РЕШЕНИЕ
№ 11151
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110114973 по описа за 2023 година
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.411, изр.2 КЗ.
С исковата молба ищецът ЗК „Л.И.”АД е предявил установителен иск за
признаване със сила на присъдено нещо по отношение на ответника съществуването на
вземанията за плащане на сумата от 11 871,25 лв, представляващи 1/2 част от платеното от
дружеството- ищец застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка № *** по
риск „Гражданска отговорност на автомобилистите” за имуществените вреди на автомобил
"Фолксваген Голф",рег. № MZ-HD 2222, причинени при реализираното на 21.03.2018г.
пътно-транспортно проишествие на магистрала А3 в Република Германия по вина на
водача на товарен автомобил „***** , който към датата на ПТП-то е бил обект на
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилстите ” при дружеството- ищец, към
който е било прикрепено ремарке с рег. № **** , което е обект на застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилстите ” при дружеството-ответник, заедно със законовата лихва
върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410
ГПК - 25.01.2022г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 3481/2022г. по описа на СРС,68 състав,
срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в
настоящото исково производство).
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат иска. При
1
устните състезания в заседанието на 17.05.2024г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за
уважаване на иска. Доводи за основателността му са посочени и в представените на
21.05.2024г. писмени бележки от пълномощник на ищеца.
Ответникът ЗАД”О.З.К.З”АД оспорва изцяло предявения иск според изявлението на
пълномощника му в депозирания на 03.05.2023г. отговор на исковата молба. Обосновава се
становище , според което приложимо в конкретния случай е българското право според
решение на Европейския съд от 21.01.2016г. по съединени дела С-359/14и С-475/14 , тъй
като България е страната по местоживеене на виновния водач , а според изричната
разпоредба на чл.479, ал.1 КЗ вреди , причинени от ремарке , свързано с МПС по време на
движение се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” на теглещото МПС, който в конкретния случай е ищецът.
Оспорва се и размера на изчисленото от ищеца застрахователно обезщетение , като се
твърди , че е завишен.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника поддържат
оспорването на иска. В заседанието на 17.05.2024г. , в което е даден ход по същество на
делото , не се е явил представител на ответника , но с писмено становище от 15.05.2024г.
юрисконсулт на ответника е пледирал за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
По делото не се спори , че ищцовото дружество е застраховател по риск „Гражданска
отговорност на автомобилистите” на товарен автомобил „*****, а ответното дружество е
застраховател по риск „Гражданска отговорност на автомобилистите” на ремарке с рег. №
**** , което е било прикрепено към посочения товарен автомобил.
Няма спор между страните и , че на 21.03.2018г. е осъществено пътно-транспортно
проишествие на магистрала А3 в Република Германия по вина на водача на товарен
автомобил „*****.
Безспорно е и , че при процесното ПТП са нанесени имуществени вреди по
автомобил "Фолксваген Голф",рег. № MZ-HD 2222, за които ищецът е платил
застрахователно обезщетение в размер на 23 742,50 лв.
Спорен по делото е въпросът дали ответникът следва да плати 1/2 част от
застрахователното обезщетение , като възстанови съответната сума на ищеца. Според ищеца
ответникът дължи половината от застрахователното обезщетение за вредите от процесното
ПТП , тъй като е застраховател по риска „Гражданска отговорност” с обект ремаркето ,
което е било прикрепено към товарния автомобил , упавляван от виновния водач по време
на процесното ПТП , а според германското законодателство , което е приложимо в случая ,
зазстрахователят на ремаркето също отговоря за щетите , причинени при управлението на
теглещото МПС. Според ответника приложимо в случая е българското право , което
2
регламентира отговорност в тези случаи само на застрахователя по риска „Гражданска
отговорност” на теглещото МПС, но не и на застрахователя по риска „Гражданска
отговорност” на прикаченото ремарке. Възражението на ответника е основателно.
Според Решение на ЕС от 21.01.2016г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14
разпоредбата на чл.14, буква б) от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16.09.2009г. не съдържа специално стълкновително правило за определяне на
приложимото право спрямо регресния иск между застрахователите при обстоятелства ,
когато теглещото МПС и прикаченото към него ремарке са обект на застраховки при
различни застрахователи , затова следва да се приложат Регламент (ЕО) № 593/2008г. на
Европейския парламент и на Съвета от 17.06.2008г. (Рим І) и Регламент (ЕО) №
864/2007г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г. (Рим ІІ) , според които
приложимото право срямо регресния иск на застрахователя на теглещо превозно
средство, който е изплатил обезщетение на пострадалите лица при причинено от
водача на това превозно средство проишествие , срещу застрахователя на тегленото по
време на проишествието ремарке , се определя съгласно чл.7 от Регламент № 593/2008
, ако правилата на деликтната отговорност , приложими спрямо това проишествие по
силата на чл.4 и следващите от Регламент № 864/2007предвиждат разделяне на
задължението за поправяне на вредата.
Според чл.7, т.2 , абзац 2 от Регламент № 593/2008 когато страните не са избрали
приложимо право за уреждане на застрахователното правоотошение, договорът за
застраховка се урежда от правото на държавата , в която е обичайното
местопребиваване на застрахователя. В конкретния случай няма нито твърдения , нито
доказателства страните да са избрали приложимо право за уреждане на застрахователните
отношения , поради което следва да се приеме , че приложимо е българското
законодателство , което е право на седалището на двете застрахователни дружества.
Германското законодателство , на което се позовава ищецът , е неприложимо в конкретния
случай.
Съгласно чл.479,ал.1 от Кодекса за застраховането вреди , нанесени от ремарке по
чл.481, ал.1, изр.2 КЗ и чл.481, ал.2 , т.3 КЗ , което е свързано с МПС и е функционално
зависимо от това МПС по време на движение и/или когато се е откачило по време на
движение, се покриват от застрахователя по задължителбната
застраховка„Гражданска отговорност на автомобилистите” , свързана с
притежаването и ползването на теглещото МПС. Следователно в процесния случай
отговорността за възстановяване на щетите , причинени от водача на товарния автомобил ,
към който е било прикачено ремаркето , е за ищеца като застраховател по риска
„Гражданска отговорност” с обект товарния автомобил , който е теглещото МПС. За
ответника като застраховател по риска „Гражданска отговронст” с обект ремаркето не е
възникнало задължение по българското право за обезщетение на врезите , причинени от
водача на теглещото МПС – товарния автомобил „*****, съответно за ищеца не е възникнало
вземане за получаване на поломината от изплатеното от него застрахователно обезщетение.
3
Доколкото претендираното от ищеца вземане не съществува , предявеният от него иск
по чл.422 ГПК във връзка с чл.411,изр.2 КЗ е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските по делото :
Съдът не присъжда разноски на ищеца , тъй като с решението исковете се отхвърлят
изцяло.
На ответника не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като не са представени
доказателства за осъществени от него разходи във връзка с настоящото дело.
Ответната страна страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
за исковото производство, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е
представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде
уважено. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен
според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (100 лв).
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъдат
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ответника (длъжник в заповедното производство) не следва да се присъждат
разноски за заповедното производство , тъй като не е осъществил разходи във връзка с това
производство.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от „Л.И."АД, ЕИК: със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. **** против ЗАД”О.З.К.З”АД, ЕИК : ***
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. **** установителен иск по чл. 422
ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.411,изр.2 КЗ за установяване със
сила на присъдено нещо , че ответникът дължи на ищеца сумата от от 11 871,25 лв (
единадесет хиляди осемстотин седемдесет и един лева и двадесет и пет стотинки),
представляващи 1/2 част от платеното от дружеството- ищец застрахователно
обезщетение по ликвидационна преписка № *** по риск „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за имуществените вреди на автомобил "Фолксваген Голф",рег. № MZ-HD
2222, причинени при реализираното на 21.03.2018г. пътно-транспортно проишествие на
магистрала А3 в Република Германия по вина на водача на товарен автомобил „***** ,
който към датата на ПТП-то е бил обект на застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилстите ” при дружеството- ищец, към който е било прикрепено ремарке с рег. №
**** , което е обект на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилстите ” при
дружеството-ответник, заедно със законовата лихва върху главницата, считано от
4
датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК - 25.01.2022г. до
окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 3481/2022г. по описа на СРС,68 състав.
ОСЪЖДА „Л.И."АД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
**** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД”О.З.К.З”АД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. **** на основание чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.78,ал.3 ГПК сумата от
100 лева ( сто лева), представляващи полагащото се на ответника юрисконсултско
възнаграждение за настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5