадена въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение които се издават само за подлежащи
на изпълнение вземания по чл. 418
ал.2 от ГПК , които документи са посочени в чл. 417 т. 1 до т. 9 от ГПК . Затова
съдът намира, че не е налице в случая и
другата предпоставка за уважаването на иска- наличие на твърдяното валидно
правоотношение между страните по делото – твърдяния от ищцата за сключен между
тях договор за заем за сумата от 5000 лв.
Въз основа на
гореизложеното следва да бъде посочено от съда това че ищцата по делото не е ангажирала никакви годни доказателства в подкрепа на претенцията си за посоченото от
нея вземане и дали същото се дължи от ответника и поради това съдът
намира , че претенцията на ищцовата
страна се явява абсолютно недоказана и същата да бъде отхвърлена като
неоснователна изцяло, ведно с претендираното искане за присъждане на съдебни разноски по заповедното производство. По този начин следва да бъде отхвърлено и
искането на ищцата да й бъдат заплатени и направените от нея съдебни разноски по
настоящото дело . Ответната страна е поискала присъждане на разноски по
настоящото дело , като понеже е
представила доказателства за тях, то съдът намира, че същите следва да й бъдат
присъдени на основание чл. 78 ал.3 от ГПК изцяло в размер на сумата от 580 лв.
поради отхвърлянето изцяло на така предявения от ищцата иск .
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК предявен от Р.Р.К. с ЕГН ********** , с адрес
*** , същата и с адрес на пълномощник – адрес за връчване
на съдебни книжа и призоваване – град Карнобат , обл. Бургас ул. Георги Димитров № 6 чрез адв. Д.Д.В. срещу Р.Х.Р. с ЕГН ********** с адрес ***,
същият със съдебен адрес и
пълномощник адв. С.Х. Гонкова-
Трайкова с адрес на кантора на АД Трайков и Гонкова в гр. Карнобат , обл.
Бургаска ул. Сашо Кофарджиев № 2 и с иск
който Р.Р.К. моли съда да постанови решение с което да приеме
за установено по отношение на Р.Х.Р. , че
същият в качеството му на длъжник – заемател по договор за заем сключен между тях в първата половина на месец
ноември 2014 година й дължи сумата от 5000
лв. което задължение представлява неплатена сума по същия договор за заем сключен между тях , както и че дължи законовата
лихва върху главницата , начиная от
датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 882 от 10.12.2019 г. по ч.
гр.д. № 1389 / 2019 година по описа на
Районен съд Карнобат- 06.12.2019 г. до
окончателното им изплащане като неоснователен и недоказан изцяло , като
отхвърля и искането за присъждане на разноски по заповедното производство в
размер на 500 лв. представляваща всички направени по заповедното производство съдебни разноски,
както и отхвърля и искането за
присъждането на съдебни разноски направени от ищеца по настоящото дело в размер от 100 лв. като
неоснователно.
ОСЪЖДА Р.Р.К. с ЕГН ********** , с адрес *** , същата
и с адрес на пълномощник – адрес за връчване на съдебни книжа и
призоваване – град Карнобат , обл. Бургас
ул. Георги Димитров № 6 чрез адв. Д.Д.В. да заплати на Р.Х.Р. с ЕГН **********
с адрес ***, същият със съдебен адрес и
пълномощник адв. С.Х. Гонкова-
Трайкова с адрес на кантора на АД Трайков и Гонкова в гр. Карнобат , обл.
Бургаска ул. Сашо Кофарджиев № 2 сумата от 580 лв. представляваща направените
от него съдебни разноски по настоящото гр.д. № 104/ 2020 г. по описа на Районен
съд Карнобат на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в
14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: