Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 10.05.2021 год.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А състав в закрито заседание на десети май през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ТАШЕВА
мл. с.:
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА ч. гр.д. № 4821 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с
вх. № 28824/23.03.2021 г. на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******* - длъжник по
изпълнително дело № 20218390400155 по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839 на
КЧСИ срещу Постановление за разноски с изх. № 2584/05.03.2021 г., с което
съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение на
взискателя по изпълнителното дело до сумата от 200 лева, както и определения
размер на пропорционалната таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските
към ЗЧСИ.
Жалбоподателят счита, че
претендираният от взискателя адвокатски хонорар е над законоустановения
минимум, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във връзка с което е начислена и пропорционална такса над
размерите, посочени в т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ. Твърди,
че в процесния случай, претендираният адвокатски хонорар за изпълнителното
производство е прекомерен и не съответства на правната и фактическа сложност на
делото, като същият е определен произволно от взискателя и е законово и логически
неоправдан. Посочва, че единствените предприети от взискателя действия са по
подаване на молба за образуване на изпълнителното дело с посочване в същата на
способа за изпълнението и съответно не са налице основания за присъждане на
възнаграждение в заявения от взискателя размер. В този смисъл счита, че
разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е неприложима в настоящия случай, тъй като касае
по-голяма фактическа и правна сложност на делото, съответно активно поведение
от страна на процесуалния представител по проучване на имущества на длъжника,
справки, предлагане на множество начини за изпълнение в течение на
производството и т.н., каквито действия в настоящото изпълнително дело не са
предприети.
Предвид изложеното, претендира да се намали размера на адвокатския хонорар до
минимално дължимия според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., като се вземе
предвид постановката на т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. №
6/2012 г. на ОСГТК, съответно да се редуцира същият до сумата в размер на 200
лева. Счита и определената по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ пропорционална такса за
прекомерна, както и че същата се определя само върху присъденото вземане по
изпълнителния лист. В условията на евентуалност в случай, че съдът счете, че
дължимото се адвокатско възнаграждение следва да бъде включено в събраната
сума, моли същото да се намали и да се коригира и размера на начислената по т.
26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса.
С оглед изложеното, моли съдът да
отмени постановление от 05.03.2021 г. по изпълнително дело № 20218390400155 на
ЧСИ И.К., като се намали размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя
до сумата от 200 лева и да се коригира размера на таксата по т. 26 от Тарифата.
Претендира разноски.
Взискателят по изпълнителното
дело Г.С.С., чрез пълномощника си адв. Таня Полежанова е депозирал възражение в
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК срещу частната жалба, в което е изложено становище
за неоснователност на същата, поради което моли съда да я остави без уважение.
Претендира разноски.
В изложените мотиви по чл. 436,
ал. 3 ГПК, частният съдебен изпълнител счита жалбата за допустима, но
неоснователна. Посочва, че приетото по изпълнителното дело адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. не надвишава минималното адвокатско
възнаграждение, тъй като от процесуалния представител на взискателя са
извършени /осевн действия по образуване на изпълнителното дело с молба вх. №
1622/24.02.2021 г./ и действия по процесуално представителство и извършване на
изпълнителни действия, обективирани в молба с вх. № 1628/25.02.2021 г. По отношение
на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, счита, че с оглед на това, че адвокатското
възнаграждение не е намалено, не следва да бъде намалявана и пропорционална
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Софийски градски съд, като прецени събраните доказателства, доводите на
страните и изложените от ЧСИ мотиви, намира следното:
Производството по
изпълнително дело № 20218390400155 по описа на ЧСИ И.М.-К. е образувано по
молба от 24.02.2021 г. на взискателя Г.С.С., ЕГН ********** срещу длъжника ЗАД
„ОЗК – З.“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.01.2021 г. по
гр.д. № 46526/2018 г. по описа на СРС, 34 с-в, с който дружеството е било
осъдено да заплати на взискателя сумата от 495,00 лв. – представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по имуществена
застраховка „Каско на МПС“ за л.а. „БМВ“, модел „330“, с рег. № ******, ведно
със законна лихва върху тази сума, считано от датата на заявлението –
10.05.2018 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 29278/2018 г. на СРС, 34 с-в.
