№ 189
гр. гр. Добрич, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на единадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500168 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№262045/22.07.2021г. на „Т.“ ЕООД с.К., общ.Б., представлявано от
управителя Т.Ц., действащ чрез процесуален представител –адв.В.Г.-ВАК,
срещу решение №260050/08.06.2021г. по гр.д.№150/2020г. на РС-Б., в частта ,
в която дружеството е осъдено да заплати на „Фючър Енерджи ” ООД със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Найден Геров“ №6, ет. 4,
офис 7, сумата в размер на 13 719,31 лв.(тринадесет хиляди седемстотин и
деветнадесет лева и тридесет и една ст.), представляваща продажна цена на
електрическа енергия по договор за продажба на електрическа енергия
№FE8000031/14.04.2016 г. за периода от 01.08.2017 г.- 31.10.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата; както и сумата в размер на 3 431,53 лв.
(три хиляди четиристотин тридесет и един лев и петдесет и три ст.),
представляваща обезщетение за забава върху сумата от падежа до датата на
подаване на исковата молба.
Оплакванията са за неправилни правни изводи относно
съществуването на облигационни отношение между страните по силата на
1
договор от 14.04.2016г. и в периода след 14.04.2017г., тъй договорът бил
продължен. Счита договорът за продажба да е с неправилно установени от
съда действие и форма, неправилно да са приложени от съда правилата на
чл.20 от ЗЗД. Неправилно приел, че договорът е продължен с факта на
осчетоводяване от ответника на издадените от ищеца фактури. Излага доводи
относно предмета на договора и правната му уредба, извежда извод за
липсата на възможност за възникване на валидно облигационно отношение за
продажба на ел.енергия на свободно договорени цени чрез неформални
действия на страните предвид регламентацията му със специална нормативна
уредба – ЗЕ и Правилата за търговия с ел.енергия и неприложимост на
правилото на чл.293, ал.3 от ТЗ. Осчетоводяването не можело да послужи
като основание за преодоляване на нормите на ЗЕ и Правилата за търговия с
ел.енергия, които установявали квалифицирана форма за сключване на
договора. Неправилно съдът приел, че действието му може да бъде
продължено при липса на същата форма. Писмено споразумение за
продължаване срока на договора липсвало. Прекратяването му настъпило на
14.04.2017г. и доставчикът не можел да претендира престираното след тази
дата въз основа на договора от 14.04.2016г. Иска отмяна на решението и
отхвърляне на иска.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна е подала писмен
отговор със становище за неоснователност на жалбата предвид
основателността на предявените искове, тъй като независимо , че срокът,
уговорен в договора е 1 година, същият бил автоматично продължен с акта на
осчетоводяване на процесните фактури. Страните били в трайни търговски
отношения в периода 14.04.2017г-30.09.2017г., осчетоводяването на
фактурите, начисляването на данъчен кредит и ползването на ДДС,
представлявало изрично признание за възникналите договорни отношения и
за извършените доставки. Изводите на съда били правилни и
законосъобразни. Иска потвърждаване на решението.
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
съобщено на 05.07.2021г., въззивната жалба, изпратена по пощата на
19.07.2021г., се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от
процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на
неизгодното за него първоинстанционно решение, отговаря на регламентите
на чл.260 и чл.261 от ГПК.
2
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Предмет на обжалване от ответника е решението в осъдителната му
част. Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие
с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна
проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната
част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на
релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая
решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен
състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма,
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право
на иск с искова молба вх.№1124//20.03.2020г., уточнена с молба вх.
№2604.70/05.10.2020 г., от "ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ" ООД (в несъстоятелност),
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Найден
Геров“ №6, ет. 4, офис 7, представлявано от А.Г.К, назначен за постоянен
синдикт с определение №6162/27.11.2018г. по т.д.№3343/2017г. на СГС,
срещу „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. К.,
ул. „***“ №70, представлявано от управителя К.А.И., за сумата от общо 13
719,31 лева, представляваща сбор от цена на доставена електрическа енергия
и предоставени комбинирани услуги за периода от 01.08.2017 г.- 31.10.2017 г.
по договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен
клиент и предоставяне на комбинирани услуги
№FE8000031/14.04.2016г./8156.64лева по фактура №**********/31.08.2017г.
за доставени 39850кВтч ел.енергия и в периода 01.08.2017г.-31.08.2017г.,
5253.81лева по по фактура №**********/30.09.2017г. за доставена
25668кВтч ел.енергия за периода от 01.09.2017 г.- 30.09.2017 г., 308.86лева по
фактура №**********/31.10.2017г. за доставена 1509кВтч ел.енергия за
периода от 01.09.2017 г.- 30.09.2017 г./, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
; за сумата от общо в размер на 3 431,53лева, представляваща сбор от
обезщетения за забава плащането на главните парични
3
задължение/2071.05лева законна лихва върху сумата от 87156.64лева за
периода 15.09.2017г. до датата на подаване на исковата молба; 1287.29лева
законна лихва върху сумата от 5253.81лева за периода 17.10.2017г. до датата
на подаване на исковата молба; 73.19лева законна лихва върху сумата от
308.86лева за периода 14.11.2017г- до датата на подаване на исковата молба
/за периода от датата на падежа на всяко вземане- до подаване на исковата
молба; сумата от 30 лева, представляваща такса за прекъсване на ел.
захранване, за която е издадена фактура №**********/31.10.2017г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
плащане и сумата от 7,11лева обезщетение за забава плщането на сумата от
30 лева за периода 15.11.2017г. до датата на подаване на исковата молба.
Обосноваващите исковите претенции твърдения на ищеца се свеждат до
наличие на договорни отношения между страните, произтичащи от договор за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги №FE8000031, сключен на 14.04.2016г.
В периода от 01.08.2017 г.- 31.10.2017г. ищецът, понастоящем търговец в
несъстоятелност, доставял на ответника активна нетна електрическа енергия,
поемало е за своя сметка отговорността за небалансите в потреблението и е
предоставяло услуга „прогнозиране на потреблението. За изпълнението на
поетите задължения е издало и описаните по-горе три фактури от датите
31.08.2017г. , 30.09.2017г. и 31.10.2017г.. Ответникът не извършил плащане
на доставената ел.енергия и допълнителните услуги на посочения във всяка
фактура падеж и понастоящем.
Ответникът е оспорил съществуването на процесните вземания с
доводи , свеждащи се до липсата на продажбено правоотношение на
ел.енергия между страните за процесния период 01.08.2017 г.- 31.10.2017г.
поради прекратяване на срочния/едногодишен/ договор за продажба от
14.04.2016г., посочените във фактурите количества ел.енергия не били реално
доставени в обекта му.
Предявените искове намират правното си основание в чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД във вр. чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Настоящата инстанция, обсъждайки същите доказателства, обсъдени и
от районния съд, приема за установени от фактическа страна, установените и
от районния съд обстоятелства за надлежно възникнало облигационно
4
правоотношение по силата на Комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги № FЕ8000031 от 14.04.2016 г., сключен при общи
условия, които от момента на подписване на договора са станали
задължителни за ответника. Договорът е сключен за срок от една година.
Постигнато е съгласие „Фючър Енержи“ООД да е доставчик и координатор
на балансираща група за обекти на ответника, за които предоставя фактури за
минал период. Дружеството-ищец по делото, се е задължило да доставя на
дружеството –ответник по делото, електрическа енергия, а ответното се е
задължило да я заплаща при цена 84, 00 лева за 1 МWh. Съгласно чл.1, ал.7 от
общите услвия, всички елементи на договора, включително обектите на
снабдяване, минимален срок и други специфични клаузи могат да бъдат
уговорени между страните отделно, чрез използване на електронни средства
за комуникация от разстояние, включително електронна поща.
Данните по делото сочат, че и след датата 14.04.2017г. е продължило
изпълнението на договора от 14.06.2016г., като ищецът е продължил да
доставя ел.енергия за обекта на ответника, а ищецът да приема доставената
ел.енергия, извод за което следва от представеното извлечение от дневника за
продажби на ищеца и заключението на вещото лице Д.Д. по назначената от
районния съд съдебно-счетоводна експертиза, извършило проверка в
счетоводството на ответника. Вещото лице е констатирало, че процесните
фактури- фактура №**********/31.08.2017г. , фактура
№**********/30.09.2017г. и фактура №**********/31.10.2017г. за доставка
на ел.енергия, са осчетоводени от ответника съответно на 31.08.2017 г .,
30.09.2017 г. и на 1.11.2017 г ., като последният е ползвал данъчен кредит за
тях. Фактурата за такса за прекъсване на ел.захранване не е осчетоводена в
ответното дружество.
Тези обстоятелства /отразяването на фактурите в счетоводството на
ответното дружество, ползването на данъчен кредит/, относими и към
процесните фактури /без фактурата на стойност 30лева/, представляват
недвусмислено признание на задължението по тях и доказват неговото
съществуване /решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г.на ВКС/.
Извършените от самия ответник счетоводни записвания са достатъчни да
установят неблагоприятния за него факт, че е приел в своята правна сфера
резултата от извършената от ищеца доставка на ел.енергия.
5
Процесният договор като вид договор за доставка е консенсуален такъв-
за сключването му е достатъчно постигане на съгласие, нормативните
актове/ЗЕ и ПТЕЕ/, регулиращи отношенията във връзка с продажбата на
ел.енергия не поставят формални изисквания за сключването му. С оглед
факта, че след изтичането на срока му страните са продължили изпълнението
му –ищецът е продължил да доставя ел.енергия, ответникът е приемал
доставката, действието на договора се явява продължено за неопределено
време. Задължението на ответникът не е изпълнено, по делото не е и бил
спорен размерът му. Предявените искове са основателни, следва и правилно
са уважени.
Обжалваното решение като правилно в обжалваните части следва да
бъде потвърдено на основание чл.271 от ГПК и с мотивите на районния съд за
основателност на исковете, към които съобразно чл.272 от ГПК настоящата
инстанция препраща.
С оглед изхода от спора, право на съдебно деловодни разноски има
въззиваемата страна, но същата не е удостоверила извършване на разходи във
въззивната инстанция, респ. отговорност за разноски не следва да се
разпределя.
Тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 пр. 2 ГПК установява
минимален размер на цената на исковете по търговски спорове - 20 000 лева,
под който не може да бъде надлежно сезирана касационната инстанция, като
произнесено по такъв спор с цена на исковете под този размер, настоящото
решение на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260050/08.06.2021г. по гр.д.№150/2020г.
на РС-Б., в частта на осъждането на „Т.“ ЕООД с.К., общ.Б., да заплати на
„Фючър Енерджи ” ООД(в несъстоятелност) гр. София, сумата в размер на 13
719,31 лв. представляваща продажна цена на електрическа енергия по договор
за продажба на електрическа енергия №FE8000031/14.04.2016 г. за периода от
01.08.2017 г.- 31.10.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; както
и сумата в размер на 3 431,53 лв, представляваща обезщетение за забава от
6
падежа до датата на подаване на исковата молба.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1, предл.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7