РЕШЕНИЕ
№1568 дата 03 октомври 2019г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти
състав,
в публично заседание на 16 септември
2019г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор:……………………..
разгледа адм. дело № 1541 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Предмет на оспорване е Заповед № ОП-229-0271703/01.07.2019г.
на директор на Дирекция „Контрол в ТД на НАП Бургас, с която, на основание
чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3 от ЗДДС, е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – ведомствена
бензиностанция, находящ се в гр.Бургас, ул.“Индустриална“ 2, стопанисван от „ЕИВ“
ЕООД, за срок от 7 дни.
Жалбоподателят
„ЕИВ“ ЕООД оспорва наложената принудителна административна мярка, като
възразява, че е разпоредена от некомпетентен орган, няма вина за вмененото му
нарушение, посочва, че бензиностанцията е ведомствена и не извършва продажба на
гориво, а само купува такова за собствени нужди, респ. тя не представлява
търговски обект, поради което счита, че няма нарушение, което да се
предотвратява с издаването на процесната заповед. Възразява също така, че няма
публични задължения, касаещи ЗДДС, а наличните такива са за осигурителни вноски.
Посочва, че системата за подаване на данни е вече подменена с нова, при което
се елиминира възможността за допускане на нарушение от същия характер. Друга
част от оплакванията касаят допуснатото предварително изпълнение на заповедта,
което не е предмет на настоящото дело. Иска се отмяна на заповедта.
В
съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
Административният
орган се представлява от юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на жалбата
поради законосъобразност на издадения административен акт, както и присъждане
на възнаграждение.
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и в
предвидения от закона срок, а разгледана по същество е неоснователна.
Видно от мотивната част на оспорената
Заповед № ОП-229-0271703/01.07.2019г. на директор на Дирекция „Контрол в ТД на
НАП Бургас, органът се е позовал на извършена на 26.06.2019г. проверка на
ведомствената бензиностанция, стопанисвана от жалбоподателя, при която е било
констатирано, че в периода от 13.03.2019г. до 15.06.2019г. жалбоподателят е
получил доставки на дизелово гориво – на 15.05.2019г. – в количество от
28016литра, на 05.06.2019г. – в количество от 27798литра и на 15.06.2019г. –
доставка на 27804литра гориво. Констатирано е, че за тези доставени количества
нивомерната система не е предавала данни към сървъра на НАП, като е била
подавана информация само по документи, чрез баркод четец. За проверката е
съставен протокол № 0271703/26.06.2019г. При тези данни административният орган
е приел, че дружеството не спазва реда за подаване на данни към НАП по смисъла
на чл.118 от ЗДДС, като за нарушена е счетена алинея 6 на правната норма, както
и чл.3, ал.3 от Нрадеба № Н-18/2006г. на МФ, вследствие на което е издадена
процесната заповед за налагане на ПАМ на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС, с която е разпоредено запечатването на търговския обект за срок 7 дни.
Заповедта е законосъобразна.
Съгласно нормата на
чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС Принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не
спази реда или начина за: ……..... г)
подаване на данни по чл. 118
в Националната агенция за приходите. В конкретния случай търговецът не
отрича, че на процесните дати нивомерната система монтирана на резервоарите не
е предавала информация към сървърите на НАП. Дружеството е задължено лице за
подаване на данни или в хипотезата на чл.118, ал.6 или на ал.10, което
обстоятелство не е елемент на изследване в настоящото производство, за което е
достатъчно да се установи факта на задължението за подаване на данни, което
задължение не се отрича от търговеца, още повече налице е монтирана нивомерна
система. Очевидно не попада и в изключенията по ал.11 на чл.118. Конкретната причина да не бъдат подадени от
нивомерната система изискуемите данни за полученото количество гориво, е без
правно значение, поради което няма да се обсъжда твърдението за възможен настъпил
токов удар. Въпросът за вината в настоящото производство не стои, както и в
което и да е производство, когато субекта е юридическо лице. Подаването на
информацията по документи не замества способа по ал.6 – чрез дистанционна
връзка, или по ал.10 - по електронен път с квалифициран електронен подпис,
поради което и след установеност на обстоятелството, че на процесните три дати
нивомерната система не е подавала дистанционно данни към сървъра на НАП за
получените количества гориво, това изпълва предпоставките за налагане на
принудителната административна мярка в хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС.
Неоснователно
съдът счете възражението за липса на компетентност у органа издал процесната
заповед. Той има качеството на орган по приходите по смисъла на чл.7,
ал.1, т.3 от ЗНАП, поради което е компетентен да издава заповеди от рода на
процесната видно от нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС, както и за него се
представя Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП. Друго възражение касае
обстоятелството, че бензиностанцията е ведомствена и на нея не се извършват
продажби, което съдът също счете за неоснователно, тъй като правнозначимите
факти не касаят продажба, респ. неиздаване на фискален бон, а задължение за
дистанционно предаване на информация към НАП, което е дължимо и от обект като
процесния. Определеният срок на действие на мярката съдът не намери за
несъразмерен, предвид обстоятелството, че се касае за три дати на неподаване на
данни, както и органът се е позовал на предходни нарушения по ЗДДС от страна на
дружеството.
Жалбата,
като неоснователна, следва да се отхвърли, като съобразно този изход на
процеса, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноските по делото
в минимален размер от 100лв. на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, поради което и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският
административен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ЕИВ” ЕООД, гр.Бургас, ул.“Транспортна“ № 37, ет.2 против Заповед № ОП-229-0271703/01.07.2019г.
на директор на Дирекция „Контрол в ТД на НАП Бургас.
ОСЪЖДА
„ЕИВ” ЕООД, гр.Бургас, ул.“Транспортна“ № 37, ет.2, с ЕИК *********, да ЗАПЛАТИ
на ТД на НАП – Бургас, гр.Бургас, ул.“Цар Петър“ № 5 Б, сумата от 100лв.
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: