Номер 10923.07.2020 г.Град Велико Търново
Апелативен съд – Велико ТърновоВтори граждански и търговски състав
На 23.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно търговско дело №
20204001000200 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба от А. А. М. против Определение № 115/ 09.03.2020 г.
по Т.д.№ 22/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което съдът е прекратил
производството по делото и е върнал исковата му молба поради неотстраняване в срок
на допуснати нередовности. Жалбоподателят счита постановения акт за неправилен и
незаконосъобразен. Изводът на съда, че исковата молба е останала нередовна и след
извършената конкретизация с допълнителна искова молба, представлявала на практика
отказ от правосъдие. От изложеното в исковата му молба и допълнителната такава
ставало ясно, че претенцията му е за присъждане на обезщетение в размер на 8 000 лв.
за нарушено от ответното дружество авторско право, като търсената обезвреда е за
пропуснати ползи от незаплатено възнаграждение на автора и материални загуби от
вложени лични средства за създаването на авторското произведение. Моли
прекратителното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за
разглеждане на спора по същество.
Съдът, като взе предвид оплакванията на жалбоподателя и доказателствата по
делото, намира следното:
А. А. М. е предявил иск пред ОС – Русе, в който е изложил, че е автор на
рекламен клип, създаден през м.12.2017 г. след разговори с лице, представило се за
посредник на ответното дружество, на което той предоставил готовия продукт, за да
бъде представен на ответника и след одобрението му да бъде сключен между тях
договор по реда на ЗАПСП. Твърди, че без сключен такъв и без предварителното му
съгласие ответникът използвал създадено от него аудио-визуално произведение за
търговски цели – рекламиране и продажба на парфюм. Използването на
произведението станало чрез излъчване на рекламния клип при откриване на
рекламната кампания и чрез онлайн-платформата на дружеството в „Инстаграм“, както
и чрез поставени рекламни плакати, изобразяващи кадър от заснетия рекламен клип.
Основавайки се на нарушеното си авторско право прави искане до съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение, представляващо авторско възнаграждение за
рекламния клип и материали при съобразяване относно размера на обезщетението
разпоредбите на чл.95а ал.1 т.1 и чл.95 ал.3 и ал.4 ЗАПСП. Съдът е счел исковата
молба за нередовна и я е оставил без движение с Разпореждане № 232/ 28.01.2020 г.,
като е указал на ищеца да посочи ясно обстоятелствата, на които основава претенциите
си, да индивидуализира обекта, върху който твърди, че има авторски права, по какъв
начин и за какъв период този обект е използван от ответника, да посочи в какво се
изразяват претърпените вреди, цената на иска си и да уточни петитума – какво
претендира. С уточняваща молба в указания му срок ищецът е заявил, че претенцията
му се основава на обстоятелството, че ответникът без предварителното му съгласие и
без да е сключил договор с него по ЗАПСП е използвал в периода м.12.2017 г. –
м.12.2018 г. създадения от него рекламен клип, с което е нарушил авторските му права
и му е причинил имуществени вреди, изразяващи се неполучено авторско
възнаграждение и материална загуба на вложени лични средства за създаване на
рекламното произведение. Оценил е тези вреди на 8 000 лв. и претендира осъждането
на ответника за заплащане на обезщетение в този размер.
Междувременно между същите страни е висящо Гр. дело № 2137/ 2019 г. по
описа на РС – Русе – спряно към настоящия момент на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК
до приключване на производството по Т.д. № 22/ 2020 г. По спряното дело във връзка с
повдигната препирня за подсъдност, обусловена от спор между съдилищата за родово
компетентния съд с оглед квалификацията на спора – иск по чл.95 ЗАПСП или иск по
чл.79 ал.1 ЗЗД, се е произнесъл ВТАС с Определение № 77/ 11.04.2019 г. по Ч.т.д. №
94/ 2019 г. В този съдебен акт съдът е приел, че производството по Гр. дело № 2137/
2019 г. по описа на РС – Русе има за предмет иск по чл.79 ал.1 ЗЗД – за заплащане на
авторско възнаграждение, дължимо по договорно правоотношение между страните.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение ОС – Русе е прекратил
производството по Т.д. № 22/ 2020 г., като е приел, че не са отстранени нередовностите
от исковата молба, защото не е формулиран надлежен петитум, очертаващ предмета на
спора и съответстващ на наведените твърдения, които обосновавали едновременно
претенция за заплащане на възнаграждение по договор за поръчка за изготвяне на
рекламен видеоклип и претенция за заплащане на обезщетение за нарушено авторско
право. Посочил е, че неотстраняването на нередовностите е пречка съдът да прецени
наличието на идентичност между спора по Т.д. № 22/ 2020 г. и спора по Гр. дело №
2137/ 2019 г. по описа на РС – Русе.
При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
От изложеното в обстоятелствената част на подадената от Моллов искова молба
и заявения петитум след конкретизацията му с уточняващата молба в изпълнение на
дадените от съда указания става ясно по безсъмнен начин, че ищецът претендира
обезщетение за причинени му имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза
да реализира авторско възнаграждение за изработено аудио-визуално произведение,
като основава исковата си претенция на твърдения, че това произведение е резултат на
неговата творческа дейност, съставлява обект на авторско право по смисъла на чл.3
ал.1 т.4 от ЗАПСП и той се явява негов носител, а ответното дружество е нарушило
авторското му право, използвайки създадения продукт неправомерно, без наличието на
облигационно правоотношение между тях, даващо право на ползването му. Ищецът е
остойностил причинените му имуществени вреди на 8 000 лв., която сума претендира
да му бъде заплатена като обезщетение и е посочил, че това е размерът на
възнаграждението, което би получил в случай, че между страните бе сключен договор
по реда на ЗАПСП, включващ и направените разходи за създаване на произведението.
Ищецът не е заявил друга вреда, за която да търси обезщетение. С оглед изложеното,
ищецът е сезирал съда с иск по чл. 95 ал.1 ЗАПСП с цена 8 000 лв.
Безспорно при така очертания предмет на спора по Т.д. № 22/ 2020 г. и дадената
квалификация на заявената искова претенция по чл.95 ал.1 ЗАПСП, не е налице
идентичност с предмета на Гр. дело № 2137/ 2019 г. по описа на РС – Русе, по което
съдът е сезиран с иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за неизпълнение на
задължение за плащане на авторско възнаграждение по сключен договор за изработка,
а не за поръчка, както е посочено в обжалваното определение.
По изложените съображения жалбата на А. А. М. се явява основателна.
Постановеното от ОС – Русе определение е незаконосъобразно, защото подадената
искова молба след конкретизацията й отговаря на изискванията за редовност по чл.127
ал.1 ГПК. Определението следва да бъде отменено и делото върнато на съда за
продължаване на процесуалните действия по него.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 115/ 09.03.2020 г. по Т.д.№ 22/ 2020 г. по описа на
Окръжен съд – Русе, като незаконосъобразно.
ВРЪЩА Т.д.№ 22/ 2020 г. на Окръжен съд – Русе за продължаване на
процесуалните действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________