Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

гр.София, 10 февруари 2009год.

 

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д   А

 

 

    Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 6 състав, в публично съдебно заседание на 03 февруари две хиляди и девета година в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ж.Г.

   

при секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдия Г. ***/2008год., за да се произнесе взе предвид следното:

   Предявен е частичен иск с правно основание чл.79,ал.1, предл.2-ро ЗЗД във вр. с чл.535-чл.538 от ТЗ за заплащане на сумата 13 000 евро при пълен размер на иска 22 000 евро. и направените по делото разноски- държавна такса и адвокатски хонорар.

    В исковата молба ищецът посочва, че на 13.12.04год. ответникът му подписал запис на заповед за сумата от 22 000 евро, която сума му бил дал в заем.С настоящият запис на заповед се бил задължил безусловно и неотменимо, без протест и разноски да изплати на предявяване сумата от 22 000 евро.На 14.05.07год с нотариална покана рег.№****, том 2,№** на помощник-нотариус С. Г. при нотариус В. Г., рег.№*** НК предявил записът на заповед за сумата от 22 000 евро за плащане и поканил ответника на 22.05.07год. в 16.30ч., в кантората на нотариус В.Г. да му заплати дължимата сума, но ответникът не се явил ,за което бил съставен протокол рег.№****/22.05.07год.От датата на издаване на записа на заповед до днес не бил получавал от длъжника никакви суми по записа на заповед.

   С влязло в сила разпореждане е частично върната исковата молба и прекратено частично производството по делото за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 22 000/30 000/евро и за издаване на изпълнителен лист за сумата от 13 000лв./протокол от съдебно заседание на 24.06.2008год./.

   Ответникът К.Б.С. *** не изразява становище по исковата претенция.

   След преценка доводите на страните и доказателствата по делото с оглед на разпоредбата на чл.188,ал.1/ ГПК/отм./ съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

    По делото е представен заверен препис от запис на заповед от 13.12.04год., с който К.Б.С. неотменяемо се задължава срещу представяне на запис на заповед да плати на 31.01.05год., без протест сумата 22 000 евро, като няма данни за отбелязани частични плащания.Приложени са нотариална покана от 14.05.07год.  и протокол  от 22.05.07год.

   По делото се установява, с оглед ангажираните доказателства, че от ответника липсва плащане по процесния запис на заповед от 13.12.04год. Записът на заповед е едностранна абстрактна сделка.За действителността на поетото задължение в записа на заповед законът не изисква наличие на основание. Записът на заповед действително често се издава за да се изпълнят задължения по каузални отношения между страните и макар да е налице самостоятелност в породените правоотношения, от двете сделки-каузална и абстрактна, то тя не е абсолютна.

    В разглеждания случай записът на заповед от 13.12.04год. е достатъчно основание за наличието на установеното с него парично задължение. Предявяването на менителничният документ за плащане в разглеждания случай е само покана за изпълнение към длъжника, а неизпълнението на това задължение на поемателя, представлява само неоказване съдействие от кредитора по едно търсимо задължение.  Неизпълнението на безспорно установено задължение, заместимо с обезщетение дава право на избор на  кредитора по чл.79,ал.1 ЗЗД да иска само обезщетението при такова неизпълнение. Неизпълнението се проявява в две основни форми-пълно и неточно неизпълнение. Пълното неизпълнение е налице, когато длъжникът не е осъществил предметното съдържание на дължимата престация, когато не е извършил нищо от това което е трябвало да извърши или даде.

   В разглеждания случай  доколкото процесния запис на заповед е бил издаден във връзка с предоставен заем е налице фактическият състав на общата норма на договорно неизпълнение-чл.79,ал.1,предл.2-ро от ЗЗД във вр. с чл.534-538 ТЗ. Съдът приема, че представеният запис на заповед от 14.12.05год. съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.535 ТЗ – издателят на менителничният ефект е поел безусловно обещание да плати определена парична сума, и няма погасяване на задължението.

    Налице е облигационна връзка между ищеца А.А. и ответника К.С., като неизпълнението по нея дава основание да бъде ангажирана отговорността на ответникът, който поради това следва да бъде осъден да заплати на ищецът исковата сума – 13 000 евро., както и на основание чл.64,ал.1 ГПК/отм./ и сумата  1020.44лв.,  за направени разноски за държавна такса. От ищеца не се претендира присъждане на законната лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда, поради което съдът не следва да се произнася на непредявено основание.

   В представеното пълномощно не е отразено договорено адвокатско възнаграждение, нито има данни за действително да са направени такива разноски, или че се предоставя адвокатска помощ безплатно, поради което искането за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.

    По изложените съображения съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

   ОСЪЖДА по предявеният частичен иск с правно основание чл.79,ал.1, предл.2-ро ЗЗД във вр. с чл.534-чл.538 ТЗ К.Б.  С., ЕГН-**********,*** да  заплати на  А.Е.А., ЕГН-**********,***24 сумата 13 000 евро и на основание чл.64, ал.1 ГПК/отм./ сумата 1020.44 лв., за направени разноски за държавна такса, като  ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, като неоснователно.

   Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщения от страните.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: