№ 4611
гр. София, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20231110152700 по описа за 2023 година
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен
установителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗК
„фирма“АД срещу (община), с която е предявен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че (община) дължи на ЗК „фирма“
АД сумата в размер на 543,80 лева - главница, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” на
МПС“, ведно с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 25.02.2019 г. в гр. (град), водачът на
влекач, марка „(марка)“, модел „модел“, с рег. № (рег. номер) С. В. Б. се
движел по ул. „(улица)“ от ул. „(улица)“ в посока бул. „(булевард)“, пред блок
№ ** поради необозначена пътна неравност самокатастрофирал в нея. За
настъпилото ПТП е съставен Протoкол за ПТП № ******* от 25.02.2019 г.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие пред ищеца като
застраховател е образувана щета № (номер) по имуществена застраховка
„Каско“ на МПС, полица № (номер) със срок на валидност от 01.08.2018 г. до
31.07.2019 г. При извършения оглед на лекия автомобил са констатирани
щети. В съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на
опис, експертиза и оценка е определен размерът на обезщетението на
увреденото МПС, а именно сумата в размер на 533,80 лева. Сумата е
изплатена на собственика на увредения автомобил с платежно нареждане от
1
16.04.2019 г. Тъй като се касае за реализирано произшествие на път,
стопанисван от ответника, според ищеца следва да се има предвид че
съгласно § 1, т. 1 от ДР на Наредба № * за организиране на движението по
пътищата от 17.01.2001 г. „стопанин на пътя“ е собственикът или
администрацията, която управлява пътя. Управителят на пътя е (община).
Сочи се, Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година. Във връзка с изплатеното обезщетение по имуществената
застраховка „Каско“, за ищеца се поражда правният интерес за предявяване
на иск срещу (община) в размер на изплатеното застрахователно
обезщетение, ведно с ликвидационни разноски. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира
направените по делото разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК от (община), чрез гл. юрк. Цв. Зл., е постъпил
отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Процесуалният представител на първо място възразява, че от
ангажираните по делото доказателства не може да се установи механизмът на
твърдяното ПТП, а именно наличието на необозначена неравност (леден къс)
на пътното платно с конкретните размери, както и характерът и размерът на
твърдените вреди. В тази връзка подчертава, че по делото не е приложен
снимков материал на ледения къс. Представеният протокол за ПТП не се
ползвал с обвързваща съда доказателствена сила в която и да било част.
Нямало данни относно размера на пътната неравност и не са събрани данни
реално на съответната улица дали е имало поставен знак за сигнализиране на
някакви опасности. В условията на евентуалност, навежда възражение, че
претърпените вреди са в по-малък размер от твърдените такива. Счита, че не е
налице валидно сключено застрахователно правоотношение. Подчертава и
липсата на приложени ОУ към исковата молба. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли иска. Претендира разноски, в това
число за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, приложима към
процесното спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Следователно отговорността на ответника (община) е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1) наличие на валидно към
момента на ПТП застрахователно правоотношение по имуществена
2
застраховка „Каско“ на МПС между увреденото лице и ищеца за процесното
МПС; 2) ищецът да е обезщетил застрахования за покрит застрахователен
риск, съгласно Общите условия на договора; 3) наличие на всички посочени в
чл. 49 ЗЗД елементи на фактическия състав на гаранционно –
обезпечителната отговорност (вреди, причинени от лице, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работата при или по повод
изпълнението на работата).
От събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
приема, че ищецът ЗК „фирма” АД е доказал спорните обстоятелства по
делото, като аргументите за това са следните:
От събраните по делото доказателства, в т. ч. и представената по делото
застрахователна полица № (номер), срок на валидност от 01.08.2018 г. до
31.07.2019 г. и анекс № * към същата (лист 13 от делото), се установява
наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на
увреденото МПС вл., марка „(марка)“, модел „модел“, с рег. № (рег. номер), с
което ищецът е приел да покрива риска от последици от злополука при ПТП
по собствено на застрахования МПС. Наличието на застрахователно
правоотношение се установява и от съвкупната преценка на останалите
доказателства по делото – доклад по щета, протокол за ПТП № ******* от
25.19.2019 г., уведомление за настъпило застрахователно събитие,
сравнителна експертиза по щетата № (номер), опис-заключение, преводно
нареждане за кредитен превод от ищеца на собственика на увреденото МПС
за сумата от 533,80 лева и фактура № (номер)/30.03.2019 г. за същата
стойност. Ето защо са неоснователни възраженията на процесуалния
представител на (община) за липса на валидно възникнало застрахователно
правоотношение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени
доказателства, гласните доказателства чрез разпита на свидетеля П. Л. К.,
които следва да бъдат ценени като ясни, последователни, убедителни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и от
заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, което
при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране,
настоящият съдебен състав приема за установено, че в срока на действие на
договора е настъпило застрахователно събитие - на 25.02.2019 г. в гр. (град),
водачът на влекач, марка „(марка)“, модел „модел”, с рег. № (рег. номер) С. В.
Б. се движел по ул. „(улица)“, от ул. „(улица)“ в посока бул. „(булевард)“,
пред блок № ** поради необозначена пътна неравност самокатастрофирал в
нея, вследствие на което били причинени материални щети на процесното
МПС в размер на 533,80 лева. Посоченият свидетел се явява лицето, което е
управлявало процесното МПС вл., марка „(марка)“, модел „модел”, с рег. №
(рег. номер), като същият подробно изяснява обстоятелствата по настъпване
на процесното ПТП на 25.02.2019 г. Свидетелят сочи, че на пътя е имало
неизчистен сняг и е закачил “бабуна”, която не е имало начин да бъде
избегната. Заключението по изготвената автотехническа експертиза изяснява,
че всички увреждания на процесното МПС вл., марка „(марка)“, модел
„модел“, с рег. № (рег. номер), отразени в описа на застрахователя и протокол
3
за ПТП № ******* от 25.19.2019 г. се намират в пряка и причинно-следствена
връзка с механизма на процесното събитие. Предвид това и при липса на
събрани доказателства в различна насока, следва да се приеме, че вредите са
причинени именно при посочения от ищеца механизъм.
От представеното по делото преводно нареждане за кредитен превод от
ищеца на собственика на увреденото МПС се установява, че за настъпилото
застрахователно събитие застрахователят-ищец е изплатил на собственика на
увреденото МПС сумата от 533,80 лева за причинените на застрахованото
имущество щети, поради което е встъпил в правата на увредения срещу
причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има такива права.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото
съдебна автотехническата експертиза се установява, че действителната
стойност на причинените щети по процесното МПС вл., марка „(марка)“,
модел „модел“, с рег. № (рег. номер) възлизат на сумата в размер на 533,80
лева, в какъвто размер е и платеното от ищеца обезщетение. От заключението
се установява също и причинно-следствената връзка между описаното в
протокол за ПТП № ******* от 25.19.2019 г. процесно ПТП и настъпилите
щети по процесния автомобил.
Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на
гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от
другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. Когато обаче
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за
активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на
задължение за осъществяване на действие, то в основанието на исковата
претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице,
имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия
случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да
поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това
неизпълнение.
Въпросният пътен участък е собственост на (община) съгласно § 7, ал.
1, т. 4 ЗМСМА вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Общината съгласно чл. 11, ал. 1
ЗОбС следва да го управлява с грижата на добър стопанин, като е налице
обективна възможност за обезопасяване на улицата. Така и съгласно
разпоредбата на чл. 31 ЗП, ремонтът и поддържането на общинските пътища
се осъществяват от общините, а чл. 167, ал. 1 ЗДвП вменява задължение за
поддръжка на пътя в изправно състояние, съответно да се сигнализират
незабавно препятствията по него. Поради което наличието на пътна неравност
(бабуна) на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от
бездействие на длъжностни лица, на които Общината е възложила
изпълнението на очертаните по-горе задължения, поради което Общината
отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ ищецът има право да получи и
4
обичайните разноски във връзка с щетата. Съдът намира, че сумата от 10
лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване
на застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия
размер на дължимата от ответника сума.
Ето защо настоящият съдебен състав намира предявения иск за изцяло
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен за сумата от
543,80 лева - изплатено застрахователно обезщетение, с включени 10 лева
ликвидационни разноски.
По отношение на разноските:
При този изход от спора с правна възможност да претендира разноски
разполага ищецът, който е поискал присъждането им, като е доказал, че
реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
следва да му бъдат присъдени: 75 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 25 лева за държавна такса в
исковото производство, 20 лева депозит за свидетел и 350 лева депозит за
САТЕ. Ищецът претендира и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, което съдът определя в размер на 100 лева, т. е. на ищеца
следва да бъдат присъдени общо 570 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК
иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, че (община), с
адрес: (град), (адрес), представлявана от кмета В. Т., дължи на ЗК „фирма“
АД, ЕИК: (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес),
представлявано от В. Ил. и М. Д., сумата от 543,80 лева (с включени 10 лева
ликвидационни разноски), представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС по
застрахователна полица № (номер), за вредите, причинени от настъпило на
25.02.2019 г. в гр. (град) ПТП, при което водачът на влекач, марка „(марка)“,
модел „модел“, с рег. № (рег. номер) С. В. Б., движейки се по ул. „(улица)“ от
ул. „(улица)“ в посока бул. „(булевард)“, пред блок № **, поради
необозначена пътна неравност самокатастрофирал в нея, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК (07.08.2023 г.) до окончателното изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.08.2023 г.
по ч. гр. д. № 44343/2023 г. по описа на СРС, ГО, 35 състав.
ОСЪЖДА (община), с адрес: (град), (адрес), представлявана от кмета
В. Т., да заплати на ЗК „фирма“ АД, ЕИК: (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес), представлявано от В. Ил. и М. Д., на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 570 лева, представляваща сторените
разноски в заповедното и исковото производство ( 75 лева сторени разноски в
заповедното производство и 495 лева в първоинстанционното).
5
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6