В молбата, взискателят е възложил на ЧСИ да образува изпълнително дело и да
пристъпи към принудително събиране на вземането, ведно с направените по
изпълнителното производство разноски, както и адвокатски хонорар в размер на
400 лв., като е посочено, че допълнително ще бъде посочен способ на изпълнение.
Към молбата са представени договор за правна защита и съдействие с предмет
– образуване и водене на изпълнително дело, съгласно който договореното
възнаграждение е посочено по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и пълномощно.
С отделна молба от 25.02.2021 г., подадена от взискателя чрез адв. Таня
Полежанова, е поискано да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника.
На 25.02.2021 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с
която е поканен в двуседмичен срок да заплати доброволно задължението по изпълнителното
дело, което към 25.02.2021 г. е в общ размер на 1335,94 лв., от което 495 лв. –
главница, 140, 53 лв. – лихви, 177 лв. –
обикновени такси и разноски, такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИq с вкл.
ДДС в размер на 123,41 лв., както и 400 лв. – адвокатско възнаграждение. Видно
от отбелязването, ПДИ е връчена на длъжника на 26.02.2021 г.
На 25.02.2021 г. е изпратено и запорно съобщение с изх. № 2233 до “Общинска
банка” АД, връчено на 26.02.2021 г., по което на 01.03.2021 г. по
изпълнителното дело е постъпила изцяло дължимата сума в размер на 1336,49 лв.
На 04.03.2021 г. е постъпило възражение от длъжника ЗАД „ОЗК - З.“ АД, с
което се претендира да бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя
до сумата от 200 лева, съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., както и
да бъде намален размерът на начислената по т. 26 от ТТРЗЧСИ пропорционална
такса.
С
обжалваното Постановление изх. № 2584/05.03.2021 г., ЧСИ И.М.-К. е отказала да намали приетото адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 400 лв., както и както и да
намали начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на
123,41 лв. с включен ДДС, за което длъжникът е уведомен на 09.03.2021 г.
На 23.03.2021 г. в деловодството
на ЧСИ е подадена частна жалба с вх. № 2882 срещу постановлението за разноски
от 05.03.2021 г. на ЧСИ И.К., която е предмет на настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен
контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което съдът
намира, че същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
По общите правила за възлагане на
разноските, както в исковото съдебно производство, така и в изпълнителното
производство, заплатените от ищеца, респ. взискателя такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника, респ. длъжника - чл. 78, ал. 1 ГПК. В случая от длъжника е направено
възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.
Настоящата съдебна инстанция
намира, че доколкото в конкретния случай не са налице процесуални усложнения по
отношение на страните или по движението на процесното изпълнително дело, а също
така не са прилагани и различни изпълнителни способи, то следва да се приеме,
че посоченото изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност. В тази връзка съдът намира, че направеното от длъжника възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е
основателно и следва да бъде уважено.
По процесното изпълнително дело
се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на
400 лева.
В настоящия случай, съдът намира за
основателни доводите в жалбата на длъжника относно размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя, определено и прието за събиране в изпълнителното
производство.
Съгласно нормата на чл. 10, т. 1
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в ред., действаща до изм. ДВ бр. 45/15.05. 2020 г./ за
образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на
200,00 лева, а по силата на чл. 10, т. 2 от същия акт за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното
производство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
над 1 000,00 лева – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 –
т. 7 от този акт.
В конкретния случай се
установява, че в рамките на изпълнителното производство, от адвоката на взискателя
е депозирана единствено молба за образуване на изпълнително дело, в която не и
бил посочен конкретен изпълнителен способ. Впоследствие, с подадена
допълнителна молба на 25.02.2021 г., депозирана от процесуалния представител на
взискателя е посочен способ за събиране на вземането - запор на банковите
сметки на длъжника. В тази връзка съдът намира, че по процесното изпълнително дело, от страна
на процесуалния представител на взискателя е извършено едно действие по
изпълнителното дело, а именно подаване на молба за образуването му. В молбата за образуване на
изпълнителното дело не е посочен начин за изпълнение, което е условие за
нейната редовност, съгласно чл. 426, ал. 3 вр. с ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК, част
от задължителното съдържание на молбата за започване на изпълнението е
посочването на изпълнителен способ, като по силата на ал.3 от същата норма –
редовността на молбата се проверява по реда на чл. 129 ГПК. В този смисъл
непосочването на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата за
образуване на изпълнителното производство. От изложеното следва, че посочването
на такъв способ – в самата молба или в молба за отстраняване на нередовността й
по чл. 129 ГПК, не представлява действие по смисъла на чл.10, т.2 от взираната
Наредбата и за него не се дължи отделно възнаграждение.
В тази връзка, с посочването на
начина на изпълнение в допълнителна молба от 25.02.2021 г. се изправя
нередовността на молбата за образуване на изпълнителното дело, а не се
извършват същински действия по водене на изпълнителното дело.
Наред с това следва да са посочи,
че събирането на сумите по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение
с наложения от съдебния изпълнител запор не предполага сложност на
изпълнителното дело или същински действия по воденето на изпълнението, поради
което не следва да бъде приложена нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения
В тази връзка съдът намира, че в
дадения казус, от процесуалния представител на взискателя са били осъществени
единствено действия по образуване на изпълнителното дело, но не и други
действия по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата, касаещи удовлетворяване на
паричното вземане, с оглед на което на пълномощника на взискателя се дължат
само предвидените в чл. 10, т. 1 от Наредбата разноски в посочения размер от
200,00 лева. Поради липсата на доказателства, че пълномощникът на взискателя е
регистриран по ЗДДС, такъв не следва да се начислява върху дължимото се на
същия възнаграждение.
С оглед на горното съдът намира,
че следва да бъде отменено Постановлението за разноски от 05.03.2021 г. на ЧСИ И.М.-К.
и вместо него да бъде постановено намаляване на разноските по изпълнителното
дело в частта за приетото адвокатско възнаграждение на взискателя до размер от
200 лева.
Относно пропорционалната такса по
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ:
Съгласно т. 26 от ТТР към ЗЧСИ,
за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума,
съобразно материалния интерес.
Съдът намира, че при определяне
на „парично вземане“ и „събрана сума“, въз основа на която са начислява размера
на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, не следва да се включват
разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство. Под употребения в т. 26 от Тарифата израз „парично вземане“
следва да се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист –
именно това е материалният интерес по изпълнителното дело, а не и таксите и
разноските по самото изпълнително дело. Заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение за защита в изпълнителното производство представлява направени
от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но те не
представляват част от материалния интерес – от вземането, подлежащо на
изпълнение, поради което макар и да се събира за взискателя, същото не
представлява „събрана сума“ по см. на т. 26 от ТТРЗЧСИ и върху него не следва
да се начислява пропорционална такса.
При така формирания извод следва,
че дължимата от длъжника пропорционална такса се събира върху събраната сума по
изпълнителния лист в общ размер на 635,53 лв. / 495 лв. – главница и 140,53 -
лихви/. Следователно дължимата пропорционална такса по т. 26, б. “б“ от ТТР към
ЗЧСИ възлиза на 63,55 лв. без ДДС или 76,26 лв. с вкл. ДДС.
Доколкото съдебният изпълнител е
определил такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 123,41 лв. /видно от постановлението
за разноски и от мотивите на ЧСИ по чл. 436, ал. 3 ГПК/, се налага извод, че
жалбата в тази част е също основателна, поради което следва да се уважи като пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да бъде намалена до размера на 76,26 лв. с
вкл. ДДС.
В тази връзка, постановлението за
разноски следва да се отмени за разликата над сумата от 76,26 лв. до
определения от ЧСИ размер от 123,41 лева.
По разноските пред СГС:
Съгласно представения списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, жалбоподателят претендира разноски в общ размер на
265 лева, от които 25 лева – държавна такса и 240 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства съгласно
указанията на ТР от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на на ВКС.
С оглед изхода на делото и
направеното искане от жалбоподателя, на същия следва да бъдат присъдени
претендираните разноски в общ размер на 265 лева.
Водим от горното, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******* – длъжник по изпълнително дело №
20218390400155 по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839 на КЧСИ Постановление за
разноски с изх. № 2584/05.03.2021 г. на ЧСИ И.М.-К. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимите от длъжника ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******* на
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20218390400155
по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839 на КЧСИ на 200 /двеста/ лева,
както и дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ на 76,26 /седемдесет и шест лева и двадесет
и шест стотинки/ с ДДС.
ОСЪЖДА Г.С.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***-13, офис 5
да заплати на ЗАД “ОЗК – З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 265 лева - разноски в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.