№ 22
гр. Стара Загора , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20215501001107 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260104/26.02.21 г.,постановено по гр.д. №77/20 г. по
описа на РС-К.,с което се признава за установено по отношение на Община
К., улица ***, Булстат ***, представлявана от Кмета Г.Г.С., съществуването
на вземането на Застрахователно акционерно дружество "А." АД, със
седалище и адрес на управление град С., район ***, ЕИК ***, представлявано
от *** за сумите : 413, 32 лева главница, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от пътно-
транспортно произшествие на 15.09.2014г. по пътя село Е.- град К. с лек
автомобил марка „БМВ“, модел „3 Ер Райхе“, с per. № СА 6161 ТТ,
собственост на „У.“ ЕАД, настъпило поради повреда в настилката на път,
собственост на Община К., 125.84 лева лихва за забавено плащане от
25.11.2016г. до 25.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.11.2019 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1873/27.11.2019 г. по частно гражданско дело № 3192/2019 г. по описа на
Районен съд - К..
1
Въззивникът Община К.,чрез процесуалния си представител излага
доводи за незаконосъобразност на постановеното решение.Счита,че в рамките
на съдебното производство няма събрани безпротиворечиви доказателства за
съществуването на процесната дупка т.е не е установено лошо състояние на
вещта,от която е настъпил деликта.Исковата молба не била конкретизирана по
отношение на това,къде се е намирала процесната
дупка.Доказателствата,представени от ищеца били кредитирани с доверие без
каквито и да било мотиви.Моли съда да постанови решение,с което да отмени
първоинстанционния съдебен акт като постанови решение,по същество на
правния спор като се отхвърли предявения иск от ЗАД „А.“ АД като
неоснователен и недоказан.Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемият „ЗАД А.“ АД ЕИК *** депозира писмен отговор на
въззивната жалба като изразява становище,че същата следва да се остави без
уважение.Излага доводи в тази насока.
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за
установено следното:
Ищецът „ЗАД А.“ АД ЕИК *** твърди, че на 15.09.2014г., по пътя
между с. Е. и гр. К., лек автомобил марка „БМВ", модел „3 Ер Рейхе", per. №
СА 6161 ТТ, управляван от Д.Т.Й., преминал през необезопасена дупка на
пътното платно, в резултат на което били причинени вреди по автомобила.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба № 1з-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните
работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към ГФ, в
редакцията към датата на събитието, не се посещават от органите на МВР -
"Пътна полиция", и не се съставят документа за повреди на МПС, които не са
причинени от друго ППС. Твърди, че уврежданията по автомобила са
настъпили поради неизпълнение на задълженията от страна на служителите
на Община К. за обезопасяване на пътното платно. Съгласно решение на
Министерски съвет № 236/13.04.2007 г. за утвърждаване на общинските
пътища на основание чл. 3, ал. 4 от Закона за пътищата, път /1-5/ К. - Е.
2
/52Е1064/ е общински.
Твърди, че съгласно условията на застрахователен договор за застраховка
„Каско на МПС" № **********/07.02.2014 г., сключен между ЗАД ,А." и
собственика на увреденото МПС, със срок на действие от 15.03.2014 г. до
14.03.2015 г., в ЗАД „А." била образувана преписка по щета №
10014030138864. В хода на ликвидационната дейност по щетата били описани
повредите, причинени при пътнотранспортното произшествие, след което, на
основание т. 8.3 от Общите условия /нарушена цялост на пътното покритие/,
уврежданията били отстранени за сметка на застрахователя ЗАД .А.". Сочи,
че видно от фактура № **********/16.09.2014 г. сумата, дължима за
извършените ремонтните дейности била 537,76 лева. От страна на ЗАД А." за
изплащане била одобрена сума в размер на 403,32 лева, която застрахователят
е заплатил в полза на лизингополучателя на МПС на 05.12.2014 г., видно от
платежно нареждане № П5857082/05.12.2014г.Заявява, че общият размер на
заплатеното от застрахователя обезщетение е 413,32 лева /403,32 лева
дължимо обезщетение +10 лева ликвидационни разноски/.След изплащането
на обезщетението, на основание чл. 213, ал. 1 от Кодекса за застраховането
/отм./, във връзка с пар. 22 от ПЗР от Кодекса на застраховането, ЗАД .А."
встъпил в правата на застрахования за възстановяване на изплатеното
обезщетение срещу причинителя на вредите до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, или
общо за сумата от 413,32 лева. Заявява, че произшествието е настъпило
поради неподдържането на пътното платно в състояние, в което същото е
можело да се ползва без риск от настъпване на ПТП, като Община К. не е
положила дължимата по закон грижа за поддръжка на пътното платно.По
силата на императивната разпоредба, уредена в параграф 7, ал. 1, т. 4 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация, във връзка с
чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, собственик на
общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, е
съответната община, в чиито населени места се намират тези улици. Съгласно
чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините, т.е. собственикът на
процесния пътен участък.
3
Счита, че Община К. е длъжна да вземе необходимите мерки за
осигуряване на безопасността на пътното платно.Сочи, че с покана, изх. № Л-
204/08.01.2015 г., получена от Община К. на 12.01.2015 г. и на основание чл.
213а от Кодекса за застраховането /отм./ са предявили регресната си
претенция, като и до настоящия момент сумата не им е била възстановена,
което породило правния им интерес от завеждане на иска.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на страните, че ответникът Община К. дължи на ЗАД А." следните
суми:сумата от 413,32 лева - представляваща сбор от изплатеното от ЗАД А."
обезщетение, ведно с обичайните разноски за неговото определяне в размер
на сумата от 10,00 лева;мораторна лихва в размер на 125,84 лева, за периода
от 25.11.2016 г. до 25.11.2019 г.;законна лихва върху главницата от 26.11.2019
г. до окончателното изплащане на задължението.Претендира се присъждане
на направените по делото разноски включително в заповедното производство.
Ответникът Община К. счита, че предявеният иск е недопустим и като
такъв не може да бъде разгледан, тъй като по отношение ищеца не е налице
активна процесуална легитимация.От представената комбинирана
застрахователна полица се установява, че застраховано лице и собственик на
увредената вещ (МПС) е „У." ЕАД. Дружеството „Г." ЕООД е било само
пълномощник. От представеното платежно нареждане е видно, че ищецът
ЗАД .А." АД е платил на „Г." ЕООД сумата 403,32 лв. Основанието за
суброгация произтича от чл. 213 от КЗ, /отм./ съгласно който с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата, поради което моли съда да
приеме, че поради липса на данни за изплащане на обезщетение на
застрахованото лице-собственик „У." ЕАД, то за застрахователя-ищец липсва
основание за суброгация, от което пък следва и извода за недопустимост на
исковата претенция. По тези съображения моли съда да прекрати делото.
Излага съображения,че пътят се изкърпва и ремонтира в различни участъци
от фирми,избрани въз основа на обществена поръчка. Работата им се приема с
протоколи от Общината и същите носят гаранционна отговорност за
извършения ремонт, и за който е разходван обществен ресурс.
Видно от приложеното частно гражданско дело №3192/2019 г. по описа на
4
Районен съд - К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение №1873/27.11.2019г. срещу длъжника Община К., за сумата
413.322 лева за главница, 125.84 лева мораторна лихва от 25.11.2016г. до
25.11.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
26.11.2029г. до изплащане на вземането, както и сумата от 75 лв. разноски по
делото. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от
длъжника Община К., че не дължи изпълнение по издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 3192/2019 г. по описа на Районен съд - К., което е
обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия иск.
По делото е представена комбинирана застрахователна полица №
**********/07.02.2014 г. за имуществена застраховка "Каско и злополуки" за
лек автомобил марка „БМВ“, модел „3 Ер Райхе“, с per. № СА 6161 ТТ,
собственост на „У.“ ЕАД, със срок на действие 05.03.2014 до 14.03.2015г. В
декларация на водач на застраховано МПС, увредено при застрахователно
събитие водача на лекия автомобил е декларирал ПТП, настъпило на
15.09.2014 г. при следните обстоятелства: по пътя между село Е. и град К.,
влязъл в дупка в следствие на което предна лява гума се е сцепила.
Декларацията е подадена на 19.09.2019.От представения по делото опис
на претенция №10014030138864/19.09.2014 г. е видно, че са повредени
следните детайли по автомобила: гума предна лява за подмяна. Съгласно
изготвения от застрахователя доклад по щета № 10014030138864
определеното застрахователно обезщетение е в размер на 413.32 лева, от
която 403.32 лева обезщетение, какго и сумата от 10 лева, представляваща
обичайни разходи за определяне на обезщетението, в случая за вещо лице.
Обезщетението в размер на 403.12 лева е изплатена на „Г.“ ЕООД с разходен
касов ордер от 05.12.2014 г.
Действително за установяване на пътно-транспортното произшествие не е
съставен официален удостоверителен документ от органите на МВР - "Пътна
полиция"- протокол за ПТП. Допустимо е доказването на произшествието да
се извърши с всички останали допустими доказателствени средства.
От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза се
установява, че механизмът на процесното ПТП е следният: на 15.09.2014
процесният автомобил е бил управляван по пътя село Е. град К. като лек
5
автомобил марка „БМВ“, модел „3 Ер Райхе“, с per. № СА 6161 ТТ,
управляван от Д.Т.Й. е преминал през необезопасено увредено асфалтово
покритие в резултат на което е увредена предна лява гума. Налице е причинно
- следствена връзка с така настъпилото произшествие и настъпилите
увреждания по гумата на процесния лек автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне .
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване по давност на
вземанията на ищеца. Регресните искове се погасяват с изтичането на
петгодишна давност. В случая Застрахователно акционерно дружество "А."
АД е изплатило обезщетението на 05.12.2014г, от която дата до 26.11.2019г.
датата на подаване в съда на заявлението по реда на чл.410 от ГПК не са
изтекли 5 години, поради което давността не е изтекла.
Настоящата инстанция намира,че са налице елементите от фактическия
състав на суборгацията.Налице е деликт,вреди,причинна връзка и изплащане
на застрахователното обезщетение от дружеството-застраховател.Плащането
на пълномощника освобождава от отговорност ищеца.Районният съд
правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса.С оглед на
обстоятелството,че съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба № 1з-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните
работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към ГФ, в
редакцията към датата на събитието, не се посещават от органите на МВР -
"Пътна полиция", и не се съставят документа за повреди на МПС, които не са
причинени от друго ППС ответникът е следвало да установи твърденията си
за наличието на евентуална гаранционна отговорност на изпълнителя.В хода
на процеса ищецът е провел успешно доказване на подлежащите на доказване
релевантни факти.Доказателствената сила на частните документи в процеса
се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед всички обстоятелства по
делото. Действително от ответника са ангажирани писмени и гласни
доказателства ,че непосредствено преди ПТП е извършван ремонт чрез
изкърпване със специализирана машина.Представени са пътни листове за
6
работата на машината в процесния участък,както и са събрани гласните
доказателства-показанията на свидетеля Ботьо Бонев.Същият установява,че
изкърпването се извършва по отношение на всички дупки и трайността на
ремонта е 3-4 години.Настоящата инстанция намира,че представените
доказателства от ответника не могат да обосноват тезата за качеството на
извършения ремонт.Те само установят извършването му.От друга страна
съдът възприема механизма на причиняването на щетата ,обективиран в
заключението на автотехническата експертиза.
Относно възражението на въззивника за нарушаване правото на защита в
първоинстанционното производство съдът намира,че не се касае до
непроизнасяне на съда по направени от ответника доказателствени искания,а
за липса на събрани доказателства с оглед навеждане на доводи относно
реализиране отговорността на трето лице-изпълнител.Следвало е
ответника,при направени възражения в тази насока да извърши процесуални
действия с оглед установяване и преценка на основателността на това
твърдение.
В хода на първоинстанционното производство е установен размера на
предявения иск и настоящата инстанция на осн.чл.272 ГПК в тази част
препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260104/26.02.21 г.,постановено по гр.д.
№77/20 г. по описа на РС-К.
ОСЪЖДА Община К., улица ***, Булстат ***, представлявана от Кмета
Г.Г.С. да заплати на Застрахователно акционерно дружество "А." АД, със
седалище и адрес на управление град С., район ***, ЕИК ***, представлявано
от *** сумата от 100 лв./сто лева/-представляваща направени разноски по
настоящото дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8